Решение № 44 от 10.07.2025, Районен съд - Гълъбово
- Съд
- Районен съд - Гълъбово
- Дело
- Административно наказателно дело 6/2025
- Вид
- Решение № 44
- Подписан
- 10.07.2025
- В сила
- 08.08.2025
- Състав
- ТОДОР АСЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3 пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.1, т.1, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
- чл. 345, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 44 гр. Гълъбово, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ТОДОР АСЕНОВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно наказателно дело № 20255550200006 по описа за 2025 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от Т.
М. И. от гр.Гълъбово, против Наказателно постановление № 24-0447000577/06.11.2024г. на С.П.Б. - Началник на Районно управление в ОДМВР Стара Загора, РУ Гълъбово, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП му е наложена “Глоба” в размер на 200 лева (двеста лева) и лишаване от право да управлява МПС за 6 (шест) месеца..Със жалбата е формулирано искане за отмяна на обжалваното наказателнопостановление като незаконосъобразно. Защитните възражения са концентрирани около тезата за неизпълнение на критериите за субективна съставомерност на нарушението по чл.140,ал.1 ЗДвП предвид неизпълнение на изискването за уведомяване на собственика от компетентните органи за факта на служебно прекратяване на регистрацията.
Отправя се и претенция за присъждане на съдебно-деловодни разноски.Постъпило е и писмено становище от пълномощника на АНО –юрк.
М. А. в което на защитните аргументи в жалбата е противопоставена собствена юридическа интерпретация на относимата нормативна уредба, чието основно аргументативно средство се свежда в тезата, че по отношение на предписаните правила за поведение, вложени в чл.140, ал.1 ЗДвП и чл.143, ал.10 ЗДвП узнаването за прекратяване на регистрация на МПС от собственика не представлвява елемент от фактическия състав по прекратяването нарегистрацията на МПС, т.к. собственикът е носител на задължението да сключи застраховка „Гражданска отговорност“ и в действие влиза обвързващият основополагащ принцип,че незнанието на закона не извинява незнаещия.
Формулирано е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско 1 възнаграждение от жалбоподателя и собствено искане за присъждане на разноски.
В с. з. за жалбоподателят, редовно призован, не се явява . За него се явява упълномощения адвокат Н. А., който моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление и присъждане на разноски.
В с. з. за АНО, редовно призован, гл.юрк.А. не се явява. Депозира становище в което не възразява делото да бъде разгледано в негово отсъствие и изтъква, че поддържа аргументите изложени в предходното такова. Моли за потвърждаване на наказателното постановление.
След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:
На 28.05.2024 г. в 12:30 часа, в гр. Гълъбово, по бул. „Република“, в близост до дом №78, в посока от запад към изток, жалбоподателят Т. М. И., с ЕГН **********, управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ 1.9 ТДИ,с регистрационен номер *********, собственост на С.Т.Т., с която И. живее на съпружески начала.
Бил спрян за рутинна проверка от актосъставителя Е. В. – служител на РУ-Раднево, изпълняващ служебни задължения на територията на гр.
Гълъбово на ротационен принцип. След справка направена чрез ОДЧ, актосъставителя установил, че въпросното МПС към момента на проверката е служебно дерегистрирано, за което нарушение на водача бил съставен Акт за установяване на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП , за нарушение по чл. по чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца.
По случая била извършена и проверка пр.пр.6261/2024. по описа на РПСтара Загора,ТО-Гълъбово, с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, финализирана с Постановление от24.10.2024 г. на прокурор Робаков. за отказ да се образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, в което е формулиран извод, че за прекратяване на регистрацията по чл.143, ал.10 ЗДвП поради липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ И. не е знаел, предвид което и на осн.чл.9, ал.2 НК е постановен отказ от образуване на досъдебно производство.
След получаването на постановлението на Районна прокуратура и преценка на събраните доказателства, Началникът на РУ- Гълъбово при ОДПСтара Загора издал обжалваното Наказателно постановление (НП) № 24-0447000577от 06.11.2024г., в което квалифицирал фактическия състав на установеното нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП и наложил на жалбоподателя наказания, както следва: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП; лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, както и на основание Наредба №Iз - 2539/17.12.2012 г. на МВР постановил отнемане на общо 10 контролни точки.
