Присъда № 3 от 20.06.2024, Районен съд - Белоградчик
- Съд
- Районен съд - Белоградчик
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 13/2023
- Вид
- Присъда № 3
- Подписан
- 20.06.2024
- В сила
- 24.10.2024
- Състав
- Анна Иванова Кайтазка
Цитирани разпоредби
- чл. 124 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 27 ал. 6 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.290 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 308 ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 316 · Наказателен кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към присъда № 3/20.06.2024 г. по Н ОХ дело № 13/2023 г. по описа на БРС, първи наказателен състав.
Срещу подсъдимата Т. Д. С. от с. Б., обл. В., е повдигнато обвинение затова, че на 05.04.2022 г., в гр. Б., обл. В., при условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват по отделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, пред съд — Районен съд — Б., по граждански дела № 20211310100092 и № 20211310100093 и двете по описа за 2021 г., като свидетел устно и съзнателно е потвърдила неистина, а именно, че В. К. Т. с ЕГН **********, е ползвал и обработвал съответно недвижим имот — УПИ XII-340, с площ 1455 кв. м., в кв. 13, по кадастралния и регулационен план на с. Б., общ. Б., обл. В., с административен адрес: с. Б., ЕКАТТЕ 05582, ул. ”Т. и ч.” № ... и недвижим имот — УПИ IX — 295, с площ 721 кв. м., в кв. 13, по кадастралния и регулационен план на с. Б., общ. Б., обл. В., с административен адрес: с. Б., ЕКАТТЕ 05582, ул. ”Т. и ч.” № ..., както следва:
1. На 05.04.2022 г. в гр. Б., обл. В., в сградата на Районен съд — Б., пред 3-ти граждански състав на Районен съд — Б., с председател съдия Божидарка Йосифова, като свидетел по гражданско дело № 20211310100092 по описа за 2021 г., устно и съзнателно е потвърдила неистина, че В. К. Т. с ЕГН ********** е ползвал недвижим имот — УПИ XII-340, с площ 1455 кв. м., в кв. 13, по кадастралния и регулационен план на с. Б., общ. Б., обл. В., с административен адрес: с. Б., ЕКАТТЕ 05582, ул. "Т. и ч.” № ..., като заявила, че: „ ...От както съм в селото, знам че имота е обработван от В. Т....“, „..В. косеше имота, държеше си там трактори, камион, ремаркета. Връзваше си конете там... „ , „...Винаги го е ползвал В. от както съм в селото...“, „...В. Т. е обработвал този имот до момента в който е сключен договора с „Био Ангус Груп“ ООД...”, „...Не съм виждала никой друг да коси в този имот или да прибира сено, освен В....“;
2. На 05.04.2022 г. в гр. Б., обл. В., в сградата на Районен съд — Б., пред 3-ти граждански състав на Районен съд Б., с председател съдия Божидарка Йосифова, като свидетел по гражданско дело № 20211310100093 по описа за 2021 г., устно и съзнателно е потвърдила неистина, че В. К. Т. с ЕГН ********** е ползвал и обработвал недвижим имот — УПИ IX 295, с площ 721 кв. м., в кв. 13, по кадастралния и регулационен план на с. Б., общ.
Б., обл. В., с административен адрес: с. Б., ЕКАТТЕ 05582, ул. ”Т. и ч.” № ..., като заявила, че: „...От както живея в село Б. - от 2004 г. до сега, съм виждала само В. да обработва това място...”, „...Също така, съм виждала В. да работи имота и от пътя...“ , „...Виждала съм В. да коси люцерна в имота, също така да 1 си държи машини, ремаркета. Връзваше си там конете да пасат...“, „...В. си ходи в с. Б. и си работи имота. В. Т. е обработвал този имот до момента, в който е сключен договора за наем с „Био Ангус Груп“ ООД. Работеше имота...“, „...Не съм виждала никой друг да коси в този имот или да прибира сено, освен В...“, „...Когато съм ходила в Б. също съм виждала В. да работи в този имот...“, „...Виждала съм В. да коси в имота с моторна косачка...“, „...Това, което съм видяла е, че обработването на имота от В. Т. продължи от 2005 г. до момента на отдаването му под наем на дружеството - до преди 4 години. Знам, че В. е косил имота...” - престъпление по чл.290 ал.1 от НК вр. чл.26 ал.1 от НК.
В с.з. прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита че то е доказано от фактическа и правна страна, намирайки, че съдът следва да кредитира показанията на свидетелите на обвинението само, които не били заинтересовани от изхода на делото и давали верни и обективни показания, докато свидетелите, разпитани по искане на подсъдимата – били свидетелствали с наличен интерес у тях от заявеното. Прокурорът смята, че подсъдимата следва да бъде призната за виновна, а при определяне на наказанието й – „лишаване от свобода“, съдът следва да приложи чл.66 от НК.
