Решение № 1038 от 20.02.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1038 гр. София, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100508227 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20022819/14.03.2022 г., постановено по гр. д. № 58857/15 г. по описа на СРС, 52 състав, са поставени в дял на основание чл. 353 ГПК на В. В. К. следния недвижим имот: първи етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 99 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и баня с тоалетна, и ½ ид. ч. от поземления имот, където е изградена жилищната сграда, представляващ УПИ VI – 345, в кв. 20, по плана на с. Доброславци, Столична община, район „Нови Искър“, и съставляващ имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 7/13.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Доброславци, район „Нови Искър“, ул. ****, с площ – 953 кв. м., при съседи: ***, ***, ***,

***, ***, а на В. Г. П. следния недвиижм имот: втори етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 99 кв. м., състоящ се от кухня, стая, хол и баня с тоалетна, и ½ ид. ч. от поземления имот, където е изградена жилищната сграда, 1 представляващ УПИ VI – 345, в кв. 20, по плана на с. Доброславци, Столична община, район „Нови Искър“, и съставляващ имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 7/13.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Доброславци, район „Нови Искър“, ул. ****, с площ – 953 кв. м., при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, като В. Г.

П. е осъден да заплати на В. В. К. на основание чл. 69, ал. 2, изр. 2 ЗН сумата от 5142 лв., представляваща уравнение на дяловете.

С решението В. В. К. е осъдена да заплати по сметка на СРС на основание чл. 355 ГПК сумата от 5033,76 лв., представляваща държавна такса по делото, а В. Г. П. е осъден да заплати по сметка на СРС на основание чл.

355 ГПК сумата от 5033,76 лв., представляваща държавна такса по делото.

С решението В. Г. П. е осъден да заплати на В. В. К., на основание чл.

346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 1859,35 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение от 1331,13 лв. и възнаграждения на вещи лица от 528,22 лв., съразмерно с уважената част от иска в размер на 9825 лв.

С решението В. В. К. е осъдена да заплати по сметка на СРС, на основанние чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата от 165 лв., представляваща дължима държавна такса за отхвърления размер на иска от 4125 лв., а В. Г. П. е осъден да заплати по сметка на СРС на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата от 393 лв., представляваща дължима държавна такса за уважения размер на иска от 9825 лв.

С решението В. В. К. е осъдена да заплати на В. Г. П., на основание чл.

346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 346 ГПК, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, сумата от 629,06 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение от 397,30 лв. и възнаграждение на вещо лице от 231,76 лв., съразмерно с уважената част от исковете в размер на 59 595 лв.

С решението В. Г. П. е осъден да заплати на В. В. К., на основание чл.

346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 346 ГПК, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, сумата от 402,02 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на 30 405 лв.

С решението В. Г. П. е осъден да заплати по сметка на СРС, на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 346 ГПК, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, сумата от 1216,20 лв., представляваща дължима държавна такса за 2 отхвърления размер на исковете от 30 405 лв., а В. В. К. е осъдена да заплати по сметка на СРС, на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 346 ГПК, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, сумата от 2383,80 лв., представляваща дължима държавна такса за уважения размер на иска от 59 595 лв.

С решение № 20081597/01.03.2023 г., постановено по гр. д. № 58857/15 г. по описа на СРС, 52 състав, е допълнено на основание чл. 250, ал. 3 ГПК решение № 20022819/14.03.2022 г., като В. В. К. е осъдена да заплати на В. Г.

П. на основание чл. 30, ал. 3 ЗС сумата от 14 879,90 лв. – за извършени необходими разноски, и на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД сумата от 29 835,20 лв.

– за извършени подобрения, като са отхвърлени предявените искове за разликата над уважените размери до общия размер от 90 000 лв.

С решение № 20081667/02.03.2023 г., постановено по гр. д. № 58857/15 г. по описа на СРС, 52 състав, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 20022819/14.03.2022 г., по отношение на размера на изравняване/уравнение на дяловете, като в мотивите и в диспозитива на същото вместо „5142 лв.“ да се чете „2571 лв.“.

С решение № 20081680/02.03.2023 г., постановено по гр. д. № 58857/15 г. по описа на СРС, 52 състав, е допълнено решение № 20022819/14.03.2022 г., като В. Г. П. е осъден да заплати на В. В. К. на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 9 825 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на ½ ид. ч. от процесния имот и за периода от 11.04.2017 г. до 01.12.2020 г., като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 13 950 лв. и за периода от 01.10.2015 г. до 10.04.2017 г.

С определение № 20081753/02.03.2023 г., постановено по гр. д. № 58857/15 г. по описа на СРС, 52 състав, е изменено на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, решение № 20022819/14.03.2022 г. в частта за разноските, като е намален размера на разноските, които В. В. К. е осъдена да заплати на СРС по исковете с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 61, ал. 2 ЗС, предявени от В. Г. П., от 2383,80 лв. на 1788,60 лв., представляваща държавна такса, върху уважения общ размер на исковете от 44 715,10 лв.