2
Препис от НП е връчен на жалбоподателя на 16.12.2024 г., видно от инкорпорираната в него разписка, а жалбата е подадена на 31.12.2024 г., видно от входящия регистрационен номер.
Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателствени източници, по отношение на които доказателства съдът формира увереност, че съставляват надеждна доказателствена база предвид тяхната логическа и съдържателна съгласуваност.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното: Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник РУ-Гълъбово, при ОД-МВР-Стара Загора, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице– т. е. от компетентни органи в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени процесуалните изисквания и същите изпълняват необходимите съдържателни критерии от гледище на задължително включени реквизити съобр. разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, т.к. относимите към състава на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП факти и обстоятелства са описани изчерпателно и точно, позволяващи на жалбоподателя да разбере характера и естеството на административнонаказателното обвинение и да се защити. В съответствие с тези факти е определена материалноправната квалификация на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП и е приложена кореспондиращата й санкционна нормачл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП.
Ето защо съдът счита, че формални предпоставки за отмяна на НП в отсъстват, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дискредитиращи законосъобразността на административнонаказателното производство.
По приложението на материалния закон: Съгласно разпоредбата на чл.
53, ал. 1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина, което обаче в случая не е така.
Съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с 3 лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, че не е сключена задължителната застраховка "Гражданска отговорност" и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Анализът на тази разпоредба сочи, че законодателят е вменил в задължение на компетентния орган, при служебно прекратяване на регистрацията на това основание, едновременно да уведоми собственика на превозното средство. В този смисъл в Тълкувателно Постановление № 2/05.04.2023 г. по т.д.
№3/2022 г. на ВАС и ВКС е възприета обвързваща в своята задължителност практика, даваща устойчиво и единно разрешение на дискутираната правна проблематика в следния смисъл: „Съществува законово задължение по чл.
143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП за административния орган да уведоми собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство/…/ В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, Д.ието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно.“ В цит. Тълкувателно постановление е дадено конкретно, ясно и недвусмислено финално разрешение на правния въпрос, което гласи: „Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.“Впрочем това разрешение е застъпено и развивано и в константната практика на Адмс-Б. В Решение № 1319 от 15.11.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1561/2022 г. Решение№ 1490/ 14.12.
2022 г. по КНАХ дело № 1963 по описа за 2022 г. АдмС-Б., е експликирано следното единно и устойчиво правно становище, което напълно се споделя от настоящия състав :„Видно е, че нормата вменява задължение на контролните органи да уведомяват собственика на МПС, че неговата регистрация е служебно прекратена, вследствие получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ за липса на сключена задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите. Това задължение на контролните органи за уведомяване обосновава извод, че съставомерно може да бъде само това Д.ие, при което водачът, след извършеното уведомяване, има знание за прекратената по служебен път регистрация и въпреки това управлява МПС. В случая, данните от административната преписка сочат, че за служебното прекратяване регистрацията на лекия автомобил, 4 извършено на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, собственикът му, в случая и водач на същия, не е бил уведомен, като по делото липсват данни да са предприемани каквито и да било действия в тази насока.“ Доводите на въззиваемата страна, че уведомяването не е част от фактическия състав на нарушението, както и че се касае за опит за извличане на извинително основание от незнанието на закона, съдът счете за неоснователни, тъй като този състав на нарушение изисква преди това надлежно уведомяване на собственика на МПС,чиято регистрация се прекратява, поради което не се касае за недобросъвестно позоваване на незнанието на закона, а за липса на знание като конститутивен и кумулативен признак от субективния състав на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП поради неизвършено задължително уведомяване. Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил, марка „Фолксваген Голф“ с рег.
№ *********, собственост на С.Т.Т. / с която И. живее на съпружески начала/ на посочените в АУАН и НП дата и място. Не е спорно още и, че по време на проверката процесното МПС е било със служебно прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП /съобразно визираното в НП/, с което са реализирани в пълен обем елементите на обективната съставомерност от състава на нарушението по чл.140,ал.1 ЗДвП. Но в обсега на доказателствената тежест на АНО, противно на съображенията на процесуалния представител, е несъмненото установяване на субективната съставомерност на това нарушение с цел покриване на минималните критерии за съответствие на обвинителната теза с фактическите елементи, отговарящи на състава на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП.
Разпечатката съдържа 32 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/05bea60a-80d0-4a77-8262-7ed9cb95c6ad