Решение № 572 от 31.01.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. София, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТИНА Д. АСЕНОВА в присъствието на прокурора С. като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20211110208845 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.189,ал.14 Закон за движението по пътищата /ЗДв.П/, обнародван ДВ бр.20 от 05.03.1999г., в сила от 01.09.1999г. редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.10 от 01.02.2011г. и тези, обнародвани ДВ бр.101 от 20.12.2016г., в сила от 21.01.2017г. вр. чл.58д - чл.63д Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г.

Образувано е по жалба на Р. Д. Т., подадена срещу наказателно постановление №19-4332-004503, издадено на 18.03.2019година от началник Група към СДВР-ОПП, с което са й наложени административни наказания “глоба”, в размер 700лв. и “лишаване от право да се управлява моторно превозно средство”, за срок 3месеца, на основание чл.182,ал.1,т.6 ЗДв.П актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.101 от 20.12.2016г., в сила от 21.01.2017г., за това, че на 25.05.2018година, в 01:59часа, в град София, по бул.”Цариградско шосе”, в посока от ул.”Околовръстен път” към центъра на столичния град, в участъка от пътя преди спирка на масов градски транспорт“ОРЛОВ МОСТ”, е управлявала моторно превозно средство - лек 1 автомобил, марка“SEAT“, модел”IBIZA”, с регистрационен номер ... лична собственост, в зоната на пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта - до 50км/час, със скорост 103км/час /измерена 106км/час, от която е бил приспаднат толеранс в полза на водача 3%/, установено с техническо средство - система за видеоконтрол SENSYS SSS DROPLET, модел PS 240, сериен номер на сензора FUEAB5120000, по преписка 339/2018г., записваща и заснемаща дата, час, скорост, място и регистрационен номер на моторното превозно средство - административно нарушение по чл.21,ал.1 ЗДв.П актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.47 от 22.06.2012г.

В жалбата, подадена в приложимия законоустановен седемдневен срок /чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.59,ал.2 ЗАНН - редакция на последната разпоредба, преди изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г./, се поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателката се позовава на допуснати нередовности, с характеристиките на съществени процесуални нарушения в рамките на административнонаказателното производство, конкретно свързани с неспазването на приложими срокове с давностен характер, но и по същество се оспорва извършването на административно нарушение в случая.

Защитникът на жалбоподателката - а. г., АК Благоевград, легитимирана с пълномощно, приложено като лист 27 от делото, не взема участие в открито съдебно заседание, но изразява “писмено становище” по изхода на делото, вх.

№98762/07.04.2023г. по описа на Софийски районен съд, Обща регистратура /лист 24-26 от делото/, в насока отмяна на атакуваното наказателно постановление, с позоваване на развитите в жалбата съображения, но още и на изтекла абсолютна давност, изключваща административнонаказателното преследване. Отправя изрично искане за присъждане на направените деловодни разноски от жалбоподателката, при благоприятен за последната изход на делото.

Пред съда административнонаказаната Р. Д. Т., в процесуалното качество на жалбоподател, редовно призована, не се явява и лично.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебното заседание не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

2

Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от разпоредбата на чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.62 ЗАНН, С.

/СРП/ не се възползва от изрично разяснената възможност “прокурор да участва в производството пред съда, ако намери това за необходимо”.

Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите в жалбата, с която е сезиран, съобрази становището, изразено в писмен вид от защитника по пълномощно на жалбоподателката в хода на съдебното производство и обсъди наличните по делото материали и събрани доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 05.02.2019година, свидетел И. Б. - полицейски служител, заемащ длъжност младши автоконтрольор при СДВР-ОПП, пристъпил към образуване на административнонаказателно производство, със съставянето именно на жалбоподателката Р. Д. Т., ЕГН **********, с адрес град Благоевград, община Благоевград, ..., на акт, бланков №., за установяване на административно нарушение, с посочена правна квалификация на деянието по чл.21,ал.2 вр. чл.165,ал.2,т.6 ЗДв.П, от фактическа страна описано като изразило се в това, че на 25.05.2018година, в 01:59часа, в град София, по бул.”Цариградско шосе”, в посока от ул.”Околовръстен път” към центъра на столичния град, в участъка от пътя преди спирка на масов градски транспорт“ОРЛОВ МОСТ”, Т. е управлявала моторно превозно средство - лек автомобил, марка“SEAT“, модел”IBIZA”, с регистрационен номер ... лична собственост, в зоната на действие на пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта - до 50км/час, със скорост 103км/час /измерена 106км/час, от която е бил приспаднат толеранс в полза на водача 3%/, установено и заснето със стационарна видеорадарна система, тип SENSYS SSS DROPLET, модел PS 240, сериен номер на сензора FUEAB5120000, по преписка ОМ-339/2018г., при попълнена декларация по чл.188 ЗДв.П от собственика и снимков материал, визуализиращ нарушението, видян от водача. Така съставен, актът бил предявен, подписан без възражения и препис от него бил връчен на жалбоподателката на 14.02.2019година, а въз основа на акта, на 18.03.2019година началник Група към СДВР-ОПП издал атакуваното наказателно постановление №19-4332-004503, с което била ангажирана личната административнонаказателна отговорност на жалбоподателката Т., 3 чрез налагането на административни наказания - “глоба”, в размер 700лв. и “лишаване от право да се управлява моторно превозно средство”, за срок 3месеца, на основание чл.182,ал.1,т.6 ЗДв.П, за нарушението, описано от фактическа страна по идентичен начин в акта за установяването му и в обстоятелствената част на постановлението, а от правна страна окончателно посочено като такова по чл.21,ал.1 ЗДв.П.

