Акт от 09.10.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ ІІ – 86 09.10.2020г. гр.

Бургас

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав

На шестнадесети юни 2020 година

В публичното заседание в следния състав:

Председател: Росица Темелкова

Членове: Таня

Русева-Маркова

Елеонора Кралева

Секретар: Стойка Вълкова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия

Русева-Маркова гражданско дело номер 274 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С

Решение № 3465 от 10.12.2019г., постановено по гр. дело № 990/2016г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдено Военно формирование 32890 – гр. Бургас, местност „Атия” - в структурата на Министерство на отбраната на Република България да заплати на Д.З.Р. от гр. *** сумата 236 лева допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, състоящ се във фактически отработено служебно време над установената месечна продължителност на служебното време за периода 01.01.2013г. – 31.12.2015г., вследствие на неизползвани почивки, полагащи се след изпълнявано дежурство по график, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на исковата молба на 23.02.2016г. до окончателното й изплащане, както и сумата 46, 08 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 28.02.2013г. – 23.02.2016г. С цитираното решение е отхвърлен иска за главница за разликата над присъдената сума от 236 лева до пълния претендиран размер от 16 679, 94 лева и за периода 01.05.2002г. – 23.02.2013г. вкл. като погасен по давност, както и за мораторна лихва за разликата над 46,08 лева до пълния претендиран размер от 17 049, 46 лева.

С цитираното решение са отхвърлени евентуалните искове на Д.З.Р. от гр. *** против Военно формирование 32890 – гр. Бургас за заплащане на сума в общ размер от 32 364, 01 лева, представляваща стойността на неизплатено обезщетение за положен от него извънреден труд за периода 01.05.2002 г. – 31.12.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 23.02.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 469 лева обезщетение за забава върху сумата.

Против постановеното решение в частта, в която са отхвърлени претенциите на ищцовата страна е депозирана въззивна жалба от Д.З.Р., с която се претендира атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което да бъдат уважени отправените от него претенции. В жалбата се посочва, че атакуваното решение е незаконосъобразно и неправилно в отхвърлителната си част, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Посочва се, че решението е постановено при грубо нарушаване на съдопроизводствените правила, неправилни изводи и тълкувания на факти и доказателства по делото от първоинстанционния съд. В жалбата се сочи, че изводите на съда са формални и не почиват на събраните доказателства в хода на съдебното производство, освен това противоречат и на материалния закон, като по този начин е постановен необоснован съдебен акт с формални и при липса на мотиви.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззивникът чрез своя процесуален представител поддържа своята въззивна жалба и счита, че следва да лъде уважена.

Ответната страна по въззивната жалба – Военно формирование 32890 – Бургас като част от структурата на Министерство на отбраната на Република България депозира по делото писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба, като посочва, че изложените съображения са бланкетни, недоказани по размер и неоснователни, поради настъпила преклузвина давност и погрешни. Посочва се, че жалбата в своето съдържание е изпълнена с частични цитати от решения на ВКС, които са извадени от същността на правните изводи, до които са достигнали съдилищата при постановяване на своите решения. Излагат се подробни съображения в отговор на наведените оплаквания във въззивната жалба.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител поддържа депозирания отговор и изразява становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от Д.З.Р. против Военно формирование 32890 – Бургас като част от структурата на Министерство на отбраната на Република България, с който претендира да бъде осъдена ответната страна да му заплати стойността на неизплатеното му трудово възнаграждение за положения от него извънреден труд, тоест – фактически отработеното служебно време над месечната продължителност на служебното време по чл. 194, ал. 1 от ЗОВСРБ и по чл. 152, ал. 6 от ПКВС за периода от 01.04.2001г. до 31.12.2015г. в размер на общо 354 дни вследствие на полагащите му се и неизползвани почивки след изпълнявано дежурство по график и други в ответните поделения на ВМС към Министерство на отбраната на РБ, а именно – поделение/военно формирование 22480 - Бургас и 32890 - Бургас общо на стойност от 12 545, 76 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на входиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендира се и заплащане на мораторна лихва в размер от 1 000 лева за всяко закъснение по месеци от датата на падежа до датата на завеждане на исковата молба върху дължимите и неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01.04.2001г. до 31.12.2015г. вкл. С начален падеж – 01.06.2001г.

Първоинстанционният съд в своето решение е приел, че е безспорно, че ищецът е бил компенсиран с почивки само за част от фактически отработеното време при полагане на дежурство, превишаващо установената продължителност на служебното време и при действащата уредба е приел, че ищецът има право да получи от ответника възнаграждение за извънреден труд за носене на дежурство за времето, превишаващо общата увеличена продължителност на служебното време, което се дължи на основание чл. 203, ал. 3 от ЗОНСРБ (отм.) и чл. 194, ал. 3 във връзка с чл. 214, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ (нов). След като е разгледал и направеното възражение за погасяване по давност на претендираното вземане, съдът е приел, че погасени по давност са вземанията на ищеца за възнаграждения за извънреден труд с падежи отпреди 3.02.2013г. (три години преди предявяване на иска на 23.02.2016г.) – тоест – вземанията за извънреден труд, положен преди 31.12.2012г., чийто падеж е настъпил на последното число на следващия месец, т. е – до 23.02.2013г. и за тези вземания е отхвърлил иска като погасен по давност.

