Решение № 1957 от 07.08.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1957 гр. Бургас, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20262120101123 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на разглеждане е предявен от П. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. Б.******, срещу А. В. Б. с ЕГН **********, с адрес гр. Б.******, установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК, с правно основание чл. 55 от ЗЗД, за приемане на установено между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 639,11 евро /с левова равностойност 1 250 лева/, представляваща част от сумата 20 968,27 лв., платена/събрана от ищеца и получена от ответницата по изп.д. № ***** г. по описа на ЧСИ И. Б., с която сума тя се е обогатила без основание и за негова сметка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението 28.01.2026 г. до окончателното и изплащане.

По твърдения в исковата молба, на **.**.2012 г. настъпило пътнотранспортно произшествие, причинено по вина на ищеца, при управление на лек автомобил с рег. № *******. При него е починал съпругът на ответницата. С изпълнителен лист № *** от **.**.**** г., издаден по НОХД № ********г. по описа на ОС - Б., ищецът е бил осъден да заплати на ответницата обезщетение за претърпени вреди от ПТП в размер на 124 150 лв., ведно със законната лихва.

Гражданската отговорност на ищеца към момента на ПТП-то била застрахована при „ЗАД ВИКТОРИЯ“ АД (заличено дружество), с 1 правоприемник „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК 030269049.

Ищецът не уведомил дружеството за настъпилото ПТП. На **.**.****г. ответницата заявила застрахователната щета пред застрахователя. На **.**.****г. между застрахователя и правоимащите лица, включително и ответницата било сключено споразумение, по силата на което /в т. 3 и т. 4/ застрахователят определил на ответницата обезщетение в общ размер на 124 150 лв.

На **.**.2014г. застрахователят изплатил на ответницата изцяло определеното обезщетение. Въпреки това, въз основа на издадения изпълнителен лист, тя образувала изпълнително дело № ***** г. по описа на ЧСИ И. Б., рег. № ***. По него претендирала още 20 968,27 лева, представляващи законна лихва за забава, за периода **.**.2012г. - **.**.2014г.

/от дата на ПТП-то до датата, на която е получила застрахователното обезщетение/, върху вече изплатеното обезщетение от 124 150 лева. Поради липса на средства ищецът не успял незабавно да погаси задължението. По изпълнителното дело бил наложен запор, върху трудовото му възнаграждение.

От него периодично са постъпвали малки суми.

Твърди, че на **.**.2024г. е била наложена възбрана, върху недвижим имот, собственост на ищеца и е започнала процедура по публична продан.

Поради това той бил принуден да погаси задълженията със заеми от роднини.

На ********г. ищецът наредил 40 718 лева за задълженията си по изп. д. № *** / 2014г. на ЧСИ И. Б.. На същата дата съдебният изпълнител превел на ответницата сумата 17 466,60 лв. След това изпълнителното дело било приключено.

Едва след приключването на изпълнителното производство ищецът се запознал със съдържанието на сключеното между ответницата и застрахователя споразумение. От него било видно, че тя няма право да претендира от ищеца каквито и да било допълнителни суми, включително лихви, тъй като в т. 9 от споразумението ответницата изрично заявила, че е напълно удовлетворена от определеното обезщетение и няма други претенции. При това положение ищецът счита, че тя няма право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение.

В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 30.01.2017 г. по тълк. д. №1/2016 г. на ОСГТК на ВКС.

Освен горното ищецът сочи, че макар и да не е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП, застрахователна щета е била заявена от увредените лица на **.**.**** г. Следователно, застрахователят е бил надлежно уведомен за настъпването на застрахователното събитие преди изплащане на обезщетенията. Сочи, че съдебната практика е непротиворечива, че по задължителната застраховка „Гражданска 2 отговорност“ на автомобилистите застрахователят дължи покритие на лихвата за забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е найранна. В този смисъл сочи Решение № 502 от 29.07.2024 г. по гр.д. № 2834/2023 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 50104 от 26.04.2024 г. по т.д. № 1386/2022 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 50110 от 12.03.2024 г. по т.д. № 1108/2022 г. на ВКС, II т.о. и Решение № 50040 от 30.05.2023 г. по т.д. № 790/2022 г. на ВКС, II т.о.

Ищецът намира, че с подписването на споразумението ответницата доброволно се е отказала и от дължимите й от застрахователя лихви за забава за периода от **.**.**** г. до **.**.**** г., считано от датата на уведомяването му от наследниците на починалото лице до датата на изплащане на застрахователното обезщетение. С оглед на горното счита, че събраните по изпълнителното дело суми представляват неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 55 ЗЗД.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. В същия излага, че не оспорва, че ищецът виновно е причинил ПТП на **.**.2012 г. при което е настъпила смъртта на Я. К. Б., за което ищецът е признат за виновен по НОХД № ********г. по описа на ОС Б.. Сочи, че няма спор между страните относно това, че П. Г. Г. е осъден да й заплати сумата в размер на 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева- обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането **.**.2012 г. до окончателното изплащане на сумите, сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от дата на увреждането **.**.2012 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2 150 /две хиляди сто и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от **.**.2013 г. до окончателното изплащане. За същите суми на **.**.**** г. е издаден изпълнителен лист.

