Решение № 19 от 08.01.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Благоевград, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20251210100105 по описа за 2025 година

Производството по настоящото гр.д.№105/2025г. по описа на Районен съдБлагоевград е образувано по искова молба вх.№974/15.01.2025г., подадена от „АП, представлявано от управителите П и Х, чрез юрк. Б - пълномощник, против З. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр.Б с която е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.99, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК от ЗЗД вр. с чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответника З. Г. И., ЕГН **********, че дължи на „А, следните суми по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1094/27.08.2024г. по ч.гр.д.№2319/2024г. по описа на Районен съдБлагоевград: - сумата от 500 лв. – главница по Договор за потребителски кредит №339073/16.07.2019г., сключен между „С и З. Г. И., вземанията по който договор са прехвърлени на „А с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022г.; - сумата от 59.09 лв. – договорна лихва за периода от 16.07.2019г. до 16.12.2019г.; - сумата от 119.88 лв. - законна лихва за периода от 16.12.2019г. до 02.08.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 26.08.2024г. до окончателно изплащане на вземанията.

В исковата молба се твърди, че на 16.07.2019г. ответникът З. Г. И., ЕГН **********, е сключила Договор за потребителски кредит №339073 със „С, по силата на който е получила в заем сумата от 500 лв., срещу което се е съгласила да върне 5 броя вноски по 171 лв. в срок до 16.12.2019г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит при уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40.08%, както и годишен процент на разходите в размер 1 на 47.83 %.

Навежда се, че договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. Сочи се, че при сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Сочи се, че договорът за кредит е реален, поради което се счита сключен от получаване на заемната сума.

Твърди се, че ответникът З. Г. И. не е изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит.

Навежда се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022г. „Скато цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А, като вземането срещу ответника е индивидуализирано в Приложение към договора за цесия.

Твърди се, че ответникът е уведомен за цесията. Евентуално се иска от съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението за цесията, извършено с исковата молба.

Твърди се, че към настоящия момент задължението все още не е погасено.

На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба и доказателствата към нея са редовно връчени на назначения особен представител на ответника по чл.47, ал.6 от ГПК, но в законоустановения едномесечен срок особеният представител не е подал в съда писмен отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.

В съдебно заседание ответницата се представлява от назначения особен представител адв.Д която оспорва иска по съображения за липса на валидно облигационно правоотношение и в условията на евентуалност – за наличие на неравноправни клаузи и клаузи, противоречащи на добрите нрави.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото е представен възпроизведен на хартиен носител сключен между З.

Г. И. в качеството й на кредитополучател и „С“ в качеството на кредитор Договор за паричен заем Кпри следните параметри на отпуснатия кредит, съгласно чл.3 от Договора: размер на кредита – 500 лв.; размер на погасителна вноска – 1х16.69 лв. и 4х135.60 лв.; ден на плащане – петък; вид вноска – месечна; ГПР – 47.19%; брой вноски – 5; фиксиран лихвен процент – 40.05%; дата на първо плащане – 16.08.2019г.; дата на последно плащане – 16.12.2019г..; обща сума за плащане – 559.09 лв.

Съгласно чл.6, ал.1 от Договора за потребителски кредит във вр. с чл.33 от Общите условия, заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума да представи обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл.33, ал.1 от ОУ – поръчител или банкова гаранция /поне едно от изброените/: 1.поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: при един поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; при двама поръчители – размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с 2 кредитора; да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход; 2.безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихви. Съгласно чл.6, ал.2 от договора, при неизпълнение на задължението по чл.6, ал.1 кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 295.91 лв., която ще бъде платена разсрочено съобразно включения в договора Погасителен план. Видно от Погасителния план, към месечната вноска е включена неустойка по чл.6, като така общият размер на месечната вноска по кредита възлиза на сумата от 171 лв.

По делото е представена Разписка №200000018511304/16.07.2019г. за извършен паричен превод от „С в полза на З. Г. И. в размер на 500 лв., с основание „паричен превод към easypay: заем съгласно договор 339073“.