С определение № 20109810/30.11.2023 г., постановено по гр. д. № 58857/15 г. по описа на СРС, 52 състав, е изменено на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, решение № 20022819/14.03.2022 г., като е отменено решение № 20022819/14.03.2022 г. в частта, в която В. Г. П. е осъден да заплати на В. В. К.

3 сумата от 1859,35 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение от 1331,13 лв. и възнаграждения на вещи лица от 528,22 лв., съразмерно на уважената чсст от иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, и сумата от 402,02 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете по чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 61, ал. 2 ЗЗД, и вместо него е постановено, че осъжда В. Г. П. да заплати на В. В. К. сумата от 1399,59 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение от 1001,98 лв. и възнаграждения на вещи лица от 397,61 лв., съразмерно на уважената част от иска по чл. 31, ал. 2 ЗС и съразмерно на отхвърлената част от исковете по чл.

30, ал. 3 ЗС и чл. 61, ал. 2 ЗЗД.

С определение № 20109810/30.11.2023 г., постановено по гр. д. № 58857/15 г. по описа на СРС, 52 състав, е изменено на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, решение № 20022819/14.03.2022 г., като е отменено решение № 20022819/14.03.2022 г. в частта, в която В. В. К. е осъдена да заплати на В. Г.

П. сумата от 629,06 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение от 397,30 лв. и възнаграждение на вещо лице от 231,76 лв., съразмерно на уважената част от исковете по чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 61, ал. 2 ЗЗД, и вместо него е постановено, че осъжда В. В. К. да заплати на В. Г. П. сумата от 446,35 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение от 281,90 лв. и възнаграждение на вещо лице от 164,45 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска по чл. 31, ал. 2 ЗС и съразмерно на уважената част от исковете по чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 61, ал. 2 ЗЗД.

Подадена е въззивна жалба от В. Г. П. срещу решение № 20081680/02.03.2023 г., постановено по гр. д. № 58857/15 г. по описа на СРС, 52 състав, с което е допълнено решение № 20022819/14.03.2022 г., в частта, в която е уважен искът с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС. Твърди, че решението в обжалваната част е частично недопустимо /в частта, в която е уважен искът с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за периода след датата на предявяване на претенцията – 10.06.2019 г./, а в останалата част – неправилно.

Поддържа, че претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода от предявяване на искането за сметки до предаването на имота, е недопустима, тъй като касае бъдещ период. Посочва, че по делото не е доказано твърдението на ищцата, че ответникът не я допуска до имота, за да ползва своите идеални части. Поддържа, че от разпитаните по делото свидетели се установява, че ответникът и семейството му ползват само 4 втория етаж от къщата, както и че не е имало пречки ищцата да ползва първия етаж. Твърди, че не е доказан и размера на обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС.

Иска се от съда да постанови решение, с което да обезсили частично, респ. да отмени в останалата обжалвана първоинстанционното решение, и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли изцяло иска по чл. 31, ал. 2 ЗС.

Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна – В. В. К. е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че решението в обжалваната част е правилно.

Посочва, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че в имота живее само въззивникът, както и че той не в допуска в имота от 2009 г. насам. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на въззивника, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С влязло в сила решение от 10.10.2018 г., постановено по гр. д. № 58857/15 г. по описа на СРС, 52 състав, е допуснато да бъде извършена съдебна делба между В. В. К. и В. Г. П. на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Доброславци, Столична община, област София, по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 7/13.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с.

Доброславци, район „Нови Искър“, ул. ****, с площ от 953 кв. м., при съседи:

***,

***,

***,

***,

***, заедно с изградената в този поземлен имот: жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 99 кв. м., на два етажа, при квоти: ½ ид. ч. – за В. В. К. и ½ ид. ч. – за В. Г. П..

С молба от 10.06.2019 г., депозирана преди първото открито съдебно заседание във втората фаза на делбата, съделителят В. В. К., е поискала делбата да бъде извършена по реда на чл. 353 ГПК.

Ищцата В. В. К. е предявила срещу В. Г. П. по реда на чл. 346 ГПК претенции по сметки, които са приети за съвместно разглеждане в делбеното производство, а именно – иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на притежаваните от нея идеални части от процесния имот в размер на 500 лв. месечно, считано от датата на 5 завеждане на исковата молба в съда – 01.10.2015 г. до 01.06.2019 г., или за сумата в общ размер от 22 000 лв., ведно със законната лихва за забава върху главницата от деня на дължимото плащане.

Ответникът В. Г. П. оспорва иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС по основание и размер.

С молба от 02.12.2020 г. ищцата В. В. К. е поискала да бъде допуснато изменение в размера на иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на притежаваните от нея идеални части от имота в размер на 225,00 лв. месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 01.10.2015 г. до 01.12.2020 г., или за сумата в общ размер от 13 950 лв., ведно със законната лихва за забава върху главницата от деня на дължимото плащане.

С протоколно определение от 02.12.2020 г. е допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, като същият да се счита предявен за сумата от 13 950 лв. и за периода от 01.10.2015 г. до 01.12.2020 г.

В частта относно предявените от В. Г. П. срещу В. В. К. претенции по сметки по реда на чл. 346 ГПК първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.