Решение № 2676 от 23.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2676 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20261100501413 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 435, ал. 1 т. 1 от ГПК.

Образувано е по жалба на Н. М. П. срещу действие на ДСИ при СРС, 17 участък по изп. д. № 1923/2024, изразяващо се в постановяване на разпореждане от 06.01.2026 г. по реда на чл. 434 ал.1 от ГПК, с което е отказано налагането на 26 глоби на длъжницата П.Т.О. на основание чл. 528 ал.5 от ГПК за неизпълнение на режима на лични контакти в предхождащ период. В жалбата са наведени съображения относно десетки доказателства за родителско отчуждение и неизпълнение на съдебно решение.

Твърди се, че детето на жалбоподателя било карано да лъже и казва, че се страхува от него, защото било агитирано от неговата майка, въпреки изготвена експертиза, установяваща висок синдром на родителско отчуждение. Твърди се, че за период от по-малко от две години майката извадила болнични листи само в седмиците по режи на лични отношения, което било насилие над детето. Заявени са съображения, че съдебният изпълнител със своето решение му съобщил, че няма национална власт, която да осигури на лицата правото им на семеен живот. Изложени са твърдения, че с изпратеното разпореждане съдебният изпълнител му съобщил, че майката е предала детето и затова няма да наложи глоба и няма да изиска доказателства. Същият отказал да наложи поисканите от жалбоподателя 26 глоби, тъй като с решение по ч.гр.д.

2199/25 г. на СГС, съдиите били изменили влезлите в сила решения, с които се определял режима на лични отношения родител – дете. Заявени са твърдения, че 1 узнал, че било образувано и гр.д. 13106/25 г. по описа на СГС, по което успял да напише на съдебния състав, че са налице влезли в сила решения на ВРС и ВОС, които следва да се вземат предвид. Твърди се, че съдиите отменили първата наложена глоба без да се съобразят или да съберат доказателства за продължаващото родителско отчуждение, което било престъпление към него и детето му. В жалбата са изложени и подробни съображения относно съдебни актове, постановени в различни съдебни производства и процесуалните действия, извършени в хода на производствата и е обосновал краен извод, че СГС щял да узакони родителското отчуждение, което нямало значение за съда.

В срока по чл. 436, ал.3 ГПК е постъпило възражение от длъжника П.Т.О., в което се твърди, че изпълняването на режима следвало да е в интерес на детето.

Твърди, че когато детето било здраво осигурявала контакт с бащата, а в случай на заболяване представяла медицински документи. Заявени са твърдения, че детето многократно заявявало пред социалните служби, психолози и съдебни експерти, че изпитва страх и тревожност при контакт с бащата. Заявява, че липсват доказателства относно наличието на „родителско отчуждение“.

Държавният съдебен изпълнител е депозирал и мотиви, според които жалбата е неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Изпълнително дело № 1923/2024 г. по описа на ДСИ при СРС, 17 участък е образувано по молба на Н. М. П. срещу П.Т.О..

Приложен е и изпълнителен лист от 26.02.2024 г. на РС – Варна, ГО, 10 състав по гр. д. 3108/20 г., съгласно който е определен режим на лични отношения между малолетния М.Н. П. и неговия баща Н. М. П., както следва: бащата има право да вижда детето си всяка първа, трета и пета седмица от съответния месец от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване, в дома на бащата, без присъствието на майката, както и на рождения ден, и имения ден на бащата, всяка четна година – по Коледа, от 12.00 часа на 24.12 до 16.00 ч. на 25.12 и всяка нечетна година – по време на Нова Година, от 12.00 часа на 31.12 до 16.00 ч. на 01.01., както и 30 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

В рамките на приложения препис от изпълнителното дело се съдържат множество заявления на страните по него, преписи от съдебно психологическопсихиатрични експертизи, изготвени за целите на различни съдебни производства, социални и психологически доклади на ДСП.

Със заявление вх. № 38613/22.12.2025 г. на Н. П. /стр. 1192 в изпълнителното дело/ същият е заявил, че на 19.12.2025 г., когато следвало да вземе детето по режима 2 на лични отношения майката не му го предала, а той поискал да вземе принудително детето с кмет и полиция, както било посочено в чл. 528 ал.5 от ГПК, който член съдебният изпълнител в рамките на една година нито един път не бил изпълнил и е поискал от съдебния изпълнител принудително вземане на детето с полиция и кмет на дата 09.01.2026 г.

С разпореждане от същата дата, ДСИ е разпоредил по повод искането, касаещо налагане на 26 броя глоби делото да се докладва на титуляра при връщането от отпуск за произнасяне като е оставил заявлението в частта, в която се иска принудително предаване на детето без движение като е указал на молителя да посочи правна разпоредба, съобразно която след приключване на работното време на СРС, ДСИ има правомощия със съдействие на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството да отнеме детето принудително и да го предаде на взискателя.

С последващо заявление вх. № 38896/29.12.2025 г., взискателят е посочил, че съдебният изпълнител няма право да отказва или отлага извършването на изпълнително действие под предлог „работно време“, а нормата на чл. 528 от ГПК не въвеждала времеви ограничения относно часовия диапазон на изпълнителните действия.

По делото е представен и протокол от 05.01.2026 г., съгласно който се явила длъжницата П. О., която получила ПДИ на 10.12.2025 г.

