Решение № 1185 от 31.12.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1185 гр. Русе, 31.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20214520105778 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.357 от КТ.

Ищцата ИВ. М. ИВ. твърди, че със Заповед № 25/26.08.2021 г. на изп.директор на ответното дружество б и л прекратен трудовият й договор поради наложено дисциплинарно наказание „Уволнение". Счита същата за незаконосъобразна. Твърди, че при налагането на дисциплинарното наказание работодателят е допуснал нарушение на императивните норми на КТ, регламентиращи процедурните правила. Обжалваната заповед била издадена от лице, което не разполагало с компетенции за това. Към момента на издаването й имало обявен конкурс за длъжността Изпълнителен директор и не било ясно на какъв етап е, как е приключил и кой орган на дружеството е бил компетентен да упражнява работодателската власт. Счита още, че за част от описаните нарушения в заповедта дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на регламентирания в чл.194, ал.1 КТ двумесечен срок, поради което правото на работодателя да упражни дисциплинарната си власт е погасено по давност. Процесната заповед била издадена в нарушение на чл.193, ал.1 КТ, тъй като на 26.08.2021 г. , в 9:30 ч . на ищцата било връчено искане за даване на писмени обяснения по 6 пункта с посочени конкретни дати. Определен бил срок - до 12 часа на същия ден.

Междувременно И.И. следвал о да изпълнява и трудовите си задължения. Без да прекъсва работа, тя представила обясненията си в 12 часа, в които за всеки конкретен ден сочила конкретни факти, за които си спомня, посочвала лица и събития. Само час и 1 половина след предаване на обясненията й била връчена процесната заповед. Ищцата счита, че по този начин било нарушено задължението на работодателя да събере и оцени посочените в обясненията доказателства. Същият не установил по обективен и законосъобразен начин извършени деяния, които евентуално могат да се квалифицират като дисциплинарни нарушения. В заповедта били посочени редица писмени обяснения от служители на дружеството и писмени доказателства, които не били връчени на ищцата и тя не била запозната с тях. Налице била и злоупотреба с работодателска власт при упражняване на дисциплинарната власт, като на И.И. не била дадена обективна и пълна информация за твърдяните нарушения, не й била дадена възможност пълно и точно да изложи становището си по тях и дадените обяснения не били обсъдени от работодателя. Т.е. изпълнението на задължението по чл.193 от КТ било само формално.

В заповедта било посочено, че същата е издадена във връзка с дадени писмени обяснения на служители, както и с докладна записка от П. Г., устни обяснения и електронно писмо от 25.08.2021 г. о т А.А.. Не било посочено какво е съдържанието на докладната записка, нито на електронното писмо, нито обясненията на останалите служители. Цитираните в заповедта документи не били предоставяни за запознаване, а в заповедта липсвал о описание относно съдържанието им. Липсата на информация относно посочената докладна записка, електронно писмо и обяснения на служителите затруднявало правото на защита на ищцата, тъй като не можела да изложи конкретни възражения.

Обжалваната заповед за дисциплинарно уволнение противоречала и на чл.195, ал.1 КТ, тъй като не била мотивирана. Въпреки обстойно изложените от ищцата факти и обстоятелства с посочени конкретни дати в дадените обяснения, същите не намерили отражение и коментар в заповедта.

Н е били налице и извършени деяния от нейна страна, които могат да се квалифицират като дисциплинарни нарушения. Нарушенията, за които било наложено наказанието, били посочени в заповедта като „ползвала почивка за хранене в повече от полагащата се такава в размер на 30 минути на 17.06.2021 г., на 23.06.2021 г., на 06.07.2021 г., на 08.07.2021 г.". Другото посочено в заповедта нарушение било, че на 16.07.2021 г. е напуснала работното си място в 14:28 ч. без разрешение и не се завърнала до края на работния ден. Третото нарушение било описано като „не е положила дължимата грижа и не извършила необходимите действия по изпълнение на задълженията си, не е изпълнила нарежданията на работодателя във връзка със заместването, не е изпълнила задължението си за съгласуване и предаване на работата на заместващото я лице и не му е оказала помощ". С тези действия се приемало, че ищцата нарушила ПВТР и длъжностната си характеристика. Не са й били известни доказателствата, въз основа на които били направени тези изводи, как било установено излизането и влизането и точния час на съответното действие. Посочените часове 2 сочели за записи с камери или други записващи устройства, а на ищцата не й било известно къде има разположени записващи устройства, кой има достъп до тях и кой и за какви нужди ползва записаната информация. Ако работодателят води регистър за видеонаблюдение, то същият следвало да е регистриран по реда на Закона за защита на личните данни, да има поставени обозначителни табели за това и да е регламентиран начина на събиране и съхранение на информацията. Ето защо тя не можела да изложи становище за достоверностга на посочените факти. Излизането в обедна почивка винаги било с колеги и те били посочени в обясненията.

