Решение № 90 от 19.02.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Велико Търново, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Красимира Г. И. като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Гражданско дело № 20254100101041 по описа за 2025 година

Осъдителен иск с правно основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди с цена от 26 000 лв., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ в съда - 10.06.2025г. до окончателното изплащане.

Ищецът К. Г. Т. излага твърдения в ИМ, че вследствие нарушаване на правото му на разглеждане в разумен срок, съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС в исковото производство по Гр.д.

№4099/2024г. на РС – Велико Търново, приключило в производството по Гр.д.№74/2025г. по описа на РС – Горна Оряховица, е претърпял неимуществени вреди, изразени в болки и страдания, неприятни чувства, усещания и преживявания. Твърди се, че ответникът като компетентен орган не е могъл своевременно да защити накърнените права на ищеца да получи желания съдебен акт в срок, вследствие на което е засегната неимуществената сфера на ищеца, накърнено е чувството му за справедливост, изпитвал е безсилие, гняв от това, според ищеца, противоправно поведение на компетентните органи, обида от незачитане на правото му като пострадало лице да бъде извършено бързо и адекватно решаване на делото, като засягането на неимуществената сфера на ищеца е значително – в резултат от продължителното генериране на негативни емоции /хроничен стрес/ ищецът е бил с нарушен сън, изпитвал е продължително време тревожност, имал хронично главоболие, настъпило е разстройство в адаптацията, което и до настоящият момент не е напълно отзвучало. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което, на основание чл.2б ал.1 вр.

ЗОДОВ, да осъди ответника РС – Горна Оряховица да заплати на ищеца сумата от 4000лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушение на правото му на разглеждане и решаване в 1 разумен срок, съгласно чл.6 §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи в исковото производство по Гр.д.№4099/2024г. на РС – Велико Търново, приключило в производството по Гр.д.№74/2025г. по описа на РС – Горна Оряховица, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ в съда – 10.06.2025г. до окончателното изплащане.

С протоколно определение от 06.10.2025г., постановено по Гр.д.№277/2025г. по описа на РС – Елена, по реда на чл.214 ал.1 ГПК е допуснато изменение /увеличение/ в размера на предявеният от ищеца иск по чл.2б ал.1 ЗОДОВ от 4000лв. на 26 000лв.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на ИМ от ответника РС – Горна Оряховица, с който по същество оспорва иска като неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

Твърди се, че производството по Гр.д.№74/2025г. по описа на ГОРС е продължило по-малко от един месец, която негова продължителност, не би могла да се счете за необосновано дълга, предвид което оспорва ищецът да е претърпял неимуществени вреди от продължителността на производството по ГД №74/2025г. по описа на ГОРС.

В СЗ ищецът, редовно призован, не се явява, не се представлява. С писмени молби поддържа предявеният иск.

В СЗ ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

Окръжна прокуратура – Велико Търново, конституирана в процеса на основание чл.10 ал.1 ЗОДОВ, представлявана от прокурор К., по същество заема становище за неоснователност на предявеният иск по чл.2б ал.1 вр. ал.3 от ЗОДОВ, който моли да бъде отхвърлен изцяло, като недоказан по основание и по размер.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приобщено твърдяното от ищеца да е забавено Гр.д.№4099/2024г. по описа на РС – Велико Търново, приключило в производството по ГД №74/2025г. по описа на РС – Горна Оряховица, от което се установява следната негова хронология:

Производството по Гр.д.№4099/2024г. по описа на ВТРС е образувано по подадена в съда ИМ на 17.12.2024г. от ищеца К. Г. Т. против ответниците ОС – Велико Търново и РС – Велико Търново, с която е предявен иск по чл.2б ал.3 ЗОДОВ, като е образувано в същия ден и с определение от 18.12.2024г. определеният съдия – докладчик В.Б. се е отвел от разглеждане на делото на основание чл.22 ал.1 т.6 ГПК. На 20.12.2024г. е определен съдия – докладчик Г. И., който с определение от 20.12.2024г. се е отвел от разглеждане на делото на основание чл.22 ал.1 т.6 ГПК. На 23.12.2024г. е определен нов съдия – докладчик по делото, като още същия ден с Определение №2913/23.12.2024г. производството по делото е прекратено и на основание чл.7 ал.2 ЗОДОВ е изпратено по подсъдност на РС – Горна Оряховица, което определение за подсъдност е връчено на ищеца чрез ССЕВ на 27.12.2024г. и след изтичане едноседмичният срок за обжалването му с писмо от 09.01.2025г. ГД №4099/2024г. по описа на ВТРС е изпратено по подсъдност на РС – Горна Оряховица, 2 където е образувано още същия ден под ГД №74/2025г. по описа на ГОРС и е определен съдия – докладчик К.Н.П., който още същия ден – на 09.01.2025г. с определение се е отвел от разглеждане на делото на основание чл.22 ал.1 т.6 ГПК. На 10.01.2025г. е определен нов съдия – докладчик по делото, който с определение от 14.01.2025г. се е отвел от разглеждането му на основание чл.22 ал.1 т.6 ГПК. На 15.01.2025г. е определен нов съдия – докладчик по делото, като още същия работен ден с Разпореждане №161/15.01.2025г. ИМ е оставена без движение на основание чл.129 ал.2 ГПК за отстраняване на нередовност по чл.128 т.2 ГПК, връчено на ищеца чрез ЕПЕП на 22.01.2025г. С влязло в законна сила на 08.02.2025г. Определение №170/31.01.2025г. е върната ИМ на основаине чл.129 ал.3 ГПК и е прекратено производството по ГД №74/2025г. по описа на РС – Горна Оряховица.

