Решение № 236 от 09.12.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Русе, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Пейчева

Членове:

Росица Радославова

Пламен Дочев при участието на секретаря Крисиана Милкова в присъствието на прокурора М. М. М. като разгледа докладваното от Милена Пейчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254500600732 по описа за 2025 година Производството е по глава ХХI от НПК.

С Присъда № 58/14.05.2025 на Русенския районен съд, постановена по НОХД № 392/25 на РРС подсъдимия И.Й.П. е признат за виновен за две престъпления, както следва:

В това, че на 14.10.2024 г. в гр. Русе управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка/модел „Волво ***“, с регистрационен номер ******* с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,48 на хиляда, установено по надлежния ред – по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Загл. изм. ДВ, бр. 81 от 2018 г./, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК и чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и наказание „глоба“ в размер на 400 лева. На основание чл. 373, ал. 2 във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК е намалено така определеното наказание „лишаване от свобода“ с една трета като е определено наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода.

В това, че на 14.10.2024 г. в гр. Русе управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка/модел „Волво ***“, с рама № ****************, което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в 1 чл. 140, ал. 1 от ЗДвП: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“ и чл. 140, ал. 2, изр. 1-во от ЗДвП: „Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната“ Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министьра на вътрешните работи (Загл. изм. и доп. с ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.), поради което и на основание чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца. На основание чл. 373, ал. 2 във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК това наказание е намалено с една трета, като е определно окончателно наказние в размер на наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е определно едно общо наказание най-тежкото измежду така наложените, а именно „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца.

На основание чл. 41, ал. 6 и чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е постановено изтърпяването му при първоначален „общ режим“.

На основание чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по делото.

На основание чл. 23, ал. 3 от НК към така определеното общо наказание „Лишаване от свобода“ е присъединено наказанието „глоба“ в размер на 400 лева.

Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски.

Присъдата е обжалвана от подсъдимия с твърдения за явна несправедливост на наложеното наказание и необосновано завишена присъда.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от подсъдимия и от назначения му от въззивната инстанция служебен защитник адв.А. Е. от РАК.

Считат че не са отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства и наказанието не е правилно индивидуализирано. Иска се прилагане на института на условното осъждание и отмяна на постановеното ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или намаляване размера на наложените наказания, по подробно изложените съображения.

Представителят на РОП счита въззивната жалба за неоснователна, а 2 присъдата за законосъобразна, правилна и справедлива. Предлага същата да бъде потвърдена изцяло, по подробно изложените съображения.

Като съобрази доказателствата по делото, доводите на страните и извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд намира следното:

Жалбата е частично основателна.

От фактическа страна е прието за установено следното:

Подсъдимият И. Й. П. е роден на **.**.**** г. в гр. Русе, обл. Русе и живущ в същия град, български гражданин, с основно образование. Той има едно дете от предходния си брак- Д.И.П.., роден през 2009г. /към датата на деянията на 15 години/, за което е осъден да заплаща издръжка. Женен е за Д.П. от 2010г.,с която имат още три деца, родени през 2011г., 2014г. и 2019г., които са към датата на деянията са съответно на 13 години, на 10 години и на 5 години. Съпругата му има и едно свое дете родено през 2007г., което към датата на деянието е на 17 години. Това е видно от приложените пред РРС удостовения за брак и за раждане на деца. П. полага грижа и издръжка за общо пет деца, три от които са малолетни. Работи по трудов договор като ********* в „*******-***** ******* ЕТ, видно от приложения на л.34 от делото на РРС трудов договор № 285/25.04.2025г.

Подсъдимият е осъждан както следва:

1.С Решение № 19/30.01.2009г. по НОХД № 3281/2008г. на РРС, влязло в сила на 05.03.2009г., П. е признат за виновен за престъпление по чл.343в ал.2, вр.ал.1 и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева.

2.С Присъда № 64/14.04.2015г. по НОХД № 2395/2014 на РРС, влязла в сила на 30.04.2015г., е признат за виновен за престъпление извършено през периода декември 2011г.- октомври 2014г., свързано с издръжката на детето му Д. П. и на основание чл.183 ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание „пробация“ при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

Наказанието пробация е изтърпяно от 03.06.2015г. до 03.06.2016г.

3.С присъда 402/05.10.2017г. по НОХД № 1644/2017 на РРС, влязла в сила на 05.10.2017г., за престъпение извършено през периода юни 2016г.юли 2017г., свързано с издръжката на детето му Д. П., е признат за виновен и на основание чл.183 ал.4 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години, при периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години и обществено порицание, чрез прочитане на съдебния акт по 3

Общинско радио Русе.

Наказанието обществено порицание е изтъряпно на 11.10.2017г.

От приетата пред въззивната инстанция справка на РРП е видно, че наказанието „пробация“ е изтърпяно от 18.10.2017г. до 18.10.2020г.