По делото не се спори между страните по делото, че ищецът – Д.З.Р. е бил кадрови военнослужещ от 10.08.1988 г. в поделение 22480 – Бургас, което е в състава на ответното военно формирование 32890 – Бургас. Със заповед № ЛС-01-100/08.12.2015 г. на командира на военноморските сили ищецът бил освободен от длъжност и от военна служба, а със заповед № ЛС-01-74/30.12.2015г. бил отчислен от списъчния състав на ответното формирование, считано от 01.01.2016г. Страните не спорят, че през процесния период 01.05.2002г. - 31.12.2015г. ищецът е изпълнявал дежурства по график, като е допускано превишаване на установената месечна продължителност на работното време.

За периода в който Д.З.Р. е бил кадрови военнослужащ – тоест – от 2001г. до 2016г. са действали следните законови разпоредби, уреждащи продължителността на работното време на военнослужащите и техните отпуски и почивки:

За периода от 2000г. до 2009г. е действал Правилник за кадрова военна служба (Обн., ДВ, бр. 2 от 05.01.200г. – отм., ДВ, 44 от 12.06.2009г. – в сила от 12.06.2009г.). На основание чл. 152, ал. 1 от цитирания Правилник за кадрова военна служба (отм. – в сила до 12.06.2009г.) общата продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи в денонощие може да бъде увеличавана с не повече от 4 часа. На основание ал. 6 от цитираната разпоредба месечната продължителност на служебното време в часове се определя на базата на работните дни за календарния месец и нормалната продължителност на служебното време.

За периода от 1996г. до 2009г. е действал Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (Обн., ДВ, бр. 112/27.12.1995г. – в сила от 27.02.1996г. – отм., ДВ, бр. 35/12.05.2009г. – в сила от 12.05.2009г.) За периода от 2009г. и понастоящем е в сила Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (Обн., ДВ, бр. 35/2009г. – в сила от 12.05.2009г.). На основание чл. 194, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България нормалната продължителност на служебното време на военнослужещите е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба общата продължителност на служебното време на военнослужещия в денонощие не може да надвишава с повече от една втора нормалната дневна продължителност на служебното време. На основание ал. 3 от цитираната разпоредба в случаите на превишаване общата продължителност на служебното време по ал. 2 на военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 3.

При това положение и с оглед твърденията на ищцовата страна, настоящата инстанция намира, че твърденията на ищеца, че е давал дежурства, с което е била превишена максималната продължителност на служебното време за месеца, за което с прекратяване на служебното правоотношение се дължи възнаграждение за извънреден труд, следва да се квалифицират като такива за превишение на нормалното служебно време, но в рамките на увеличената обща продължителност на служебното време за месеца. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че искът следва да се счита предявен на основание чл. 203, ал. 2 от ЗОВСРБ (отм.) във връзка с чл.

154, ал. 2 от ПКВС (отм.) за претенцията, обхващаща периода от 01.04.200г. до 12.05. 2009г. (влизането в сила на новия ЗОВС), както и по чл. 194, ал. 2 от ЗОВСРБ (нов) за периода от 12.05.2009г. до 31.12.2015г.

С оглед практиката на ВКС на РБ, изразена и в Решение № 448 от 13.09.2010г., постановено по гр. дело № 699/2009г. по описа на ВКС на РБ за положен труд над нормалната, но в границата на увеличената продължителност на служебното време (каквато е службата при дежурство до 24 часа), се дължи компенсация чрез осигуряване ползването на намалено работно време в рамките на общата продължителност на служебното време за месеца. В тежест на ответното министерство е да установи положителния факт, че военнослужещият е бил компенсиран с дължимата почивка. Ако до прекратяване на трудовото правоотношение с военнослужещия положената от него служба при увеличено работно време не е била компенсирана, тя следва да му бъде заплатена като извънреден труд, по аналогия от чл. 136а, ал. 5 от КТ, съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗНА.

Удълженото служебно време при дежурства до 24 часа не е извънреден труд по смисъла на чл. 203, ал. 3 от ЗОВСРБ (отм.), поради което при спор не следва да се изисква установяването му с нарочна заповед, разрешение от висшестоящ командир, вписване в отчетна книга за извънреден труд и т.н. Некомпенсираното удължено служебно време с намалено работно време до прекратяването на правоотношението по договор за кадрова военна служба, което подлежи на заплащане като извънреден труд може да бъде установявано с всички доказателствени средства.

При това положение, съдът приема, че поначало удълженото служебно време при 24 часови дежурства не е извънреден труд по смисъла на чл. 203, ал. 3 от ЗОВСРБ (отм.) и чл.194, ал. 3 от ЗОВСРБ, но ако то не бъде компенсираното с намалено служебно време до прекратяване на правоотношението по договор за кадрова военна служба, се заплаща така, както се заплаща положен извънреден труд. От посоченото следва извода, че превишаването на служебното време следва да се компенсира с почивка, а при липса на възможност за такава компенсация – да се изплати обезщетение към датата на прекратяване на правоотношението, в размерите на възнаграждение като за извънреден труд.