Решение № 65 от 08.02.2022, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Дупница, 08.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20211510101936 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

К. В. В., от гр. Дупница, е предявила срещу „Креди Йес“ ООД , ЕИК: 200688545, осъдителен иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 07.07.2017г. сключила договор за паричен заем № 27498 с ответното дружество. В договора е посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 2400.00 лева, размерът на погасителната вноска е 166.28 лева, денят на плащане е 7-мо число, видът на вноската е месечна, броят на погасителните вноски с двадесет, размерът на месечния лихвен процент е определен на 3.330 %, датата на първото плащане е 07.08.2017г., размерът на годишния процент на разходите е 48.183 %, а размерът на общата сума, която следва да върне К.В., е в размер на 3325.57 лева.

В чл. 6 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 9, ал. 2, т. 1 от Общите условия /ОУ/, и с още едно обезпечение - ценна книга/запис на заповед, издадена в полза на Заемодателя. В чл. 9, ал. 2, т. 1 от ОУ е посочено, че страните имат право за обезпечаване изпълнението на договора за заем да уговорят в самия договор учредяването на обезпечение: поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да с в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени със Заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени други 1 договори за заем, сключени от Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход; В случай па учредено поръчителство като обезпечение по договор за заем, сключен от разстояние, заемателят е длъжен да осигури личното и собственоръчно подписване на договора за поръчителство от предоставеното лице - поръчител.

В чл. 8 от процесния договор е уговорено, че в случай, че Заемателят не предостави договореното обезпечение в чл. 6 от договора в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочено в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 2374.43 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Погасителен план към настоящия договор.

На ищцата е начислена неустойка в общ размер на 2374.43 лева, тъй като същата не е представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, като месечната погасителна вноска става 285.00 лева, а общата сума което следва да върне К.В. става 5700.00 лева.

Ищцата е погасила предсрочно изцяло сумата по сключения договор в общ размер на 4 589.11 лева.

I. На първо място ищцата счита, че процесният договор е нищожен /недействителен/ на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила: чл. 10, ал. 1, тъй като не е спазена предвидената от закона форма; нарушено е изискването договорът да е написан по ясен и разбираем начин; на чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходи те /ГПР/ по кредита; че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 48.183 % е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл.

10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК.

На следващо място ищцата смята, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на 137.500 % за конкретния договор/ е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Счита, също така, че е нищожна уговорката, в чл. 8 от процесния договор, че в случай, че Заемателят не предостави договореното обезпечение в чл. 6 от договора в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочено в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 2374.43 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Погасителен план към настоящия договор. Излага подробни правни съображения 2 в тази насока.

На следващо място, ищцата счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9, вр. с чл. 22 от ЗПК, понеже клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като размерът й е изключително висок-надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми.

Сочи, че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С оглед изложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати сума в размер на 2189.11 лв., представляваща недължимо платени суми по горепосочения потребителски кредит (над получената от нея сума в размер на 2400.00 лв. и заплатената сума в размер на 4589.11 лв.), ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Заявява се, че договорът не е противен на добрите нрави, тъй като е спазено ограничението на ЗПК относно размера на годишния процент на разходите. Счита за неоснователно и твърдението за нищожност на договорената лихва. Отделно се заявява, че кредиторът е бил добросъвестна страна по сделката, тъй като предварително е информирал клиента за всички условия по кредита. Договорът е резултат на доброволно формираната воля на страните. Потребителят е имал свободата да реши дали договорът го устройва. Подписвайки договора, ищецът се е съгласил с него, поради което не е налице нарушение на добрите нрави. Дължимостта на неустойката е в следствие само на неправомерното поведение на заемателя. Клаузата за неустойка е индивидуално уговорена със заемателя и е съобразена с неговото желание. Освен това кредиторът не е банка, по договора няма обезпечения, като повишеният риск оскъпява финансовия ресурс. Едно неизпълнение на договора поставя кредитора в голям риск, като неустойката обезщетява вредите от този риск. Периодичният начин на заплащането на неустойката не означава, че същата е лихва или добавък към лихвата. Договорът отговаря на всички изисквания на чл.10 и чл.11 ЗПК, изготвен е на разбираем език, с ясно определени параметри. Липсва основание за неговата недействителност. Моли се за отхвърляне на иска. Излагат се пространни правни съображения. Претендират се разноски.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен договор за паричен заем № 27498, сключен на 07.07.2017г. между страните. Уговорено било заемодателят да предостави сумата от 2 400.00 лв. на ищцата, която тя се задължава за върне при сроковете и условията, посочени в договора, 3 като относно получаване на сумата изявлението на ищцата за получаването й, инкорпорирано в договора, има характер на разписка. Уговорено било размерът на погасителната вноска да е 166.28 лв., денят на плащане 7-мо число, вноската била месечна, броят на вноските 20, месечният лихвен процент 3,330%, датата на първото плащане 07.08.2017г., а на последното-07.03.2019г., размерът на ГПР 48,183%, а размерът на общата сума, която следвало да бъде върната-3325.57 лв. Съгласно чл. 6 от договора страните постигнали съгласие задължението на заемателя да бъде обезпечено с гарант, отговарящ на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия, и още едно обезпечение-ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В чл. 8 от договора е предвидено, че ако заемателят не представи уговореното обезпечение в тридневен срок от сключването му или представи обезпечение, което не е отговаря на изискванията, дължи неустойка в размер на 2374.43 лв., с начин на разсрочено плащане, посочен в погасителния план към договора. Приложен е погасителен план, диференциран съобразно начислението или не на неустойка. Приложен е стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, връчен на ищцата на 07.07.2017 г. като посочените параметри при същия размер на заем от 2400 лв., съответстват на уговорените в договора. Приложени са и Общи условия на "Креди Йес" ООД, относими към договорите за заем, сключвани от дружеството. Същите са подписани от ищцата на всяка страница.

