Решение № 260834 от 28.10.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 962/2019
- Вид
- Решение № 260834
- Подписан
- 28.10.2020
- В сила
- 23.11.2021
- Състав
- СТИЛИЯНА КРАСИМИРОВА ГРИГОРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 106, ал. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1 · Кодекс за застраховането
Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 28.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 962 по описа на съда за 2019 г., взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на И.С.Г. срещу „З.Д.Ж.и З.“ АД за осъждането му да заплати сумата от 100 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 04.01.2018 г., ведно със законната лихва от 12.10.2018 г. до окончателното изплащане и 9 078.55 лева обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медицински консумативи, ведно със законната лихва от 03.07.2018 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че пострадал при ПТП на 04.01.2018 г., вина за което имал водачът на л.а. „Фиат“, модел „Улисе“ с ДК № ******Б.К.Б..
Ищецът бил незабавно приет в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ с оплаквания от болки в дясна раменна област и ляво коляно. Г. имал и множество контузии във фронталната част на главата и контузия на гръдно-коремната област, фрактура на VІ и VІІ ребра вляво и контузия на носа. На 09.10.2018 г. пострадалият претърпял операция за репозиция на фрактурата на раменната кост, а на 11.01.2018 г. – операция за открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибиа и фибула.
Три месеца след произшествието И.Г. продължил да изпитва силни болки и скованост в дясна раменна става и лява колянна става. Провел допълнителни медицински консултации и се установило, че здравословното му състояние не се е повлияло задоволително от извънболничното лечение. Въпреки рехабилитационните процедури, Г. все още изпитвал болки в травмираните области.
През първите два месеца болките били с по-висок интензитет. Травмата в дясна раменна област не му позволявала да си служи с горния крайник и поради поставената имобилизация. Лечението на травмата в коляното на долния ляв крайник продължило 4-5 месеца. Наложило се да използва помощни средства.
Болките в ребрата довели до смущения в съня му, затруднения при дишане и движения в областта на торса. Това наложило продължителен постелен режим, съпътстван от невъзможност да посреща всекидневните си битови нужди и за това ползвал помощта на съпругата си.
До инцидента ищецът водел активен за годините си начин на живот. Уврежданията му причинили физически и психологически дискомфорт, притеснение и страх при пътуване. Неимуществените вреди оценява на 100 000 лева.
За лечение И.Г. сторил разходи на обща стойност
9 078.55 лева.
За управлявания от Б.К. лек автомобил имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. На 21.05.2018 г. ищецът е предявил претенции пред застрахователя за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. Произнасяне в тримесечния срок липсвало, поради което И.Г. предявява претенциите си по исков ред.
Ответникът е подал отговор, в който оспорва исковете по основание и размер. Претенцията за неимуществени вреди счита за прекомерно завишена. Счита, че пострадалият е допринесъл за собствените си увреждания, непоставяйки предпазен колан. Възразява и относно описания в исковата молба механизъм на произшествието. Оспорва причинната връзка между всяко от уврежданията и процесното ПТП.
Ответникът възразява и да бъде ангажирана отговорността му за разноски, които е направил за избор на екип и специализиран транспорт.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предпоставка за допустимостта на исковете е предявяване на претенцията пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищецът е предявил претенциите си за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от ПТП на 04.01.2018 г. пред ответното дружество на 21.05.2018 г.
Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента.
Не се спори между страните в производството, че за лек автомобил марка „Фиат“, модел „Улисе“ с ДК № ******е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при „З.Д.Ж.и З.“ към 04.01.2018 г. и това обстоятелство е отделено като безспорно между страните с определение от 17.10.2019 г.
В случая отговорността на ответното дружество ще бъде ангажирана при наличие на предпоставките от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и на причинна връзка между получените увреждания и противоправното поведение на виновния водач.
От изслушаната по делото авто-техническа част на комплексната експертиза, изготвена въз основа на писмените доказателства по делото и гласните доказателства чрез разпит на свидетеля И.И. се установява, че на 04.01.2018 г. около 08.50 ч. по път ІІ-81 в района на кръстовището с пътя за с. Понор в посока гр. Монтана в дясна пътна лента се е движил л.а. „Фиат“, модел „Улисе“ с ДК № ******, управляван от Б.К.Б. със скорост 50-60 км/ч. Зад него се е движил л.а. „Форд Мондео“ с ДК № ******, управляван от И.И..
В зоната на кръстовището платното за движение било с три пътни ленти, мокри поради снеговалеж. По неустановени причини след преминаване на кръстовището л.а. „Фиат“ придобил неустойчиво движение с лъкатушене, при което се насочил рязко наляво, пресякъл средна пътна лента и навлязъл диагонално в лентата за насрещно движение. Срещу него се движил л.а. „Рейндж Роувър“ с ДК № ******, управляван от М.К.със скорост 60 км/ч. Между двата автомобила настъпил челен кос удар. Първоначално л.а. „Фиат“ се ударил с предна дясна част косо в предната част на л.а „Рейндж Роувър“ и с остатъчната си скорост продължил напред към гр. Монтана, придобивайки силна ротация в посока, обратна на часовниковите стрелки. Л.а. „Рейндж Роувър“ се отклонил надясно и се ударил в дясна за него мантинела.
