Решение № 291 от 05.04.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Бургас, 05.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20222100500148 по описа за 2022 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на „БДЖ-Товарни превози „ЕООД- София –ищец по гр.д. № 4929 /2020 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 1430/23.11.2021 год. постановено по същото дело в частта ,с която е отхвърлен иска на въззивника против „Симперто“ООД-гр.Бургас за установяване ,че последния дължи на ищцовото дружество сумата над уважения размер от общо 774,36 лв.-по три броя фактури ,до претендирания от 3 648,72 лв. – по сключени между страните неформални договори за престой на превозни средства на ответника на осигурен от ищеца охраняем паркинг във фериботния комплекс Варна ,ведно с мораторна лихва за периода от 19.03.2020 г. до 28.05.2020 г. в размер на 3,48 лв.и със законната лихва върху главниците от 29.05.2020 г. до окончателното им плащане .

Въззивникът изразяват недоволство от решението , като считат същото за постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила ,както и за неправилно и необосновано 1

Сочи се ,че липсва логично обяснение в решението защо съдът е признал престоя на превозните средства ,описани във фактурите от 2019 г. и не е признал престоя на тези ,описани във фактурите от 2020 г. ,след като са представени инентични доказателства – товарни манифекти ,декларации за временно складиране и уведомления за напускане на ФК –Варна .Изводът е мотивиран явно от заключението на счетоводната експертиза ,че фактурите не фигурират в счетоводството на дружеството ,като експертизата е възприета безкритично от съда ,без да се обсъдят наведените от ответната страна възражения ,според които евентуалното неосчетоводяване не означава ,че не е възникнало задължението за заплащане на таксата за престой,начислена в тях.Излагат се подробни съображения в тази насока .

Оспорва се и изводът на съда относно недоказаността на извършената услуга по предстой на паркинга на камион с рег. № А 7215МХ и ремарке рег.

№ А139ЕЕ.В тази връзка съдът отново не е обсъдил всички доказателства по делото и доводите на страните ,както и факта,че ответникът не оспорва наличието на договор и конкретните обстоятелства ,от които е породено облигационното му задължение/в тази насока е извършено съдебно признание на неизгоден факт още в отговора на исковата молба ,което не е съобразено от съда ,заедно с останалите доказателства /.Периодът на престоя на въпросните превозни средства също е можел да бъде установен на базата на представените доказателства ,както и съгласно неоспорените твърдения в исковата молба .Стойността на услугата също е била доказана по делото ,а дори и да се приеме ,че не е била установена ,съдът е бил длъжен сам да определи цената ,или да назначи експертиза ,каквата възможност му дава чл.

162 от ГПК .

Невярно е заключението ,че представените доказателства –товарен манифест ,декларация за временен склад и уведомление за нарускане на комплекса са изходящи от ищеца и затова съдът не може да ги кредитира безкритично.Напротив –товарният манифект от 06.11.2018 г. е подписан от капитана на кора и е подпечатан от корабособственика ,а декларациите за временно напускане и складиране са подписани от митнически служители и носят печат на Митница Варна .

Подробно се анализират допуснатите според въззивника процесуални нарушения при назначаването и приемането на допуснатата счметоводна 2 експертиза ,като се обсъжда и съдържанието на експертизата ,която се оспорва ,а в тази връзка и изводите на съда ,базирани на заключението за неосчетоводямане на процесните фактури .Счита се за процесуално нарушение отказа на първоинстанционния съд за назначаване на допълнителна експертиза ,която да се извърши след проверка в ТД на НАП Бургас дали действително в подадените от ответника дневници за покупки липсват фактурите от 2020 г.

Аналзират се и мотивите на съда във връзка със заключенията на съда ,чче ищецът бил икономически по-силния в отношенията с ответника ,понеже е монополист и че липсват достатъчно данни за сключен договор ,по който да се дължат претендираните суми.

Счита се ,че пропуските на районния съд да анализира всички доводи на ищеца и събраните по делото доказателства представлява съществено процесуално нарушение поради неизпълнение на процесуалните изисквания за мотивиране на съдебното решение след самостоятелна преценка на всички доводи и релевантни за спора доказателства ,което пък води до необоснованост на решението .

Затова се моли се отмяна на решението в атакуваната отхвърлителна част и уважаването на исковете изцяло .Настоява се за назначаването на допълнителна експертиза ,която е била отказана от районния съд ,както и в случай ,че се приме за нужно да се изискат от ТД на НАП Бургас цитираните по-горе дневници за покупки на ответника .

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .

Въззимаемият ответник в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба .Подчертава се ,че цитираните от въззивника писмени доказателства

– товарен манифест,декларациа за временно складиране от 06.11.2018 г. навеждат на обстоятелството за престоя на превозните средства във фериботния комплекс,но не и за наличие на облигационни отношения между страните по делото,какъвто именно е изводът на районния съд .Основната теза на ищеца е била наличие на договорни отношения между страните и тази предмет на спора е очертан още в доклада на първоинстанционния съд и с оглед на това е разпределена доказателствената тежест между страните .Затова неправилно 3 ищецът поставя знак на равенство между престой на превозните средства на паркинга на ФК Варна и договор за услуга ,като приема ,че основанието за парично задължение към него е физическото присъствие на товарните автомобили на паркинга на комплекса.Затова и правилно съдът е посочил ,че единственото доказателство за съществуването на отделни договори са фактурите и като се изключат въпросните фактури ,други убедителни доказателства за наличие на скючени договори липсват.