С обжалваното разпореждане от 06.01.2026 г. ДСИ при СРС е съобщил на взискателя, че към 06.01.2026 г. по делото нямало данни, включително твърдения от длъжницата, че на датата 19.12.2025 г. майката е предала детето и режима на лични контакти е осъществен. Със същото разпореждане отказано налагането на 26 броя глоби на основание чл. 528 ал.5 от ГПК респ. отказано е пристъпване към принудително предаване на дете на 09.01.2026 г. след констатация, че по делото няма данни от майката и от ДСП – Лозенец за промяна в нагласите на детето М.Н. П. по отношение на срещите му с бащата след проведена среща между тях на 14.10.2025 г. в ОЗД – Лозенец в присъствие на социални работници, както и че няма данни за проведена нова среща между бащата и детето в изпълнение на указанията от 07.11.2025 г. от ЦУ на АСП до ОЗД – Лозенец за организиране на такава, чиято цел е гарантиране на безопасна, щадяща и подкрепяща среда, която опосредства възстановяване връзката родител – дете.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Задължението за предаване на дете е вид задължение за незаместимо 3 действие, уредено в чл. 528 от ГПК. Неговата уредба предвижда няколко етапа на провеждане на изпълнението: връчване на родителя, задължен да предаде детето, на покана за доброволно изпълнение; съобщение от длъжника по чл. 528 ал. 2 от ГПК дали е готов да предаде детето, какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват и в кое място и време е готов да предаде детето; предаване на детето – доброволно, или с предприемане на съответните действия за принудителното му отнемане и/или налагане на глоба. Правомощието на съдебния изпълнител да наложи глоба на задължения родител е предвидено в чл. 528 ал. 5 от ГПК, който препраща към предвидената в чл. 527 ал. 3 от същия кодекс глоба за действия, противни на това, което длъжникът е задължен да върши или търпи.

Глобата по чл. 528 ал. 5 от ГПК, за разлика от глобата по ал. 3 от същия член, представлява едновременно санкция за неизпълнение на задължението за предаване на детето и способ за неговото принудително изпълнение. Предпоставките за нейното налагане е неизпълнение на задълженията на родителя – длъжник да осигури предаване на детето.

Задълженият родител по настоящото изпълнително дело е майката П.Т.О.. До същата е била изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от нея на 10.12.2025 г., съобразно удостоверителното изявление на ДСИ в нарочния протокол от 05.01.2026 г., касаещо задължението да предаване на малолетното дете М. П. на 19.12.2025 г.

Съобразно установения режим на лични отношения, установяващ право на бащата да взема детето всяка първа, трета и пета седмица на месеца следва да се има предвид, че с решение 188/20.06.2013 г. по гр. д. 25/2013 г. на Трето ГО на ВКС е изяснен смисъла на израза „първа и трета седмица от месеца“, а именно „ПЪРВАТА, съответно ТРЕТАТА седмица от месеца започва да тече и да се брои от първия, съответно третия понеделник на месеца и изтича в първата, съответно третата неделя на месеца“ . Съобразно даденото тълкуване третата седмица на месец декември 2025 г. е тази от 19 21.12.2025 г. т.е. задължение за предаване на детето в настоящото производство би възникнало за длъжника на дата 19.12.2025 г. /който е третият петък от месеца/ в 18.00 ч. По делото няма данни длъжникът да е изпълнил това свое задължение. В писмено становище, депозирано на 13.01.2026 г. по повод нормата на чл. 528 ал.2 от ГПК длъжникът О. е посочила нежеланието на детето като причина за неговото непредаване и стресовото психологическо състояние, в което изпада при наближаване на деня на предаване.

С оглед задължителните указания, дадени в т. 3 от ТР 3/10.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, когато задълженията за предаване или връщане на дете не се изпълняват доброволно е налице възможност за тяхното принудително изпълнение.

Следва да се има предвид, че с оглед характера на задължението и при осъществяване на изпълнение на задължение за предаване на дете, съдебният изпълнител следва да се ръководи на първо място от най-добрия интерес на детето или т. нар. „висш интерес на детето”, закрепен в редица международни актове – Конвенция на ООН за правата на детето, Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., Хагска конвенция за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване и др., съответно и в ЗЗДетето, поради което принудата спрямо детето чрез физическо заставяне и/или отнемане, включително със съдействие на полицията следва да бъде прилагана като крайна мярка.

Видно от данните по делото, съдебният изпълнител с оглед правомощията си по чл. 528 ал.4 от ГПК е поискал съдействие от ДСП – Лозенец, който в изпълнение на функциите си е предприел подходящи мерки, визирани в нормата на чл. 23 от ЗЗДетето, ясно личащи от изготвения социален доклад изх. № ПР/Д-С-ЛЦ/5734 001/18.12.2025 г. Отново с оглед естеството на задължението за предаване на дете следва да бъде посочено, че този резултат следва да бъде постигнат по максимално доброволен, спокоен и щадящ за детето начин, за да не бъде въвличано в конфликт между възрастните, за наличието на какъвто по делото се съдържат достатъчно данни респ. идентични съображения са посочени и в доклада на ДСП.

Следва да се държи сметка и на задължителните указания, дадени с цитираното по-горе ТР 3/2017 г., съгласно които предприетото по отношение на детето принудително изпълнение се отразява на преживяванията и психиката му. Затова действията на страните и съдебния изпълнител трябва да се съобразяват на първо място с интересите на детето. Последните са защитени чрез предвидената в чл. 528, ал.

4 ГПК възможност съдебният изпълнител да потърси съдействие за изпълнението от съответните институции, което в случая е сторено.

Поради което настоящият съдебен състав намира отказа на ДСИ за налагане на глоба за правилен.

Само за пълнота на мотивите следва да бъде посочено, че длъжника носи отговорност за собственото си поведение като не следва да бъде санкционирана за действия или бездействия на други лица, респ. за неустановени действия по делото доколкото по същото липсват каквито и да е данни относно за кои дати е налице неизпълнение на това й задължение, вън от общото посочване в искането за налагане на 26 броя глоби.