Определение № 2228 от 05.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2228 гр. С., 05.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

СветлА. Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20248002102947 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 20 от 11.01.2024 г. по гр. д. № 294/2023 г. на Благоевградския окръжен съд е потвърдено решение № 8031 от 13.05.2022 г. по гр. д. № 1753/2019 г. на РС-Петрич, с което е бил отхвърлен предявеният от Д. И. М., заместен в процеса по реда на чл.227 ГПК от наследниците си С. Д. Банкова и И. Д. М., против С. В. П., София В. П. /Н./, В. П. В., В. П.

П., Е. П. М., М. И. Н., Н. И. В., И. И. Л., В. И. С., С. Ц. Л., Г. А. Л., Л. А. Г., В. А. Л., С. Д.

Л., З. Д. С., С. Д. Л., Т. Г. М., Б. Г. Л., Х. Г. М., И. А. М. и М. А. К. иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС в [населено място], [община], И. М. И., б. ж. на [населено място], [община], и наследодател на първоначалния ищец, е бил собственик на недвижим имот, представляващ нива от 1,6 дка, находяща се в местността „Чаирлък“, землището на [населено място], при съседи: Ф. Ст.В., С. Н.И., М. Ат.

Д., Г. Ст.В. и С. Н.И., който имот попада в имот [№] по КВС на [населено място], реституиран на наследниците на В. П. П. и в имот № 89067, реституиран на наследниците на Х. М. Л., които са наследодатели на ответниците по предявения иск.

Въззивният съд е приел, че претенцията по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ се основава на влязлото в сила решение № 88/14.04.2005 г. по гр. д. № 20/2005 г. на Районен съд – Петрич, с което на основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е било признато правото на наследниците на И. М. И. да възстановят собствеността си върху процесната нива от 1, 6 дка в местността „Чаирлък“, землището на [населено място]. Спорът произтича от обстоятелството, че с решение от 14.06.2005 г. на ОСЗ-П. правото на възстановяване на тази нива е признато, но според последващо решение № 19084 от 09.09.2005 г. нивата попада в два други имота, които вече са реституирани на наследниците на В. П. и Х. Л., а именно: 0, 688 дка в имот № 89066 и 0, 572 дка в имот [№] по КВС, което обуславя възникналия спор за материално право.

1

За да отхвърли иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ въззивният съд се е позовал на приетата съдебнотехническа експертиза, както и на разпита на изготвилото я вещо лице в съдебно заседание на 13.04.2022 г., а също и на свидетелските показания.

Прието е, че според вещото лице процесната нива от 1,6 дка, записана под б. „д“ в нотариалния акт от 07.10.1940 г., за собственик на която е признат наследодателят на ищците И. М. И., представлява поземлен имот № 440 по Плана за оземляване на бежанците, изготвен през 1929 г. за [населено място], [община]. В този план фигурират и поземлени имоти, които са записани на името на наследодателите на ответниците - В. П. ( № 452) и Х.

Л. ( № 453). И трите имота са отделни един от друг и имат свои самостоятелни граници.

Имот № 440 по плана от 1929 г. не попада нито в имот № 89066, нито в имот № 89067 по Картата на възстановената собственост. Липсва съвпадение и между имот с № 440 по плана от 1929 г. и имота, за който е издадено решението от 14.06.2005 г. на ОСЗ-П.. Границите на имота по това решение са били установени по КВС чрез т. нар. анкетиране (по чл.18д, ал.4 ППЗСПЗЗ) и са били заснети след показването им на място от наследниците на И. М. И..

Според това заснемане общата площ на този имот е 1465, 81 кв. м. и попада върху 5 други поземлени имота – 687, 86 кв. м. върху имот № 089066, възстановен на наследниците на В.

