Присъда № 15 от 14.06.2024, Окръжен съд - Сливен

М

О

Т

И

В

И към присъда № 15/14.06.2024 г. по нохд № 103/2023 г. по описа на Окръжен съд - С.

Съдебното производство е образувано по повод на внесения от Окръжна прокуратура гр.С. обвинителен акт п.д. № 36/22 г. от 23.02.2023 г. против И. Х. Х. за престъпление по чл.248а ал.5 вр.чл.248а ал.2 вр.ал.1 (в ред.

ДВ, бр. 26/10 г.) вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК; против Е. Б. Х. за престъпление по чл.248а ал.5 вр.ал.2 вр.ал.1 (в ред. ДВ, бр. 26/10 г.) вр.чл.20 ал.2 от НК и за престъпление по чл.248а ал.2 вр.ал.1 (в ред. ДВ, бр. 101/17 г.) вр.чл.20 ал.2 от НК; против О. И. Х. за престъпление по чл.248а ал.5 вр.ал.2 вр.ал.1 (в ред. ДВ, бр. 26/10 г.) вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК и за престъпление по чл.248а ал.5 вр.ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 (в ред. ДВ, бр. 26/10 г.) вр.чл.20 ал.2 от НК и против Б. И. Х. за престъпление по чл.248а ал.5 вр.чл.248а ал.2 вр.ал.1 (в ред. ДВ, бр. 26/10 г.) вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.4 от НК, за престъпление по чл.248а ал.5 вр.ал.2 вр. ал.1 (в ред. ДВ, бр. 26/10 г.) вр.чл.20 ал.4 от НК и за престъпление по чл.248а ал.2 вр.ал.1 (в ред. ДВ, бр.

101/17 г.) вр.чл.20 ал.4 от НК.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура - С. заявява, че поддържа обвинението против подсъдимите И. Х., Е. Х., О. Х. и Б. Х. така както същите са били повдигнати срещу тях в хода на досъдебното производство, респ. изложени в обвинителния акт. Намира, че тези обвинения са доказани по несъмнен начин от наличните по делото и събрани в хода на проведеното досъдебно производство доказателства. Настоява подсъдимите И. Х., Е. Х., О. Х. и Б. Х. да бъдат признати за виновни по повдигнатите срещу тях обвинени, съответно И. Х. Х. за престъпление по чл.248а ал.5 вр.чл.248а ал.2 вр.ал.1 (в ред. ДВ, бр. 26/10 г.) вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК; Е. Б. Х. за престъпления по чл.248а ал.5 вр.ал.2 вр.ал.1 (в ред. ДВ, бр. 26/10 г.) вр.чл.20 ал.2 от НК и за престъпление по чл.248а ал.2 вр.ал.1 (в ред. ДВ, бр. 101/17 г.) вр.чл.20 ал.2 от НК; О. И. Х. за престъпления по чл.248а ал.5 вр.ал.2 вр.ал.1 (в ред. ДВ, бр. 26/10 г.) вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК и по чл.248а ал.5 вр.ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 (в ред. ДВ, бр. 26/10 г.) вр.чл.20 ал.2 от НК и Б. И. Х. за престъпления по чл.248а ал.5 вр.чл.248а ал.2 вр.ал.1 (в ред. ДВ, бр. 26/10 г.) вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.4 от НК, по чл.248а ал.5 вр.ал.2 вр. ал.1 (в ред. ДВ, бр. 26/10 г.) вр.чл.20 ал.4 от НК, по чл.248а ал.2 вр.ал.1 (в ред. ДВ, бр. 101/17 г.) вр.чл.20 ал.4 от НК и по чл.248а ал.2 вр.ал.1 (в ред. ДВ, бр. 101/17 г.) вр.чл.20 ал.4 от НК, като им бъдат наложени справедливи наказания. Във връзка с последното прокурорът предоставя на съда преценката относно размера на тези наказания, както и начина на изтърпяването им. По отношение на предявените граждански искове се изразява становище, че същите за доказани по основание и размер, поради което се предлага същите да бъдат уважени.

1

В настоящото наказателно производство против подсъдимите И. Х., Е.

Х. и О. Х. бяха предявени граждански искове от ДФ „Земеделие“ с предмет причинени респ. претърпени имуществени вреди в резултат на деянията извършени от тези подсъдими.

