Разпореждане № 6206 от 30.09.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 6206 гр. Благоевград, 30.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Частно гражданско дело № 20261210102616 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление: ****** срещу длъжника А. Д. А., ЕГН **********, настоящ адрес: ******, за заплащане на следните суми:

- сумата от 737,69 евро - неплатена главница по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40031027294 от 10.01.2025г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и А. Д. А., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 24.09.2026 г. до изплащане на вземането;

- сумата от 312,89 евро - неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 15.03.2025 г. до 15.07.2026 г.;

- сумата от 456,94 евро - неплатена неустойка, начислена на основание чл. 10 от ОУ към Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40031027294 от 10.01.2025г;

- сумата от 204,52 евро - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при неплащане повече от 90 календарни дни на вноска по договора за кредит, начислени на 14.06.2025г. ;

- сумата от 15,34 евро - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 30.03.2025 година;

- сумата от 269,72 евро - неплатена лихва за забава за периода от 16.02.2025г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 23.09.2026 г. /дата, предхождаща подаването на заявлението в съда/;

Претендират се и сторените по делото разноски.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40031027294 от 10.01.2025г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и А. Д. А. и ОУ към него.

Заявителят е представил копие от цитирания договор, погасителен план към договора, както и ОУ към него.

1

С разпореждане от 25.09.2026г. с оглед служебното начало на заповедния съд да следи за неравноправни клаузи в договори за потребителски кредите е указано на заявителя да конкретизира какви суми са били заплатени по процесния договор за потребителски кредит.

В указания тридневен срок заявителят е конкретизирал, че по договора е била заплатена в общ размер от 103,39 евро.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следите съображения:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК.

При анализа на изложеното в заявлението и приложенията към същото и предвид качеството на кредитополучателя - физическо лице, съдът намира, че в случая се касае за договор за потребителски кредит, при който освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл.

146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Съдът намира, че клаузите, според които се дължи неустойка за непредоставяне на обезпечения, както и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава, противоречат на принципите на равнопоставеност и добросъвестност на страните, като са нищожни, като противоречащи на добрите нрави, поради следното:

По отношение на неустойка за непредоставяне на обезпечения:

Съдът намира, че клаузите за неустойки (чл. 10 от ОУ към от договора за кредит) са нищожни поради следните съображения:

Понятието "добри нрави" касае морални категории и норми, на които чл. 26, ал.1 ЗЗД придава правно значение, доколкото тяхното нарушаване като последица влече порок на сделката, приравнявайки го на противоречието на договора със закона. Това ще рече, че ако със сделката са договорени необосновано високи цени, водещи и до неравноправно третиране на икономически слабата страна, посредством ползването на липсата на материални средства на едната страна за необосновано облагодетелстване на другата страна, то сделката противоречи на добрите нрави, доколкото се стига до положение, при което се ползва монополно положение. Следва да се има предвид, че критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /вж. Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009г., II т. о./. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да изпълнява и наказателна 2 функция. В случая обаче страните са уговорили клауза за задължаване на кредитополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора за гарантиране погасяването на всички изискуеми вземания, като при неизпълнение са предвидели неустойка в размер, който надвишава многократно печалбата на кредитора /възнаградителната лихва по договора/.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. От съдържанието на ОУ от процесния договор е видно, че размерът на уговорената неустойка е 456,94 евро, което надхвърля договорната лихва. Предвидено е още предварително, че неустойката ще се включва в текущото задължение за съответния месец и ще се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишение, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечение на главното задължение. Т. е. и санкционната функция на клаузата е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума с повече от двоен размер, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка. Следователно отсъства валидно съглашение за заплащане на неустойка

Тази неустойка представляват част от задължението по договора, като е елемент от договорното съдържание. Поради това неустойка следва да се приеме за част от "общия разход по кредита" по смисъла на § 1, т. 1 ЗПК и следователно да участва по реда на чл. 19, ал. 1 ЗПК при формиране на годишния процент на разходите (ГПР). Съобразно текста на договора, представен по делото това не е направено - ГПР е изчислен само върху главницата и лихвата, а неустойката са добавена след това, отделена е като отделна вноска и не участват при формиране на ГПР.

В настоящия случай в договора е посочен ГПР, който не отговаря на действителния размер на всички общи разходи по кредита, тъй като не включва неустойка за непредоставяне на обезпечения. Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл:

Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г. и др. / ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените плащания. Посочването на стойност по3 малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Нищожните клаузи, съответно неспазването на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на действителния ГПР, не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 ЗЗД от императивни правила. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната цел, предвидена в чл. 7 от Директива 93/13/ЕИО, тъй като продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите на тези продавачи и доставчици.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.

С оглед на гореизложеното, следва да се приеме, че има сериозно съмнение дали в договора е посочен правилен ГПР, т. е. не е посочен ГПР и целият договор следва да се приеме за вероятно нищожен на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради вероятно неравноправния начин на определяне на ГПР, като заявителят безспорно има право да получи само главница по договора, а заявлението му се отхвърля за всички останали вземания, тъй като тези вземания не са безспорни и за тях на основание чл. 411, ал.

2, т. 3 ГПК не се издава заповед, защото не са отчетени ефектите на евентуалната неравноправност.

По отношение сумите, претендирана на основание такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, съдът намира следното: Според твърденията на заявителя вземането за такси и разходи за извънсъдебно събиране е възникнало под условие за настъпил падеж на главните задължения. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато в случая е претендирана, наред с вземането за такса разходи. С уговарянето на таксата на практика се постига заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Подобна клауза противоречи на чл. 33 ЗПК, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. На последно място, следва да се отбележи и че не са изложени никакви твърдения какви конкретни действия фактически са били предприети от заявителя за извънсъдебно събиране на задължението. За да се търси възстановяване на разход, следва да е обосновано реалното му извършване, но твърдения за това липсват. В тази връзка и това вземане не следва да бъде присъждано.