4.С Присъда № 50/25.03.2019 г., постановена по НОХД № 32/2019 г. по описа на Районен съд-Русе, влязла в сила на 10.04.2019г., за престъпение извършено през периода 01.08.2017г.-31.10.2018г., свързано с издръжката на детето му Д. П., е признат за виновен и на осонавине чл. 183, ал. 4 във вр. с ал.

1 от НК и чл.54 от НК, са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години и наказание „обществено порицание“.

Наказанието обществено порицание е изтърпяно.

Изпитателният срок е изтекъл на 10.04.2022г.

С оглед изложеното подсъдимият е осъждан три пъти, тъй като първото осъждане, с което му е наложено администартивно наказание глоба няма характера на осъждане. И трите му осъждания са свързани с неплащане на дължима издръжка на нисходящ- за детето му Д.И.П.. и не се касае за тежки престъпления, по смисъла на чл.93 от НК.

Към месец октомври 2024г. /когато са извършени инкриминираните деяния/ подсъдимият не е реабилитиран, тъй като не са налице нито предпоставките по чл.86 от НК, нито тези по чл.88а от НК.

Не са налице предпоставките на чл.86 т.2 от НК. От датата, на която е изтърпяно наказанието пробация по НОХД 2395/2014 на РРС /посочено под № 2 по-горе/ не са изтекли 3-години, в които да не извършено друго престъпление, наказуемо с лишаването свобода. Тези 3-години са изтекли на 03.06.2019г., но в този тригодишен срок подсъдимият е извършил друго престъпление- такова по чл.183 ал.4 от НК, което е наказуемо с лишаване от свобода. От значение за преценката за реабилитация по посочения текст е предвиденото за извършеното престъпление наказание /наказуемост/, като по чл.183 ал.4 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода, а не наложеното наказание и неговия конкретен вид /в случая пробация/. Това друго престъпление, по смисъла на чл.86 т.2 от НК, са извършените от подсъдимия престъпления, за които е осъден с влезли в сила присъди по НОХД № 1644/2017 на РРС и НОХД № 32/2019 на РРС /посочени по-горе под № 3 и № 4/.

Не е настъпила и реабилитация по реда на чл.88а ал.4, вр.ал.1, вр.чл.82 ал.1 от НК. По отношение на посочените по-горе присъди под №2 и №3 трябва да са изпълнени изискванията по чл.82 ал.1 т.5 от НК и да е изтекъл 2 годишен срок след изтърпяването на наказанията за всяка от тези присъди.

По отношение на посочената по-горе присъда под № 4 трябва да са изпълени изискавинята по чл.82 ал.1 т.4 от НК и да са изтекли 5 години след изтичането на изпиателния срок, тъй като се касае за условно осъждане и с оглед предвиденото в чл.82 ал.3 от НК. Посочените изискания следва да са налице и 4 за трите осъждания, а не само за някое от тях, за да се счита подсъдимия за реабилитиран по този ред, което в случая не е налице. С оглед изложеното подсъдимият не е по реда на чл.88а от НК.

Към датата на деянията извършени през 2024г. подсъдимият е осъждан.

На 14.11.2002г. подсъдимият И. П. придобил право да управлява МПС категории В, М и АМ, във връзка с което му било издадено СУМПС № ********/19.11.2002 г. със срок на валидност до 19.11.2012г., за което се водел на отчет в ОД на МВР-Русе. Подсъдимият П. не подновил издаденото му свидетелство в законоустановения срок, поради което считано от 20.11.2012 г. не разполагал с валидно такова.

Подсъдимият И. П. бил санкциониран многократно за извършени нарушения на ЗДвП, включително и за управление на МПС без да притежава валидно свидетелство за управление.

Подсъдимият И. П. ползвал лек автомобил марка и модел „Волво ***“, с рама № ***************, двигател № ******, регистриран в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с рег. № *******, на името на малолетната му дъщеря И.И.П., родена на 30.07.2011г., за закупуването на който бил изготвен надлежно сключен договор за покупко-продажба на МПС в полза на трето лице от 05.07.2024г. Независимо от обстоятелството, че към момента на закупуване на автомобила собственик по документи било малолетно лице, нито подсъдимият П., нито съпругата му Д.П., като негови родители и законни представител не изпълнили задължението си да регистрират автомобила в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе по надлежния ред, предвиден в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министьра на вътрешните работи. В връзка с това, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП , била служебно прекратена и регистрация на горепосоченото МПС, като регистрационните табели били обявени за невалидни, считано от 18,32 часа на 06.09.2024. Във връзка с постъпило уведомление от Гаранционния фонд за липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, регистрацията на автомобила била служебно прекратена и на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, считано от 03.09.2024 г. в 05,19 часа.