Беше приет за съвместно разглеждане предявения от ДФ „Земеделие“ против подс. И. Х. Х. граждански иск, с който се претендира обезщетение в размер на 18 887,64 лв., представляващи имуществени вреди, причинени от деянието, за което е обвинен, а именно по чл.248а ал.5 вр.чл.248а ал.2 вр.ал.1 (в ред. ДВ, бр. 26/10 г.) вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на претендираната сума.

Беше приет за съвместно разглеждане предявения от ДФ „Земеделие“ против подс. Е. Б. Х. граждански иск, с който се претендира обезщетение в размер на 12 828,82 лв., представляващи имуществени вреди, причинени от деянията, за които е обвинена, а именно по чл.248а ал.5 вр.ал.2 вр.ал.1 (в ред.

ДВ, бр. 26/10 г.) вр.чл.20 ал.2 от НК и по чл.248а ал.2 вр.ал.1 (в ред. ДВ, бр.

101/17 г.) вр.чл.20 ал.2 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на претендираната сума.

Беше приет за съвместно разглеждане предявения от ДФ „Земеделие“ против подс. О. И. Х. граждански иск, с който се претендира обезщетение в размер на 10 380,41 лв., представляващи имуществени вреди, причинени от деянията, за които е обвинен, а именно по чл.248а ал.5 вр.ал.2 вр.ал.1 (в ред.

ДВ, бр. 26/10 г.) вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК и по чл.248а ал.5 вр.ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 (в ред. ДВ, бр. 26/10 г.) вр.чл.20 ал.2 от НК, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на претендираната сума.

Беше приет за съвместно разглеждане и предявения от ДФ „Земеделие“ против подс. О. И. Х., като представляващ „Ки“ ООД, граждански иск, с който се претендира обезщетение в размер на 19 994,15 лв., представляващи имуществени вреди, причинени от деянието, за което е обвинен, а именно по чл.248а ал.5 вр.ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 (в ред. ДВ, бр. 26/10 г.) вр.чл.20 ал.2 от НК, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на претендираната сума.

Държавен фонд „Земеделие“ беше конституиран като граждански ищец в настоящото наказателно производство. Представителят на ДФ „Земеделие“ поддържа предявените искове и настоява за уважаването им.

Подсъдимите И. Х., Е. Х., О. Х. и Б. Х., лично и чрез защитника си оспорват обвиненията, заявявайки, че не са извършили престъпленията, за които са привлечени към наказателна отговорност. Защитата навъжда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ДП при привличането на четиримата обвиняеми, както и допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето на самия обвинителен акт. По отношение на допуснатите съществени процесуални нарушения в хода на ДП 2 се твърди, че обвиненията срещу подсъдимите в хода на ДП са неясни и непълни, а по-късно с обвинителния акт са формулирани неправилно, същите са неясни и неконкретизирани, както по време и място, така и вътрешно противоречиви. Заявява се, че в резултат на тези процесуални нарушения е било нарушено правото на подсъдимите да научат в какво конкретно престъпление са обвинени и към какво конкретно престъпление са привлечени към наказателна отговорност. Сочи се, че в обвинителния акт липсва конкретизация за времето на извършване на деянията за четиримата подсъдими, както и че е налице противоречие относно времето за извършване на деянията между посоченото време в постановлението за привличане в качеството на обвиняем и това посочено в обстоятелствената част на обвинителния акт. По отношение на подс. И. Х. се сочи, че в постановлението за привличане като обвиняем е посочена като инкриминирана датата 18.05.2016 г., за която се твърди, че подс. И. Х. е представил неверни сведения, а в обвинителния акт за същото деяние било отразено, че за стопанската 2016 г. Х. лично се е явява, като на коя дата се е явил И. Х. в служба Земеделие С. в обвинителния акт не било посочено, а било посочено абстрактно, общо, през цялата стопанска 2016 г. Признава се, че за конкретната дата 18.05.2016 г. в обвинителния акт е посочено, че заявлението е финализирано, но нямало яснота в негово присъствие ли е станало това финализиране, защото в постановлението за привличане на обвиняем такова финализиране липсвало. Същото се твърди и по отношение на подсъдимите Е.

Х. и О. Х.. Твърди се още, че в диспозитивите на постановленията за привличането им като обвиняеми, така и обвинителния акт и за тримата подс.

