Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 70 от 18.03.2025, Районен съд - Оряхово

Съд
Районен съд - Оряхово
Дело
Гражданско дело 722/2024
Вид
Решение № 70
Подписан
18.03.2025
В сила
22.12.2025
Състав
Борислав Методиев Методиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Оряхово, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б.М.М. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20241460100722 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на П. Н. С., с ЕГН:********** с адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх.

„Б”, ет.3, ап.18, чрез адв. Л. И. А. от САК, със съдебен адрес гр. София ул. „21 век” №9, вх. „Б”, партер, офис Б-7, с която е предявил против „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: 201196810, със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н Триадица, ж. к. „Иван Вазов” ул. „Балша“ №17, ап.1, представлявано от Б.И.Н., иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните П. Н. С., с ЕГН:********** и „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: 201196810 гр. София, че сключеният между тях Договор за заем от разстояние №430087 от 21.03.2023г. е нищожен, като противоречащ на нормативните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона.

В условията на евентуалност, в случай, че не бъде уважен предявеният иск за нищожност на Договор за заем от разстояние №430087 от 21.03.2023г. да бъде признато за установено, че клаузата по чл.3 от Договора, предвиждаща заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение е нищожна.

Претендира и направени в настоящия процес разноски.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за заем от разстояние №430087 от 21.03.2023г., сключен с „Изи финанс“ ЕООД, с ЕИК: 201196810 гр. София, по силата на който се е задължил да върне главница в размер на 2500 лева на 12 /дванадесет/ месечни вноски в срок до 15.03.2024г..

1

Сочи се, че общата платена сума по кредита е в размер на 4247,13 лева, като се излагат доводи, че ищецът не е дължал заплащане на сумата в размер на 1747,13 лева: за лихва – 536,09 лева и за неустойка по чл.3 в размер на 1211,04 лева.

Релевира се, че е налице нищожност на клаузите за ГПР, ГЛП и неустойка, което влече нищожност на целия Договор за заем от разстояние №430087 от 21.03.2023г..

Счита се, че отпуснатият кредит на ищеца като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на пар.13, т.12 от ДР на ЗЗП, поради което той има качеството потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и по смисъла на §13, т.1 от Закона за защита на потребителите.

Твърди се, че като потребител ищецът се ползва със защита срещу неравноправни клаузи по глава шеста от Закона за защита на потребителите.

Сочи се, че доколкото сключеният между страните договор е бланков, той не е бил предмет на предварително договаряне между тях и се твърди, че ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му, респ. на клаузата за неустойка в чл.3 от договора.

Излагат се доводи, че предвидената в договора неустойка по чл.3 е неравноправна клауза съгласно чл.143 от ЗЗП, поради което е и нищожна, включително и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.

Счита се, че уговорената неустойка е уговорена във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и потребителя.

Релевира се, че уговорената между страните неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като цели неоснователно обогатяване на ответника, поради което клаузата на чл.3 от договора е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Това се обосновава от факта, че ищецът се е задължил да предостави обезпечение в срок от пет дни от сключването на договора, в противен случай дължи неустойка в размер на 1211,04 лева при размер на кредита 2500 лева.

Счита се, че уговорената неустойка представлява скрита лихва, която не е включена в годишния процент на разходите и не е надлежно посочена в договора като лихва.

Твърди се, че с невключването на неустойката, която представлява скрита лихва в ГПР е нарушен чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.1 от ЗПК.

Предвид това се сочи, че съгласно чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен и не поражда права и задължения за страните по кредитното правоотношение, като съгласно чл.23 от ЗПК в тази хипотеза потребителят дължи връщане само на реално получената сума, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

2

Излагат се доводи, че предвидената в договора неустойка представлява възнаграждение и е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите, а включването й ще надвиши многократно законовото ограничение, предвидено в чл.19, ал.4 от ЗПК, а именно годишния процент на разходите да не надхвърля пет пъти размера на законната лихва.

Сочи се още, че грешното посочване на ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва да се приравни на непосочването му, поради което целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

Навеждат се доводи, че посочените размери на ГПР – 48,44 ℅ и ГЛП – 40,15 ℅ не съответстват на действителните такива.

Счита се, че договорката в чл.3, вр. чл.8 от договора за заплащане нанеустойка е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие на правата и задълженията на потребителя и кредитора, поради което същата представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП, а с оглед неспазването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и поради нарушаване на изискванията на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, целият договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

Моли се, съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните П. Н. С., с ЕГН:********** с адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхоно, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх. „Б”, ет.3, ап.18 и „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, ж. к. „Иван Вазов” ул. „Балша“ №17, ап.1, че сключеният между тях Договор за заем от разстояние №430087 от 21.03.2023г. е нищожен, като противоречащ на нормативните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона.

В условията на евентуалност, в случай, че не бъде уважен предявеният иск за нищожност на Договор за заем от разстояние №430087 от 21.03.2023г. да бъде признато за установено, че клаузата по чл.3 от Договора, предвиждаща заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение е нищожна.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявения иск, като недопустим, неоснователен и недоказан.

