Решение № 34 от 21.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. София, 18.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20211001000688 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260514 от 24.03.2021г., постановено по търг. дело № 1194/2019 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав е признал за установено на осн. чл.422, ал.1 ГПК по иска, предявен от „Юробанк България“АД срещу ЕТ“С. М. Р.“, че ищецът има вземане по отношение на ответника въз основа на договор за банков кредит от Договор за банков кредит – Продукт „Бизнес револвираща линия-плюс“№1372 от 18.11.2015г., както следва : сумата 1 432.39 лв. – непогасен остатък от главницата по предоставения кредит, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 09.02.2015 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 40 лв. – такси по кредита, за които суми в производството по ч.гр.д.№ 6539/2015г. по описа на СРС, 24 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 16.02.2015 г., като е отхвърлил иска за договорна лихва за сумата от 13 383.59 лв., както и иска за главница за разликата до пълния му предявен размер от 65 745.91 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Юробанк България“АД, с която се обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната му като неправилно с искане да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго, с което предявеният иск да бъде изцяло уважен, с присъждане на разноски, по съображения подробно изложени в жалбата.

Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по 1 делото въззиваемата страна ЕТ“С. М. Р.“ не е депозирала отговор на въззивната жалба.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, с която ищецът „Юробанк България“АД е предявил срещу ответника ЕТ“С. М. Р.“ иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът има вземане по отношение на ответника въз основа на договор за банков кредитПродукт „Бизнес револвираща линия- плюс“№1372 от 08.11.2005 г., следните парични суми: в размер на 65 745.91 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.02.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, 13 383.59 лева – договорна лихва за периода от 21.09.2013 г. до 09.02.2015 г., 40 лева – такси за периода 10.10.2013 г. до 09.02.2015 г., за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Претендирал е и разноски.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е оспорил предявените обективно съединени искове по основание и по размер по съображения, изложени в отговора на исковата молба.

За установено от фактическа страна, настоящият състав намира следното:

Между страните не се спори, а и се установява, че между страните е бил сключен Договор за банков кредит – Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № 1372 от 08.11.2005 г., по силата на който „Българска пощенска банка“АД – в качеството й на кредитор, се е задължила да предостави в заем на ЕТ“С. М. Р.“, сумата от 60 000 лв. за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, като кредитът е предоставен във формата на кредитна линия. Установен е срок на договора – за ползване и погасяване на кредита, от 120 месеца, считано от откриването на заемната сметка – чл. 1, ал. 2. В чл. 2 от договора е предвидено правото на кредитополучателя да погасява изцяло или частично задълженията си по главницата, както и да ползва отново средства по кредита до максимално разрешения размер. В чл. 3 е установен размерът на дължимата от кредитополучателя договорна лихва и равняващ се на сбора от действащия базов лихвен процент – малки фирми /БЛПМФ/ и договорна лихвена надбавка в размер на 0,5 пункта. Съгласно чл. 4 от договора, при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при обявена предсрочна изискуемост, договорната лихва се увеличава автоматично с наказателна надбавка /неустойка/ за просрочие на главницата в размер на 10 пункта. В чл. 24 е предвидено правото на Банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при неизпълнение от страна на кредитополучателя, включително и погасяване на дължимите от него вноски в срока за това.

2

Не се спори, а и се установява, че с допълнителен Анекс № 2 от 02.01.2006г. страните по договора са постигнали съгласие за продължаване срока на действието му с една година, считано от 22.11.2006г.

Не се спори, а и се установява, че с Анекс № 3 от 19.09.2007г. е било договорено отмяна на продължаването на срока на договора съгласно Анекс № 2, както и увеличаване размера на предоставената на кредитополучателя кредитна линия от 60 000 лв. на 120 000 лв. Променен е размерът на договорната лихва, като е предвидено същата да се равнява на сбора от действащия в Банката БЛПМФ намален с 0.5 пункта.

Не се спори, а и се установява, че с Анекс № 4 от 20.09.2011г. е установен начинът на погасяване на дължимото от кредитополучателя при продажбата на служещия за обезпечение имот, като е продължен срокът за погасяване на кредита до 22.11.2019г.

Установен е 12 месечен период за облекчено погасяване на кредита, считано от влизането в сила на анекса. Приложен е погасителен план в съответствие с предоговарянето.

Не е спорно, а и се установява, че с Анекс № 5 от 26.03.2013г. е преуредено плащането на непогасения остатък по кредита, като е договорено задължението на кредитополучателя за внасяне еднократно на сумата от 3 000 лв., но не по-късно от 30.03.2013г., като внасянето на тази сума е задължително условие за влизане в сила на анекса и започване на периода на облекчено погасяване на дълга. Приложен е погасителен план до края на срока на издължаването – до 22.11.2019г.