И., О. и Е. Х.и липсва пълно фактическо твърдение, което да е в разрез на ТР № 2/2002 г. в смисъл, че следва да е налице пълно, фактическо описание на признаците на престъплението, в което е обвинен всеки един от обвиняемите, срещу които в хода на ДП е повдигнато обвинение. Признава се, че в постановленията за привличане като има описано кратко фактическо обвинение, а именно, че обвиняемите са представили неверни сведения, относно правното основание за ползване на конкретни земеделски парцели, което се определя като недостатъчно и по този начин обвиняемите не могат да разберат в какво престъпление са привлечени и в какво са обвинени в ДП и с какво са обвинени с обвинителния акт пред настоящия съд. Твърди се, че в диспозивите липсва яснота и тя се изразява в това, че липсва посочване какво всъщност всеки един от обвиняемите е заявил, което не е вярно и какво е било истинското фактическо положение, което не съответства на заявеното от подсъдимите пред Общински служба Земеделие С.; какво невярно има заявено като правно основание в постановлението за привличане на обвиняем. Заявява се, че по отношение на подс. Б. Х. обвинението е формулирано неясно, абстрактно и не е конкретизирано, доколкото в постановлението за привличане на обвиняем е описана една помагаческа дейност, а в обстоятелствената част на обвинителния акт друга – „подпомогнал извършителите на деянията, чрез предоставяне на информация придобита по 3 служебен път“. Заявява се, че това противоречие пречи на подсъдимия да разбере в какво точно престъпление е обвинен как и по какъв начин е подпомогнал извършителите на престъпленията. В частност се твърди, че докато в постановлението за привличане от 12.05.2020 г. при описване на продължаваното престъпление има някакво обвинение в помагаческа дейност, то за отделните деяния такава въобще липсва. По отношение на договорите за отдаване и преотдаване под наем се сочи, че същите не са конкретизирани по време, място, предмет и страни за всяко едно от деянията посочени в диспозитивите на приличане в ДП, не са конкретизирани в заключителната част на обвинителния акт, както и в неговата обстоятелствена част.

Обосновава се извод, че обвинението против тези подсъдими е неясно и формулирано неправилно и противоречиво. По отношение на обвинителния акт се твърди, че същият е единен процесуален документ, чието съдържане се състои от обстоятелствена, заключителна и приложение, като в обстоятелствената част следва да бъдат посочени всички установени факти, които са пряко относими към приложимия престъпен състав т.е. прокуратурата следва да отрази онези фактически обстоятелства, които обуславят правната квалификация на деянието, да се посочи начина на извършване, да се опишат всички известни факти около механизма на извършеното и причинно следствената връзка довела до престъпния резултат т.е. изпълнителното деяние следва да бъде описано така, че то да съответства на това описано в приложимата правна норма от НК, такова съответствие в обвинителния акт в конкретния случай не бил налице. Заявява се, че диспозитивът на обвинителния акт следва напълно да произтича от описателната част, но че в конкретния случай е налице противоречие между фактическото обвинение отразено в обстоятелствената част и негова заключителна, а именно юридическа формулировка в диспозитива, което водело до невъзможност на всеки от подсъдимите да разбере в какво точно е обвинен. По отношение на събраните доказателства спрямо подсъдимите се твърди, че деятелността им не е доказана по несъмнен начин и се заявява, че доказателствата по делото събрани по време на съдебното следствие сочат съвсем различна от описаната в обвинителния акт фактическа обстановка.

Сочи се, че от показанията на разпитаните свидетели не може да се направи извод за съставомерност на деянието на подсъдимите, поради което се обосновава извод, че обвиненията спрямо тях не са доказани по конкретен, ясен и несъмнен начин. Не се спори по факта, че лицето А.С. не съществува, но се заявява, че не е била оборена тезата на подсъдимите, че са били подведени от това физическо лице т.е. твърди се, че обвиненията на прокуратурата се основават само на едно предположение, а осъдителна присъда не може да почива на такова предположение. По отношение на подс.

Б. Х. се заявява, че в хода на съдебното следствие и спрямо него не се събраха доказателства, които да подкрепят обвинението на прокуратурата повдигнато му с обвинителния акт пред съда, като спрямо този подсъдим имало само едно единствено доказателство и това е едно заключение по изготвено съдебно 4 графическа експертиза. Това заключение се определя като напълно порочно, необосновано и неправилно, изготвено непрофесионално, поради което то не може да се използва процесуално и въз основа на него да се постанови осъдителна присъда. Навеждат се многобройни аргументи и възражения, поставящи под съмнение правилността на това заключение, като се настоява същото да не бъде кредитирано и да не бъде ползвано при постановяване на съдебния акт. По отношение на предявените граждански искове най-напред се заявява, че при постановяване на оправдателна присъда същите са неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.