Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19 от 07.02.2025, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 246/2023
Вид
Решение № 19
Подписан
07.02.2025
Състав
Росица Стоянова Стоева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.9 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.143, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.59 · Наказателен кодекс
  • чл.66 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Ямбол, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева при участието на секретаря П.Г.У. в присъствието на прокурора Т.С.С. като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Гражданско дело № 20232300100246 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. Г. Г. с ЕГН ********** от гр.*, представляван от пълномощника адв.М. А. от АК-Ямбол против Прокуратурата на Република България, с която са предявени искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумите, както следва: сумата от 10 000 лева - обезщетение за имуществени вреди, които са пряка последица от повдигнатите обвинения за умишлени престъпления, ведно със законната лихва, считано от 22.01.2022 год. до окончателно изплащане на присъдената сума; сумата от 70 000 лева представляващи обезщетение за неимуществени вреди, които са пряка последица от повдигнатото му обвинение за умишлено престъпление, ведно със законната лихва, считано от 22.01.2022 год. до окончателното изплащане на присъдената сума. Претендират се и направените по делото разноски.

С Молба вх. № 5783/01.10.2024 г. подадената чрез адв.М.А., ищеца е заявил и съда е приел, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение чрез увеличение на предявения иск за имуществени вреди от 10 000 лв. на 21 145.27 лева общо, която сума е образувана както следва: 18 100 лв. - адвокатски възнаграждения, (в т.ч. 4 800 лв., съгласно ДПП от 15.10.2014 г.; 8 000 лв. - за участие в 40 о.с.з. по 200 лв.; 1 500 лв. - за представителство по ВНОХД №355/2020 г., 3 800 лв. по ВНОХД №107/21 г.) и 3 045.27 лв. - транспортни разходи, съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза.

Исковата си претенция ищеца основава на следните обстоятелства: Твърди, че срещу него в продължение на 7 години и 11 месеца в РБългария е водено наказателно производство, което е завършило с оправдателна присъда на Специализирания наказателен съд, протестирана от Специализираната прокуратура и потвърдена от Апелативния 1 специализиран наказателен съд. Ищецът сочи, че в досъдебната фаза на наказателния процес наблюдаващият прокурор е давал задължителни указания на разследващия орган за повдигане на обвинения срещу ищеца и за извършване на други следствени действия и е внесъл обвинителен акт срещу Г. и другите обвиняеми. В съдебната фаза от процеса, прокурорът пред първата инстанция е поддържал обвинението, събирал е доказателства и се е стремил да докаже твърдяното обвинение. По отношение на неимуществените вреди, оценени от ищеца на 70 000 лв. посочва, че същите се изразяват в силен психоемоционален стрес, унижение, притеснение, загуба на самочувствие, чувство за безпомощност и обреченост, злепоставяне пред близки, приятели, влошаване на здравословното му състояние, всичко това породено от незаконно повдигнатото обвинение. Задържането на ищеца е предизвикало изключителен шок за самия него и за близките и приятелите му.

Силният психоемоционален стрес, причинен от повдигането на обвинение срещу ищеца е довел до притеснение, тревожност, раздразнителност. Г. твърди, че страда от безсъние, нервност и има нисък праг на възбудимост. Сочи, че семейството има финансови затруднения, но висящото наказателно производство е пречка за Г. да се установи в чужбина, тъй като съдебните заседания били всеки месец. Всичко това се отразило изключително негативно върху самочувствието на ищеца и върху репутацията му сред познати и колеги - много от близките приятели на ищеца преустановили контактите си с него, разбирайки за воденото дело срещу Г.. По отношение на претърпените имуществени вреди, ищецът е посочил, че същите се съизмеряват със заплатените адвокатски възнаграждения за всички инстанции и за всички съдебни заседания в размер на 8 000 лева.

Останалите 2 000 лева, до пълния претендиран размер от 10 000 лева е посочено, че се изразяват в направени разходи за транспорт, предвид факта, че Г. живее в гр.*, а съдебното производство е провеждано в гр.София и в гр.Ямбол.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Прокуратурата на Република България е депозирал писмен отговор чрез Т. С. – прокурор при Окръжна прокуратура Ямбол, в който е заявил становище по допустимостта и по основателността на предявените искове. Заявено е, че исковете са допустими, но са изцяло неоснователни и недоказани. Алтернативно исковите претенции са оспорени и по размер, като несъответстващи на чл.52 ЗЗД, на икономическия стандарт в страната и степента на засягане на ищеца от воденото срещу него производство.