Приложени са приходни касови ордери и платежни нареждания за заплатени от ищцата суми. Същевременно липсва оспорване на този факт от ответника.

Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, поради което кредитира, извършените плащания по кредита от ищцата са в размер на 4589.11 лв., като с тях са погасени главница в размер на 2 400.00 лв., договорна лихва в размер на 657.59 лв. и неустойка в размер на 1531.52 лв. ГПР при включени само такива за договорна лихва е 48,183 %, а при включени и разходи за неустойка 66,495 %.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Предмет на доказване от ищцата е получаването на сумата 2189.11 лв. от обогатилото се лице -ответника, която му е дадена от обеднялото лице, а от ответника основанието за получаване й. Правното основание, което сочи ответникът е сключеният договор да кредит, чиято действителност се оспорва от ищеца.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.

Настоящият състав на съда, като съобрази предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията на сключения договор, намира за неоснователни доводите на ищцата, че процесният договор не отговоря на изискванията за действителност съобразно 4 чл. 22 ЗПК. Договорът е сключен в писмена форма и в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 11 ЗПК. Посочени са индивидуализиращи данни за страните, размера на получената сума, общия размер, който потребителят следва да върне, лихвен процент, размерът, броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В процесния договор не са налице форматиране на текста или разлики в големината на шрифта, на който той е съставен, които да затрудняват правилното възприемане на информацията или да въвеждат в заблуждение потребителя. От факта, че потребителят е подписал договора, следва че той е имал физическата възможност да възприеме съдържанието му /да го прочете/, съответно е дал информирано съгласие за сключването му. В противен случай е имал възможността и е следвало да откаже да подпише договора. За да се установи дали размерът на шрифта на процесния договор е по-малък от изискуемия се по закон е налице необходимост от констатации в този смисъл от специализирано в тази област лице. Такива констатации не са направени и събрани по надлежния процесуален ред. Дори и да се приеме за установено, че шрифтът на процесния договор не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, настоящият състав счита, че това несъответствие не би следвало да води до недействителност на конкретното облигационно правоотношение на основание чл. 22 от ЗПК. Безспорно това е предвидената от законодателя санкция за неспазване на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, но същата не съответства на тежестта на нарушението. Изискването за изготвяне на договора за кредит с конкретен размер на шрифта е въведено с цел охраняване интересите на икономически по-слабата страна - кредитополучателя, от недобросъвестни практики, при които сключените договори съдържат твърде малки букви, което затруднява кредитополучателя да осъзнае съдържанието на отделните клаузи, тоест не е самоцелно. В конкретния случай правата и интересите на кредитополучателя не са нарушени, тъй като договорът е сключен в писмена форма, по разбираем и ясен начин, приложените копия са четливи. Изрично в него е посочена сумата за усвояване на кредита, лихвения процент, броя на вноските и на падежа на всяка една от тях. Всичко това дава възможност на потребителя да прецени обхвата на своето задължение и след като вида и размера на шрифта не е пречка за това, не следва само поради формалното несъответствие, кредитодателят да бъде санкциониран с най-тежката санкция-загубване на правото на лихви и разноски по кредита.