Решение № 2451 от 14.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2451 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая Й. Михайлова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело № 20231100112145 по описа за 2023 година

Предявени са от ищеца Т. С. Н. срещу ответника ,,З. Д.Богг: Живот и Здраве“ АД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане от ответника на сумата от 250 000.00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, за причинени неимуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от настъпилата смърт на С.Т. С. (син на ищеца), починал в резултат на настъпилото на 14.07.2023 г. пътно-транспортно произшествие (ПТП) , ведно със законната лихва върху претендираната сума от 26.07.2023 г. до пълното изплащане на сумата.

Претендира направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 14.07.2023 г. ПТП на път без име, с посока на движението от Клисурски манастир към гр. Банкя, на около 600 м. преди ул. „Хумата” по вина на водача на лек автомобил с марка „Мерцедес”, модел ,,ЦЛЦ 220‘‘ с рег. № ********, е претърпял неимуществени вреди, следствие на смъртта на синът му - С.Т. С.. Поддържа, че деликтната отговорност на В. В. П. - водач на лек автомобил с марка „Мерцедес”, модел ,,ЦЛЦ 220‘‘ с рег. № ******** е била обезпечена от ,,ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве‘‘ АД чрез сключване на договор за застраховка ,,Гражданска отговорност‘‘, валидна към момента на ПТП-то.

1

Смъртта на единствения син на ищеца, се отразила на здравословното и емоционалното му здраве, като в резултат от нея изпитвал постоянно усещане за напрегнатост, нервност, отчаяние и безпомощност. Излага, че приживе между тях е съществувала неразривна връзка и приятелство.

Сочи, че е предявил претенция към застрахователя, ответник в настоящото производство, но последният е отказал да изплати обезщетение.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от ответника ,,З. Д.Богг:

Живот и Здраве“ АД е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.

Ответникът „,ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, в срока по чл. 131, ал.

1 ГПК, чрез процесуалния си представител с надлежно учредена представителна власт, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП. Навежда доводи, че липсват доказателства за противоправно поведение на застрахования при него водач и за причините за настъпване на процесното ПТП. Твърди, че уврежданията на ищеца не са в причинноследствена връзка с процесното ПТП. Заявява, че претендираният размер на застрахователното обезщетение е прекомерен. Навежда възражение за съпричиняване от починалия С.Т. С., който е пътувал в лек автомобил с марка „Мерцедес”, модел ,,ЦЛЦ 220‘‘ с рег. №******** без поставен предпазен колан. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

С определение от 30.07.2025 г., в което е обективиран изготвения по делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че водачът, управлявал лек автомобил с марка „Мерцедес”, модел ,,ЦЛЦ 220‘‘ с рег. № ********, е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на пътно – транспортното произшествие.

Не е спорно между страните по делото, че с влязла в сила Присъда №92/22.05.2024 г. постановена по НОХД №1687/2024 г. по описа на СГС, НО, 18-ти състав, че В. В. П. е признат за виновен в това, че на 14.07.2023 г. в гр.

София, при управление на лек автомобил с марка „Мерцедес”, модел ,,ЦЛЦ 2

220‘‘ с рег. № ********, по път без име от Крисурски манастир към гр. Банкя в района на 650 метра преди кръстовището на пътя без име и ул. „Хумата”, в нарушение на правилата за движение, визирани в чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, във вр. чл. 47, ал.3 от ППЗДвП по непредпазливост е причинил смъртта на С.Т.

С., поради което на основание чл. 343, ал.1, б. В, във вр. чл. 342, ал.1, пр.3, във вр. чл.58А, ал.1 и чл.2, ал.2 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца.

От представеното по делото удостоверение за наследници с изх.

№РБН23-УГ01-830/03.08.2023 г. издадено от Столична община, гр. Банкя се установява, че ищецът Т. С. Н. е баща на починалия С.Т. С..

От показанията на свидетеля К.К.Г., които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства, се установява, че между ищеца Т. С. Н. и сина му С.Т.

С. съществували нормални отношения като между баща и син. Двамата поддържали постоянна връзка, чували се често по телефона и прекарвали заедно празниците. Свидетелства, че ищецът тежко преживявал загубата на сина си и заедно със свидетеля организирали инициативи в негова памет.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебна автотехническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. М. М., което заключение настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено се установява, че процесното ПТП е настъпило при следния механизъм - на 14.07.2023 г. около 23:45 часа, по път без име, в посока от Клисурски манастир към гр. Банка, л.а. „Мерцедес” модел “CLC 220 CD1“ с peг. № ********, управляван от В. П., се е движил със скорост не по-ниска от 99,60 км/ч. В автомобила са пътували следните лица: С.Т. С. - пътник на задна лява седалка, А.Б.Г. - пътник на задна дясна седалка и Й.-А.В.В. - пътник на предна дясна седалка. При навлизане в ляв завой автомобилът загубва страничната си устойчивост и напуска пътното платно, преминавайки през десен банкет.

