Решение № 180 от 10.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Пловдив, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Анастасов Въззивно гражданско дело № 20255300503013 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от К. К. М. против решение № 3831/01.08.2025г. по гр.д.№ 1028/2025г. на ПдРС, XIV гр.с., поправено с решение № № 4058/05.09.2025г., с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя против ОД на МВР- гр. *** за това ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1200 лева / 3650,18 лева, съобразно с решението по чл.247 от ГПК/, представляващи сбор от дължими допълнителни възнаграждения за положен, но неизплатен извънреден труд през периода от 01.10.2021г.- 31.12.2024г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба, както и сумата от 249,81 лева / 786,45 лева, съобразно с решението по чл.247 от ГПК/, представляващи сбор от обезщетенията за забавено плащане върху всяко отделно месечно неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се също така, че то е необосновано. На първо място се сочи, че при постановяване на обжалваното решение съдът не е взел предвид допуснатото изменение на размера на предявените искове, съобразно с приетото заключение по съдебната счетоводна експертиза. Увеличението е в размер от 3650,18 лева за главницата и в размер от 786,45 лева за лихвите за забавено плащане. Оспорва се като погрешен изводът на първоинстанционния съд за неприложимост на коефициента от 1,143 пункта, тъй като същият противоречал на решението по дело С-435/2023г. на СЕС и на решението по дело С260/2020г. на СЕС. Обсъдени са подробно приложимите материално- правни разпоредби на националното законодателство, както и това, което е прието в диспозитивите и в мотивите на горепосочените решения на СЕС. Твърди се, че неприлагането на коефициента за приравняване на положения нощен труд към дневния ред поставя служителите на МВР, полагащи нощен труд, в неравноправно положение спрямо всички останали държавни служители, вкл. и служителите на МВР, които не полагат нощен труд. Иска се отмяна на 1 обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което исковете да бъдат уважени в техния пълен размер.

От въззиваемата страна ОД на МВР- гр. *** е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Изложени са подробни доводи в подкрепа на мотивите на първоинстанционния съд.

От К. М. е подадена въззивна жалба и против постановеното по делото на ПдРС решение, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение.

От въззиваемата страна не е подаден отговор по тази въззивна жалба. В о.з. на 14.01.2026г. процесуалният представител на ОД на МВР- гр. *** юрк. П. заяви, че становището им по тази жалба е същото, както по тази против основното решение.

ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 1028/2025г. на ПдРС, XIV гр.с. е образувано по искова молба от К. К. М. против ОД на МВР- гр. ***, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 178, ал.1, т. 3 от ЗМВР и по чл.86 от ЗЗДза това ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1200 лева / увеличена на 3650,18 лева/, представляваща сбора от дължимите допълнителни възнаграждения за положен, но неизплатен извънреден труд, дължими при преизчисляване на положения от ищеца нощен труд, приравнен към дневен, през периода от 01.10.2021г. до 31.12.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и сумата от 249,81 лева / увеличена на 786,45 лева/, представляваща сбора от обезщетенията за забава върху всяко отделно, месечно, неизплатено възнаграждение за положен, но неизплатен извънреден труд. В исковата молба се твърди, че ищецът е държавен служител, работещ по служебно правоотношение в ОД на МВР- гр. ***. През периода от 01.10.2021г. до 31.12.2024г. той бил положил дневен и нощен труд при сумирано изчисляване на работното време на 12-часови дневни и нощни смени.

Твърди, че не бил получил в цялост дължимото му възнаграждение за положения нощен и извънреден труд през процесния период. Твърди, че като държавен служител- полицейски орган по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, работещ по служебно правоотношение в ОД на МВР- гр.

