Решение № 1428 от 10.07.2019, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 2019г., гр.Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:

СЪДИЯ:

ДАНИЕЛА НЕДЕВА при секретаря

Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева адм. дело №2498 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по жалба от „** *“ ЕООД, ЕИК *********, с.** **, ул.Д. №*, община Д.Ч., област Варна, представлявано от Ж.П.П., депозирана чрез пълномощника адв.М. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 12/2018/03.08.2018г., на Директора на БДЧР-Варна, с който на основание чл.195б от Закона за водите, във връзка с чл.194, ал.1, т.1, б.”в”, чл.79, ал.6, т.2 и § 9 от ПЗР на Закона за водите, чл.166 от ДОПК, чл.1, т.1, б.“в“ и чл.12, ал.6, т.3 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г. (обн. ДВ бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г.) на дружеството са установени публични задължения – главница, в размер на 13 089,60 лв., представляваща такса за периода 26.05.2017 г.- 03.09.2017 г., за незаконно реализирано право на водовземане от минерални води, посредством водовземно съоръжение: минерален сондаж Р-lx Варна (Аквариума) от район „Североизточна България“ - подземни води от малмоваланжския водоносен хоризонт с температура по-висока от 20°С-област Варна, област Добрич, област Шумен - изключителна държавна собственост, находище № 100 от Приложение № 2 към чл.14, т.2 от Закона за водите, с цел на водовземането - за „всички други цели“ (водна пързалка, ресторант, душове) по смисъла на § 1, т.1, б.“ж“ от ПЗР на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, за нуждите на обект: Водна пързалка - комплекс „Ролба“, находящ се на Алея Първа до басейн „Приморски“, на „Южен плаж“, при морски плаж „Варна централен“, поземлен имот е идентификатор № *** по КККР на гр.Варна, община Варна, област Варна, изчислена съобразно чл.12, ал.6, т.3 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, във връзка с§ 9 от ПЗР на Закона за водите, при единичен размер на таксата от 0,50 лв./куб.м., за незаконно ползвани 26 179,2 м3 вода, за периода 26.05.2017г. - 03.09.2017г. вкл. Определено е с Акта, че сумата в размер на 13 089,60 лева е дължима, ведно със законната лихва, считано от датата на изпадане на длъжника в забава за доброволно погасяване на задължението-07.10.2017г. до окончателното й изплащане.

В жалбата се твърди, че оспорения АУПДВ е незаконосъобразен, като издаден при съществено нарушение на административно производствените правила и на материалния закон. Поддържа се, че в нарушение на принципите на служебното начало и на обективната истина, административният орган не е установил фактите от значение за правилното решаване на въпроса за дължимата такса за правото на водоползване на минерална вода. Твърди се, че следва да бъдат калкулирани и събирани такси за реално потребената вода и таксите не следва да бъдат да изчислявани на база средно обичайно потребление или предполагаеми количества. От друга страна административният орган, при издаване на процесния АУПДВ не се е съобразил с факта, че дружеството жалбоподател не е адресат на цитираната в него правната норма, тъй като е титуляр на право на ползване на минерални води от 04.09.2017 г., обективирано в Разрешително за водовземане от минерални води, чрез съществуващи водовземни съоръжения № 21610072, като видно датата на издаване, последната е извън времевия период, за който са претендираните от административният орган суми.

Твърди, че наетият обект - атракционно съоръжение (водна пързалка) „ролба“ в комплекс „Ролба“, находящи се на „Южен плаж“ при морски плаж „Варна централен“, който е консумирал вода от сондажа, не е функционирал и не е извършвал никаква дейност към определената от БДЧР начална дата на периода на водовземането - 26.05.2017 г. Сочи, че стопанисваният обект е със сезонно предназначение и същият е открит на 24.06.2017 г., като е работил до 24.09.2017 г.

В тази връзка представя Заповед №1/23.06.2017 г. от управителя на дружеството за откриването на обекта от 24.06.2017 г., която е била съобщена на наетите служители и работници за започване работа на обекта. В подкрепа на това твърдение сочи, че всички касови бележки и фискални бонове, отчитащи предоставяните услуги на обекта и осчетоводени в счетоводството на дружеството, са били издавани след откриването на обекта на 24.06.2017 г. Твърди се, че при определянето на задължението за водовземане не е съобразено, че тръбопроводът от сондажа преминава през няколко други обекта, поради което неправилно е отчетен разхода на водата на база дебита на захранващия водопровод от съоръжението. Поддържа, че са налице отклонения и изпускане на вода от тръбопровода по трасето, вследствие на пукнатини и дефекти по тръбата, поради което тези количества не следва да са за негова сметка. Твърди, че дружеството е използвало минерална вода, отчетена от поставения на 10.07.2017 г. водомер, като така изчислената среднодневна консумация от 20,9 м3 би дала разход за вода за периода от 24.06.2017 г. до 03.09.2017 г. около 1500м3. Това количество съществено се различава от определеното от БДЧР количество от 26 179, 2 м3 вода, за което се претендира таксата от 13 089, 60 лева. Оспорва констатациите отразени в КП № 001455/30.06.2017 г., с който е определена проводимост на довеждащ водопровод от сондажа до водомерната шахта 8л/сек, на база диаметър на водопровода, възлизащ на 4 цола.

