Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9791 от 22.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 38812/2025
Вид
Решение № 9791
Подписан
22.05.2026
Състав
МАРИЯ ГЕОРГИЕВА КОЮВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 9791 гр. С, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20251110138812 по описа за 2025 година

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.218, ал.2 ЗСВ вр.чл.128, т.2 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ вх.№ **8067/30.06.2025г. от 5-ма ищци:

1/ Г. Т. С., ЕГН **********,

2/ П. О. П., ЕГН **********,

3/ Т. М. И., ЕГН **********,

4/ В. З. М., ЕГН **********,

5/ Я. Д. Б., ЕГН **********, срещу ответник С. Г. С., БУЛСТАТ: 000696532, с адрес гр.С, район Триадица, ***, представляван от председателя на съда съдия Р.В.А., с която са предявени искове, с които се моли да се осъди ответник да заплати на всеки един от ищците по отделно следните суми:

1/ на Г. Т. С. – 11420,10 лева /лв./, представляваща сбор от разликата между дължимите месечни нетни трудови възнаграждения /НТВ/ по чл.218, ал.2 ЗСВ за заеманата длъжност „младши съдия“ в С.Г.С./СГС/ за период 4.7.2022г.-3.7.2024г., без месеците м.2.2023г., 3.2023г. и 6.2023г., и действително заплатените й през същия период суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ в съда на 30.6.2025г., до окончателното плащане на задълженията, и 2978,63 лв., представляваща сбор от обезщетения за забавено 1 плащане върху всяка неплатена разлика за период 1.8.2022г.-30.6.2025г.;

2/ на П. О. П. – 11420,10 лева/лв./, представляваща сбор от разликата между дължимите НТВ по чл.218, ал.2 ЗСВ за заеманата длъжност „младши съдия“ в СГС за период 4.7.2022г.-3.7.2024г., без месеците м.2.2023г., 3.2023г. и 6.2023г., и действително заплатените й през същия период суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ в съда на 30.6.2025г., до окончателното плащане на задълженията, и 2978,63лв., представляваща сбор от обезщетения за забавено плащане върху всяка неплатена разлика за период 1.8.2022г.-30.6.2025г.;

3/ на Т. М. И. – 11420,10 лева/лв./, представляваща сбор от разликата между дължимите месечни НТВ по чл.218, ал.2 ЗСВ за заеманата длъжност „младши съдия“ в СГС за период 4.7.2022г.-3.7.2024г., без месеците м.2.2023г., 3.2023г. и 6.2023г., и действително заплатените й през същия период суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ в съда на 30.6.2025г., до окончателното плащане на задълженията, и 2978,63лв., представляваща сбор от обезщетения за забавено плащане върху всяка неплатена разлика за период 1.8.2022г.-30.6.2025г.;

4/ на В. З. М. – 4128,30 лв., представляваща сбор от разликата между дължимите месечни НТВ по чл.218, ал.2 ЗСВ за заеманата длъжност „младши съдия“ в СГС за период 4.7.2022г. -31.1.2023г. и действително заплатените й през същия период суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ в съда на 30.6.2025г., до окончателното плащане на задълженията, и 1440,96 лв., представляваща сбор от обезщетения за забавено плащане върху всяка неплатена разлика за период 1.8.2022г.-30.6.2025г.;

5/ на Я. Д. Б. – 9593,10 лв., представляваща сбор от разликата между дължимите месечни НТВ по чл.218, ал.2 ЗСВ за заемана длъжност „младши съдия“ в СГС за период 4.7.2022г.-18.3.2024г., с изкл. на месеците 2.2023 г., 3.2023 г. и 6.2023г., и действително заплатените през същия период суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ в съда на 30.6.2025г., до окончателното плащане на задълженията, и 2701,86 лв., представляваща сбор от обезщетения за забавено плащане върху всяка неплатена разлика за период 1.8.2022г.-30.6.2025г., с изкл. на месеците 2.2023г., 3.2023г. и 6.2023г.

В ИМ се твърди, че по силата на решение на Съдийската колегия на ВСС, взето по т.