Твърди се, че в периода на описаното в ИМ досъдебно производство, срещу ищеца е водено и друго наказателно производство - по НОХД №3063/2016 г. на СпНС, по което последния е осъден, а и по същото за периода 22.09.2014 г. - 02.10.2014 г. му е била наложена МНО "задържане под стража". По отношение на иска за имуществени вреди се твърди, че е недоказан.

В о.с.з. по същество, ищeцът, редовно призован, не се явява, но чрез процесуалния представител – адвокат М. А. поддържа предявените искове и претендира за уважаването им в пълен размер, като основателни и доказани. Допълнителни съображения излага в писмена защита. Иска и присъждане на сторените по делото разноски, като представя и списък по чл.80 ГПК.

2

В о.с.з. по същество представителят на ЯОП поддържа заявеното в писмения отговор становище. Счита претендираните размери имуществени и неимуществени вреди за недоказани. Акцентира върху воденото през същия период против ищеца друго наказателно производство - по НОХД №3063/2016 г. на СпНС, по което последния е признат за виновен и осъден и то за същото престъпление по чл.143, ал.1 НК, по което дело Г. е бил и задържан.

Прави подробен анализ на свидетелските показания и СПЕ, като счита че същите не установяват неимуществени вреди, които да бъдат обезщетени със сума в претендирания размер, т.е. претенцията е силно завишена и не отговаря на чл.52 ЗЗД, на съдебната практика и изобщо на икономическия стандарт в страната. По отношение на имуществените вреди в размер на 21 145.72 лв., също намира, че тази претенция не е доказана. Посочената сума от 18100 лв. за адвокатски възнаграждения намира за крайно завишена и не отговаряща на Наредба №1 за адвокатските възнаграждения. Намира, че е недоказана и претендираната сума за транспортни разходи, т.к. някои от посочените дни, в които се твърди, че са проведени о.с.з. са почивни, а и не е установено дали действително пътуването е осъществено с посочения от ищеца автомобил и какво гориво е използвал. По изложените съображения счита, че предявените искове не следва да се уважават в претендирания размер, който е изключително завишен. Оспорва и списъка за разноски по договора за правна помощ от 20.11.2022 г. като изключително завишен и несъответстващ на наредбата за адвокатските възнаграждения.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Установените по делото факти се свеждат до следното: С Постановление от 18.03.2013 г. Специализираната прокуратура образувала производство по преписка №105/2013 г. на СП, респективно ДП №32/2013 г. на ОД на МВР-Ямбол срещу неизвестни извършители за това, че за периода 01.01.2009 г. до 10.03.2013 г. на територията на гр.Ямбол и Република България участвали в група, която чрез използване на сила и внушаване на страх, сключвала сделки и извличала облаги – престъпление по чл.321а, ал.2, вр. ал.1 от НК.

В хода на разследването са били разкрити извършителите на организираната престъпна деятелност, които са били ангажирани към наказателна отговорност, сред които е и ищецът Г. Г. Г..

По ДП №32/2013 г. на ОД на МВР-Ямбол, с Постановление от 20.12.2013 г., Г. Г. Г. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по: чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1 вр. чл.213а, ал.2, т.3, пр.1, т.4, пр.2 и т.5 вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК. Със същото постановление спрямо Г. Г. е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 3000 лева.

Въз основа на събраните по ДП №32/2013 г. на ОД на МВР-Ямбол доказателства, СП на 15.08.2014 г. внася в СпНС обвинителен акт срещу 15 лица, сред които и Г. Г., въз основа на който е образувано НОХД №1090/2014 г. по описа на СпНС. С Присъда от 29.11.2019 г. на СпНС, постановена по НОХД №1090/2014 г. ищецът, тогава подсъдим – Г. Г. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатите му обвинения. Срещу Присъдата е 3 депозиран протест, в който представителят на държавното обвинение е изразил несъгласието си с оправдателният характер, като е заявил, че същата е неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. С Решение №5/23.11.2021 г., постановено по ВНОХД № 107/2021 г. по описа на АпСпНС, въззивният съд е потвърдил Присъда от 29.11.2019 г. на СпНС, постановена по НОХД 1090/2014 година.

