Решение № 6187 от 01.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6187 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря В.А Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110154014 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от ищеца . срещу ответника . обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 16905,77 лв. – главница и сумата от 6727,94 лв. – неустойка за забава, обективирани във фактура № .г., издадена от ответника.

Ищецът . твърди, че е титуляр на партида с кл. № .. Твърди, че за периода от 2015г. до 2023г. ответното дружество не е доставяло електроенергия до имота на ищеца, но въпреки това от ответника била начислена сума в размер на 23633,71 лв. по фактура от 12.09.2023г., включваща главница за минал период в размер на 16905,77 лв. и лихва в размер на 6727,94 лв. Ищецът оспорва дължимостта на посочената сума, тъй като за посочения период подаването на електроенергия до имота е било преустановено и между страните е водено дело за претендирана от ищеца сума за доставена електроенергия за периода от 30.09.2013г. до 24.10.2014г., което е приключило с влязло в сила решение, с което искът на ответника е бил отхвърлен. Твърди, че при подаване на заявление за възстановяване подаването на електроенергия ответникът му отказал, тъй като имало стари неплатени задължения на посочената стойност. Счита, че от представената фактура от 12.09.2023г. не се установява нито основанието, нито периода на претендираната сума и че не дължи никакви суми на ответника за посочения период. С оглед изложеното предявява настоящия иск за признаване за установено, че не дължи на ответника сумата от общо 23633,71 лв. по фактура от 12.09.2023г. Претендира разноски за производството.

Ответникът . е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва иска с доводи, че ищецът се явява потребител на електрическа енергия за стопански нужди по силата на сключен при Общи условия договор за доставка на електрическа енергия по подадено заявление с № . от 12.08.2010г. и даден клиентски номер № . за обект – хотел в гр. ., за която е предоставен достъп до електрическа енергия до точката за потребление ., като заявената мощност до обекта е в размер на 180 кВт. Твърди, че всички оспорени по съдебен ред задължения, предмет на производството, представляват задължения за мрежова услуга за достъп до електроразпределителната мрежа по процесния клиентски номер, като неплатените фактури по партидата на ищеца са на стойност от 1

12379,79 лв. – главница за периода от м.11.2015г. до м.08.2023г. и 5762,52 лв. – мораторна лихва, начислена от датата на изпадане в забава за плащане по всяка от фактурите до 12.04.2024г., които суми се различават от посочените в исковата молба. Твърди, че за посочения период са издадени 98 броя фактури. Оспорва тези вземания да са погасени по давност, като твърди, че цената за достъп се дължи, независимо от това дали се потребява електрическа енергия на обекта, щом договорът и резервираната мощност продължават, тъй като цената на достъпа е само един от компонентите на общата цена на електрическата енергия и се дължи за всеки ден/на ден съобразно цени, одобрени от ., които са посочения период се равняват на начислените на ищеца суми. Счита, че това следва от разпоредбите на ЗЕ и по-специално тези на пар. 1, т. 15 и т. 41а от ДР на ЗЕ, чл. 84 ЗЕ, чл. 30, ал. 1, р. 13 ЗЕ, Наредбата за регулиране цените на електрическата енергия (чл. 1, ал. 3, ал. 1, чл. 19, чл. 29), от чл. 29, ал. 1 Правилата за търговия с електрическа енергия (обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013г.) и Общите условия на ответника, както и че заплащането на цена за тази услуга е израз на принципа на солидарност – такива заплащат всички клиенти, притежаващи обекти, присъединени към електроразпределителната мрежа. Сочи, че разходите за поддръжка и управление на мрежата не зависят от потреблението, а от ангажирания за нуждите на всеки отделен потребител капацитет от мрежата в съответствие със заявената от него мощност, тъй като ответникът следва да поддържа съоръженията в готовност за осигуряване на максимално заявената от клиента мощност във всеки един момент. С оглед на всичко гореизложено счита, че при действащ договор за продажба на електрическа енергия за стопански нужди между страните посочената цена за достъп се дължи, независимо от липсата или наличието на потребление, а дължимостта й би отпаднала единствено при прекратяване на сключения между страните договор, какъвто факт не се твърди с исковата молба, напротив признава се наличието на облигационна връзка между страните. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски за производството.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.

В тежест на ответника по предявените искове е да докаже съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на електрическа енергия за стопански нужди в рамките на исковия период с твърдяното съдържание, включително заявената от клиента мощност за обекта с кл. № ., цената на услугата достъп за процесния период за твърдяната заявена мощност, както и че ищецът е изпаднал в забава за плащане на тази услуга, респ. размерът на обезщетението за забава.

Между страните не е спорно и се установява от представения договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност № . от 12.08.2010г., сключен при приложими Общи условия (също приети като доказателство по делото), че ищецът ., в качеството му на купувач, и ответникът . (с предишно наименование .), в качеството му на продавач, за исковия период са били обвързани от договорна връзка с предмет продажба на електрическа енергия на местата на доставка съгласно споразуменията към договора при условията на българското законодателство и Общите условия на Договорите за продажба на електрическа енергия. По силата на договора и Общите условия (чл. 13, т. 1) купувачът се задължил да заплаща на продавача стойността на електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос и достъп до разпределителната мрежа по цени и с тарифна структура, утвърдени по реда на действащото законодателство. Съгласно споразумение № .г. към договора от 12.08.2010г., подписано от страните, е уговорено, че мястото на доставка и продажба на електрическа енергия е в гр. . на находящия се там обект с клиентски номер . с предоставена мощност в квт: 180,00. Договорът от 12.08.2010г. е сключен въз основа на заявления на ищеца-купувач от 12.08.2010г., като е подадено и отделно заявление за предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа на ответника, подписано от представител на ищеца.