П.; 571, 52 кв. м. върху имот [№], възстановен на наследниците на Х. Л.; 159, 91 кв. м. върху имот [№], който е общински полски път; 45, 68 кв. м. върху имот [№], възстановен на наследниците на Х. А., и 0, 84 кв. м. върху имот № 089072, възстановен на наследниците на Ф. В.. В заявлението (с вх. № 84/10.12.1991 г.), по което е стартирала реституционната преписка (с № 19084/91 г.) за възстановяването на собствеността върху земеделски земи на наследниците на И. М. И., имотите от нотариалния акт от 07.10.1940 г. са заявени като един имот с площ от 13, 450 дка. Тази площ напълно кореспондира с общата площ на имотите по самия нотариален акт. Реституцията по цитираното заявление е била извършена още с решение № 19084/25.05.1999 г., с което са били възстановени общо 4 имота в местността „Чаирлък“, чиято площ дори е по-голяма от заявената, защото се равнява на 13,514 дка. Тези възстановени четири имота по картата на възстановената собственост представляват имот с № 089021 (с площ от 2, 665 дка), имот с [№] (с площ от 3, 929 дка), имот с [№] (с площ от 1, 622 дка) и имот с [№] (с площ 5, 298 дка). Затова и последващото искане за реституиране на имота, за който сега се спори по делото, всъщност води до дублиране. Видно от изготвената от вещото лице комбинирана скица, части от имот [№] по КККР / на наследниците на В. П./ и от имот [№] по КККР / на наследниците на Х. Л./, не попадат в границите на процесния имот - нива от 1. 600 дка, имот /парцел/ [№], находящ се в местността „Чаирлък“, землището на [населено място] по Картата за оземляване от 1929 г., тониран в оранжево на скицата.

Прието е, че според свидетелите Б. С. и С. Б. нивата от 1, 6 дка на И. М. И. е разположена в местността „Чаирлък“ в землището на [населено място] е била внесена в ТКЗС около 1958 г.

В тази местност са се намирали и ниви на В. П. и Х. Л., които са били отделени от първата посредством стар път (калдъръм), като между всички тях е имало видими белези, отграничаващи ги една от друга. Нивите са били внесени в ТКЗС по едно и също време, при което границите помежду им са били заличени, защото целият район е бил превърнат в един общ селскостопански поземлен блок.

2

При тези данни въззивният съд е приел, че е налице правен интерес от предявения иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, тъй като имотът, за който ищците претендират, според ОСЗ попада в части от имоти, които вече са възстановени по ЗСПЗЗ на ответниците, в качеството им на наследници на В. П. и Х. Л..

Прието е, че в производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, когато се твърди, че имотите на наследодателите на ищците и ответниците са били съседни, както е в настоящия случай, спорът е за точното местоположение на имотите.

Прието е, че не е налице идентичност между процесния имот и имота, сочен от ищците като собствен на наследодателя им. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице, както и на изслушването му в проведеното открито съдебно заседание на 13.04.2022 г. пред районния съд. Според вещото лице квадратурата на имот с [№], възстановен на наследниците на Х. Л., е с площ от 2, 639 дка, при заявена такава от 1, 5 дка, а на имот с [№], възстановен на наследниците на В. П. - разликата е 732 кв. м. в повече от заявеното, но това като позиции на място не засяга имота на ищците с № 440 по плана от 1929 г. Прието е, че свидетелите в показанията си сочат, че съседи на имота на И. М. И. били ниви на В. П. и Х.

Л., но ниви на тези лица са съседи и на възстановения с окончателен административен акт имот [№] с площ 5, 298 дка на наследодателя на ищците с решение № 19084/25.05.1999 г. на ПК (сега ОСЗ - П.), който имот се намира в същата местност. Доколкото по местоположението на претендирания имот той не попада в тези, реституирани на ответниците (в случая липсва съвпадение между имота, за който общият наследодател на ищците разполага с надлежен титул за собственост и имота, който се претендира от ищците), не се доказва наследодателят на ищците да е бил собственик на процесния имот към минал момент – внасяне на имота в ТКЗС.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца И. Д. М..

