Решение № 261482 от 17.05.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№261482 17.05.2021 г. гр.

Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XIII състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: КАТЯ БОЕВА при участието на секретаря: Елена Неделчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17253 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от В.И.В. против „Кредит Тайм“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с която са предявени субективно кумулативно съединени искове, както следва: за осъждане на ответника „Кредит Тайм“ ЕООД да заплати на ищеца следните суми: сумата в размер на 1250 лв. – недължимо платена сума по клауза за възнаградителна лихва по договор за заем № ***/*** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.10.2019 г., до окончателното изплащане на сумата и сумата в размер на 1250 лв. – недължимо платена сума по клауза за неустойка по договор за заем № ***/*** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.10.2019 г., до окончателното изплащане на сумата; и за признаване за установено в отношенията между В.И.В. и ответника „Агенция за събиране на вземания“, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 1009,53 лева по договор за заем № ****/**** г., сключен между нея и ответника „Кредит Тайм“ ЕООД.

В исковата молба се излагат съображения, че между ищцата в качеството и кредитополучател и ответника „Кредит Тайм“ ЕООД в качеството му на кредитодател бил сключен договор за потребителски кредит № ***/*** г. Впоследствие, вземанията по посочения договор били прехвърлени от ответника „Кредит Тайм“ ЕООД на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като последният претендирал от ищцата заплащане на сумата в размер на 1009,53 лева. Посочва се, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК, доколкото не са посочени с условията за прилагане на договорния лихвен процента, както и на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, доколкото не е посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите, а и размерът на шрифта на договора е по-малък от 12. Като основание за недействителност се посочва липса на разпределението на вноските измежду дължимите суми, както и че ищцата не е подписала всяка страница от договора за потребителски кредит и общите условия към него. Досежно възнаградителната лихва се възразява, че същата е нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото надвишава трикратния размер на законната лихва, а уговорената неустойка е прекомерна. Отделно се посочва, че последната не е включена и в ГПР, като по този начин се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК. Според ищеца уговорената неустойка противоречи и на материалния закон – чл. 71 ЗЗД и чл. 33 ЗПК. Поради изложеното се предявява исковата претенция.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Кредит Тайм“ ЕООД, с който се взима становище за неоснователност на предявения иск. Излагат се съображения, че условията в договора за потребителски кредит са индивидуално уговорени. Правилно, според ответника, е начислена неустойка на ищцата, доколкото не е изпълнила задължението си по осигуряване на две физически лица – поръчители. Същата не била прекомерна, доколкото не противоречала на общоприетите принципи за справедливост и не излизала извън присъщата й функция. Възразява се, че ищцата е подписала Общите условия по договора за кредит. Поради изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

В законоустановения срок е постъпил и отговор на искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. В същия се признава, че между ищцата в качеството й на заемател и ответника „Кредит Тайм“ ЕООД в качеството му на заемодател е сключен договор за заем № ****/*** г., по силата на който била предоставена сума в размер на 5000 лева при фиксиран лихвен процент от 40,27 %, ГПР - 48,33 %, и общ размер на дължимата сума по кредита – 6056,70 лева, платима на 11 броя месечни вноски от по 550,61 лева. В договора било уговорено обезпечение на заема под формата на поръчителство на две физически лица, които да се задължат солидарно по задължението на кредитополучателя, като при неизпълнение на посоченото задължение, се дължала неустойка в размер, посочен в договора, която следвало да бъде заплатена разсрочено – на 11 месечни вноски, заедно с вноските по заема. Посочва се, че с Рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от **** г., сключен между „Кредит Тайм” ЕООД и „АСВ”, вземането към ищцата било прехвърлено на последния ответник.

Цесията била съобщена на ищеца с уведомително писмо. От правна страна се излагат съображения, че липсват основания за недействителност на договора за заем на основание чл. 22, вр. чл. 10, ал.1 и чл. 11, ал.1, т.9, 10, 11 и ал.2 ЗПК, доколкото договорът за кредит е сключен в изискуемата форма при шрифт, не по-малък от размер 12; лихвеният процент е ясно разбираем и не противоречи на добрите нрави, като попада в обхвата на нормата на чл. 19, ал.4 ЗПК за ГПР; в договора за кредит е посочена финално дължимата сума – 6056,70 лева, която се формира въз основа на главница в размер на 5000 лева и договорна лихва в размер на 1056,70 лева; не следва да бъде уговаряно в съдържанието на договора, условията за неговото издължаване, доколкото посоченото задължение е приложимо единствено в хипотеза при предвидени различни лихвени проценти; общите условия са приети от потребителя, като са подписани на всяка една страница от същия.