Излага, че на **.**.**** г. между ответницата, сина й и дъщеря й, от една страна и ЗАД „Виктория“ с ЕИК 119037309/в качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач/, от друга страна е сключено споразумение, с която застрахователят се задължава да изплати обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от смъртта на Я. К. Б. в размер, съвпадащ с определения от наказателния съд. Такова обезщетение в общ размер от 124 150 лева е заплатено от застрахователя на ответницата на **.**.2014 г.

Ответницата не оспорва и това, че за събирането на дължимата законна 3 лихва върху сумата от 122 150 лева за периода от датата на деликта **.**.2012 г. до изплащането й - **.**.2014 г. и законната лихва върху сумата от 2150 лева за периода от **.**.2013 г. до изплащането й - **.**.2014 г., в общ размер от 20 968,27 лева е образувано изп.д. № ***** г. по описа на ЧСИ И. Б..

Същата сума била събрана и разпределена от съдебния изпълнител в полза на ответницата.

Ответната страна излага, че няма право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение, но само относно главната претенция за обезщетение, а не и за законната лихва и в случай, че между ищеца и ответницата вече не е било проведено съдебно производство по предявени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД/предявеният и уважен граждански иск по НОХД № ***/201Зг. по описа на ОС - Б./ Сочи, че лихвата за забава касае отделна претенция, различна от главната - обезщетителната по чл. 45 ЗЗД. В мотивите на соченото от ищеца ТР № 1/2016 г. 30.01.2017 г. по тълк. д. № 1 /2016 г. на ОСГТК на ВКС изрично е разяснено, че „при удовлетворяване на увреденото лице с изплащане от страна на застрахователя на уговореното в споразумението обезщетение в пълен размер претенцията на пострадалия против делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД се явява неоснователна, но не и недопустима, тъй като основателността на иска не е процесуална предпоставка за надлежното му упражняване.

Увреденото лице може да получи обезщетение само за вредите, които са останали неудовлетворени, а това са вредите, които не са били предмет на споразумението - други по вид и/или новонастъпили вреди.

Твърди, че в настоящия случай първо по време се е развило съдебно производство по пряк иск от пострадалото срещу причинителя на смъртта на съпруга й, като искът е бил уважен. Ответницата е разполагала с изпълнителен титул - изпълнителен лист от **.**.**** г. срещу ищеца, издаден въз основа на влязло в сила изпълнително основание - Присъда № ***/**.**.2013 г. по НОХД № ********г. по описа на ОС - Б.. Едва след това вместо да започне принудително изпълнение срещу П. Г., ответницата е сключила със застрахователя, обезпечаващ гражданската му отговорност извънсъдебно споразумение. Същото е в негова полза, доколкото той самият не заплаща главницата по присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. Счита обаче, че той продължава да дължи законна лихва, за която е осъден с влязъл в сила съдебен акт. Намира, че в настоящата хипотеза не е налице свръхобезщетяване, защото за главницата има плащане от застрахователя, а за лихвата няма плащане от никого, следователно търсенето й от делинквента не води до обогатяване, а до пълно обезщетяване.

Сочи, че лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са компенсаторни, а не мораторни, респективно те се дължат от деня на 4 събитието, като определянето на този момент е задължение на съда. Съдът не присъжда лихвата в определен размер, тъй като задължение на съда е да посочи началния момент на тази лихва, а размерът й се изчислява в изпълнителния процес в зависимост от момента на плащане на главното задължение./ в този смисъл Решение № 1048 от 18.07.2001 г. на ВКС по гр. д.

№ 1022/2000 г., IV Г. О/ Така ако е искал да избегне натрупването на законна лихва ищецът е имал възможност да заплати сам обезщетението за причинената от него смърт по-рано и доброволно.

Отделно излага, че заявеното от нейна страна, че няма да има претенции за лихви към застрахователя по никакъв начин не касае ищеца в настоящото производство. Споразумението от **.**.**** г. в тази си част поражда действие само между страните - увреденото лице и застрахователя, но не и спрямо делинквента.

Ответницата излага подробни съображения и относно твърденията на ищеца, че застрахователят дължи покритие на лихвата за забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или от предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е найранна. На първо място цялата посочена съдебна практика се позовава на разпоредбата на чл. 429, ал. 3, изр. 2 от КЗ (Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г)., гласяща че от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.

430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.

Тази разпоредба е темпорално неприложима към процесното застрахователно събитие, тъй като приложим към датата на застрахователното събитие е КЗ (отм.), в който липсва аналогична разпоредба.

Сочи, че в чл. 224 КЗ (отм.) се предвижда задължение на застрахования да съобщи на застрахователя в 7-дневен срок за обстоятелствата, които биха могли да доведат до възникване на гражданска отговорност или за предявените срещу него искове. Това не било сторено от П. Г. Г. и в този случай застрахователят не отговаря за текущите лихви за забава и те остават в тежест на делинквента. Отделно относимата разпоредба за пострадалите лица е тази на чл. 271, ал. 1 от КЗ (отм.), в която се сочи, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да бъде по-дълъг от три месеца от нейното предявяване пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции. Относимата в случая ал. 5 на чл. 271 5