Решение № 4191 от 18.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4191 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. И.нова Докова като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100512097 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 15026 от 03.08.2025 г., постановено по гр. д. № 29469/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 126-и състав, е признато за установено о исковете предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, от „Топлофикация София“ ЕАД с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че И. К. Ц. дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 4255,83 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 01.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 466,85 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 19.02.2024 г., сумата 75,44лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 01.03.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.03.2024 г. по ч. гр. д. 12815/2024 г. по описа на СРС, като е отхвърлен искът за цена за доставена топлинна енергия за разликата над присъдения размер от 4255,83 лева до пълния претендиран размер от 4299,19 лева; иска за мораторна лихва върху главницата за ТЕ за разликата над присъдения размер от 466,85 лева до пълния претендиран размер от 475,58 лева, както и иска за сумата 14,39 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 19.02.2024 г., като неоснователни.

Със същото решение на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК И. К. Ц. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД разноски по делото в общ размер на 782,82 лева в исковото и 140,54 лева разноски в заповедното.

С решението „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на основание чл.

78, ал. 3 ГПК на адвокат С. К. К. сумата от 10,53 лева адвокатско възнаграждение общо за исковото и за заповедното производство.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответницата, в която са изложени оплаквания за 1 неправилност на решението в обжалваната част поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Сочи, че съдът неправилно е приел, че е доказано основанието за начислена топлинна енергия, като се позовава на решения на Върховния административен съд, с които е отменена т. 6.1.1. от Методиката, като поддържа, че при липсата на валидно действаща формула за изчисление на потребената топлинна енергия исковата претенция е недоказана и неоснователна. Твърди, че претендираните от ищеца суми за лихва не се дължат, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин и не е установил изпадането в забава на ответниците. Сочи, че съгласно общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В тази връзка поддържа, че не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна на ищеца, че ответникът е бил поставен в забава. Счита, че сумите за дялово разпределение не се дължат, тъй като ищецът не е доказал, че ответниците имат задължение да заплащат в полза на дружеството възнаграждение за дялово разпределение. Твърди, че ищецът не е представил доказателства относно уговорения и съобщен на клиентите ред и начин на заплащане на услугата дялово разпределение. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изложено становище за нейната неоснователност. ВъззИ.емата страна моли съда да потвърди решението в обжалваната част и претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца в законоустановения срок не взема становище по въззивната жалба на ответника.

Решението, в частта, с която са отхвърлени предявените от ищеца искове, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в законоустановения срок от ответника, чрез адв. С. К., с пълномощно по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно в обжалваната част, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

На етапа на въззивното производство не е спорно, че ответницата в качеството й на собственик на процесния недвижим имот и ищцовото дружество са обвързани от договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот, сключен при публично известни общи условия и по силата на който ответникът е задължен да заплаща продажната цена на доставената потребена топлинна енергия.

Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК подзаконов нормативен акт се счита за отменен от датата, на която съдебното решение влиза в сила. В случая решението на административния съд е влязло в сила на 25.02.2025 г., поради което методиката за изчисляване на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, съдържаща се в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, се явява действаща нормативна уредба за процесния период. За пълнота следва да се посочи и че в конкретния случай въззивникът ответник не е релевирал конкретно възражение, че действително доставената топлинна енергия за сградна инсталация е в по-малък обем поради неотчитане на някой от параметрите, посочени в 2

Решение на съда от 23 октомври 2025 година по дело C-760/23 и касаещи изолацията на сградата и изолацията на отоплителната система, използваната за тази система материали, респ. отражението на тези обстоятелства върху загубата на топлинна енергия в рамките на самата етажна собственост, като такова общо възражение е поддържано и с въззивната жалба. При това, това възражение се опровергава по категоричен начин от приетото по делото заключение на СТЕ, според което топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределена именно по реда на методиката. Ето защо и при липса на оплаквания за конкретни неотчетени при разпределението параметри, този въпрос не подлежи на обсъждане.

Във връзка с оплакването във въззивната жалба на ответника, че съдът неправилно е уважил претенцията за мораторна лихва върху сумата за топлинна енергия, тъй като не била доказаната датата на публикуване на сумите в сайта на ищцовото дружество, следва да бъде посочено, че периодът, за който е уважен искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е 15.09.2023 г. до 03.02.2025 г., като за този период намират приложение Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на клиенти на гр. София, приети с Решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Ответникът като потребител на топлинна енергия и страна по договорно правоотношение, сключено при публично известни общи условия, отговаря както за дълга, така и за последиците от неплащането му на падежа. Противно на изложеното във въззивната жалба, за доказване на изпадането на длъжника в забава не се изисква публикуването на дължимите суми в интернет, тъй като съгласно чл. 33 ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32 ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/, клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва - чл. 33 ал. 4 от Общите условия. Ето защо, за вземанията за топлинна енергия за период, спрямо които намират приложение посочените общи условия, не е необходимо публикуването на фактурите на интернет страницата на продавача или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава.

Във връзка възражението за недължимост на такси за извършваната услуга дялово разпределение следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. В този смисъл без дялово разпределение не може да се определи цената на ТЕ за имоти в сгради в режим на етажна собственост. Следователно предоставянето на такава услуга е задължително.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. След изменението на посочената разпоредба (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и следв. от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на СЕС, като клиентите заплащат на продавача стойността на услугата за дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. От приетия по делото протокол от общо събрание от 19.08.2002 г. на собствениците в ж.к. ****, се установява, че „Техем Сървисис“ЕООД е избрано за извършване на услугата „топлинно счетоводство“. Представен е и договор от 02.09.2001 г., сключен между „Техем Сървисис“ ЕООД и Етажна собственост с адрес: гр. София, ж.к. ****, от който се установява, че услугата дялово разпределение в сградата етажна собственост, в която се намира процесният имот, е била извършвана от „Техем Сървисис“ ЕООД. По делото е изслушано и прието заключение по съдебнотехническа експертиза, която настоящият състав кредитира като обективно и 3 компетентно дадено. От него се установява, че разпределението на топлинната енергия в сграда, в която се намира процесният имот, е било извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД в съответствие с нормативните изисквания, като при това положение въззивният съд намира претенцията за установяване съществуването на вземане за стойността на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за доказана по основание.

По отношение на претенцията за лихва върху главницата за дялово разпределение, следва да бъде посочено, че в тази част искът е отхвърлен от първоинстаницонния съд, като при липса на подадена въззивна жалба от ищеца, и с оглед приложението на нормата на чл.

271, ал. 1, изр. второ ГПК не следва да бъдат обсъждани оплакванията на ответника свързани с лихвата върху дяловото разпределение.

Разпечатката съдържа 31 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/05cccb9b-cfc7-4567-9929-ba5de801f25d