Навеждат се доводи, че уговорена по този начин, неустойката не противоречи на добрите нрави, като същата не следва да се включва в ГПР, доколкото не се включва в разходите по кредита.

Поради изложеното моли предявеният иск срещу „АСВ” ЕАД да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 12.04.2021 г., е допуснато изменение на предявения иск от ищцата по отношение на ответника „Кредит Тайм” ЕООД, както следва: сумата за заплащане на недължимо платена сума по клауза за възнаградителна лихва по договор за заем № ***/*** г., е намален от сумата в размер на 1250 лева на сумата в размер на 398,18 лева, като със съгласие на ответниците по делото, производството е прекратено за разликата над 398,18 лева до пълния претендиран размер от 1250 лева на основание чл. 232 ГПК поради оттегляне на иска; и сумата за заплащане на недължимо платена сума по клауза за неустойка по договор за заем № ***/**** г., е увеличен от сумата в размер на 1250 лева на сумата в размер на 5509,60 лева.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

По предявения иск срещу ответника „Кредит Тайм” ЕООД:

За основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, следва да са се проявили следните факти в обективната действителност, а именно: ищецът да е платил процесната сума на ответното дружество по процесния договор за заем, който е недействителен. В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а ответникът носи тежестта да докаже, че плащането е осъществено на валидно основание, т.е. че процесният договор за заем е действителен.

Между страните не е спорно, а и от представения договор за заем /л.44-46/, се установява, че на *** г. е сключен процесният договор за заем № ***, по силата на който ответникът „Кредит Тайм” ЕООД в качеството му на заемодател, е предоставил на ищеца заемател, сумата в размер от 5000 лв., която следвало да се върне на 11 равни седмични вноски. Били договорени ГПР в размер на 48,33 % и клауза за осигуряване на трето лице – поръчител, солидарен длъжник. Последната съставлявала задължение на заемополучателя, в срок от три дни след сключване на договора, да осигури две физически лица, които да отговарят на т.11 от Общите условия, като същите ще поемат задължението в полза на заедмодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви и допълнителни разходите. В чл. 16.3 от Общите условия към договора за заем /л.54/, било уговорено, че при неизпълнение на т.11.5 от Общите условия – досежно изпълнение на задължението за осигуряване на поръчители от страна на заемополучателя, последният дължи неустойка, определена в договора за заем и погасителния план. В представения по делото договор за заем – т.3. Условия по заема, е посочена неустойка съобразно погасителния план.

По делото не се спори, а и от представената справка за извършени плащания /л.119/, се установява, че ищецът е заплатил по посочения договор за кредит сумата в общ размер на 10907.78 лева.

За да е основателен предявеният иск обаче, следва да се установи, че плащането на претендираната сума е при начална липса на основание, поради наличие на някое от специалните основания за недействителност на договора по чл.22 ЗПК.

Също така, следва да се съобрази и трайната съдебна практика на ВКС, съгласно която за разлика от правомощията му по предявен нарочен установителен иск за нищожност на договор, при който е обвързан от наведените от ищеца основания, когато е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение или с иск по чл.

55, ал.1, предл.1 ЗЗД за дадено без основание, съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1) при нарушение на добрите нрави - така изрично т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, решение № 252 от 21.03.2018 г. по т. .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о., решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о, решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2) при неравноправни клаузи във вреда на потребителя - така изрично Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о., решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

3) при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - така изрично решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о., решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о, решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

Затова с оглед изложените принципни постановки, съдът при разрешаването на настоящия правен спор, следва да обсъди наведените от ищцата доводи за недействителност на договора за заем, а също и да извърши проверка налице ли е друго основание за нищожност на договора в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, следи служебно.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

От прочита на представения договор за заем, настоящият съдебен състав намира, че не са спазени изискванията на чл.

10, ал.1 т.9 ЗПК, а именно: посочване на лихвения процент по договора за кредит. Така в т.3 – Условия по кредита е уговорен размерът на предоставената сума – 5000 лева, ГПР – 48,33 %, броят на погасителните вноски – 11 и крайният падеж по договора. Липсва обаче договорен лихвен процент по договора за кредит.

Посоченото влияе и върху преценката за спазване на изискването, визирано в чл.

10, ал.1, т.10 ЗПК – за посочване на начина за формиране на ГПР, както и стойността на общо дължимата сума, каквато впрочем въобще не е посочена.