Решение № 1080 от 27.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1080 гр. София, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20251110216187 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ,,***'' ООД против Наказателно постановление № 827470F812238 / 19.05.2025г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание :

На основание чл.185, ал.2, вр.ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ две имуществена санкция в размер на по 1000 / хиляда/ лева всяка, за нарушения на чл.118, ал.4 от ЗДДС.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно. Излагат се доводи свързани с липса на описание на нарушението, като дружеството своевременно е начислило данъка, като не е настъпило вреда на фиска. Сочат се и налични предпоставки за приложение на в разпоредбата на чл.28 ЗАНН, което наказващ орган не е взел предвид.. Моли да се отмени обжалваното НП и се заплатят сторените разноски по делото.

Жалбоподателя редовно призован, явява се адв. К. /с пълномощно по делото /. Моли да се отмени обжалваното НП, по съображения изложени в жалбата и се заплатят направени по делото разноски от страната.

Въззиваемата страна – редовно призована, представлява се от юрисконсулт И. /с пълномощно по делото/. В съдебно заседание моли да се потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Намира, че нарушението е безспорно доказано, моли да се заплатят сторени разноски по делото.

1

Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено от фактическа страна следното :

При извършена проверка на 15.01.2025г. в 14, 09 часа от служители на НАП, в обект стопанисван от жалбоподател – ресторант ,,***'', находящ се в гр.София, бул.,,***'' е установено, при отпечатване на отчет от две фискални устройства с фискална памет с 4466658/17.02.2021г. и 4462318/26.01.2021г. за период 01.01.2025г. до 15.01.2025г. е установено, че са отчетени продажби за стоки и услуги които се облагат с 9 % ДДС, вместо в група „Б“ - за стоки и услуги които се облагат с 20 % ДДС.

За извършената проверка бил съставен протокол № 0201853 от 15.01.2025 г., опис на парични средства в каси на проверяваното дружество, отчети за продажби от дата 31.01.2025г.

Съставен е Акт за установяване на административно нарушение № F812238 на 27.02.2025г. от св. Х. –инспектор по приходите в ЦУ на НАП, като оправомощено длъжностно лице, въз основа на Заповед № ЗЦУ 384/27.02.2024г. на изпълнителния директор на НАП на дружеството, за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. АУАН е връчен на управителя на дружеството на датата на съставянето му.

В срока посочен в чл.44, ал.1 ЗАНН е постъпило възражение от управителя на дружеството жалбоподател, в което е посочено, че всички извършени от дружеството продажби са осчетоводени с данъчна ставка от 20%. Алтернативно са посочени и предпоставки на чл.28 ЗАНН.

Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № 827470- F812238 / 19.05.2025г.от началник отдел „Оперативни дейности“ София.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите от съда писмени доказателства и гласните: показанията на свидетелите Х.. От показанията на този свидетел се установят факти свързани с извършена проверка в обект стопанисван от жалбоподател и констатациите на контролния орган свързан с отразяване на услуги които са били облагани с по-нисък процент ДДС.Свидетеля сочи, че тези промени в данъчното законодателства са били в сила от 01.01.2025г., като проверявания период е бил от 01.01.2025г. до 15.01.2025г.

Съдът намира, че показанията на този свидетел намират подкрепа в останал доказателствен материал-съставен АУАН и протокол от извършена проверка.

От така изложената фактическа обстановка, след преценка на доводите и възраженията на страните и изложените въззивни основания, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес да обжалва наказателното постановление в законоустановения четиринадесетдневен срок и разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни актове и процедурата по 2 съставянето им, намира следното:

Както АУАН, така и НП са съставени, респ. издадени от надлежно компетентни лица, оправомощени, съгласно изложеното в Заповед № ЗЦУ 384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП.

Както АУАН, така и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл.