Жалбоподателят счита, че въззивното решение е неправилно, тъй като в нарушение на приетото в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд отказал да допусне нова техническа експертиза с друго вещо лице, въпреки направеното във въззивната жалба искане и въпреки че делото е останало неизяснено от фактическа страна. Позовава се на обстоятелството, че с въззивната жалба били изтъкнати обстоятелства за предубеденост на вещото лице по делото – служебни отношения между него и съпруга на една от ответниците.

Мотивът, с който въззивният съд отказал да допусне нова експертиза, бил необоснован.

Жалбоподателят оспорва крайния извод на вещото лице, а оттам и на съда, че липсва идентичност между процесния имот и имота, притежаван от наследодателя на ищците.

Неизяснен по делото останал въпросът как са били възстановени имотите на ответниците и как е трябвало да бъдат възстановени, при съпоставка с плана от 1929 г. Не било изяснено дали имотите на страните се припокриват, при положение, че на ответниците са възстановени имоти с по-голяма площ от притежаваната и при положение, че с решение на ОСЗ е прието, че имотите се припокриват и е налице спор за материално право.

Припокриването било установено и от вещото лице при отговора на въпрос 3, б.“Б“, а и от съда, но вместо да уважи предявения иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, съдът го отхвърлил. Неверен бил изводът на съда, че нивите на наследодателя на ищците в процесната местност с обща 3 площ от 13,450 дка са били възстановени по реда ЗСПЗЗ през 1999 г. и че процесната нива се дублирала с възстановената площ. Този извод влизал в противоречие с решението на съда от 2005 г. по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и последващото решение на ОСЗ, с което се признава правото на възстановяване на този имот, както и данните по уведомление № 582/20.09.1993 г., съдържащо отказ за признаване на собственост върху 3,850 дка в местността „Чаирлък“, част от заявените 13,450 дка в същата местност.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. Задължен ли е съдът да събере и обсъди правнорелевантните за спора доказателства, както и да допусне експертиза, когато това е необходимо за изясняване на фактическите обстоятелства по спора и е наведено съответното възражение във въззивната жалба;

2. Може ли съдът да обоснове своите правни и фактически изводи за неоснователност на исковите претенции на ищеца, без да изпълни своето задължение за обсъждане в мотивите към решението всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните.

По първия въпрос въззивното решение влизало в противоречие к ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а по втория – с решение № 199 от 27.12.2018 г. по гр. д. № 4766/2017 г. на ВКС, I-во г. о.

Ответниците М. И. Н., Г. А. Л. и З. Д. С. са подали отговори на касационната жалба, с които я оспорват. Останалите ответници не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС решение по иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Според т.3 на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма.

Въззивният съд не е нарушил даденото разрешение, въпреки че е отказал да уважи искането за допускане на повторна техническа експертиза с ново вещо лице. Приетата в първата инстанция експертиза е изключително подробна, дава точни и ясни отговори на поставените задачи, които илюстрира със седемнадесет броя приложения, онагледяващи изводите на вещото лице. Тази експертиза изяснява категорично и еднозначно основния спорен въпрос дали има припокриване между имота от 1,6 дка в честността „Чаирлък“, притежаван от наследодателя на ищците към момента на образуване на ТКЗС, и имотите в същата местност, възстановени на ответниците като наследници на В. П. П. и Х. М. Л.. Противно 4 на виждането на жалбоподателя, липсват вътрешни противоречия както в заключението на вещото лице, така и в мотивите на съда, а делото е напълно изяснено от фактическа страна, поради което не са налице условията на т. 3 от посоченото тълкувателно решение за допускане на нова експертиза. Затова не е налице противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК между въззивното решение и посоченото тълкувателно решение на ВКС по първия въпрос в изложението към касационната жалба, съответно – не е налице това основание за допускане на касационно обжалване.

Разпечатката съдържа 44 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/05be5046-8601-4002-9abe-4dc38b429587