Разпореждане № 58969 от 19.04.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 58969 гр. София, 19.04.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Частно гражданско дело № 20221110138567 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба от 22.02.2023 г. на процесуалния представител на длъжника Ю. К.

Ш., ЕГН **********, по чл. 248 ГПК за изменение на определение № 2904/23.01.2023 г. в частта за разноските, като бъдат присъдени такива в негова полза разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК заявителят е изразил становище за неоснователност на молбата.

Искането е процесуално допустимо, доколкото е направено в законоустановения срок от легитимирано лице.

По същество същото е частично основателно по следните съображения:

Съдът е издал заповед за изпълнение от 05.08.2022 г. въз основа на заявление, подадено от „.........“ АД, ЕИК ........., срещу длъжника Ю. К. Ш., ЕГН **********. От страна на длъжника е постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК, което е било прието от съда, поради което на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и да представи доказателства за това, като е предупреден, че при неизпълнение на указанията заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Указанията не са били изпълнени, поради което с определение № 2904/23.01.2023 г. заповедта е обезсилена.

В хипотезата на обезсилване на заповедта за изпълнение, по-нататъшно исково производство за установяване на вземането не може да се развие, поради което сторените от длъжника разноски, подлежат на присъждане от съда в заповедното производство. В тази хипотеза право на разноски има единствено длъжникът на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, тъй като заявителят се е отказал от предприемането на по-нататъшни процесуални действия по установяване на своето вземане. Изключение от това правило е налице, само в случай че искът не е бил предявен поради плащане от страна на длъжника в срока по чл. 415, ал. 5 ГПК /т. 10в от Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК на ВКС/, каквото плащане не се доказва от страните по делото. В случая дължимият размер на адвокатско възнаграждение следва да се определи съобразно разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция към датата на депозиране на възражението в съда/, като съгласно същата минималният размер възлиза на 50 лв. Възнаграждението не следва да се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, 1 тъй като работата на адвоката се изразява в техническа дейност по попълване и подаване на възражение и в преценка на правния спор и необходимостта от подаване на възражение.

По изложените съображения съдът намира, че са налице основания за изменение на определение № 2904/23.01.2023 г. в частта на разноските, като бъдат присъдени такива на длъжника в размер на 200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, доколкото се установява заплащане на разноските.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДОПЪЛВА определение № 2904/23.01.2023 г., като ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК „.........“ АД, ЕИК ........., да заплати на Ю. К. Ш., ЕГН **********, сумата от 50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в производството.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2