Не е спорно между страните и се установява от приетите писмени доказателства и изслушаното основно и допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза, че за периода от 2015г. до 2023г. до обекта с клиентски номер . не е доставяна електрическа 2 енергия поради прекъсване на електрозахранването при наличие на висящ между страните спор относно дължимостта на сума за електроенергия за периода от 30.09.2013г. до 24.10.2014г., като електрозахранването било възстановено на 13.10.2023г. по искане на ищеца след влизане в сила на съдебното решение, с което била призната недължимост на претендираната от ответника сума за електроенергия за периода от 30.09.2013г. до 24.10.2014г.

Установява се от съдържанието на приетата като доказателство по делото фактура № .г., издадена от ответника, че след постановяване на положителното за ищеца съдебно решение по гр.д. № 56684/2016г. на СРС, 34 състав, и след отписване/сторниране на признатите за недължими с него суми (съгласно писмо на ответника до ищеца) е посочено, че ищецът има минали задължения за сумата от 16905,77 лв. – суми за плащане за минал период и сумата от 6727,94 лв. – неустойки за просрочени плащания към 12.09.2023г., откъдето произтича и правният интерес на ищеца да отрече със сила на присъдено нещо търсените от ответника суми в посочените размери.

По предявените отрицателни установителни искове доказателствената тежест е разместена и ответникът е този, който следва да докаже, че оспорените вземания съществуват в посочените размери и на посоченото основание. В случая ответникът .. твърди, че начислената във фактурата сума за част от главница в размер на 12379,80 лв. представлява задължение за мрежова услуга за достъп до електроразпределителната мрежа по процесния клиентски номер за периода от м.11.2015г. до м.08.2023г., за което своевременно са издадени 98 броя фактури, поради което в негова тежест е да докаже съществуването на това вземане в претендирания размер.

В този смисъл се установява от представените от ответника справка за дължими суми от ищеца за процесния период с описание на издадените за периода фактури, тяхното основание и размер, както и от съдържанието на част от описаните в тази справка фактури и приложения към тях, че във всички издадени фактури за периода е фактурирана цена на достъп до разпределителната мрежа за съответните дни от месеца при предоставената по договора мощност от 180 кВт, но не е фактурирана стойност на доставена електрическа енергия. Посочените обстоятелства се потвърждават и от заключенията на изслушаните по делото заключения на основната и допълнителна съдебно-техническа експертиза и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорени от страните и кредитирани от съда като обективни и компетентни, от които се установява, че начислената от ответника сума в размер на 12379,80 лв. за периода от м.11.2015г. до м.08.2023г. за обект в гр. ., кл. № ., представлява единствено задължение за такса достъп до електроразпределителната мрежа.

Съгласно заключенията на изслушаните съдебно-технически експертизи предоставената на обекта мощност в квт съответства на заявената от 180 квт и същата е била поддържана/предоставена за целия исков период, независимо от липсата на електрозахранване и липсата на консумация на електрическа енергия на обекта. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза фактурираната цена за достъп до мрежата е в съответствие с утвърдените от . цени за небитови потребители, действали през процесния период, за който са издадени фактурите. Вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза дава заключение и че счетоводството на ответника е водено редовно, тъй като фактурите в представената от ответника справка (за периода м.11.2015г. до м.08.2023г. на стойност от 12379,80 лв.) са редовно осчетоводени съгласно чл. 7, ал. 1 ЗСч (отм., в сила от 01.01.2005г.) и чл. 6, ал. 1 от ЗСч (в сила от 01.01.2016г.) като задължения за плащане от ищеца по клиентски номер . и са отразени в дневниците на продажбите за съответните месеци на издаването им. Лихвата за забава върху посочената сума от 12379,80 лв. за периода от падежа на всяка фактура до датата на справката, представена от ответника – 12.04.2024г. се равнява на сумата от 5764,91 лв. За останалите фактури, издадени в периода от м.01.2011г. до м.10.2015г., за сумата над 12379,80 лв. до посочената във фактурата от 12.09.2023г. обща сума от 16905,77 лв. вещото лице посочва, че не са му предоставени от ответника фактури или информация за начина на формиране на задължението, както и че не му е предоставена информация за формирането на неустойките за забава по тези фактури.

При така събраните и обсъдени доказателства, съдът приема следното от правна страна:

Ответното дружество . (с предишно наименование .) се явява краен снабдител на 3 електрическа енергия и в това си качество продава електроенергия на крайни клиенти при условията на чл. 98а от Закона за енергетиката (в действащата към исковия период редакция), съгласно който крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, и чл. 53, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ответника, одобрени от Д. с Решения № . от 07.11.2007 г., последните са приложими в отношенията между ответника – снабдител с електрическа енергия и ищеца – потребител на електрическа енергия за стопански нужди – търговско дружество, сключили процесния договор за продажба на електроенергия. Този договор е обвързвал страните и за исковия период, като следва да се изтъкне, че съществуването на правоотношение по договор за продажба на електроенергия за този период не се оспорва по делото. Липсва спор и че за исковия период в присъединения към електроразпределителната мрежа обект на ищеца не е потребявана електроенергия.

Разпечатката съдържа 21 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/05cb9454-b775-43de-85d9-3ebbffd499fc