По делото, по искане на ищеца са събрани гласни доказателства. Свидетелката М.

П. /съжителстваща на семейни начала с ищеца/ в показанията си твърди че на 16.12.2013 г. били вкъщи, ищецът се подготвял за работа, като в един момент, след като излязъл, същият се обадил и казал „Знаеш ли какво е станало? Има показна акция". Свидетелката сочи, че бабата на ищеца се обадила, тъй като маскирани полицаи с оръжия и с камера са объркали апартаментите и са звъннали на жената, която била 80-годишна. Изтъква, че новината гръмнала в целия град. Много се притеснили, защото всичко било много показно и било много страшно. Задържали го- по цял ден разпити, от сутрин до късна вечер, всеки ден, но не е бил там през нощта. Това било голям шок. Св. П. сочи, че ищецът Г. бил изключително притеснен за обвинението и стресиран от цялата показност. По принцип бил много спокоен, но се затворил много в себе си, като цяло бил друг човек - тревожен, затворил се в себе си, не общувал с никой, дори с обкръжението си. Притеснявал се да излиза навън, защото всички говорели и едва ли не го сочели с пръст. Не спял вечер. Правили опити за деца, но след тази случка го оставили във времето, нямали сигурност. Ходили на психиатър, на психолог в поликлиниката в гр. Ямбол, защото се притеснявали за неговото психично здраве. Много се променил, както бил „душата на компанията" и изведнъж не искал да споделя - затворил се. Твърди, че по другото дело било по-спокойно, нямало такъв стрес и липсвала такава показност като при първото, което продължило „може би 8 години или повече“. По телевизията имало много репортажи. Като цяло целият град бил окупиран с качулки, с автомати, също и по вестници, и по фейсбук. За всички заседания пътували от гр.Ямбол до гр.София с лека кола „Пежо“, собственост на свидетелката и се връщали веднага след заседанието, като адв. А. пътувала с тях. Посочва, че същият автомобил „Пежо“ бил на бензин, като наскоро сложили газова уредба. По първото дело ищецът не е бил задържан, но всеки ден ходили заедно до полицията и бил на разпит там до късно вечерта, до 9 - 10 часа. В началото било най-силно преживяването. Вкъщи си я имало пак тревожността, проблемите със съня не се решили, защото много често се събуждал.

Свидетелят М. Г. /приятел на ищеца Г./ в показанията си сочи, че познава ищеца Г. Г. от ученическите години и знае за делото. Проведената полицейска акция била много атрактивна и бил отчасти свидетел на всичко това, което се случило. „Атрактивна“ означавало запушване на артерии на града, автобуси с жандармерия, бусове. Бил учуден, че ищецът бил сред хората, които имали обвинение. Освен в града, имало информация навсякъде и по националната телевизия. По вестници дори ги писали, че много голяма организирана престъпна груба са заловили, едва ли не било най-големите престъпници на държавата. След акцията не е виждал Г. Г. дълго време. Твърди, че не е разговарял с Г., не го е виждал и не бил запознат с неговото състояние. Свидетелят сочи, че разбрал, че ищецът 4 бил задържан по това дело, като впоследствие имало и друго дело.

Свидетелят К. Х. /колега на ищеца/ в показанията си твърди, че след обвинението ищецът Г. Г. бил със смачкано самочувствие, станал затворен. Не бил същият човек затворен, мълчалив, замислен постоянно, започнал да избягва хората, станал саможив и отдръпнат. Отразило му се на взаимоотношенията с приятелите, събирания. Целият град разбрал. То било зрелищно задържане, медиите гръмнали. Имало в националните медии, местните медии, сайтове. Било отцепено всичко, полицаи, качулки с автоматично оръжие, сериозна акция. Дали е търсил медицинска помощ, не може да каже. По другото дело били обвинени заедно. Ходили на заседанията с лични автомобили. След като се чуло за случая през декември 2013 г., с Г. се видели няколко дни след това. Той продължил да работи в колекторска фирма „Булколект", която не била на бащата на К.Ж.. Работили заедно, като Г. му споменавал за делото и че има обвинение. Делото получило обществена гласност, като ищецът бил много притеснен, че ще има дело.