Впоследствие се е насочил наляво към лентата за насрещно движение, където се е движил л.а. „Форд“, модел „Мондео“. С предна лява част л.а. „Рейндж Роувър“ е реализирал удар в предна лява част на л.а. „Форд“, който от своя страна се е ударил с предната си дясна част в дясна за него мантинела.
Л.а. „Форд“ е бил повторно ударен от л.а. „Рейндж Роувър“ в заден ляв калник, след което л.а. „Форд“ отново се удря в дясна мантинела.
Като причина за произшествието ес сочи поведението на водача на л.а. „Фиат“ Б.К., който не се е съобразил с пътните условия и при условията на снеговалеж е допуснал неустойчиво движение на автомобила. Водачите на другите два автомобила не са имали техническа възможност да предотвратят произшествието. Вещото лице е установило и износване на гумите на л.а. „Фиат“, което е способствало за настъпване на инцидента.
При така даденото заключение, което съдът кредитира като обективно, пълно и обосновано, се налага изводът, че водачът Б.К.Б. е нарушил задълженията си на водач на МПС, визирани в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Поради проявена небрежност и недостатъчно внимание при управление на автомобил, той е пропуснал да контролира непрекъснато автомобила по начин да не допусне създаване на опасност за живота и здравето на участниците в движението.
Като е реализирал виновно и противоправно поведение, изразяващо се в нарушение на правилата за движение по пътищата, налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя а гражданската му отговорност – „З.Д.Ж.и З.“ АД.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Според медицинската част на комплексната експертиза, в причинна връзка с процесното ПТП са получените от И.Г. увреждания, изразяващи се в счупване на дясна раменна кост, на горния край на големия пищял на лява подбедрица, множество контузии в челната област двустранно и на носа и контузия на гръден кош с фрактура на VІ и VІІ ребра вляво. Фрактурите на долния ляв и горния десен крайник причинил затруднения в движенията за срок, по-дълъг от 30 дни. Не са представлявали опасност за живота на пострадалия контузиите в гръдния кош и фрактурите на VІ и VІІ ребра вляво. Те, както и контузиите в челната област, са причинили болки на И.Г..
Възстановителният период продължил повече от десет месеца, като през първите четири от тях болките са били с по-голям интензитет.
Търпените от ищеца страдания се установяват и от събраните по делото гласни доказателства. Свидетелят В.З., съпруга на И.Г., разказва, че го видяла в деня по произшествието в болнична стая на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ с превръзки по главата и в шоково състояние, с несвързан говор и много разстроен. Оплаквал се от болки в ребрата и затруднено дишане. Имал болки и в областта на счупените крайници. В болничното заведение пребивавал повече от месец. Претърпял две операции за лечение на фрактурите, след което приемал обезболяващи медикаменти.
След изписването не могъл да става и се нуждаел от чужда помощ за хигиенно-битово обслужване. Освен съпругата му, се включвали и други негови роднини и това водело до чувство на неудобство у пострадалия.
Тъй като през нощта се задушавал, трикратно се налагало да викат „Бърза помощ“.
Три месеца след изписването започнал сам да мести от леглото на стол, а на четвъртия месец правил опити да се придвижва. Ползвал услугите на рехабилитатор, който първоначално го учил да ходи с помощта на патерици. И. се опасявал, че никога няма да проходи. Около 7-8 месеца не ходил на работа, проявявал нервност, която роднините му търпели поради влошеното му здравословно състояние и непрекъснатите болки в травмираните области.
Преди произшествието бил жизнен, макар и да страдал от високо кръвно налягане и диабет, за които приемал медикаменти.
Дадените от З.показания съдът кредитира като съответни на писмените доказателства по делото и заключението на д-р С.. И.Г. е бил на 57 години към датата на ПТП. Получените от него политравматични увреждания са били тежки и, освен че са наложили две оперативни интервенции, са променили трайно начина на живот на пострадалия. За десет месеца той е бил в невъзможност да се върне към обичайния си начин на живот. Продължителното болнично и домашно лечение е изисквало и задължително участие на придружител не само за ежедневно битово обслужване, но и в опитите да възстанови самостоятелното си придвижване. Обичайните трудови и лични ангажименти на всеки от роднините му са наложили те да се редуват в оказването на помощ на И.Г. и това допълнително му е причинило неудобство и притеснение.
Прикован към легло и лишен от възможност да полага труд и да осъществява пълноценни социални контакти, изпитваният от Г. дискомфорт го е направил нервен и нетипично сприхав. Преди процесното ПТП ищецът е водил пълноценен начин на живот, въпреки придружаващите заболявания, от които е страдал. От своя страна, те не са оказали съществено влияние върху протичането и продължителността на възстановителния процес. В този смисъл е заключението на вещото лице д-р С..
Според свидетеля З., към момента И.Г. се придвижвал самостоятелно и нямал затруднения в дишането, но при влошаване на времето се оплаквал от болки в областта на фрактурите.
При така събраните по делото доказателства съдът определя обезщетението за неимуществени вреди от процесното ПТП на 50 000 лева. Размерът на обезщетението съдът определя и според лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди и конкретните икономически условия към релевантния за определяне на обезщетението момент – 04.01.2018 г., когато е настъпилото произшествието, от което са произтекли вредите.
Разпечатката съдържа 45 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/05bf1ff3-7411-4d81-9dc1-67f877a68b75