7.1., т. 7.2., т. 7.3., т. 7.4. и т. 7.6. от Протокол № **/28.6.2022г., на основание чл.258а, ал.3 ЗСВ, са назначени на длъжност „младши съдия“ в СГС, считано от 4.7.2022г. Поддържат, че са заемали длъжността „младши съдия“ до 3.7.2024г., когато са назначени на длъжността „съдия“ в СРС с ранг „съдия в ОС“, считано от 4.7.2024г. Ищцата Я. Б. претендира възнаграждение до 18.3.2024г. поради използването на разрешен отпуск за временна неработоспособност, а впоследствие и отпуск за бременност и раждане на дете, като в периода от 18.3.2024г. не е полага труд като младши съдия до датата на назначаването й в СРС – 4.7.2024г. Ищцата В. М. претендира възнаграждение до 21.1.2023г. поради използването на платен годишен отпуск, отпуск за временна неработоспособност и отпуск за бременност. Поддържат, че, в това си качество и на основание чл.218, ал.2 ЗСВ, за процесния период е следвало да получат възнаграждение в размер на удвоената 2 средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на Националния статистически институт, но реално за целия период, през който са заемали длъжността „младши съдия“ в СГС, им е заплащано по-ниско възнаграждение от дължимото им. Твърди се в ИМ, че Пленумът на ВСС е определил размера на максималните основни брутни месечни работни заплати за младши съдия в следните размери – 2992лв. за 2022г.;

3471лв. за 2023г.; 3928лв. за 2024г., в противоречие с чл.218, ал.2 ЗСВ. Посочват, че макар размерите на възнагражденията да се определят от Пленума на ВСС, надлежно пасивно легитимиран ответник е СГС, където ищците са били назначени за „младши съдия“, а процесният спор е за трудово възнаграждение/ТВ/ и също е трудов на основание чл.229 ЗСВ и надлежен ответник е работодателят по смисъла на § 1, т.1 ДР на КТ. Претендират заплащане на мораторно обезщетение върху всяка главница, формирана от дължимата, но незаплатена разлика между дължимото месечно НТВ по чл.218, ал.2 ЗСВ за заеманата длъжност „младши съдия“ и действително заплатената сума за съответния месец.

Поради изложеното се моли съдът да уважи исковите претенции, Моли се за присъждане на сторените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ, в срока по чл.131 ГПК, е подал отговор на исковата молба /ОИМ/ с вх.

№ 365125/7.11.2025г., с който оспорва исковата молба като нередовна, а предявените искове като недопустими като заведени срещу ненадлежен ответник. По същество оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че в ЗСВ липсва ясно посочване точно коя база следва да се използва при определяне на средномесечната заплата в бюджетния сектор – ежегодна, тримесечна, ежемесечна или друга. Твърди се, че административният ръководител на СГС действа в хипотезата на обвързана компетентност и е задължен да изпълнява решенията на ВСС, тоест не разполага с компетентност да определя и индексира основните възнаграждения на магистратите. Липсва яснота относно базата, която се взема за исканата индексация. Оспорва претенциите и като несъответни на отработените дни, доколкото част от ищците са използвали отпуск поради временна неработоспособност, както следва – Г. Т.

С. за м. 2.2023г. е ползвала 2 дни, за м. 3.2023г. е ползвала 4 дни; П. О. П. – през м. 11.2022г. е ползвала 4 дни и през м. 2.2024г. е ползвала 4 дни; Т. М. И. – през м. 6.2023г. е ползвала 3 дни и през м. 4.2024г. е ползвала 4 дни; Я. Д. Б. – 10 дни през м. 3.2024г. Релевира се възражение за настъпила погасителна давност. Оспорва като неоснователни и акцесорните претенции за лихви за забава.

Поради изложеното се иска отхвърляне на претенциите на ищците, с присъждане на разноски по делото в полза на ответника.

В открито съдебно заседание /о.с.з./ ищците, редовно призовани, не се явяват лично, представляват се от упълномощен адвокат, подал ИМ в съда, който поддържа предявените с ИМ искове и оспорва възраженията, направени с ОИМ.