*** е третиран неравностойно спрямо други служители на МВР, както и спрямо работниците и служителите, които работят в частния сектор равностойна работа като частни охранители по Закона за частната охранителна дейност. В случая общата национална правна уредба ( чл. 140. ал. 1 от КТ, чл.9 ал. 1 от НСОРЗ) целяла да предостави защита на безопасността и здравето на работниците, които полагат нощен труд. Националният и Европейският законодатели приемали, че дългите периоди на нощен труд могат да са вредни за здравето на работниците и да застрашат безопасността на работното място. Тази национална уредба на нощния труд се прилагала за всички останали работници и служители, които полагат нощен труд при ОД на МВР, без служителите, работещи по чл. 142 ал. 1 т.1 ЗМВР. За тази последна категория служители на ОД на МВР, сред които попадал и ищецът законът предвиждал изключение от прилагането на общата правна уредба при полагане на нощен труд, а именно уредбата в чл.140, ал.1, от КТ и чл.9 ал.1 от НСОРЗ. В ЗМВР било предвидено, че и трите категории работници и служители участват в изпълнението на основните дейности на МВР, определени в чл.6 на закона. От това следвало, че при полагане на нощен труд от различни категории работници и служители в МВР хипотезите са сравними. На второ място ищецът, като държавен служител- полицейски орган, работещ по служебно правоотношение през нощта той бил в сравнима ситуация с работниците и служителите, които извършвали охранителна дейност по трудов договор през нощта по Закона за частната охранителна дейност. От една страна, съгласно чл. 14 ал.1 и 2 от ЗМВР, охранителната дейност се осъществявала от полицейски органи по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР, от друга страна, тя била сравнима с охранителната дейност, дефинирана в чл.2 от ЗЧОД. На трето място се твърди, че общият правен режим за нощния труд, се прилагал по отношение на всички работници и служители на трудов договор, без оглед на специфичните условия на работа, с оглед на това, че дългите периоди на нощен труд могат да бъдат вредни за здравето 2 на работниците и да застрашат безопасността на работното място. Специалната правна уредба изключвала ищеца от обхвата на чл.140, ал.1 от КТ и чл.9 ал.1 от НСОРЗ. На четвърто място, видно от мотивите при приемането на действащите нормативни актове, формиращи специалната уредба на нощния труд, приложима към органите на МВР- ЗМВР и Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022г., липсвала каквато и да е било обосновка, с оглед на която законодателят е приел изключването на тази втора категория служители, предвид обективните характеристики на функциите, които те изпълнявали. Напротив, спецификите в обективните характеристики и функции на полицейските служители разкривали повишена необходимост от защита на тази категория служители, когато те полагали нощен труд, доколкото тяхната работа през нощта била свързана с редица утежнени условия в сравнение с общата категория работници при същия работодател. Твърди се, че специалната правна уредба на нощния труд за полицейските органи, въвеждала необоснована разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществени задачи по ***** и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, без тази разлика в третирането да се основава на обективен и разумен критерий, тоест без да е свързана с допустима от закона цел и да е съразмерна на тази цел. В този смисъл ищецът счита, че за положения от него нощен труд следва да се прилага общата правна уредба и конкретно разпоредбите на чл.140, ал.1 от КТ и чл.9 ал.1 от НСОРЗ.

От ответника ОД на МВР- гр. *** е подаден отговор на исковата молба, с който предявените искове са оспорени, както по основание, така и по размер. Твърди се, че не са налице всички предпоставки в разпоредбата на чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за увеличаване на трудовото възнаграждение за положен нощен труд с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, а именно подневно отчитане на работното време, работа на смени, продължителност на нощно работно време по- малка от продължителността на дневното, трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. От посочените четири предпоставки, последните две не били налице за служителите от МВР, работещи на смени. Още повече, че прилагането на чл.9, ал.2 от НСОРЗ спрямо държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, изрично било изключено с Тълкувателно решение № 1/15.03.2023г. по тълк.дело № 1/2020г. на ВКС. Според чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР била осем часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна седмица. Според чл. 187, ал. 3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумарно за тримесечен период. При работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 часа и 6,00 часа, като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Трудът с осемчасова продължителност, полаган от работещите на смени държавни служители в интервала от 22,00 часа до 6,00 часа бил нощен. Съгласно чл. 187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта била 8 часа за всеки 24- часов период. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта, т.е. с коефициент 1 / единица/.

Нормата на чл.187 от ЗМВР се явявала специална спрямо общите правила в КТ. ЗМВР въвеждал еднаква продължителност на работното време за служителите в МВР през деня и през нощта, за разлика от чл. 140, ал. 1 от КТ, според който нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през нощта била 35 часа. Тази разлика се обуславяла от функциите, вменени с чл.2. ал. 1 от ЗМВР на служителите от МВР.

Безспорно е, а и от приетото по делото на ПдРС писмо от Сектор КАПО при ОД на МВР- гр. *** се установява, че през процесния период въззиваемият К. М. е работи по служебно правоотношение на длъжността ***** в група „*****”, в и група „*****“, Сектор „*****" към III РУ на МВР- гр. ***. От приетото по същото дело заключение по ССЕ, 3 изготвено от вещо лице Б. В., се установява също така, че през същия период въззиваемият е положил 2114 часа нощен труд, който при приложението на коефициента от 1,143 пункта по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата / 8 : 7; съгласно чл.136, ал.3 от КТ нормалната продължителност на дневния труд е осем часа, а съгласно чл.140, ал.1, изр.2- тази на нощния труд е седем часа/ се равнява на 2416,3 часа дневен труд.

От заключението се установява също така, че посоченият коефициент не е приложен и възнаграждението за разликата от 302,3 часа в размер от 3650,18 лева не е изплатено на К.

М..

По първото оплакване във въззивната жалба против 3831/01.08.2025г., че при постановяването му не е отчетено допуснатото от първоинстанционния съд увеличение на исковете, следва само да се отбележи, че именно поради това е постановено и решението по чл.247 от ГПК- решение № 4058/05.09.2025г., с което допуснатата грешка относно размера на главницата и лихвите за забавено плащане е отстранена.