Решение № 18955 от 09.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18955 гр. София, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20251110155046 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Х. И. П. с ЕГН **********, срещу *** с ЕИК ***, с която са предявени искове както следва:

1.Иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на незаконосъобразността и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № ***, с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ вр. с чл. 188, т. 3 вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ и да се отмени същото.

Правото произтича от следните обстоятелства: ищецът твърди, че изпълнявал длъжността „***“ по силата на Трудов договор от *** с основно месечно възнаграждение 4545,85 лева.

Дружеството не поддържало офис за своите служители, същите изпълнявали задълженията си от вкъщи или фоайета на хотели. Имали само склад в страната. За изминалите две години, в които е действал трудовият договор, никога не било посочвано на служителя работно място. На *** управителят на ответното дружество му бил предложил прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, като даже му предоставил предварително подготвена молба, като му било обяснено, че ако не подпише, ще бъде дисциплинарно уволнен. Ищецът не подписал молбата и така на *** му била връчена оспорваната заповед за дисциплинарно уволнение „поради неявяване на работно място в гр. ***, за периода 27.10.2025г. – 31.10.2025г.“.

2. Иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност.

1

Правото произтича от уважаване на иска за отмяна на уволнението и доказване на обстоятелството, че съществуващото между страните трудово правоотношение е било безсрочно.

3. Иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за посочения период, конкретно в размер на 28 747,98 лева за периода 04.11.2025г. – 04.05.2026г. Правото произтича от следните обстоятелства: отмяна на уволнението, пропуснато брутно трудово възнаграждение поради незаетост на ищеца по трудово правоотношение и причинна връзка между тях. Също от обстоятелството, че страните са били в трудово правоотношение, част от чието съдържание е задължението на ответника да плаща на ищеца уговореното трудово възнаграждение срещу задължението на последния да престира работна сила. Ищецът претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете и счита същите за неоснователни. Формулира теза, че е имало уговорено работно място – *** а и то не е било променяно. Оспорва твърденията на ищеца, че е била подготвена молба за прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие, нито имало уговорка служителите да работят от вкъщи. Излага и други подробни съображения.

Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Представен е трудов договор *** от ***, от който се установява, че между *** и Х. И. П., е възникнало трудово правоотношение, по силата на което последният се задължил да заема длъжността „***“, с място на работа – гр. ***. Представена е справка за уведомление до НАП във връзка с посочения трудов договор.

Като доказателство е приложена длъжностна характеристика за длъжността „***“.

С допълнително споразумение от *** към трудовия договор, правоотношението е продължило действието между страните, като работодателят вече е ответникът – ***, а позицията, заемана от ищеца – „***“. Отново е посочено място на работа – гр. ***. За тази позиция, също е представена длъжностна характеристика.

Представена е заповед № ***, издадена от управителя на ответника, във връзка с получена информация, че ищецът П. не спазва трудовата дисциплина и не се явява на работното си място в гр. ***. Със заповедта е наредено сформиране на комисия, която през периода 27.10.2025 г. – 31.10.2025 г. да изготвя ежедневни протоколи кога ищецът пристига и напуска работното си място. Приложени са протоколи за всеки от дните през посочения период, в които е отразено, че ищецът не се е явил на работа през нито един от тези дни.

Приложена е заповед № ***, с която на основание ял. 330, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 188, т. 3, вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ, на ищеца П. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, за това, че през периода 27.10.2025 г. – 31.11.2025 г., не се е явявал на работното си място в гр. ***.

2

Представени са като доказателство, писмени обяснения на ищеца, в които същият е заявил, че формата на работа с ответника винаги е била дистанционна, като единствено на 30.10.2025 г. била уговорена среща на адрес в гр. ***. Обясненията са дадени във връзка със заповед № *** на управителя на ответника (също приложена).

Приложена е неподписана молба, адресирана до управителя на ответното дружество, в която е заявено искане за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 325, т. 1 от КТ.

Представена е като доказателство електронна кореспонденция, осъществена през месец декември 2022г., като имейлите съвпадат с данни на страните по настоящото производство.

Кореспонденцията съдържа уговорки за среща „на живо“ във фоайе на хотел.

В кореспонденция, проведена в началото на 2023 г., от имейл адрес *** до ***, изпращачът е посочил, че все още не е налице подходящо място за престой, бъдещият офис ще бъде разположен по-централно в ***, а част от хотел в *** ще може да се използва временно за „споделено работно пространство“. Посочено е и каква техника ще бъде закупена в полза на ищеца. В кореспонденция от 26.01.2023 г., между същите лица, е уговорена среща отново в хотел, като е дадена информация относно „новия офис в ***“, че предстои окончателно решение.

Приложена е снимка от вайбър-кореспонденция, в която лице на име Х.Г. е изпратил съобщение с искане за изпращане на монитор по „***“, като е посочил, че е изплатено обезщетение за неизползван отпуск.

Представен е Правилник за вътрешния трудов ред на ***, съгласно който работното време е от 09:00 ч. до 18:00 ч. с един час обедна почивка. В чл. 6 е посочено, че служителите са длъжни да спазват установеното работно време и да се намират на работното си място в началото на работния ден. Съгласно чл. 10, дистанционна или хибридна форма на работа не е позволена, освен ако не е изрично разрешена с индивидуална писмена заповед на работодателя.