По делото е представена и е приета като доказателство Нотариална покана рег. № 5924 от 2014г. на нотариус М. Г. с рег. № *** на НК и район на действие СРС, адресирана от „Юробанк България“АД до ЕТ“С. М. Р.“, с обективирано в нея волеизявление относно констатирани непогасени просрочени задължения към 26.03.2014г. по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ от 18.11.2005г., както и относно обявяване на неизплатения остатък от кредита за изцяло предсрочно изискуем, считано от получаването на поканата и възлизащ, съответно на сумата от 65 745.91 лв. – главница; сумата от 5 325.29 лв. – договорна лихва; сумата от 40 евро – такси, както и законната лихва за забава върху главницата, считано от получаването на поканата, като е определен 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Получаването на поканата е обективирано в разписка от 23.04.2014г. Налице е и нотариално удостоверяване за получаването на поканата на 23.04.2014г.

Между страните не е спорно, а и се установява от представената по делото и приета като доказателство Заповед от 16.02.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.дело № 6539/2015г. на СРС, 24с-в, че ЕТ“С. М. Р.“ е осъден да заплати на „Юробанк България“АД на осн. чл.417, т.2 ГПК сумата 65 745.91 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.02.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, 13 383.59 лева – договорна лихва за периода от 21.09.2013 г. до 09.02.2015 г., 40 лева – такси за периода 10.10.2013 г. до 09.02.2015 г., за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и сумата 3644,44 лева, разноски по заповедното производство.

3

Няма спор по делото, а и се установява, че със съобщение по ч.гр.дело № 6539/2015г. на основание чл. 415 ГПК СРС е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението, което е върчено на 28.05.2019г, като исковата молба е предявена в регистратурата на съда на 25.06.2019г., т.е в срока по чл. 415, ал.4 ГПК.

По делото е изслушаната съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, заключението по която съдът кредитира като компетентно и пълно, кореспондиращо с останалите доказателства по делото. От изложеното в експертизата се установява, че общият размер на сумите по кредита по счетоводните данни на банката към 09.02.2015г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за забавно изпълнение по чл. 417 ГПК, възлиза на 79 169.50 лв.

От приетата в производството пред въззивната инстанция нова съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода от 09.02.2015г. до 30.09.2019г. са постъпили суми за погасяване на задълженията по процесния договор за кредит в общ размер на 108 657,29 лева, от тях 9 484,44 лева, платени доброволно от дължника през периода от 20.04.2015г. до 31.08.2018г. и сумата 99 172, 85 лева събрана в хода на прпинудителното изпълнение образувано пред ЧСИ С. П. по изп. дело № 20199210400310– от продажбата на ипотекирания в полза на банката недвижим имот на длъжника. Видно от заключението на вещото лице сумата 99 172,85 лева е постъпила в „Юробанк България“АД на 30.09.2019г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна :

Предвид изложеното по-горе и при установените по делото релевантни факти съдът следва да формира изводите си за основателността на предявения иск. Установи се на първо място от заключението на вещото лице ССЕ, че предоставеният на кредитополучателя кредит е бил усвоен изцяло от него.

Установява се също така от заключението на приетата и неоспорена от страните ССЕ, че след 21.04.2014г. кредитополучателят е преустановил изпълнението на задълженията си по договора за банков кредит, което е дало правото на банката да обяви целия кредит за предсрочно изискуем, съгл. чл.24, б.“г“ и чл.25, б.“в“ от договора- при неизпълние на която и да е месечна погасителна вноска за главница или лихва.

Видно е от представената по делото и приета като доказателство Нотариална покана рег. № 5924 от 2014г. на нотариус М. Г. с рег. № *** на НК, получена от кредиполучателя на 23.04.2014г./ на л. 170/ банката е упражнила надлежно правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем.

Установява се също така от заключението на вещото лице ССЕ, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение са налице непогасени изискуеми задължения по договора за банков кредит в претендираните от ищеца размери, както следва : сумата 65 745.91 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.02.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, 13 383.59 лева – договорна лихва 4 за периода от 21.09.2013 г. до 09.02.2015 г., 40 лева – такси за периода 10.10.2013 г. до 09.02.2015 г., за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и сумата 3644,44 лева, разноски по заповедното производство.

Установява се също така от заключението на вещото лице, че след издаването на заповедта за незабавно изпълнение, че за периода от 09.02.2015г. до 30.09.2019г. са извършени погасявания на дълга, като част от погасяванията са извършени доброволно от длъжника през периода от 20.04.2015г. до 31.08.2018г. в размер на сумата от 9 484, 44 лева, а останалата част от задължението му по процесния договор за кредит за сумата от 99 172, 85 лева е принудително събрана в хода на провеждането на принудителното изпълнение образувано пред ЧСИ С. П. по изп. дело № 20199210400310, чрез продажбата на ипотекирания в полза на банката недвижим имот на длъжника.