За датата 16.07.2021 г. И.И. посочила, че е предала необходимите документи на заместващия служител. Нямало твърдения какво и по какъв начин е възпрепятствало нормалното функциониране дейността в дружеството. Компютърът бил с предоставена парола и не е имало никакви ограничения до информацията в него. Ако самият заместващ служител не е знаел какво да направи или как да изпълнява функциите на ищцата, това не можело да се определи като дисциплинарно нарушение.

Не било налице и системно нарушение на трудовата дисциплина, представляващо преждевременно напускане на работното място или неуплътняване на работното време. Нормата на чл.190, ал.1, т.1 КТ дефинирала тези нарушения с времетраене от минимум един час и три нарушения в рамките на един месец.

Описаните нарушения, свързани с работното време, били две за м.юни и две за м.юли, т.е. не било налице първото изискване - нарушенията да са минимум 3 в един месец.

Условно, ако се приеме, че посочените часове са верни, то всяко едно закъснение било по-малко от 1 час. Периодите били в рамките на 1 час, но от тях следвало да се извадят 30-те минути обедна почивка. В този случай закъсненията били винаги под 1 час. На следващо място, следвал о да се прецени вида на работното време, с което работела ищцата и неговото разпределение, за да може да се квалифицира наличие на „закъснение" или „преждевременно напускане" на работното място. По-подробни възражения по отношение на фактическите констатации тя не можела да изложи, тъй като не била запознат с доказателствата по установяване на нарушенията, а описанието в заповедта било само бланкетно.

Налице било и нарушение на задължението на работодателя за пълна и обстойна оценка на нарушенията и налагане на наказание, съответно по тежест на нарушението.

При налагане на наказанието работодателят проявил тенденциозност и злоупотреба с работодателска власт. Единствено ищцата била уволнена дисциплинарно, а останалите служители, които били с нея, не получили такова наказание. Видно от обясненията на И., на всяка една дата, посочена в заповедта, доколкото тя си спомня, била с поне още двама нейни колеги. В този случай б и л о безспорно наличието на неравноправно третиране от страна на работодателя спрямо нея.

Предвид изложеното, моли да бъде постановено решение, с което да бъде 3 отменена Заповед № 25/26.08.2021 г. на Изп. директор на „Свободна зона - Русе" ЕАД като незаконосъобразна и ищцата да бъде възстановена на длъжността, заемана преди уволнението. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „Свободна зона – Русе“ ЕАД депозира отговор на исковата молба, в който излага съображения за неоснователност на предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Възражението , че към датата на налагане на наказанието не било ясно кой е изпълнителен директор на дружеството, било неоснователно. Информацията относно представителството била публична достъпна в Търговския регистър, като било видно, че лицето, издало заповедта, е било компетентно за това.

На второ място, определеният срок за даване на обяснения бил съобразен с естеството на фактите, за които били изискани такива - няколко еднотипни действия и конкретно поведение в деня преди излизането в отпуск, както и че не била налице отдалеченост във времето, което да създава допълнителни затруднения на ищцата при изготвяне на обясненията. Невярно било и твърдението, че през времето за даване на обяснения ищцата била затрупана и с друга текуща работа. От друга страна тя разполагала и с възможността да поиска допълнително време, но очевидно (с оглед пълнотата на изготвените обяснения) това не било необходимо.

