Решение № 1880 от 19.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1880 гр. София, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М. А. Д. при участието на секретаря С. М. М. като разгледа докладваното от М. А. Д. Административно наказателно дело № 20221110202817 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „И.В.У. М.“ ......... срещу наказателно постановление /НП/ № ............... г., издадено от председателя на Съвета за електронни медии /СЕМ/, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 12, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/ на основание чл. 126, ал. 1, вр. чл. 127, ал. 2 и чл.

129, ал. 1 ЗРТ.

С жалбата се излагат доводи за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон., както и за маловажен случай по чл. 28 ЗАНН. Моли се за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П., който пледира за отмяна на НП. Твърди, че изискването на чл. 12, ал. 1 ЗРТ е в нарушение на чл. 1 от регламент № 1 за определяне езиковия режим на ЕИО.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. Павлов, който моли за потвърждаване на НП. Излага подробни аргументи.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

1

На 08.10.2021 г. В административната сграда на СЕМ – гр. София, ул.

„Ш. п. № ......, била извършен преглед на програма „H.O...” от предоставени от доставчика на медийни услуги „Х. Н.“ ......... /сега „............/, ЕИК ..............,контролни записи на програмата за периода от 00:00 часа на 19.07.2021 г. до 24:00 часа на 25.07.2021 г.я получени в СЕМ с вх. № НД-0219-00-71/29.09.2021 г. Върху записите бил осъществен мониторинг посредством предоставен от доставчика линк за достъп до тях, а именно:

.........................., изпратен по електронен път. Видеофайловете не съдърйжат тайм-код, съответстващ на часа на излъчване. В наименованието на файловете е поместена информацията за година, месец, дата и начален час на записа.

При извършване на наблюдението на програма „Home One TV” . В хода на мониторинга било установено, че на 19.07.2021 г. по телевизионна програма „Home One TV” е разпространеноаудио-визуално съдържание с общо времетраене 55 минути и 3 секунди без превод на български език. Излъченото предаване започва и завършва без шапка, а с общи кадри и въвеждащи думи на водещия на английски език: „ WatsApp everybody... ” . От излъченото визуално съдържание било видно, че в предаването детайло се представя, с архитектурни детайли , удобства, устройство и обзавеждане един дом. От изписаните в долния ляв ъгъл надписи ставя ясно, че къщата не е в България и се продава. До края на предаването липса превод на български език. Според обема на изпратените от доставчика записи, предаването заема 6 файла: file20210719_16-24-16.ts /7мин и 16 секунди/, file-20210719_16-34-19.ts /9 мин и 55 секунди/, file-20210719_16-44-17.ts /9 мин и 56 секунди/, file20210719_16-54-17.ts /9 мин и 58 секунди/, file-20210719_17-04-18.ts /9 мин и 55 секунди/ и file-20210719_17-14-17.ts /8 мин и 3 секунди /.

На 14.12.2021 г. св. Ц. Д. С. съставил на „............. срещу обратна разписка, приложена по делото.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с което на „............. за нарушение на чл. 12, ал. 1 ЗРТ на основание чл. 126, ал. 1 ЗРТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

Видно от заповед № ................. г. на председателя на СЕМ св. С. е оправомощена да съставя актове за установяване на административни нарушения на доставчици на медийни услуги и предприятия, осъществяващи дейност на територията на РБ.

Видно от решение № ............ г. Съветът за електронни медии /СЕМ/ е избрал за председател Б. С. Ж..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото на основание чл. 283 НПК писмени доказателства, както и въз основа на гласните доказателства, съдържащи се в показанията 2 на свидетеля С.а. Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като са еднопосочни с останалите доказателствени материали по делото.

Събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства са непротиворечиви и единно изграждат възприетата от съда фактическа обстановка, поради което е ненужно по-подробното им обсъждане.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, поради което намери, че не е налице основание за отмяна на наказателното постановление на формално основание.

Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, като в подкрепа на това са приобщените по делото писмени доказателства - заповед № .............г. на председателя на СЕМ и решение № ....................г. на СЕМ.

В описанието на фактическата обстановка в АУАН е посочена дата на извършване на нарушението 19.07.2021 г., а след това при дадената правна квалификация на деянието е посочена датата 20.07.2021 г. От доказателствената съвкупност по делото е видно, че датата на извършване на нарушението е 19.07.2021 г., като тази датата е посочена и в НП. В този случай съдът прие като фактическа неточност посочването на датата 20.07.2021 г. в АУАН, която фактическа неточност не е довела до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, доколкото съставеният АУАН съдържа посочване на всички релевантни към съставомерността на нарушението обстоятелства, включително коректната дата на извършването му - 29.03.2022 г.

