Определение № 2210 от 30.04.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно частно гражданско дело 1379/2025
- Вид
- Определение № 2210
- Подписан
- 30.04.2025
- В сила
- 30.04.2025
- Състав
- Мария Иванова, Бисера Максимова, Даниела Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 71 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 9 · Закон за защита от дискриминация
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2210 гр. София, 30.04.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария Иванова
Членове:
Даниела Стоянова
Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Частно касационно гражданско дело № 20258003101379 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Н. А. чрез адв. Й. Д. Й. САК, срещу въззивно определение № 12960 от 21.08.2024 г. по въз. ч. гр. д. № 7568 по описа за 2024 г. на СГС, с което е потвърдено определение № 20067380/16.11.2022 г. по гр. д. № 64339/2020 г. по описа на СРС, 45 състав, с което районният съд е върнал искова молба с вх. № 22025143/21.12.2020 г., депозирана от Н. А. срещу Административен съд - Враца, с която са предявени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗДиск. вр. чл. 20 ХОПЕС вр. чл. 14 ЕКЗПЧОС, и е прекратил производството по гр.д. № 64339/2020 г. по описа на СРС, 45 състав.
Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено въз основа на мотиви, противоречащи на относимия закон; че решаващият състав погрешно в правните си изводи е приел, че жалбоподателят не е отстранил твърдяни нередовности в исковата молба, депозирана от него пред компетентния съд.
Моли за отмяна на атакуваното определение.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК относно следния въпрос: „Налице ли е дискриминационно отношение от страна на сезирания компетентен съд при отказ да назначи служебна защита на сезиращото го лице?“.
Не е постъпил отговор от насрещната по касация страна – 1
Административен съд – Враца.
Съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По искането за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
За да постанови обжалваното в настоящото производство определение, състав на СГС е приел, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадена пред Софийския районен съд искова молба с вх. № 22025143/21.12.2020 г. С нея жалбоподателят ищец е сезирал съда с искане на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДиск. да бъде признато за установено, че в периода от 02.01.2016 г. до 15.12.2020 г. Административен съд - Враца е извършил нарушение на чл. 4, ал. 2 и 3 вр. чл. 37, ал. 1 ЗЗДиск, изразяващо се в пряка и непряка дискриминация спрямо него чрез неравно третиране по признака „лично положение“, и за осъждане на Административен съд - Враца да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. Въззивният съд е посочил, че с разпореждане № 20213123/17.11.2021 г. по гр. д. № 64339/2020 г. по описа на СРС, 45 състав, първоинстанционният съд е констатирал нередовност на исковата молба и я е оставил без движение с дадени подробни указания на ищеца с нарочна молба с препис за ответника в едноседмичен срок от съобщението точно и ясно да уточни дали Административен съд - Враца при произнасянето си по чл. 95 ГПК във връзка с искането на ищеца за предоставяне на правна помощ е третирал същия по-неблагоприятно на основата на защитения признак „лично положение“ спрямо други лица по идентични дела пред Административен съд - Враца; указал е изрично жалбоподателят да уточни конкретно какво е личното му положение като същият е бил предупреден за неблагоприятните последици при неотстраняване на констатираните от съда нередовности връщане на исковата молба. Въззивният съд е констатирал, че жалбоподателят е депозирал молба с изх. № М-3094/07.12.2021 г. на Затвора в Пазарджик и с вх. № 25176190/13.12.2021 г. в регистъра на СРС, в която е уточнил, че личното му положение е на „молител, ищец или жалбоподател“, като в това му качество не е била удовлетворена молбата му за правна помощ и не му е бил назначен адвокат, а на други „молители, ищци или жалбоподатели“ бил назначаван служебен адвокат без оглед на предмета на техните дела.
Въззивният съд е посочил, че с определение № 20067380/16.11.2022 г. по гр.д.
№ 64339/2020 г. по описа на СРС, 45 състав, първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото поради неизпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждане № 20213123/17.11.2021 г.
След констатация на установените в процеса факти въззивният съд е изложил съображения във връзка с основните положения, съдържащи се в Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.) като е посочил, че съгласно 2 чл. 9 ЗЗДискр. в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Следователно, според въззивния съд, за да бъдат доказани фактите, от които може да се направи предположение, че е осъществена форма на дискриминация, следва тези факти първо да бъдат твърдени от ищеца в производството по чл. 71 ЗЗДискр. Въззивният съд е подложил на анализ исковата молба на жалбоподателя като е констатирал, че същият е заявил, че е бил третиран неравно на основание защитения признак „лично положение“ от ответника Административен съд - Враца в сравнение с други молители, като не му е била уважена молбата за назначаване на служебен защитник като същият не е посочил конкретно в какво се изразява признака „лично положение“ , нито е изложил твърдения за други случаи за сравнение, от които да може да се направи извод за вероятно неравно третиране - сходни дела, по които сходни страни при сходни обстоятелства са получили поискана правна помощ. Въззивният съд е посочил, че районният съд е констатирал тази нередовност и е дал указания на ищеца като с уточнението на исковата молба с вх. № 25176190/13.12.2021 г. в регистъра на СРС ищецът отново е преповторил твърденията си, като единствено е посочил, че „личното му положение“ е на „молител, ищец или жалбоподател“. На база на така установеното, въззивният съд е посочил, че в настоящия случай процесната искова молба действително е била нередовна; първоинстанционният съд правилно е заключил, че указанията не са били изпълнени, и правилно е приложил последиците на чл. 129, ал. 3 ГПК - върнал е исковата молба, поради което въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него определение.
По допускането на касационно обжалване на въззивното определение настоящата касационна инстанция съобрази следното:
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т.
2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. ВКС може да допусне касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК – без да са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК, само когато е налице вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо, или когато то е очевидно неправилно.
Единственият въпрос, който поставя касаторът в настоящото производство, е въпрос по съществото на спора, по повод на което е било образувано производството по гр. д. № 64339/2020 г. по описа на СРС. В 3 настоящото частно касационно производство предметът на обсъждане е различен. Касационната инстанция е обвързана от въпросите, които са поставени от касатора. Тя няма право да ги извлича и формулира от изложените в касационната жалба съображения.
Предвид тези основни постановки на касационното производство следва да се отбележи, че спрямо така поставения от касатора въпрос не е налице общата предпоставка за допускане на въззивното определение на касационно обжалване, тъй като въззивният съд не е изхождал от това кога и в какви случаи е налице неравно третиране, а е изхождал единствено от предмета на развилото се пред него производство – налице ли е нередовност на подадената от касатора искова молба и дали е правилно определението на съда за връщане на исковата молба и прекратяване на производството.
За пълнота на изложението, с оглед конкретиката на настоящия спор, следва да се посочи, че всяка искова молба, която поставя началото на едно производство по решаване на граждански спор, би била редовна единствено когато в нея са изложени ясни и конкретни факти и обстоятелства, които дават възможност на ответника да разбере същността на спора и да може да организира своята адекватна защита. Излагане на общи твърдения и цитиране на разпоредби от нормативни актове без привръзката им към конкретни факти не очертава предмета на спора, както за съда, който следва да го разреши, така и за ответника, който следва да се защити.
В обобщение настоящият съдебен състав приема, че касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като не е налице соченото от касатора основание за това по чл. 280, ал. 1, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция.
Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІII гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 12960 от 21.08.2024 г. по въз. ч. гр. д. № 7568 по описа за 2024 г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4
5