В настоящото производство с цел доказване на претърпени от ищеца неимуществени вреди са разпитани двама свидетели – св.М. М. и св.М. О.. Св. М. установява, че принципно познава ищеца от дете, живели са на една улица, но от повече от две години, т.е. отпреди 18.12.2023г., не е виждал ищеца и не знае същият да е завел процесното ГД №74/2025г. по описа на РС – Горна Оряховица, нито за какво е водено делото. Свидетелят М. О. установява, че не поддържа отношения с ищеца от 27.09.2024г., от тогава не го е виждал изобщо и няма контакт с него, не знаел ищецът да е завел ГД №74/2025г. по описа на ГОРС, нито му е известен характера на производството, нито, че е образувано, нито на какъв стадий е.

С Уведомление от 10.06.2025г. от Зам. – министър на правосъдието ищецът К.Т. е уведомен, че процедурата по Глава трета „а“ от ЗСВ по повод заявлението му от 31.01.2025г., досежно ГД №74/2025г. по описа на ГОРС, е изчерпана.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ за обезщетение в размер на 26 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени от нарушение на правото на ищеца на разглеждане и решаване на приключено ГД №74/2025г. по описа на РС – горна Оряховица в разумен срок, е процесуално допустим, доколкото, съобразно чл.8 ал.2 ЗОДОВ е предявен след изчерпване административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение.

Разгледан по същество искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.

На основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията. Според чл.2б ал.2 ЗОДОВ, исковете по ал.1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС, всяко лице, при решаването основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право 3 на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок.

Уважаването на предявеният осъдителен иск с правно основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ предполага установяване от ищеца в процеса при условията на пълно и главно доказване, че в пряка причинно – следствена връзка от нарушение на правото му като страна – ищец по гр.д.№4099/2024г. по описа на ВТРС, преобразувано и приключило в производството по ГД №74/2025г. по описа на РС – Горна Оряховица на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията, е претърпял твърдяните в процеса неимуществени вреди по вид и продължителност на търпене, както и иска си по размер.

Съгласно трайната съдебна практика, на която се позовава и ищецът в процеса, относно неимуществените вреди съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива. /Така, Определение №50744/19.10.2022г. по Гр.д.№732/2022г. по описа на ВКС, III гр.о./.

Съдът, след съвкупна преценка на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, като взема предвид обстоятелствата по чл.2б ал.2 ЗОДОВ приема, че при разглеждане и решаване на Гр.д.№4099/2024г. по описа на ВТРС, преобразувано и приключило в производството по ГД №74/2025г. по описа на РС – Горна Оряховица, чиято обща продължителност от предявяване на ИМ в съда на 17.12.2024г. до приключването на производството с влязло в законна сила на 08.02.2025г. прекратително Определение №170/31.01.2025г. по чл.129 ал.3 ГПК е само 1 месец и 22 дни, не е допуснато нарушение на правото на К. Г. Т. като ищец в производството по ГД №74/2025г. по описа на ГОРС на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС, поради което и предвид липсата на основната предпоставка за уважаване на предявеният осъдителен иск по чл.2б ал.1 ЗОДОВ с цена от 26 000лв., същият следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан, ведно с претенцията за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ в съда – 10.06.2025г. до окончателното изплащане, предвид акцесорният й характер, поради което не са налице предпоставките по чл.2б ал.1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Държавата в лицето на процесуалният й субституент – РС – Горна Оряховица за исковата сума.

Производството по Гр.д.№4099/2024г. по описа на ВТРС, преобразувано и приключило в производството по ГД №74/2025г. по описа на РС – Горна Оряховица, е разгледано и приключило без произнасяне по същество в изключително краткия срок от само 1 месец и 22 дни, макар и да е било висящо пред два районни съда, съдиите – докладчици и от двата съда са се произнасяли с отводи по реда на чл.22 ал.1 т.6 ГПК ритмично, незабавно или в изключително кратък разумен срок, производството е администрирано в изключително кратки, бързи и разумни срокове, като произнасянето от ГОРС по реда на чл.129 ал.2 ГПК е още в деня на разпределение на делото на определения съдия – докладчик, в двудневен кратък срок след изтичане на едноседмичният срок по чл.129 ал.2 ГПК е постановено прекратителното определение по чл.129 ал.3 ГПК.

Следователно, производството по Гр.д.№4099/2024г. по описа на ВТРС, преобразувано и приключило в производството по ГД №74/2025г. по описа на РС – Горна Оряховица е 4 разгледано и приключило в изключително кратък, разумен срок с обща продължителност от само 1 месец и 22 дни, като е администрирано ритмично и своевременно, без да е допусната абсолютно никаква забава при произнасянето от съда, поради което не е допуснато нарушение на правото на ищеца на разглеждане и решаването му в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията, на което достатъчно основание предявеният осъдителен иск с правно основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ за сумата от 26 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от нарушение на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок, съгласно чл.6 §1 от Конвенцията, на Гр.д.№4099/2024г. по описа на ВТРС, преобразувано и приключило в производството по ГД №74/2025г. по описа на РС – Горна Оряховица, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ в съда – 10.06.2025г. до окончателното изплащане, следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан, като е безпредметно обсъждането на останалите елементи от ФС по чл.2б ал.1 ЗОДОВ, доколкото е недоказано наличието на основната предпоставка за уважаване на иска.