Оспорват се твърденията ,че според съда единственият аргумент за неоснователността на иска е ,че въпросните фактури не фигурирали в счетоводството на ответника .Съдът е отчел факта,че фактурите са неподписани от страна на получателя-ответника,който факт е взет под внимание е за фактурите от 2019 г. ,но там напълно присъства съвпадане на насрещни волеизявления и доставчикът-ищец е бил изправна страна и изпълнението от негова страна е било прието без забележка .В тази връзка решението е съобразено със съдебната практика ,според която отразяването на фактурата в счетоводството ,включването й в дневника за покупкопродажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея ,представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване .В случая не така е с фактурите от 2020 г. ,които не отговарят на изискванията за форма на договор за предоставяне на услуга ,не са отразени в счетоводството ,нито в дневниците за покупка ,не са влезли като задължение по сметка 401 и не фигурират в аналитичната партида на доставчика,което недвусмислено показва ,че такова задължение към ищеца ответникът не признава и е правилен изводът ,че няма доказателства тези превозни средства да са престоявали на паркинг,чието ползване тъкмо ищецът е предоставил възмездно на ответника ,няма доказателства за период на ползване , единична цена и т.н.

Няма доказателства според въззиваемата страна ,че ответникът е признал неизгоден за него факт ,че ремарке с рег. № А 1329 ЕЕ и влекал с рег.№ А 7215 МХ/МАН ТГА са стационирани във ФК,тъй като сам ищецът посочева ,че в отговора на исковата молба е отразено ,че ремаркето и влекачът се намират там ,въпреки волята на ответника –и досега той не може да ги прибере поради липса на документи .Затова и съдът е разграничил наличието на престой и наличие на договор

4

Излагат се аргументи и против останалите наведени от въззивника твърдения –за задължение на съда да определи сам цената на услугата ,или да назначи експерт за това /тъй като не може да отхвърли иска на основание неустановеност на услугата /,както и твърдението за безкритично приемане на счетоводната експертиза ,която е непълна ,неточна и не отговаря на зададените въпроси според въззивника .Подчертава се ,че съдът е обследвал изцяло фактическата обстановка и представените доказателства по делото ,включая заключението на експертизаа ,като не е костатирал неяснота ,непълнота и неточност на първоначалното заключение .Затова не е назначил допълнителна експертиза,като въззиваемият ответник настоява да бъде отхвърлено повторното искане за такава .

Моли се за потвърждаване на решението.Не се сочат нови доказателства След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявени са били обективно съединени искове с правно основание чл.

422 ГПК вр.чл. 79 ал. 1 и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.Твърдяло се е в исковата молба ,че страните са били обвързани помежду си с неформални договори ,по силата на които „БДЖ –Товарни превози „ЕООД е предоставило на „Симперто“ООД възмездното ползване на охраняем паркинг за превозни средства за сочените от ищеца периоди ,за което са били съставени 6 бр. фактури от ищцовото дружество като доставчик ,подробно описани в исковата молба .С атакуваното решение първоинстанционният съд е приел ,че с фактури №№ 300009715/15.01.2019 г. ;300009716/15.01.2019 г. и 300009717/15.01.2019 г.,съставени от ищеца и макар неподписани от ответника ,но отразени в счетоводството при него ,се установява наличието на твърдяните договори ,съвпадането на насрещните волеизявления на страните досежно основните елементи на сделките,както и обстоятелството ,че доставчикът-ищец е бил изправна страна по тези договори ,при което получателят-ответник е дължал заплащане на договорените възнаграждения в срок и доколкото липсват доказателства и твърдения за плащане ,то претенциите за това са основателни и ги е уважил ,приемайки за установено ,че ответникът дължи сумите по тези три фактури на ищцовото дружество ,заедно с лихвите за забава .В тази част решението е влязло в сила и не е предмет на настоящото 5 производство .

Спорът е относно претендираните вземания по останалите три броя фактури-с

№№№

3000101151/27.02.2020 г-на стойност

2514 лв..;3000101152/27.02.2020г.-за 186,12 лв. и 3000101155/29.02.2020 г.за 174,12 лв.,за предоставяне на услуга „Паркинг“ на Фериботен комплекс „за сочените периоди ,като с тези фактури ищецът се опитва да докаже също ,че са съставени за вземания ,които има към ответното дружество въз основа също на неформални договори за предоставяне на възмездно ползване на охраняем паркинг за превозни средства на ответника.

Първоинстанционният съд е отхвърлил претенциите за установяване вземанията на ищеца въз основа на тези три фактури ,като е приел ,че същите не доказват наличието на твърдяните договори ,за които са съставени фактурите :На първо място същите не са подписани от представител на ответника и не фигурират в счетоводството му ,а въпреки възложеното в тежест на ищеца доказване ,той не е ангажирал допълнителни доказателства за установяване наличието на твърдяните договори .Представените товарни манифести и декларации за временен склад са индиция ,че превозните средства ,експлоатирани от ответника са пристигнали на Фериботен терминал Варна и за тях е подаден товарен манифест до митническите власти ,както и че за тях са подадени декларации за временен склад и уведомления за напускане на комплекса ,не установява наличие на облигационна връзка между страните ,каквито са твърденията на ищеца .липсват доказателства ,че тези превозни средства са престоявали на паркинг ,чието ползване именно ищецът е предоставил възмездно на ответника ,т.е. липсват доказателства за съвпадането на насрещните изявления на страните досежно основните елементи на договор за предоставяне на услуга ,поради което и претенциите за установяване на вземането на ищеца като основаващо се на сключен договор с ответника ,са неоснователни .Защото дори и да се приеме ,че превозните средства са престоявали на паркинга за някакъв период ,то не е установено ,че това е ставало по силата на договор ,а именно в това се изразяват твърденията на ищцовата страна.