Разписката не е оспорена.

Представен е лог файл – разпечатка от компютърна система, с отразено движение по Договора за кредит.

На 21.07.2022г. е подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между „С /цедент/ и „А /цесионер/, за цедиране на вземания, подробно описани в Приложение №1, включващо и вземането на „С... срещу ответницата З. Г. И., произтичащо от Договор за потребителски кредит №339073 от 16.07.2019г. „С е упълномощило „А да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията. По делото е приложено Уведомително писмо от „А адресирано до ответника З. Г. И., с което я уведомяват, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022г. „С е прехвърлило на „А всички свои вземания срещу нея, произтичащи от Договор за потребителски кредит №339073 от 16.07.2019г., като няма данни уведомлението да е изпратено и получено преди подаване на исковата молба.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим и частично основателен.

Предмет на делото по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК е съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповед за изпълнение. По делото се установява, че в полза на ищеца „ срещу ответницата З. Г. И. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1094/27.08.2024г. по ч.гр.д.

№2319/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград, за претендираните с исковата молба парични вземания за главница, договорна лихва, мораторна и законна лихва, произтичащи от Договор за паричен заем №339073 от 16.07.2019г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и З. Г. И.. Срокът на договора е изтекъл на 16.12.2019г. с падежа на последната погасителна вноска, като заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е подадено след крайния срок на договора.

3

Ищецът „А е придобил вземанията по посочения договор за кредит по силата на сключен със „С... Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022г. и Приложение №1/21.07.2022г. От момента на постигане на съгласие между страните по договора за цесия, новият кредитор /цесионер/ придобива вземането на стария кредитор /цедент/. За да произведе действие цесията спрямо длъжника, на основание чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, предишният кредитор /цедент/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за извършената цесия е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение – да изпълни задължението си точно като плати на легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор, но е допустимо цедентът да упълномощи цесионера да извърши уведомяването по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл.9 от ЗЗД.

Представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл.36 от ЗЗД, като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл.39 от ЗЗД.

Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД /Решение №114/07.09.2016г. по т.д.№ 362/2015г. на ВКС, II т.о./. В настоящия случай цедентът „Сити Кеш“ ООД е упълномощило цесионера .... да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне, видно от приложеното по делото пълномощно. Не се установява преди образуване на настоящото дело ответницата да е била надлежно уведомена за цесията. Въпреки това, съдът приема, че цесията е породила своето действие по отношение на нея, предвид следното: към исковата молба по настоящото дело са приложени договора за цесия, пълномощно и уведомително писмо до длъжника за извършеното прехвърляне на вземания. Получаването на уведомлението за цесия в рамките на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е и самото уведомително съобщение по чл.99, ал.3 от ЗЗД, има правно значение и следва да бъде зачетено от съда. Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане.

В настоящия случай исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответницата по реда на чл.47 от ГПК – чрез залепване на уведомление на регистрирания постоянен и настоящ адрес на лицето. В двуседмичен срок от залепване на уведомлението, същата не се е явила в съда, за да получи книжата, поради което по силата на чл.47, ал.5 от ГПК книжата се считат за връчени. Получаването на уведомлението като част от приложенията към исковата молба е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, съгласно чл.235, ал.3 от ГПК. Установената в чл.47, ал.5 от ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичане на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се считат за надлежно връчени. Редовното връчване на книжата по посочения 4 процесуален ред предхожда назначаването на особен представител на ответниццата, поради което и получаването на книжата от особения представител е ирелевантно към редовността на връчването на исковата молба и доказателствата към нея, които доказателства включват и уведомлението за извършената цесия. В подкрепа на тези изводи на съда е и следната съдебна практика – Решение №46/2.02.2017г. по т.д.№572/2016г., I т.о., ВКС; Решение №114/07.09.2016г. по т.д.№362/2015 г. на ВКС, II т.о.;