Решение № 856 от 16.12.2019, Районен съд - Хасково

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 856

16.12.2019г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Трети граждански състав на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:

Съдия : Нели Иванова секретар Ваня Кирева прокурор като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2257 по описа за 2019г.,за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от С.Р.Б. с ЕГН:********** ***, офис 20, адв.В. Л., против Главна дирекция „ПБЗН“ – МВР – София, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Пиротска” №171 А, обективно съединени искове с правно основание чл.187 ал.6, вр. ал.5 т.2, вр. чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е държавен служител в

МВР и работи като младши инспектор на длъжността

„водач на специален автомобил" в група „Пожарогасителна и спасителна дейност" в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението" -Хасково към РД „ПБЗН" - Хасково, при ГД „ПБЗН" - МВР - София.

Работното му място било в РД „ПБЗН" - Хасково. Работата изпълнявал на 24 часови смени /дежурства/, които имали непрекъснат характер. Дежурствата били от по 24 часа с продължителност на работното време от 8 до 8 часа, съгласно организацията на работа на служителите в посоченото работно място, като включвали и положения от ищеца нощен труд от 22 часа до 6 часа или общо по 8 часа на смяна. Отработеното време се изчислявало сумирано за отчетен период, който предвид приложимата редакция на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР бил тримесечен. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР било 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица, съгласно чл. 187 ал. 1 от ЗМВР. През периода от 01.08.2016 г. до 30.06.2019 г., ищецът положил 1560 часа нощен труд на посочената длъжност, който труд не бил преобразуван/ преизчисляван в дневен в съответствие с чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ, обн. ДВ от 26.01.2007г.) и получените часове извънреден труд /след преобразуване на нощен към дневен труд/ в рамките на работното време, допълнително не са били заплащани като извънреден труд от работодателя. В случая приложими били разпоредбите на чл.176, чл.178 ал. 1 т. 3 и чл. 187 ал. 3, ал.5 т.2 и ал.9 от ЗМВР, както и чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ - при наличие на непълнота в специалната уредба. Заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд вече било регламентирано в ЗМВР.

През посочения исков период, действали последователно Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издадени от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл. 3 ал. 3 в посочените три наредби били идентични, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В първата от посочените наредби, в чл.

31 ал. 2, изрично било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22 и 6 ч. за отчетния период се умножава по 0.143. Същата била отменена с приемането на втората наредба, отменена с решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. На 02.08.2016 г. била обнародвана третата - Наредба № 81213-776/29.07.2016 г., поради което до този момент била действаща предходната Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. В Наредба № 81213- 592/25.05.2015 г. и Наредба № 81213-776/29.07.2016 г. липсвала изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Затова следвало да се приеме, че за исковия период е действало правилото на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 0.143, която запазила действието си след постановеното съдебно решение до приемането на новата наредба. Но този ред на преизчисляване бил неприложим за времето след отмяна на Наредба № 8121 з- 407/11.08.2014 г. за исковия период от 01.08.2016 г. до 30.06.2019 г. Липсата на изрична норма, не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била и противоконституционна. Налице била празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

Доколкото в последните две наредби било посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не бил посочен алгоритъм за преизчисляване, налице била нормативна празнота по този въпрос.

За процесния период от 01.08.2016 г. до 30.06.2019 г., ищецът положил нощен труд общо 1560 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143, възлизал на 1783,08 дневни часа.

Преизчисляването на нощния към дневен труд водело до извънреден труд от 223 часа, който следвало да бъде допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на размера за основното месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл. 187 ал. 6 от ЗМВР, всеки извънреден час следвало да бъде компенсиран от по 6 лева, т.е задължението на ответника към ищеца за исковия период било в размер на 1338 лева, което до момента не било изплатено.

Ответникът дължал и лихва за забава върху тази сума за същия период - от 01.08.2016 г. до 30.06.2019 г. в размер от 395,46 лева.

Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца гореописаните суми за главница и за обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и направените по делото разноски.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, като счита предявените искове за допустими, но по същество – за неоснователни и недоказани, поради което следвало да се отхвърлят изцяло. Признава, че ищецът през процесния период е бил в служебно правоотношение с ответника ГДПБЗН - МВР, възникнало на основание ЗМВР. Възразява, че претенцията на ищеца била неоснователна, защото НСОРЗ се прилагала за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1 т. 2 от ДР на КТ, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилагал чл. 107а КТ (чл. 2 ал. 2 от НСОРЗ). Ищецът бил държавен служител и неговото служебно правоотношение било уредено в специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилагало за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ била регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд - през деня до 8 часа (чл. 136 ал. 3 от КТ), а през нощта при 5-дневна работна седмица - до 7 часа (чл. 140 ал. 1 изр.ІІ от КТ). Съгласно специалния закон ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187 ал. 1 от ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, при работа на смени възможно било полагането на труд и през нощта между 22 ч. и 6 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следвало, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не била налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Да се извърши исканото от ищеца преизчисляване, означавало да се дерогира действието на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР. През процесния период действали сочените от ищеца две наредби, съдържащи идентични чл.3 ал.3, съответстващи на чл.

187 ал. 3 от ЗМВР. Ето защо не била налице празнота, а имало специфична законова уредба, различна от общата, с която допусната била продължителност на нощния труд от 8 часа. Затова нямало основание, да се приложи общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата, а специалната разпоредба на чл. 187 ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на същия закон. Нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР била 8 часа (чл. 187 ал.1 от ЗМВР), а положеният труд през нощта бил 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно, съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187 ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187 ал. 3 от ЗМВР) бил 8 часа : 8 часа, равно на коефициент 1, а не както било по КТ - 8 часа : 7 часа, равно на коефициент 1,143. За държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто бил ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформирал в дневен такъв, а се заплащал по смисъла на заповед № 8121з- 791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час. Виждането на министъра на вътрешните работи било, че не е необходимо транформиране на часовете положен нощен труд, в хода на процедурата по издаване на Наредба № 8121з—592/ 25.05.2015 г., възприето от докладната записка peг. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от Дирекция „Правно-нормативна дейност" в МВР. Действително, за период от около девет месеца, който бил извън процесния, през който действала Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г.) се извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, което било в несъответствие с ЗМВР. Това било поправено с Наредба №

8121з-592/25.05.2015 г., като същият подход бил възприет и при създаването на сега действащата Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Ето защо, твърденията на ищеца за приложимост на НСОРЗ към предмета на този спор били несъстоятелни и искът му бил неоснователен.

Неоснователна била и ищцовата претенция, за заплащане на нощния труд като извънреден такъв.

В чл. 176 от ЗМВР изрично било посочено, че възнаграждението на държавните служители в МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178 от ЗМВР били посочени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на служителите, като сред тях в т. 3 било и възнаграждението за извънреден труд. ЗМВР правел ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд било регламентирано в чл. 179 ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия било посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд бил определен в чл. 187 ал. 6 от ЗМВР. В ал.

5 на същата разпоредба изрично било посочено, че извънредният труд представлява работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца - служители, работещи на смени, се компенсирало с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Видно от изложеното, законодателят ясно разграничавал извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд били посочени в закона, а тези за нощен труд - в заповед на министъра на вътрешните работи, която за процесния период била - № 8121 з-791/ 28.10.2014 г. В т. 1 на заповедта било посочено, че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22 и 6 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. В случая, ищецът неправилно обосновавал своята претенция с текста на чл.

Разпечатката съдържа 25 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/05c60721-2e8c-4841-b415-636c22dddc73