С оглед доводите в жалбата, за проверка на обстоятелствата, отразени в акта и в атакуваното наказателно постановление, в т.ч. при съобразяване характера на нарушението и начина на неговото установяване, по делото са събрани гласни доказателства, чрез показания на разпитания в качеството на свидетел, полицейски служител И. Б. - актосъставител, но основно са приобщени писмени материали и то такива, представляващи приложение по изпратената в съда административнонаказателна преписка, но още допълнително изискани и приложени в хода и за нуждите на съдебното производство, изключително по преценка, направена от съдията-докладчик, насрочвайки делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като предпоставка съставът, ангажиран с разглеждането на делото, да реализира вмененото му правомощие по разкриване на обективната истина, в т.ч. с приоритет да може да оцени допустимостта на жалбата, а именно декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 ЗДв.П, попълнена на 18.01.2019година от жалбоподателката Т., удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.04.4840 по описа на Български институт по метрология /БИМ/, протокол №225-ИСИ/02.10.2017година, от проверка на стационарна видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, от типа SENSYS SSS DROPLET RS 240, ID №FOEAB5120000, възпроизведен на хартиен носител запис на нарушението, установено и заснето чрез стационарна видеорадарна система, справка от автоматизирана информационна система на Министерство на вътрешните работи /МВР/ на Република България, установяваща статуса на жалбоподателката като правоспособен водач на моторно превозно средство и за съставени на лицето в това качество актове и фишове и издадени наказателни постановления за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата и с отношение към установяване компетентността на актосъставителя и на наказващия орган - заповед, рег.№8121з515/14.05.2018г., издадена от министъра на вътрешните работи на Република 4

България и удостоверение, рег.№513р-78256/17.09.2018г. по описа на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, Отдел”Човешки ресурси“, както писмени материали, приложени вече в рамките на образуваното съдебно производство и с отношение към преценката за допустимост на жалбата, депозирани с писмо от СДВР-ОПП, вх.№58813/02.03.2023г. по описа на СРС, Обща регистратура /лист 15-23 от делото/.

Предвид изложеното, съобразно доводите, с които е обоснована защитната позиция на санкционираното лице, развита в жалбата, но и от защитника по пълномощно, чрез депозираното “писмено становище”, а и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразното издаване на атакуваното наказателно постановление, в случая от правна страна съдът приема следното:

На първо място отчита, че жалбата на Р. Т. е допустима /подадена е била в приложимия законоустановен 7-дневен срок за обжалване, при положение, че наказателното постановление, установено, е било връчено на санкционираното лице на 26.05.2021година, а жалбата е била депозирана в Сектор”Пътна полиция” при ОДМВР Благоевград на 01.06.2021година, срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, при това тъкмо пред Софийския районен съд, от лице, имащо право на жалба, по нормативно установения ред и отговаря на изискванията за форма и съдържание/, респ. следва да бъде разгледана по същество.

На следващо място, съдът, в рамките на дължимата цялостна проверка за законосъобразност на атакувания акт, независимо от доводите, обосноваващи защитната теза на жалбоподателката, преценява, че са налице предпоставки за отмяна изцяло на обжалваното наказателно постановление и за прекратяване на административнонаказателното производство, конкретно поради изтекла абсолютна давност, изключваща административнонаказателното преследване, в каквато насока е допълнителният довод, развит от защитника по пълномощно в съдържанието на депозираното в хода на съдебното производство “писмено становище”, с предпоставки да бъде приет за основателен.

Съдът конкретно отчита, че на плоскостта на казуса административнонаказателното производство е било образувано срещу Р. Т. за осъществено от нея административно нарушение, с посочено време на 5 извършване 25.05.2018година, като за същото са били, а и са предвидени, при условията на кумулативност, административни наказания от вида “глоба” и “лишаване от право да се управлява моторно превозно средство”.

В същото време съдът съобразява, че нито ЗДв.П, нито ЗАНН, предвижда специални давностни срокове за административнонаказателно преследване, ето защо в случая, по аргумент от разпоредбата на чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.11 ЗАНН, а и в унисон със становището, възприето в Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ОСНК на ВКС и ІІ колегия на ВАС, следва да бъде съобразено принципното правило, според което “по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността ..., се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго”. Именно въз основа на така изложеното, към казуса следва да намери приложение правилото, установено в разпоредбата на чл.80,ал.3 вр. ал.1,т.5 Наказателен кодекс /НК/ на Република България, при това в актуалната редакция на последната, в сила и към времето, посочено като такова на извършване на вмененото на Т. нарушение, а именно и към 25.05.2018година, според която давността за административнонаказателно преследване в случая е три години и е започнала да тече от довършването на нарушението, т.е. от 25.05.2018година, а според разпоредбата на чл.81,ал.3 НК, абсолютният давностен срок за административнонаказателното преследване е четири години и половина, независимо от спирането или прекъсването на давността, като този последен срок на плоскостта на казуса е изтекъл на 25.11.2022година - петък, работен и присъствен ден, т.е. след образуването на настоящото съдебно производство по жалбата срещу наказателното постановление, което е станало на 22.06.2021година, но на практика преди приключването, конкретно преди определената дата за провеждане на открито съдебно заседание 10.04.2023година.