Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15738 от 07.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 40081/2025
Вид
Решение № 15738
Подписан
07.08.2026
Състав
ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 52 · Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването
  • чл. 25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 69, ал.2,т.2 · Наредба за трудоустрояване

РЕШЕНИЕ

№ 15738 гр. *******, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от Г. К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110140081 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на *********************, ЕИК:

*************, със седалище и адрес на управление: ************************, срещу Д.

Б. Х., ЕГН: **********, с адрес: ********************************, абонатен номер *********** с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника съответно за сумата в размер на 971,48 евро с левова равностойност от 1900,04 лева, представляваща главница за неплатена цена на доставена топлинна енергия, през периода от 01.05.2021г. до 30.04.2024г. за топлоснабден имот, находящ се в **********************************, абонатен номер ***********, за сумата от 18,41 евро с левова равностойност от 36,00 лева, представляваща за неплатена цена за услугата дялово разпределение, за периода от 01.12.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.02.2025 г. до окончателното плащане, за сумата в размер на 162,81 евро с левова равностойност от 318,43 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2022 г. до 05.02.2025г., както и за сумата в размер на 4,27 евро с левова равностойност от 8,35 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, за периода от 15.02.2022г. до 05.02.2025 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 27.02.2025г. по ч.гр.д.

№ 7784/2025 г. по описа на СРС, 45-ти състав.

В исковата молба ищецът навежда твърдения за наличието на облигационно отношение с Д. Б. Х., произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди до размера на притежаваната от него квота в съсобствеността от ¾ идеални части по отношения на процесния имот. В качеството си на клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и поради обстоятелството, че не е упражнил правото си в 30-дневен да предложи специални условия, ответникът бил обвързан от общите условия за продажба на топлинна енергия. Ищецът поддържа, че през процесния период за имота е доставяна топлинна енергия, поради което ответникът дължи цената за нея, платима съгласно 1 общите условия месечно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася задължението. Твърди, че задължението за предоставената топлинна енергия за горепосочения период не е погасено. За дължимите суми за неплатената стойност на доставената топлинна енергия и за лихвите за забава върху тези суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Релевира провопогасяващо възражение за давност. Оспорва количеството на доставената в имота топлинна енергия. Възразява ищеца да представя доказателства в тази връзка. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

В съдебно заседание ищецът *********************, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Трифонов, който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

Ответникът Д. Б. Х., редовно призован в съдебно заседание, не се явява, представлява се от назначения му особен представител – адвокат С., която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач, конституирано на страната

*******************, редовно призовано, не изпраща представител. на ищеца

–

Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Така предявените искове са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 27.02.2025г. в производството по ч.гр.д. № 7784/2025г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, и след дадени от съда указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.

По същество съдът намира, следното: Ищцовото дружество в качеството му на топлопреносно предприятие / ноторно известен факт/ за установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства, а именно, че продажба на топлинна енергия се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди е ангажирало писмени доказателства в тази насока, приети на л.41 от досието на делото, както следва: Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ************************, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014г на Съвета на директорите на ************************* и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г на КЕВР, на основание чл. 150 от ЗЕ. Визираните общи условия уреждат реда и условията за продажба на топлинна енергия между ************************* и битовите клиенти на топлинна енергия, присъединени към топлопреносната мрежа на територията на града. Тези общи условия регламентират правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределяне и заплащане на топлинна енергия, отговорност при неизпълнение на задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването, редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване и и дялово разпределение, редът и сроковете за предоставяне и получаване от клиентите на индивидуалните сметки за разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал. 2 на чл. 32 след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Според чл. 33 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат 2 месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По делото няма спор, че ответникът е носител на правото на собственост върху процесния имот на лично основание като притежател на ½ идеална част от имота и като законен наследник на съпругата си С.В.Х., починала на 25.08.2020т., или общо на ¾ идеални части от имота. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото Молба от ДСК до I Нотариус Народен съд, ******* и удостоверение за наследници на СО, район Витоша. По делото е приет и протокол от решение на ОС на ЕС на собствениците, живущи в ********************* от който е видно, че собствениците на самостоятелни обекти в СЕС са взели решение за сключване на договор за извършване на услугата „дялово разпределение“, като за целта са упълномощени конкретни лица от името на ЕС да подпишат договор с *******************. Решението, като необжалвано е влязло в сила и подлежи на изпълнение, като обвързва всички собственици на самостоятелни апартаменти в сградата на СЕС, включително и техните правоприемници.

Сключен е договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“, приет на л.22-23 по делото. В т.2.4 от договора, страните са уговорили, че договора се сключва за срок от две години, с опция за удължаване, в случай, че никоя от страните не го прекрати с отправено писмено предизвестие месец преди прекратяването му. Няма данни по делото да е отправено такова предизвестие, а и не се оспорва наличието на договорно правоотношение между собствениците в СЕС и третото лице-помагач, конституирано като такова на страната на ищеца.

По смисъла на Закона за енергетиката потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе, които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването и от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Ето защо облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниква от момента на възникване на вещното или облигационно право на ползване. В контекста на гореизложеното собственикът на топлофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките три елемента от правото си на собственост - право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. Съобразявайки изложеното дотук, съдът приема, че ответникът Д. Б. Х. е страна по възникналото облигационно правоотношение с *************************, произтичащо от доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, а именно апартамент № ***, находящ се в град *******, ж.к.. "Н. I", бл. **********

Изслушаната СТЕ установява, че процесното вземане касае такова за сграда инсталация и БГВ. Установено е че третото лице - помагач е извършвало дялово разпределение в имота в периода от 01.05.2021г. до 30.04.2024г., като в този период ФДР е отчитала уредите в имота при посещения и са изготвени главни отчети, подписани от потребител. По данни на ФДР в имота се ползва топла вода и поради липса на годен водомер, разходът за топла вода се изчислява на един брой потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно чл. 69, ал.2,т.2 от НТ от № Е-РД-04 от 12.03.2020г., приложима в случая с оглед процесния период. Вещото лице е установило, че в имота няма монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани топплоразпределители. Сградната инсталация е изчислена въз основа на отопляемия обем по проект от 124 м3, съгласно акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда от 07.12.1990г., предаден от Председателя на Дом съвета на сградата на ищеца, като 3 за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2024г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в СЕС е изчислено от ФДР по формулата, съгласно Приложението към Наредбата. При ищцовото дружество са установени документи за периодични проверки на топломера в АС на СЕС на всеки две години, съгласно изискванията на Закона за измерванията.

Следователно съдът приема, от изслушаната експретиза, която кредитира като компетентно изготвена и съотносима на приетия по делото доказателствен материал, че ищецът не доказа в пълнота перата по които е начислявал топлинна енергия за БГВ и сградна инсталация. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Според чл. 145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице - помагач.