Подс. С. не признава вината си и авторството на деянието, счита, че не е извършила престъплението, което й се приписва, дава обяснения по казуса – отричайки да е давала неверни показания по гражданските дела, по които е разпитвана, обратното – твърди, че е говорила истината, поне както тя я възприема, вкл. и по настоящето дело излага същите обстоятелства – като от показанията си пред гражданския съд. Защитникът на подсъдимата излага доводи за липса на съставомерност на деяние по чл.290 ал.1 НК – умисъл у дееца /подзащитната му/, налични достатъчно съмнения в обвинението, разколебани от разнородните показания на свидетелите на страните в процеса, а също така – и съдебна практика, в насока липса на престъпление „лъжесвидетелстване“, при даване пред надлежен орган на показания, които в крайна сметка не повлияват решението на този надлежен орган на власт.
Поради посоченото, защитникът иска оправдаване на подсъдимата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подс. Т. Д. С. е родена на 29.05.1961 г. в гр. Б., обл. М., живее в с. Б., обл. В., българка, български гражданин, със средно образование, вдовица, не осъждана, работи, с ЕГН **********.
Подсъдимата Т. С. живеела в с. Б., обл. В. от ок. 2003 г.-2004 г., като при заселването си там, работела при един работодател няколко години, а след това - сменила работата си – като започнала такава в „БИО АНГУС ГРУП“ ООД, последните години – дори като управител във фирмата.
2
През пролетта на 2022 г. С. била призована да се яви като свидетел по две граждански дела, разглеждани в РС-Б., касаещи имоти в с. Б..
Гражданско дело № 92/2021 г. по описа на РС- Б. било образувано по иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК - положителен установителен иск за право на собственост върху недвижим имот, предявен от свидетеля по настоящето дело - В. К. Т. срещу ответник В. М. Т.. По делото имало предявен и насрещен иск, също с правно основание чл.124 ал. 1 ГПК положителен установителен иск за право на собственост върху 1/2 идеална част от същия недвижим имот от В. М. Т.. Недвижимият имот, предмет на правния спор бил УПИ XII -340, с площ 1455 кв. м., в кв. 13 по регулационния план на с. Б., община Б., обл. В., незастроен, с административен адрес: с. Б., ЕКАТТЕ 05582, ул. ”Т. и ч.” № ....
В исковата молба по цитираното гр. дело, В. К. Т. твърдял, че на 23.11.2002 г., той и съпругата му придобили в режим на съпружеска имуществена общност правото на собственост върху друг имот - УПИ Х, в кв.
12 с площ 2 106 кв. м., в с. Б., обл. В., като в съседство до този имот се намират и процесния УПИ XII -340, както и УПИ IX - 295 и УПИ Х - 342 в кв.
13, които Т. заявявал, че е обработвал, владял и стопанисвал необезпокоявано, поради което бил станал собственик на същите – по давност.
Преди да подаде иска и да се образува гр. д. № 92/2021 г. на РС-Б., В.
К. Т. поискал да се снабди с Нотариален акт за собственост за имота / УПИ XII -340, както и УПИ IX - 295/по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, но поради постъпило възражение от В. М. Т., подадено по нотариалното производство, поради което и същото било спряно, на Т. е указано да предяви иск пред съд.
В насрещния си иск по гражданско дело № 92/2021 г. по описа на РС- Б., В. М. Т. твърдял, че съпругата на В. Т. е била призната за виновна за това, че съзнателно се е ползвала от неистински документ - Договор за покупкопродажба на недвижим имот - земя - частна държавна собственост по чл. 27 ал. 6 ЗСПЗЗ, а именно договор № 31 от 23.11.2002 г. - престъпление по чл. 316 във вр. чл. 308 ал. 2 НК, предмет на който договор е бил и УПИ X, кв.12, с площ 2106 кв. м. / до който според Т.и се намирал имот УПИ XII - 340 с площ 1 455 кв. м. в кв. 13/. Оспорил, че Т. е владял необезпокоявано процесния имот УПИ XII - 340 с площ 1 455 кв. м. в кв. 13 по регулационния план на с.
Б., обл. В., тъй като Т. не бил установявал фактическа власт върху имота, не го е стопанисвал и не е демонстрирал собственически права върху имота. В.
