Решение № 971 от 27.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 971 гр. София, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20211110213246 по описа за 2021 година при секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 13246 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д-чл. 63 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ХХ-С. И.“ ЕТ, ЕИК 121271746, представлявано от С. Г. И. депозирана чрез адв. Н. В. от САК против Наказателно постановление № 551836-F556649/16.12.2020 г., издадено от ХХХ - Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на ЕТ „ХХ-С. И.“ на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Недоволно от така издаденото наказателно постановление е санкционираното лице ЕТ „ХХ - С. И.“ ЕТ, което в подадена чрез адв. Н. В. – САК, жалба релевира доводи за отмяна му. На първо място се посочва, че с изписването на две санкционни разпоредби, съществено се накърнява правото на защита на дружеството и не става ясно, по кой ред е определен размерът на наложената му имуществена санкция. Сочи се, че още в ходя на проверката, представителят на дружеството, е представил документи – фактури и стокови 1 разписки, с които е удостоверил, че сумата в размер на 46,36 лв. е в резултат на продажба на вестници. На следващо място се излагат доводи за погрешно приложение на материалния закон, поради несъобразяването на наказващия орган, че за продажбата на печатни издавания е предвиден друг отчетен ред.

Акцентира се, че е налице несъответствие между размера на имуществената санкция – 3000 лв., при стойност на ДДС – 9,27 лв. Алтернативно се посочват основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, ЕТ „ХХ - С. И.“, представлявано от С. И., редовно призован, не се явява, като не се явява и адв. Н. В. – САК.

Въззиваемата страна – Началник на отдел „Оперативни дейности“ ЦУ НАП, редовно призована, се представлява от юрк. ХХХХ, с пълномощно по делото. Пледира обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено, като алтернативно намира, че ако са налице предвидените в закона основания, размерът на наложената спрямо дружеството имуществена санкция, да бъде намален в минималния предвиден такъв от 500 лв.

Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

Жалбоподателт ЕТ „ХХ - С. ХХ“, ЕИК 121271746, седалище гр.

ХХХХХе представлява от С. Г. И., като търговецът стопанисвало търговски обект – кафене „ХХХ

На 20.06.2020 г., свидетелят С. М. П. – инспектор по приходите в НАП, заедно със свой колега, посетили търговския обект. На място извършили контролна покупка, на стойност 4 лв., заплатена в брой, за която не бил издаден касов бон. След което контролните органи са легитимирали и извършили проверка на касовата наличност. В обекта било монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство с рег. № 4294333/01.07.2019 г., модел „DAISY MICRO C 01”, с инд. № DY519461, с номер на фискалната памет 36677934, като фискалното устройството разполагало с операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.

След разпечатване на междинен отчет № 008497/20.06.2020 г. от ФП се 2 установило, че сумата по касова наличност, с която следва да разполага търговеца е в размер на 33,90 лв. От представител на търговеца било извършено преброяване на касовата наличност и бил съставен отчет, видно от който, към момента на проверката, фактическата касова наличност в обекта била в размер на 80,26 лв., т.е. налице била положителна разлика в размер на 46,36 лв.

Въз основа на проверката бил издаден Констативен протокол сер. АА № 0034892/20.06.2020 г.

На 22.06.2020 г., чрез електронно писмо, представителят на търговеца, изпратил до контролните органи – стокови разписки и счетоводни фактури, за закупени от дружеството вестници и списания за период от 15.06.2020 г. до 20.06.2020 г.

С оглед на тези обстоятелства и като било прието, че от страна на ЕТ „ХХ - С. И.“ е извършено нарушение на данъчното законодателство, свидетелят С. П., в присъствието на ХХХ също от НАП, съставила против търговеца акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F556649/30.06.2020 г., за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н18/13.12.2006 на МФ, приемайки за установено, че търговецът не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажба, да отбележи всяка промяна на касова наличност на ФУ, чрез операция „служебно въведени“ или „служебни изведени“ суми, което е довело до неотразяване на приходи. Актът бил връчен на представител на търговеца. Въз основа на така съставения АУАН, било издадено и оспореното

Наказателно постановление

№

551836-F556649/16.12.2020 г., с което на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл.

185, ал. 1 от ЗДДС, на ЕТ „ХХ - С. И.“ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел С. П., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – констативен протокол за извършена проверка сер. АА № 0034892, както и приложените към него финансови отчети, електронно писмо и други.