Ищецът е подписал декларация от ***, че е запознат със съдържанието на Правилника за вътрешния трудов ред на предприятието и със задължението си да го спазва стриктно, както и относно правилата за безопасност в предприятието. Представени са и декларация относно обстоятелства, свързани със здравословното състояние на ищеца; декларация за начин на изплащане на трудовото възнаграждение; декларация за информираност във връзка с обработването на лични данни.

Представен е като доказателство договор за наем на недвижим имот от ***, сключен между *** ООД /наемодател/ и *** /наемател/, съгласно който, наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване следния свой собствен недвижим имот – обособена част от триетажна масивна складово-производствена сграда в западната част, находяща се в гр. ***, ***, като наемателят се задължил да ползва обекта по предназначение – за административно-складови нужди. Договорът бил сключен със срок от четири години, считано от *** С анекс *** към договора било уговорено да се използва и офис помещение 3 на втори етаж.

Представена е справка за изплатени суми по ведомост за периода 01.01.2025 г. – 31.12.2025 г., от *** на Х. П., както и за периода 01.2023 г. – 10.2025 г.

Приложени са заповеди, с които на ищеца неколкократно е било разрешено ползване на платен годишен отпуск.

Представена е справка от НАП относно регистрираните трудови договори на ищеца, включително и справка за актуално състояние от Единен електронен трудов запис към 15.06.2026 г.

Приложено е копие от обява за работа, предлагана от ответника за длъжност „*** ***“, като изрично е посочено, че се предлага хибридна работна среда – както от домашен офис, така и от офис в гр. ***.

От страна на *** са представени товарителници във връзка с пратки между страните по делото.

По делото са събрани гласни доказателства. От разпита на свидетеля Л. В. З. се установява, че ищецът полагал труд като *** от дома си, а понякога ходи на бизнес срещи. Провеждали се онлайн срещи почти всеки ден. Ищецът посещавал хотел ***, където се провеждали срещите, понякога ищецът ходел и в ***,/където се намира производственият склад на ответника/ в случай че се налага. Доколкото свидетелката е информирана, компютърът и мониторът на ищеца са му предоставени от ***. Свидетелката помни, че преди ищецът да бъде уволнен, той следвало да представи *** план за 5 години напред; бил в очакване на онлайн разговор, като получил обаждане с въпрос къде се намира, както и че го очакват на *** Представянето на този план било отложено за следващия ден, когато отново ищецът бил в очакване за онлайн среща и получил обаждане, че го чакат на *** както и въпрос защо не се явява на работа, на който ищецът заявил, че не е уведомен, че трябва да се яви, както и че когато е било необходимо да отиде на адреса на *** това винаги било след устна уговорка.

На следващия ден свидетелката превозила ищеца до посочения адрес, като срещата минала добре. Малко след това отново се наложило ищецът да ходи там, като му били показани два документа, от които следвало да си избере кой да подпише – единият бил за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, а другият - за дисциплинарно уволнение.

Свидетелката е заявява, че ищецът е работил онлайн; описва помещението, в което се намира офисът, като сочи, че няма дори и столове.

Като свидетел е разпитана М. Л. Х., която дълги години е работила с ищеца, като преди месец ноември 2025 г. е работила с него за ответника – от месец юни 2024 г. Свидетелката била с впечатление, че ищецът работи дистанционно; всички срещи били онлайн по вайбър.

С управителя на ответното дружество, свидетелката е общувала само по имейл.

От разпита на свидетеля П. Е. П. се установява, че е бил колега на ищеца; не е наясно дали в офиса (****** последният е имал обособено работно място. Свидетелят е виждал ищеца в офиса, когато му се налагало да го посещава. Дал е подробно описание как изглежда офисът, посочил е, че той също не е разполагал със специално обособено за него място. Заявил е, че 4 идва на срещи, когато собственикът е там, периодично, както и когато бъде повикан.

Свидетелят разполагал с документ, позволяващ му работа от вкъщи. В някои от срещите било коментирано, че ищецът трябва да се явява на работа в офиса; в тези срещи са се коментирали въпроси от ищеца дали трябва да се заплаща транспорт до офиса.

Предоставени са обяснения на страна по реда на чл. 176 от ГПК от управителя на ответното дружество. На поставените му въпроси, същият е отговорил, че за периода 31.01.2023 г. – 04.11.2025 г., ищецът не е изпълнявал трудовите си задължения извън офиса на дружеството; били са изпращани работни материали и мостри на ищеца на домашния му адрес чрез куриери; на управителя му е известно работните срещи между работодателя и негови представители с ищеца да са се провеждали извън седалището и адреса на управление на дружеството; били са провеждани работни срещи между ищеца и представители на работодателя в хотел *** *** ***; управителят е присъствал на работна среща между ищеца и г-н Б. в посочения хотел; ищецът не е работил за ответника в периода от 27.10.2025 г. – 31.10.2025 г.; ответникът не разполага с изградена система, с която е възможно да се следят служителите, които работят извън офиса.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

На първо място съдът отбелязва, че исковата молба като предявена на 15.12.2025г., а заповедта за налагане на дисциплинарното наказание – връчена на ***, е предявена в срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ и подлежи на разглеждане.