Освен това, дори горните аргументи да не бъдат споделени, допуснатата техническа неточност относно датата на нарушението е коригирана от наказващия орган при издаване на наказателното постановление по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН с изрично посочване на коректната дата на извършването му - 19.07.2021 г. Остраняването на допуснатата неточност в акта от АНО в случая е допустимо. Това е така, 3 доколкото промяната в датата на извършване на процесното нарушение, което е формално, на просто извършване, в конкретната хипотеза не води до промяна във фактическите обстоятелства по извършването му. В тази връзка следва да се посочи, че преценката дали посочените в чл. 42, ал. 1 ЗАНН и чл.

57, ал. 1 ЗАНН реквизити са съществени, респективно дали липсата/погрешното им посочване представлява абсолютно основание за отмяна на НП, следва да се извършва конкретно във всеки случай, като критерият е дали липсата/погрешното посочване на някой от тях действително ограничават възможността на нарушителя да разбере за какво е ангажирана отговорността му. Доколкото в настоящата хипотеза не се установява несъответствие между фактите, описани в АУАН, и тези в НП, този съдебен състав прие, че приложението на чл. 53, ал. 2 ЗАНН е допустимо, респективно констатираната в АУАН техническа неточност относно датата не следва да бъде квалифицирана като съществена, тъй като не се е отразила върху правото на защита на наказаното лице до степен да не е в състояние да разбере за какво поведение, представляващо административно нарушение, е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

В аналогична насока е приетото в Решение № ............ г. на АдмС София по адм. д. № .............2 г., Решение № ............ г. на АдмС - София по адм. д. № .............. г., Решение № .............. г. на АдмС - София по адм. д. № ............ г., Решение № .............. г. на АдмС - София по адм. д. № ............... г.

Съдът при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП не откри пропуски в задължителното съдържание по чл. 42 от ЗАНН. Спазени са изискванията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за съставяне на акта и на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН за неговото предявяване, тъй като акта е съставен в отсъствие на представител на дружеството, което е канено, но не се е явил управителя или упълномощено лице, като акта е връчен на служител на дружеството, който впрочем е получил и процесното НП.

Съдържанието на АУАН и НП съответства на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН, респективно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и досежно описанието на нарушението и обстоятелствата по извършването му, като всички релевантни за обективната му съставомерност признаци са посочени надлежно.

Предвид това съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са нарушили правото на защита на санкционираното лице и да съставляват формални основания за отмяна на наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗРТ, програмите се излъчват на официалния език, съгласно Конституцията на Република България, а в алинея 2 на същия член е посочено, че програмите или отделни предавания 4 могат да бъдат и на друг език, когато: се разпространяват с образователна цел; са предназначени за български граждани, за които българският език не е майчин; са предназначени за слушатели или зрители от чужбина; се предават чуждестранни радио - и телевизионни програми. Следователно основното правило е по алинея 1, а изключенията са посочени в алинея 2, като в настоящия казус обаче не е налице нито едно от тези изключения.

Според § 1, т. 3 от ДР на ЗРТ програма е "система от всички елементи, които създава и разпространява операторът, и която е носител на определено съдържание, разпределено в часова схема", а не отделно предаване, филм или друго аудио-визуално произведение. В случая не се касае за излъчване от страна на чужд доставчик или за препредаване на чужда програма, а за разпространяване от местен доставчик на предаване в нарушение на изискванията на националното законодателство, с оглед свободата на разпространение на медийно съдържание в рамките на Европейския съюз, регулирана и от Директива 2010/13/ЕС, която дава право за извършване на разпространение на програми на територията на една държава-членка от страна на базиран в друга държава – членка доставчик на аудиовизуални медийни услуги.

По делото категорично се доказа, че дружеството-жалбоподател е излъчило в телевизионната си програма аудио-визуално съдържание с продължителност от 55 минути на английски език, без превод чрез дублаж или субтитри, поради което от обективна страна е налице нарушение по чл.

12, ал. 1 от ЗРТ, тъй като деянието не попада в нито едно от изключенията на чл. 12, ал. 2 от ЗР доколкото процесното предаване не е с профил образователна насоченост, не е предаване, предназначено за български граждани, за които българският език не е майчин, защото достига до точно определена аудитория, съгласно лицензията, в която е записан точен териториален обхват на програмата, не може да се приеме и че предаването или програмата са предназначени за слушатели или зрители от чужбина по същата причина, което автоматично изключва приложение на изключенията в чл. 12, ал. 2, т. 2 и 3 ЗРТ, като относно т. 4 следва да се съобрази, че нейното съдържание е относимо към чуждестранни предавания и програми на чуждестранни доставчици, като се има предвид цялостно излъчване на същите, а в случая става въпрос за част от чужда програма, поради което и това изключение не би могло да бъде приложено.

В настоящия случай отговорността на „................. е ангажирана в качеството на доставчик на медийни услуги по смисъла на т. 23, б. а ) аа от ДР на ЗРТ чрез телевизионна програма „Home One TV”.

Не е нарушена разпоредбата на чл. 22 от Хартата на основните права на ЕС, тъй като именно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗРТ е насочена към 5 съхраняване на езиковото многообразие. Разпоредбата на чл. 1 от Регламент 1 за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност касае езиците за комуникация с институциите на ЕС.