Скоростта на автомобила към началото на въздушната фаза при напускане на десния банкет е била не по-малка от 94 км/ч. След установяване върху затревен терен и до изчерпване на остатъчната енергия автомобилът е продължил да се плъзга и преобръща многократно, до достигане на мястото на което се е установил в покой, описано в протокола за оглед. В резултат на 3 настъпилото произшествие тялото на пътника на задна лява седалка е изпаднало от купето на автомобила, като е причинена смъртта му. Водачът е управлявал автомобила в тъмната част на денонощието при ограничена видимост, със скорост почти двойно по-висока от критичната за безопасно преминаване през съответния пътен участък, като не се е съобразил с наличните пътни знаци, геометричните особености на пътя и състоянието на пътната настилка (сух асфалт, наклонът при спускане и посипаността от камъчета).

Причините за настъпването на инцидента са субективни, произтичащи от поведенчески фактори на водача - несъобразяване със скоростта, пътните знаци, условията на пътя и ограничената видимост. Технически неизправности на автомобила не са установени като фактори, допринесли за произшествието.

Вещото лице е посочило, че предпазният колан на автомобила ограничава инерционното движение на тялото при удар, като поема над 90% от инерционната сила и разпределя натоварването върху таза и гръдния кош.

Степента на ограничаване на движението на пътника е значителна, като редуцира инерционния импулс с приблизително 70 Максималното придвижване на тялото спрямо първоначалната позиция при поставен колан е около 10-15 cm, като при комбинирано действие с въздушна възглавница се минимизира рискът от директен удар с твърди елементи на автомобила.

Вещото лице е посочило, че при наличието на обезопасителен колан, движението на тялото би било значително ограничено около седалката, без изпадане от автомобила, като наклоните напред и на страни щяха да бъдат контролирани от колана. При настъпване на процесното ПТП, ако починалият С.Т. С. е бил с правилно поставен предпазен колан, движението на тялото му в купето на автомобила би било ограничено до седалката, без изпадане.

Използването на колан и сработването на задни предпазни средства значително намаляват риска от тежки травми и смърт.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно медицинска експертиза, изготвено от вещото лице д-р А. М., което заключение настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено се установява, че причината за настъпилата смърт на С.Т. С. получаната в резултат на процесното ПТП съчетана травма с несъвместими с живота увреждания на жизнено важни органи – сърце, черен дроб. Посочените от 4 вещото лице увреждания са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Вещото лице е посочило, че ако С.Т. С. при процесното ПТП е бил с правилно поставен предпазен колан, който не би позволил изпадането му от автомобила, е било възможно смъртния изход да бъде избегнат.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Относно иска по чл.432, ал.1 КЗ

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника застраховател.

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че на 14.07.2023 г. в гр. София, по път без име от Крисурски манастир към гр.

Банкя в района на 650 метра преди кръстовището на пътя без име и ул.

„Хумата”, е настъпило ПТП причинено по вина на водача на лек автомобил с марка „Мерцедес”, модел ,,ЦЛЦ 220‘‘ с рег. № ******** – В. В. П., в резултат на което е настъпила смъртта на С.Т. С., пътувал в лек автомобил с марка „Мерцедес”, модел ,,ЦЛЦ 220‘‘ с рег. № ********. Установи се, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил с марка „Мерцедес”, модел ,,ЦЛЦ 220‘‘ с рег. № ********, е била обезпечена от ответното застрахователно дружество чрез сключване на договор за застраховка 5

„Гражданска отговорност” валидна към момента на настъпване на процесното ПТП на 14.07.2023 г. В причинна връзка с противоправно поведение на В. В.

П., ищецът е претърпял неимуществени вреди.

Основателно е направеното от ответника възражение съпричиняване от пострадалия, по следните съображения: за

За да има основание за прилагане на института на съпричиняване поведението на пострадалия следва да е в причинна връзка с настъпването на самото ПТП или в причинна връзка с настъпването на вредите, съответно за увеличаване на размера на вредите. В двете хипотези поведението на пострадалия следва да е противоправно, но не е нужно да е виновно, като това поведение следва да води до настъпване вредоносния резултат като го обуславя в някаква степен. Поемането на предвидим и реално очакван риск или неговото неоправдано игнориране е обективен принос, който е противоправно поведение и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Поетият риск и реализираният риск следва да е идентичен.

В тежест на ответника е да установи, наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, тоест да ангажира доказателства, че пострадалият с поведението си, обективно е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, като не е проявил грижа за безопасността си, необходима с оглед на пътна обстановка.

От заключенията на съдебно-медицинската експертиза и съдебноавтотехническа експертиза се установява, че към момента на процесното ПТП починалият С.Т. С. е пътувал в лек автомобил с марка лек автомобил с марка „Мерцедес”, модел ,,ЦЛЦ 220‘‘ с рег. № ******** без поставен обезопасителен колан, както и че ако при процесното ПТП е бил с правилно поставен предпазен колан, който не би позволил изпадането му от автомобила, е било възможно смъртния изход да бъде избегнат.