В о.с.з. ответникът, редовно призован, не се представлява. С депозирана молба вх.№ 129230/23.04.2026г. процесуалният представител на ответника поддържа възраженията и моли исковете да се отхвърлят в цялост. На основание чл.143, ал.3 ГПК допълва 3 твърденията, уточнявайки наличието на постановена съдебна практика от Върховния касационен съд по идентични казуси, в които е прието, че административният ръководител на съответния орган в съдебната власт не може да изземе правомощията на Пленума на ВСС, като определи и изплати възнаграждение на магистрат, различно от определеното с решението на органа, на който законът е предоставил компетентността за това. В случай, че последното е било определено в противоречие с разпоредбите на ЗСВ, то отговорността за причинените на съответния магистрат вреди, следва да понесе този орган. Оспорва се заключението по назначената експертиза.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, както и предвид нормите, уреждащи спорните отношения, приема за установено от фактическа страна следното:

Настоящият съдебен състав намира предявените искове за допустими, доколкото същите са трудови искове предявени срещу надлежен ответник – Софийски градски съд.

Независимо от възраженията на ответника, пасивната процесуална легитимация е налице, тъй като СГС е съдебният орган, където ищците са осъществявали функции като младши съдии. Така на основание чл.229 ЗСВ и препращането към релевантните норми на Кодекса на труда – надлежният ответник е работодателят по смисъла на §1 т.1 от ДР от КТ. Тези изводи са в унисон с постановената трайна съдебна практика на ВКС.

За успешното провеждане на така предявените искове по чл.218, ал.2 ЗСВ вр.чл.128, т.2 КТ в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване следните факти - че е полагал труд през процесния период като младши съдия, за който му се дължи възнаграждение в размер на претендираната сума, като размер на разликата на минималната заплата за младши магистрат по чл.218, ал.2 ЗСВ вр.чл.128, т.2 КТ (двойния размер на средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на НСИ) и начисленото и получавано от ищеца възнаграждение за процесния период. Ответникът следва да установи погасяване на дълга чрез плащане или с погасителна давност.

По исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размер на претендираното обезщетение за забава, а ответникът следва да докаже погасяване на главния дълг преди настъпване на падежа или погасяване на задължението за изплащане на обезщетение за забава.

По делото са приети като доказателства следните писмени документи представени от страните – Кратък Протокол № ** от заседание на Съдийската колегия на ВСС, проведено на 28.06.2022г.; Акт за встъпване в длъжност № РД-******/29.06.2022г.; Извлечение от Протокол № **/28.06.2022г. - решения по т.7 и т.7.1; Акт за встъпване в длъжност № РД*******/29.06.2022г.; Извлечение от Протокол № **/28.06.2022г. - решения по т.7 и т.7.3.;

Акт за встъпване в длъжност № РД-******/29.06.2022г.; Акт за встъпване в длъжност № РД******/29.06.2022г.; Акт за встъпване в длъжност № РД-******/29.07.2022г.; Извлечение от 4

Протокол № **/28.06.2022г. - решения по т.7 и т.7.2.; Кратък Протокол. № ** от заседание на Съдийската колегия на ВСС, проведено на 02.07.2024г. - т.6; Акт за освобождаване от длъжност № РД-******/03.07.2024г. за Т. М.И.; Акт за освобождаване от длъжност № РД******/03.07.2024г. за В. Здр.М.; Акт за встъпване в длъжност в Софийски районен съд от 04.07.2024г . - за встъпване в длъжност на В. Здр.М.; Акт за встъпване в длъжност в Софийски районен съд от 04.07.2024г. - за встъпване в длъжност на Г. Т.С.; Акт за встъпване в длъжност в Софийски районен съд от 04.07.2024г. - за встъпване в длъжност на П. Ол.П.;

Пълен стенографски Протокол № ** от заседание на Пленума на ВСС, проведено на 31.03.2022г.; Кратък Протокол № ** от заседание на Пленума на ВСС, проведено на 17.08.2023г./л.107-114/; Кратък Протокол. № * от заседание на Общото събрание на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет, проведено на 07.03.2024г./л.115-121/; Заповед № РД-******/06.07.2022г. на Председателя на Софийски градски съд за определяне на осн.мес.възн. на Т. М.И.; Заповед № РД-******/25.08.2023г. на Председателя на Софийски градски съд за определяне размер на месечна заплата на Т. М.И.; Служебна бележка изх. № 716/02.07.2024г. за Т. М.И.; 5бр.пълномощни за адвоката на ищците/л.126-137/.