Съдът кредитира показанията на свид. С. П., които са логични и последователни, а от тях се изяснява обстоятелства по извършената спрямо 3 дружеството проверка, наличието на работещо фискално устройство, както и установена разлика в касовата наличност. Констатираните обстоятелства от извършената проверка, дата, място, установени факти се потвърждават и от изготвения на място протокол.

На следващо място от приобщените по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че в обекта са продавани и печатни издания на вестници и списания, за което са представени фактури. Като безспорно бе доказано, че в момента на проверката, при извършена контролна покупка не е издаден касов бон, което се извежда от показанията на свид. П., както и от приложения по делото констативен протокол.

Остава недоказано, в резултат, на какви конкретни действия/бездействия е допусната разликата между наличната сума и отчетената такава във ФУ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, тя е основателна.

В производството по чл. 63 и следващите от ЗАНН районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на правомощията си съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност Заповед № 3766/25.09.2019 г. и Заповед № ЗЦУ1149/25.08.2020 г. На следващо място съдът намира, че при издаването на АУАН и НП са спазени императивните процесуални разпоредби, съдържат установените в закона реквизити, съгласно чл. 40, 42, 43, както и чл. 47 и чл.

52 от ЗАНН. Спазена е процедурата по тяхното връчване, с което са гарантирани правата на жалбоподателя, издадени са в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

4

Въпреки гореизложеното, обаче съдът намира, че е налице съществен дисонанс между словесното описание на нарушението, както и неговата цифрова /правна/ квалификация, а от там и основанието за налагане, спрямо дружеството на имуществена санкция, в правилно определен от наказващия орган, размер, както и липса на безспорно установено, от страна на дружеството административно нарушение.

Отговорността на дружеството жалбоподател „ХХ-С. И.“ ЕТ е ангажирана за извършено нарушение на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС вр. чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2016г. на МФ, която поставя в задължени e в търговските обекти, извън случаите на продажби/сторно операции, всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във или извън касата/ на ФУ да бъде регистрираната в ФУ чрез операция „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.

Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата, ясно гласи, че същата се прилага извън случаите на продажби. За да е налице извършеното нарушението, на първо място е следвано наказващият орган да установи, от къде е произлязло задължението на дружеството да използва посочените операции, единствено констатирането на разлика между междинния отчет и касовата наличност, не може да е основание да се приеме, че дружеството е имало задължение да използва съответните операции и не е осъществило същите.

От друга страна без излагането на никакви мотиви, наказващият орган прилага санкционната норма на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, която предвижда, че извън случаите по ал. 1 /касаещи лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС/ на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, където за юридическите лица и еднолични търговци е предвидена имуществена санкция от 500 до 2000 лева. Наказващият орган е приел, че разликата в касовата наличност е довела до неотразяване на приходи, като едва в хода на съдебното следствие, свидетелят споменава за направена контролна покупка в 5 обекта. Липсва обаче елемент от обективната страна на нарушението, който да обуславя налагането на имуществена санкции, в значително по – голям размер, тъй като не е доказано, че установената на място разлика е довела до неотразяване на приходи.

Щом наказващият орган, приема, че разликата не е в резултат на продажби, които не са надлежно отчетени, то е бил длъжен да докаже, от къде достига до извода, че същите водят до прилагането на по-тежко наказуемата санкционна разпоредба. В случая не е доказано по несъмнен начин, че процесната сума в размер на 46,36 лв. е довела до неотразяване на приходи.

Не следва наказващият орган да презумира, че при положителна разлика в касовата наличност са налице действия, които са довели до неотразяване на приходи и ощетяване на фикса. От друга страна, при цифровото изписване на правната квалификация на нарушението в неговата санкционна част, правейки връзка с разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, контролният орган навежда, че нарушението не води до неотразяване на приходи. Поради това е налице несъответствие между словесното описание на нарушението и неговата правна квалификация.

В подобни хипотези не следва да се подхожда формално и да се презумират факти от страна на контролните органи, още повече, че следва да се съобразяват данните на всеки случай самостоятелно. Видно е, че проверката в обекта е извършена при приключване на работния ден и фактическата касова наличност е била в размер на 80, 26 лв. Размерът на наложената спрямо дружеството санкция е 3000 лв., но контролният орган, не се е съобразил с принципа на пропорционалност между размера на административното наказание и тежестта на твърдяното за осъществено административно нарушение.

По изложените съображения съдът намира че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, още повече че в случая се касае за продажба на печатни издания, каквито са и вестниците и е определен друг ред по наредбата за такава продажба.