Определение № 1590 от 18.11.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1590 гр. П., 14.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244400500770 по описа за 2024 година Производство по чл.274 и сл., във вр. с чл.121 от ГПК.

Образувано e въз основа на постъпила частна жалба от А. Г. М., чрез пълномощника й адв. В. М., против определение № 3721 от 09.09.2024 г. на Районен съд – П., постановено по гр.д. № 2555/2024 г., с което е прекратено производството и делото е изпратено на основание чл. 119, ал. 3, вр. чл. 105 ГПК по подсъдност Районен съд – С..

С жалбата се поддържа довод, че определението на районния съд е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 115, ал. 1 ГПК, даваща възможност на ищеца по делото за непозволено увреждане да предяви иска по местоизвършване на деянието. Изложени са съображения в подкрепа на този довод и се претендира отмяната на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане от Районен съд - П..

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба Прокуратура на Република България, чрез пълномощника юрк. Д.Д., в който е изразено становище за неоснователност на жалбата.

Другият ответник по частната жалба – ОД на МВР гр. Р. не ангажира становище.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, предвид следните 1 съображения:

От данните по делото е видно, че първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от А. Г. М., от гр.П., против Прокуратура на Република България, представлявана от главния прокурор и ОД на МВР гр. Р., представлявано от директора – старши комисар П. П. П.. С исковата молба е заявена претенция с посочено правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Претенцията се основава на фактически твърдения, че през м.октомври 2017 г. разследващите органи по досъдебно производство № ЗМ 302 и 331/2017 г. по описа на РУ – Левски, преобразувано в ДП № 245/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура – П., неправилно са иззели от ищцата лек автомобил „***“, с рег.№ ***. Наблюдаващият прокурор е разпоредил лекият автомобил да бъде изпратен и държан на открит паркинг на ОД на МВР гр. Р..

Същият автомобил е бил върнат на ищцата след влизане в сила на присъдата по НОХД № 528/2017 г. на ОС – П.. Пазачът на вещта – ОД на МВР гр. Р. не е положил необходимите грижи за запазването й. В резултат на неправилното съхраняване на лекия автомобил по него са настъпили вреди, които са в пряка причинна връзка с изземването му и задържането му като веществено доказателство.

След извършената размяна на книжа по делото са постъпили писмени отговори от двамата ответници. С писмения отговор на Прокуратурата на РБ е направено възражение за липсата на местна подсъдност на делото.

С обжалваното определение, предмет на разглеждане в настоящото въззивно производство, първоинстанционният съд е прекратил производството по делото и го е изпратил за разглеждане от Районен съд гр.

С.. За да постанови този резултат, съдът е приел, че възражението за липса на местна подсъдност от единия ответник е основателно, предвид предмета на делото и разпоредбата на чл. 105 ГПК.

Въззивният съд намира, че така постановеното определение е неправилно и следва да бъде отменено.

Съгласно разпоредбата на чл. 105 ГПК искът се подава в съда, в района на който се намира седалището или постоянния адрес на ответника. С чл. 115, ал. 1 ГПК се въвежда факултативна подсъдност по искове за вреди от непозволено увреждане, като е предвидено, че такива искове могат да се предявяват и по местоизвършване на деянието.

2

Спорният въпрос относно подсъдността в случая касае наличието на основанието по чл. 115 ГПК за местна подсъдност на делото на Районен съд – П..

В тази връзка следва да бъде посочено, че при подсъдност по местоизвършване на деянието по смисъла на чл. 115 ГПК законът има предвид мястото, в което делинквентът-ответник се твърди да е извършил деликтното деяние /неправомерното действие или бездействие/, а не мястото, където са се проявили последиците от това деяние, защото вредите са елемент на деликта, който е различен и отделен от самото деяние. Нормите за непозволено увреждане се основават на общия принцип да не се вреди другиму и в този смисъл отговорността за поправянето на вредите следва да се ангажира не само при нарушаване на конкретни правни норми, но и ако вредите са резултат от неправилното съхраняване на вещи или други човешки действия.

В конкретния случай ищцата претендира обезщетение за вреди по вина на разследващите и правозащитните органи, съответно Прокуратурата на РБ и ОД на МВР гр. Р. във връзка с неправомерното изземване като веществено доказателство и наложения принудителен престой на лекия й автомобил за нуждите на разследването, извършени по разпореждане на прокурор в Окръжна прокуратура – П., вследствие на което са настъпили процесните вреди по автомобила. Следователно местоизвършването на деянието е свързано с района на действие на Окръжна прокуратура – П., както е посочено и в депозираната частна въззивна жалба.

При това положение следва да се приеме, че е осъществена хипотезата на чл. 115 ГПК, изискваща местоизвършването на деянието от фактическа страна да съвпада с избрания от ищцата съд.

Според утвърдената съдебна практика изборът на подсъдност по смисъла на чл. 115 ГПК се извършва от ищеца с подаването на исковата молба до съответния съд, като не е необходимо изрично волеизявление на страната или позоваване на разпоредбата на чл. 115 ГПК.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд приема, че компетентен да разгледа предявените искове е избраният от ищцата районен съд, а именно Районен съд - П..

Това налага отмяната на обжалваното определение и връщане на делото на същия съд за продължаване на процесуалните действия по него.

3

Така мотивиран, П.ският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3721 от 09.09.2024 г. на Районен съд – П., постановено по гр.д. № 2555/2024 г., с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд – С..

ВРЪЩА делото на Районен съд - П., същия граждански състав, за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4