След извършен обстоен оглед на съоръжението, при изготвянето на проекта за присъединяване, е констатирано, че довеждащият водопровод от сондажа до комплекс „Ролба“ е с много по-малък диаметър, а именно 2 до 2 1/2 цола. На 10.07.2017 г. на съоръжението е монтирано измервателно устройство водомер 110 м3 час, като при извършената на 26.07.2017 г. проверка, служителите на БДЧР са констатирали, че реално използваните водни количества за периода от 10.07.2017 г. до 26.07.2017г. са 334, 8 м3, което се равнява на 20,9 м3 среднодневно водно количество.

При констатираното несъответствие в диаметъра на довеждащия водопровод (по данните от посочения КП и съгласно реално отчетената ситуация в проекта за присъединяване), счита, че количествата реално разходвана вода и съответно таксата не са правилно изчислени от административния орган. Още повече, че не е ясна скоростта на водата по водопровода, водните количества, за които се претендира плащане за посочения период не съответстват на пропускателната способност на водопровода и се различават от реално използваните количества, отчетени по водомера.

По изложените съображения се отправя искане за отмяна на АУПДВ № 12/2018/03.08.2018 г., с присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител поддържа жалбата, като по съществото на спора отправя искане за отмяна на оспорения акт, в условията на евентуалност за неговото изменение и присъждане на разноски по представен списък.

Ответникът, чрез процесуален представител оспорва жалбата. По съществото на спора моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде потвърден Акт за публично държавно задължение № 12/2018 г. на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ като правилен и законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и установява публичното държавно вземане на жалбоподателя, в качеството му нерегламентиран ползвател на минерални води.

Фактическите и правни основания са подробно изложени, както в акта така и в хода на образуваното административно производство. Поддържа, че от всички събрани доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е незаконен ползвател през 2017 г. до издаване на разрешителното за водовземане.

Дебитът, който е установен от експерти на Басейнова дирекция към процесния период 2017 г., е правилно изчислен, на база съществуваща към онзи момент ситуация. Заключенията на вещите лица по делото, доколкото се базират на актуална информация не могат да дадат отговор за реалния дебит, и ситуация към 2017г., поради което са оспорени в съответни части. По отношение на началния момент на изчисляване, на дължимата такса за минерална вода, поддържа, че е за разрешено, а не за реално потребено количество и е изчислен за периода от фактическото владение на имота от жалбоподателя, а не от момента, в който той твърди, че е ползвал. Таксата за минерална вода не е обвързвана с фактическо ползване на същата. Отправя искане жалбата да бъде отхвърлена с присъждане на сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, и в рамките на задължителната проверка по чл.168 АПК приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на административноправния спор е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане № 12/2018/03.08.2018г., на Директора на Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" – гр. Варна, издаден на основание на основание чл.195б от Закона за водите, във връзка с чл.194, ал.1, т.1, б.”в”, чл.79, ал.6, т.2 и § 9 от ПЗР на Закона за водите, чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, чл.1, т.1, б.“в“ и чл.12, ал.6, т.3 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г. (обн. ДВ бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г.)

Задължението на жалбоподателя за периода 26.05.2017 г. - 03.09.2017 г. вкл., е прието, че произтича от качеството му на нерегламентиртан ползвател на минерални води от минерален сондаж Р-lx Варна (Аквариума) от район „Североизточна България“ - подземни води от малмоваланжския водоносен хоризонт с температура по-висока от 20°С-област Варна, област Добрич, област Шумен - изключителна държавна собственост, находище № 100 от Приложение № 2 към чл.14, т.2 от Закона за водите.

Установява се, че дружеството стопанисва и експлоатира обект, в който се осъществява дейност, свързана с ползване на минерална вода, а именно: Обект Водна пързалка - комплекс „Ролба“, находящ се на Алея първа до басейн „Приморски“, на „Южен плаж“, при морски плаж „Варна централен“, поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.Варна, община Варна, област Варна, отдаден под наем по силата на Договор за наем на недвижим имот от 30.12.2016г. от „Лазурен бряг 91“ ЕООД на „Транспортно-спедиторска кантора“ ООД и преотдаден под наем по силата на Договор за наем на недвижим имот от 30.03.2017г. на дружеството жалбоподател - „** *“ ЕООД. На основание тристранно споразумение към сключените наемни договори, считано от 26.05.2017г. до 31.12.2017 г., „** ** “ ЕООД ползва временно и възмездно наетия обект, състоящ се от снек бар, павилион за бърза закуска и атракционно съоръжение - водна пързалка „Ролба“.

При извършена на 30.06.2017 г. проверка на място от експерти на БДЧР било установено, че процесния обект - Водна пързалка - комплекс „Ролба“, състоящ се от атракционна водна пързалка с басейн и ресторант, ведно с наличните на територията на обекта 5 броя санитарни възела, един вътрешен и два външни душа, се водоснабдяват с минерална вода от горепосочения сондаж. Съгласно Заповед № 472/28.05.2013г. на Министъра на околната среда и водите за утвърждаване на експлоатационните ресурси на водовземните съоръжения от находището, техническия възможен дебит на сондажа е 18 л/сек., с температура на водата 51°С.

Резултатите от проверката на БДЧР били обективирани в

Констативен протокол №372в от 30.06.2017 г. В хода на проверката било констатирано, че минералната вода от сондажа постъпва до водопроводната система на обекта посредством съществуващ водопровод - стоманена тръба 4" (четири цола), намираща се във водомерна шахта (ВШ), разположена на около 2 м от басейна. Скоростта на водата в тръбата е приблизително 1 м/сек., като няма техническа възможност за измерване на налягането. По описаната технология, било прието, че водата от сондажа постъпва в обекта с дебит от 8 л/сек.