34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН срокове. Това е така, доколкото проверката е извършена на 15.01.20245г., което е видно от протокола за извършена проверка и свидетелските показания, АУАН е съставен на 27.02.2025г., т. е. в тримесечния срок от откриване на нарушителя, както и в двугодишния срок от извършване на нарушението, доколкото се касае за данъчно нарушение, а процесното НП е издадено на 19.05.2025г., т. е. в шестмесечния срок.

При съставянето на АУАН са спазени процесуалните правила относно присъствие на представител на дружеството, както и съставянето му в присъствието на свидетел, който е присъствал и в хода на проверката, видно от съставените протоколи.

Вмененото във вина на жалбоподзател нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В обжалваното НП е посочена, както нарушената материалноправна норма, а именно разпоредбата на чл.

27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, така и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподател.

По силата на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е посочено кои въпроси сеи уреждат с издадена наредба от Министъра на финансите. Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. По силата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредбата лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, регистрираните по ЗДДС лица са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0% ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; 4. група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност. От своя страна втората алинея на цитираната норма задължава лицата по чл. 3, независимо дали са регистрирани или не по ЗДДС, задължително да регистрират всички продажби по данъчни групи съгласно ал. 1. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗДДС в редакцията ДВ бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г., предвижда, че ставката на данъка е 20 на сто за облагаемите доставки с място на изпълнение на територията на страната, освен изрично посочените като облагаеми с намалена или нулева ставка на данъка. Последните две изключения са 3 лимитативно изброени, съответно в чл. 66а и чл. 66б от ЗДДС.

Като в процесния случай се установи, че за периода 01.01.2025г. до 15.01.2025г. дружеството неправилно е регистриран в данъчна група "Г", за стоки и услуги, продажбите, на които се облагат с 9 % ДДС, вместо в данъчна група "Б" за стоки и услуги, продажбите, на които се облагат с 20 % ДДС, с което е осъществен състава на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба №Н18/2006 г. Продажбите от дружеството са били извършени пред две фискални устройства.

Предвид което е посочена правилно правната квалификация на така описаното по чл. 27, ал.

1, т. 2 от Наредба №Н18/13.12.2006 г., във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Установи се, че в процесния случай дружеството-жалбоподател е действало като лице по чл.

3 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ.

Разпоредбата на чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС, дава възможност на административно наказващия орган, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, да ангажира административно наказателна отговорност по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане. В конкретния случай е констатирано, че деянието не води до неотразяване на приходи, съответно административнонаказващия орган правилно е посочил санкционната норма в процесното НП.

Но в случая неправилно административнонаказващия орган е санкционирал дружеството.

Във връзка с изричното възражение в жалбата, че нарушението е извършено в първите дни на годината, когато е бил променен ДДС и фирмата обслужваща фискалните устройства, не е могла в кратките срокове да извърши промените, съдът счита следното:

Разпоредбата на чл. 28 ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Общото понятие на административното нарушение е дефинирано в чл. 6 от ЗАНН, а съгласно чл. 9, ал. 2 НК, приложима съгласно препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. При извършване на преценка наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, а неговата преценка за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление.

Установи се, че вписаната данъчна група за конкретните продажби е на ниска стойност, съответно 34,00лв и 2554,51 лева, като всички продажби са били обложени с данъчна ставка от 20 процента, предвид което в никакъв случай не може да се твърди за каквото й да 4 е ощетяване на фиска в процесния случай, като нарушението не е довело до неотразяване на приходи.

Във връзка с гореизложеното, то съдът счита, че в конкретния случай са налице всички обстоятелства, за да се приеме, че се касае за маловажен случай. Освен това следва да бъде отчетен факта, че жалбоподателят не е системен нарушител на ЗДДС и приложимите към него подзаконови нормативни актове. В НП се твърди, че се касае за нарушение, което е извършено за първи път. Предвид което е налице изключително ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца. Ето защо настоящата проява следва да се третира като такава с по-ниска степен на обществена опасност. Поради това, съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН и да отмени наказателното постановление, като предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Наказващ орган не е обсъдил в обжалваното НП доводите изложени от страна на нарушител в изложеното във възражения, изготвени въз основа на съставен АУАН.