Твърди се, че исковата молба е недопустима, поради наличие на висящ процес между страните, който е с идентичен предмет.

Сочи се, че по ч.гр.д. №222/2024г. по описа на РС-Оряхово, съдът по заявление на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: 201196810 гр. София е издал заповед за изпълнение срещу ищеца П. Н. С., за вземания, въз основа на сключения между тях Договор за заем от разстояние №430087 от 21.03.2023г., 3 като именно в това производство на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 и чл.7, ал.3 от ГПК той се е произнесъл за наличието на неравноправни клаузи в договора. Тъй като ч.гр.д. №222/2024г. по описа на РС-Оряхово е заведено порано от настоящето гр. дело №722/2024г. по описа на РС-Оряхово се релевира, че на основание чл.126 от ГПК, настоящето дело като по-късно заведено, следва да бъде прекратено.

Сочи се, че исковата молба е основателна в частта, в която се твърди, че между страните има сключен договор за кредит, като се признава неговото наличие на основание чл.175 от ГПК.

Излагат се доводи, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи единствено по дела, заведени от кредитодателя срещу кредитополучателя, но не и обратното.

Именно поради това се моли съда да не взема предвид изложеното от ищеца и да не се изследват твърденията за наличие на недействителност на договора за кредит.

На следващо място се твърди, че ищецът неправилно се е позовал на директиви, тъй като същите нямат пряко действие и от тях не се извеждат права и задължения за страните.

Релевира се, че е неправилно твърдението, че чл.33 от ЗПК предвижда само обезщетение по договора, изразяващо се в лихва за забава.

Счита се, че предвидената в чл.3 от договора неустойка няма общо с неизпълнение на главното задължение, като тя не е за забава и съответно не попада в обхвата на чл.33 от ЗПК.

Излагат се доводи, че неустойката не е вземане, което подлежи на включване, съгласно формулата за изчисление на ГПР, съдържаща се в ЗПК.

Моли се съда да не разглежда исковата молба като недопустима на основание чл.126 от ГПК, поради наличие на висящ процес между страните, който е с идентичен предмет – по ч.гр.д. №222/2024г. по описа на РС-Оряхово.

В случай, че се разгледа исковата молба, се моли съда да я отхвърли като неоснователна и недоказана.

В случай, че искът бъде уважен, се моли съда да не присъжда адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигнат неправомерни цели на делото, а в случай, че се присъди то да бъде редуцирано под минималния размер, предвиден в наредбата, съобразно практиката на СЕС.

Претендират се разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.

В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените искова молба и отговор на същата.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за 4 установено от фактическа и правна страна следното:

По делото ответникът „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: 201196810 гр.

София отказа да предостави, сключения с ищеца П. Н. С. Договор за заем от разстояние №430087 от 21.03.2023г., въпреки че беше задължен от съда на основание чл.190 от ГПК, с указание, че при непредставянето му, съдът на основание чл.161 от ГПК, може да приеме за доказани фактите, за което е създал пречки за събиране на документи.

Тъй като с отговора на искова молба, ответникът „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: 201196810 гр. София, на основание чл.175 от ГПК призна факта на сключване на договора между страните, то съдът с доклада по делото прие за безспорно, че между страните е сключен Договор за заем от разстояние №430087 от 21.03.2023г., в който е предвидена клауза за заплащане на неустойка.

На следващо място, към исковата молба, ищецът е представил Приложение №2 към чл.5, ал.2 от Закона за потребителския кредит, Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от „Изи Финанс” ЕООД, както и имейл кореспонденция с ответника „Изи Финанс” ЕООД във връзка със сключения между страните Договор за заем от разстояние №430087 от 21.03.2023г., от които се установяват основните характеристики на кредита, като размерът на заема, срокът за погасяване, погасителния план, ГПР, ГЛП и т.н..

Предвид на това съдът приема, че Договор за заем от разстояние №430087 от 21.03.2023г. е сключен между ответника „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: 201196810 гр. София като „кредитор“ и ищеца П. Н. С. като „потребител“, както и че последният е получил в заем сумата от 2500 лева, като е поел задължение да я върне на дванадесет вноски в периода от 20.04.2023г. до 15.03.2024г..

Този договор е сключен при лихвен процент в размер на 40.15 % и ГПР 48,44 %, като дължимата лихва за целия период е в размер на 536,09 лв.

/петстотин тридесет и шест лева и 09 ст./.

В чл.3, ал.1 от договора е предвидено, че страните са постигнали споразумение, в срок от 3 /три/ дни, след сключването на договора, потребителят да предостави на кредитора едно от следните обезпечения:

1. Банкова гаранция в полза на кредитора със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора или 2. Две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход да е в размер над 1000 лева; да работят на трудов договор, без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Финанс” ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови или финансови институции или ако 5 имат, кредитната им история в Централен кредитен регистър към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен”; да подпишат договор за поръчителство.