Решение № 9212 от 01.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9212 гр. София, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20221110133898 по описа за 2022 година

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че С. В. К. дължи на ищеца /фирма/, сумите за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК от 02.03.2022г. в производството по ч.гр.д. № 4054/2022г. по описа на СРС, 45ти състав, а именно сумата от 1528,73 лева, представляваща главница за потребени ВиК услуги, за периода от 21.06.2018г. до 19.09.2021г., за имот, находящ се в /адрес/, клиентски № ***********, ведно със законната лихва, считано от 27.01.2022г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на сумата, за сумата в размер на 60,38 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода от 22.07.2018г. до 19.09.2021г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва количеството на доставените в имота ВиК услуги и размера на тяхната цена. Прави правопогасяващо възражение за давност. Оспорва качеството си на „потребител“ на ВиК услуги. Моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание ищецът /фирма/, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът С. В. К., редовно призован в съдебно заседание, не се явява, не се представлява. С молба с вх. № 68253/13.03.2023г. поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 198, ал.1 от ЗВ и чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца бе да установи осъществяването на релевантните за спора факти и обстоятелства, а именно: наличието на облигационно правоотношение по договор за ВиК услуги между страните, 1 количеството на реално доставената от него по договора вода за процесния период и размера на нейната цена; по акцесорния иск наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва, по възражението за давност в доказателствена тежест на ищеца бе да докаже наличието на факти и обстоятелства довели до прекъсване/спиране течението на давностния срок.

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 4054/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, и при подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение от ответника.

Законът изрично урежда кои лица са потребители на В и К услуги. Според § 1, ал.1, т.2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. дв. бр.18 от 25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по чл.1, ал.1 от закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл.3, ал.1 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК изрично оспорва релевантния за спора факт, че е потребител на ВиК услуги, в рамките на процесния период, както и количеството на доставените в имота ВиК услуги през него и размера на цената им.

Софийският районен съд счита, че от ангажираните в хода на производството доказателства не може да бъде направен извод, че страните се намират в договорно правоотношение – ищецът е дружество, което доставя и продава вода и предоставя ВиК услуги, а ответникът К. да се явява потребител на вода по смисъла на легалната дефиниция на понятието потребител съгласно т. 1 § 1 от ДР на ЗРВКУ. Възникването на качеството потребител на вода и ВиК услуги е обусловено от притежаване право на собственост или вещно право на ползване върху водоснабдения имот. За да приеме, че е доказано, че ответникът има качеството потребител на вода и ВиК услуги, следва да са представени по делото доказателства, от които безспорно да се излича, че К. е титуляр на право на собственост, или право на ползване върху имота. В тази връзка съдът взе предвид представената справка от Агенция по вписванията, от която се установява, че е вписана възбрана върху процесния имот. От нея не се установява вписване на договор с вещнотранслативно действие. Не е представена справка от АВ за такива вписвания, като с оглед процесния период не става ясно дали са налице по-нови вписвания за същия имот по извършване на действие на разпореждане с процесния имот. Следва да бъде посочено, че представените справки от Агенцията по вписванията съдържат удостоверяване на разпоредителните сделки с недвижими имоти, по които може да е страна и страна по спора, но в случая представената не удостоверява подобни вписвания, не е представена справка, от която да е видно, че вписването е основано на представен нотариален акт, в който е обективиран договор за продажба на недвижим имот, поради което съдът счита, че не е доказано, че ответникът е потребител на вода и ВиК услуги. В тази насока съдът отчита, че вписването на разпоредителни сделки с недвижими имоти се реализира с оглед осигуряване публичност и гласност на актовете относно недвижимите имоти, а Правилникът по вписванията предвижда възможност за предоставяне на справка относно вписаните разпоредителни сделки на дадено лице, като собственик на недвижим имот. При това положение и при съобразяване на обстоятелството, че всеки нотариален акт се вписва след представянето му в Служба по вписванията, действително може да се изведе извод за собственост, но в конкретиката на случая представената справка от Агенцията по вписванията, както бе посочено по-горе не съдържаща информация за придобиване на недвижимия имот от ответника и като такава не представлява доказателство, че ответникът 2 е пасивно легитимиран да отговаря по предявената искова претенция. Не представлява такова доказателство и представената данъчна декларация за деклариране на имота, тя фигурира от 1998г. и също не става ясно с оглед процесния период дали са налице и други обстоятелства, индикиращи на смяна на собствеността. А доказателствената тежест за установяване на тези факти е на ищеца.

По гореизложеното и съобразяване от съда на последиците от разпределение на доказателствената тежест в процеса, съдът намира, че главната искова претенция следва да бъде отхвърлена само на това основание, поради и което съдът няма задължение да обсъжда по същество останалите релевирани от ответника възражения, включително и възражението за давност.

При отхвърляне на главната искова претенция, на отхвърляне подлежи и акцесорната такава.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК право на разноски се поражда в полза на ответника. Процесуалният представител на ответника – адвокат И. А. Н. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в заповедното и в исковото производство в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от ЗАдв., като за целта и в двете производства е представен договор за правна защита и съдействие, от които договори се установява, че страните са уговорили представителство в горепосочената хипотеза. Така на адвокат И. А.

Н. от САК, с адрес на упражняване на дейността в /адрес/ в заповедното производство следва да му бъде присъдено възнаграждение на основание чл.7, ал.2 и ал.7 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения в редакцията й преди изменението с ДВ, бр. 88 от 04.11.2022г. в размер на 300,00 лева, а в исковото производство в размер на 341,24 лева, присъдено на основание чл. 7, ал.2,т.2 от Наредбата.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. /адрес/ III” /адрес/ срещу С. В. К., ЕГН **********, положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че С. В. К. дължи на /фирма/, сумите за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 02.03.2022г. в производството по ч.гр.д. № 4054/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав, а именно сумата от 1528,73 лева, представляваща главница за потребени ВиК услуги, за периода от 21.06.2018г. до 19.09.2021г., за имот, находящ се в /адрес/, клиентски № ***********, ведно със законната лихва, считано от 27.01.2022г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на сумата, за сумата в размер на 60,38 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода от 22.07.2018г. до 19.09.2021г.

ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И. А. Н. от САК, с адрес на упражняване на дейността в /адрес/, сумата в размер на 300,00 лева, адвокатско възнаграждение в заповедното производство, присъдено в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от ЗАдв.

ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И. А. Н. от САК, с адрес на упражняване на дейността в /адрес/, сумата в размер на 341,24 лева, адвокатско 3 възнаграждение в исковото производство, присъдено в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от ЗАдв.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4