М. Т. в своя иск /насрещен/, твърдял че е собственик на 1/2 идеална част от имота /УПИ XII - 340 с площ 1 455 кв. м. в кв. 13/, която придобил от своите родители М. Д. Б., починал през 2007 г. и Е. П. Б. - починала 2005 г. След тяхната смърт, фактическа власт върху тази част от имота Т. твърдял, че е упражнявана от него, като владението е било явно и непрекъснато и е продължило повече от 10 години, без някой да го оспорва. Владението е продължително до преди 2 години преди подаване на отговора на исковата молба, когато имота е заграден от наемателя на спорния имот към настоящия 3 момент - „Био Ангус Груп“ ООД. След подаване на отговора по делото, ответника по делото В. М. Т. починал, поради което и решаващия го съд конституирал по същото дело, като ответници по първоначалния иск и ищци по насрещния такъв, наследниците му по закон — М. Т. Д.- съпруга, М. В. М. и Т. В. А. - дъщери. Те потвърдили отговора на исковата молба и предявения насрещен иск от починалия В. Т..
На 05.04.2022г в РС-Б. в съдебно заседание по гореописаното гражданско дело на РС-Б., подс. Т. С. била разпитана в качеството на свидетел. Тогава, тя като свидетел, дала показания в насока, че В. К. Т. е ползвал и обработвал недвижим имот в „горния стопански двор“ на с. Б., с площ декар и половина и при граници : път, първата къща на селото, сградата на стопанския двор и река. Точните й думи и изрази били „От както съм в селото, знам че имота е обработван от В. Т.; В. косеше имота, държеше си там трактори, камион, ремаркета. Връзваше си конете там Винаги го е ползвал В. от както съм в селото ; В. Т. е обработвал този имот до момента в който е сключен договора с „Био Ангус Груп“ ООД Не съм виждала никой друг да коси в този имот или да прибира сено, освен В....”,
С решение № 38/29.04.2022 г. по гр. д. № 92/2021 г. по описа на РС-Б., съдът отхвърлил, както предявения от В. К. Т. иск, така и предявения от наследниците на Венцислав. Т. /М. Т. Д., М. В. М. и Т. В. А./ иск, като недоказани.
Гражданско дело № 93/2021 г. по описа на РС-Б. било образувано по предявен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК - положителен установителен иск за право на собственост върху недвижим имот, депозиран от свидетеля по настоящето дело В. К. Т. срещу ответник В. Т. Н.. Предявен бил и по това дело насрещен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК положителен установителен иск за право на собственост върху същия недвижим имот от свидетелката по настоящето наказателно дело - В. Т. Н..
Недвижимият имот, предмет на спора по това гр. дело е : УПИ IX - 295 с площ 721 кв. м., в кв. 13 по регулационния план на с. Б., общ. Б., обл. В. празен, незастроен, с административен адрес - с с. Б., общ. Б., обл. В., ул. „Т. и ч.“ № ..., към който претенция отправили и двете страни.
В. К. Т., сезирайки гражданския съд с тази искова молба, твърдял, че на 23.11.2002 г., той и съпругата му придобили в режим на съпружеска имуществена общност правото на собственост върху УПИ Х, в кв. 12 с площ 2 106 кв. м., като в съседство до този имот се намират и процесния УПИ IX 295 с площ 721 кв. м., УПИ XII - 340 и УПИ Х - 342 в кв. 13, за които Т. заявявал, че ги е обработвал, владял и стопанисвал необезпокоявано изчистил обраслите с храсти, къпини и тръни съседни имоти, сред които и УПИ IX -295. На следващата година го заградил, заедно с още три съседни имота и ги засял с люцерна. В исковата молба излагал, че от този момент, в продължение на 17 години, никой не му е оспорвал владението. През 2020 г. поискал да се снабди с нотариален акт за собственост по реда на чл. 587 ал. 2 4
ГПК, но поради постъпило възражение от ответника по последвалото гражданско дело - В. Т. Н., подадено по нотариалното производство, същото е спряно и на Т. било указано да предяви иск пред съд.
В. Т. Н. предявила насрещен иск по цитираното гражданско дело № 93 по описа на РС- Б. за 2021 година, твърдейки, че съпругата на В. Т. е била призната за виновна за това, че съзнателно се е ползвала от неистински документ - Договор за покупко - продажба на недвижим имот - земя - частна държавна собственост по чл. 27 ал. 6 ЗСПЗЗ № 31 от 23.11.2002 г. престъпление по чл. 316 във вр. чл. 308 ал. 2 НК, предмет на който договор е бил и УПИ X, кв.12, с площ 2106 кв. м. / до който според Т.и се намирал имот УПИ IX - 295, с площ 721 кв. м., в кв. 13 /. Оспорила, че Т. е владял необезпокоявано имот УПИ IX - 295, с площ 721 кв. м., в кв. 13, по кадастралния и регулационен план на с. Б., общ. Б., обл. В., тъй като Т. не бил установявал фактическа власт върху имота, не го е стопанисвал и не е демонстрирал собственически права върху него. В. Т. Н., в своя насрещен иск, твърдяла, че е собственик на имота, който придобила от своите родители.
Разпечатката съдържа 30 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/05c8c10c-5570-4052-bec1-a81590f2aa5a