За работодателя не било налице задължение да предоставя на работника проучването по дисциплинарната преписка, като от представените доказателства било видно, че конкретните обяснения били снети с оглед ангажиране дисциплинарната отговорност на други лица. Н е било нужно в заповедта за налагането на дисциплинарното наказание да бъдат подробно описани всички документи, включително тяхното съдържание - достатъчно било само тяхното посочване.

Издадената от работодателя заповед за налагането на дисциплинарното наказание „уволнение“ била съобразена с изискванията на чл. 195 от КТ. В нея били посочени нарушителят, нарушенията, кога са извършени, наказанието и законните текстове, въз основа на които това наказание било наложено. Заповедта била мотивирана. При определяне вида на дисциплинарното наказание били взети предвид тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които били извършени, както и поведението на ищцата. От съдържанието на оспорената заповед и приложените писмени доказателства било видно, че преценката на критерия „тежест на нарушенията" от страна на работодателя се основавала на всички обстоятелства, имащи отношения към извършените нарушения. Това се установявало и от наложените на другите служители дисциплинарни наказания, за които били установени по-малък брой нарушения и била преценена тяхната тежест. Предвид горното, от страна на работодателя не била проявена тенденциозност и злоупотреба с работодателската власт.

В заповедта били установени нарушения на чл. 29, ал. 1 от Правилника за 4 вътрешния трудов ред на ,,Свободна зона - Русе" ЕАД. На 17.06.2021 г. за времето от 11:27 ч. до 13:37 ч., на 23.06.2021 г. за времето от 11:47 ч. до 13:11 ч., на 06.07.2021 г. за времето от 11:29 ч. до 12:54 ч. и на 08.07.2021 г. за времето от 11:43 ч. до 12:22 ч. ищцата ползвала почивка за хранене в повече от полагащата се такава в размер на 30 минути. Освен от електронното писмо на служителя А. А., тези факти били еднозначно установени и от обясненията на Г. Т. С., Р. П. П., М. Д. Г.. От обясненията на ищцата се установявало също, че на 16.07.2021 г. тя напуснала работното си място в 14:28 ч. без разрешение и не се завърнала на работа до края на работния ден в 17:ОО ч., с което нарушила задължението си за полагане на труд от 8:30 ч. до 17:ОО ч., съгласно чл. 29, ал. 1 от ПВТР, без да е поискала ползването на отпуск по реда на глава VІІІ от ПВТР за времето от 14:28 ч. до 17:ОО ч., като напускането на работното място не било с разрешението или по нареждане на работодателя. Обстоятелството, че ищцата твърди, че не се чувствала добре, било неотносимо, тъй като тя не е представила извинителен документ за отсъствието си. При всички случай тя не поискала разрешение да напусне работното си място, каквото било нейното задължение по трудовото правоотношение.

Преди започване ползването на отпуск за времето от 19.07.2021 г. до 30.07.2021 г., ра зрешен със заповед № 30-109/05.07.2021 г. и определено в заповедта лице за заместване - П. Г. , и щ ц а т а не положила дължимата грижа и не извършила необходимите действия по изпълнение на задълженията си, не изпълнила нарежданията на работодателя във връзка със заместването, не изпълнила задължението си за съгласуване и предаване на работата на заместващото я лице и неоказала помощ на заместващото лице, които действия произтичали от характера на работата и от факта, че било определено лице за заместване по време на ползването на отпуска още с издадената на 05.07.2021 г. заповед, с което нарушила разпоредбите на чл. 25, т. 4, 11 и 13 от ПВТР и длъжностната си характеристика. Обстоятелството, че в последния работен ден тя напуснала работното си място без да предаде делата на своя заместващ, било безспорно установено по делото. Налице било виновно неизпълнение н а задълженията по трудовия договор от страна на ищцата. Не били налице извинителни основания за неизпълнение на задълженията, като в резултат на извършените действия за „Свободна зона - Русе" ЕАД не били обезпечени изпълнението на задачите по т.8 от длъжностната характеристика, като били създадени затруднения при подготовката и оформянето на документи и достъп до документацията на дружеството, отнасящи се до трудови правоотношения със значим интерес. Счита предявеният главен иск за неоснователен и претендира неговото отхвърляне. Поради това не подлежал на разглеждане и иска за възстановяване на ищцата на длъжността, заемана от нея преди уволнението. Претендира присъждане на разноски.