Решение № 3602 от 06.08.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 12019/2022
- Вид
- Решение № 3602
- Подписан
- 06.08.2023
- В сила
- 26.04.2024
- Състав
- Тоско Петков Ангелов
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3602 гр. Пловдив, 06.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20225330112019 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правна квалификация чл. 108 ЗС от Р. В. В. и Д. С. Д. срещу Д. Г. Л..
Ищците твърдят, че са собственици при равни права на поземлен имот с идентификатор ****, ведно с построените в имота сграда с идентификатор **** със застроена площ 70 кв. м, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и сграда с идентификатор **** със застроена площ 41 кв. м, с предназначение: селскостопанска сграда. Ищцата Р. В. придобила собствеността върху 1/2 ид. ч. от процесния имот чрез дарение от своята майка – П. А. А., обективирано в нот. акт № ****, която от своя страна е придобила собствеността върху 1/2 ид. ч. от имота в резултат на доброволна делба, обективирана в нот. акт № ****. Ищецът Д. Д. придобил собствеността върху 1/2 ид. ч. от процесния имот чрез дарение от М. Ю. Д., обективирано в нот. акт № ****, която от своя страна придобила собствеността върху 1/2 ид. ч. от имота в резултат на доброволна делба, обективирана в нот. акт № ****. Съсобствеността между праводателите на ищците възникнала в резултат на наследствено правоприемство от М. С.. Г., поч. на **** г., легитимираща се като собственик на процесния имот по наследство от своя баща С. Г. Г. – собственик на имота на основание давностно владение, обективирано в нот. акт № ****. След като придобили собствеността ищците установили, че ответникът, заедно с членове на семейството си, се е самонастанил в поземления имот и ползва същия заедно със сградите без основание.
1
Предвид горното искат да бъде установено правото им на собственост върху процесния имот, както и да бъде осъден ответникът да им предаде владението.
Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответника Д. Л. е постъпил отговор на исковата молба, с който не оспорва, че ищците са придобили чрез дарение от своите праводатели по 1/2 ид. ч. от процесния имот. Ответникът оспорва твърдението, че липсва основание да ползва имота, както и че се е самонастанил в него заедно със семейството си. Твърди, че на 26.04.2021 г. между него и М. С. Г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на същия имот, съгласно който правото на ползване се предоставя на ответника след подписване на договора и заплащане на описаното в същия капаро, като това обстоятелство било удостоверено в самия договор саморъчно от продавача. Счита претенциите за неоснователни, като твърди, че ищците са били запознати своевременно с необходимите документи и доводи, че ответникът има право да ползва имота, но го прехвърлили на себе си, за да избегнат правото на ползване и придобиване на собствеността от ответника, като предприемат различни действия, за да го увредят.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От нотариален акт № **** г. се установява, че С. Г. Г. е признат за собственик на дворно място с площ от 730 кв.м. в ***, представляващо парцел ****, ведно с намиращата се в него паянтова жилищна сграда. Между страните не е спорно, че имотът е идентичен с процесния, като това се установява и от последващите нотариални актове.
С. Г. е починал на ***** г. и е оставил за свои наследници Ц. Г.- съпруга, К. Г. и М. Г.- дъщери. След смъртта на съпругата няма данни за други наследници, поради което правата са преминали към децата. К. Г. е починала през ***г. като неомъжена и без деца, поради което нейните права върху имота са били наследени от сестра й М. Г.
Последната е починала на***г. като неомъжена, без деца и нейни наследници съгласно удостоверението се явяват П. А. А. и М. Ю. Д.
Тези обстоятелства също не се оспорват от ответника, поради което следва да се приеме, че след смъртта на М. Г., посочените лица са се явявали единствени собственици на имота при равни права.
С нотариален акт № **** са извършили делба на съсобствени имоти като процесният, заедно със сградите в него е останал в съсобственост при равни права между двете. Непосредствено следва това с нотариални катове № ***и № ***, 2 съответно М. Д. дарява на ищеца Д. Д. 1/2 ид.ч. от процесните имоти, а П. А. дарява на Р. В. другата 1/2 ид.ч. от процесните имоти.
Предвид горното ищците се легитимират като собственици на земя и сградите изградени върху нея.
Ответникът се легитимира като купувач на имота по писмен предварителен договор за покупко-продажба, сключен с М. С. Г., като е посочено, че във онова на него е било предадено владението. По отношение на него е открито производство по чл. 193 ГПК, като от приетата СПочЕ се установява, че подписите на последната страница на договора за продавач и след капаро са изпълнени от М. С. Г. Поради това съдът намира, че авторството на документа се установява по делото.
След смъртта на М. Г. обвързани от това правоотношение се явяват нейните наследници П. А. и М. Д. Двете обаче са прехвърлили притежаваните от тях права преди подаването, съответно вписването на искова молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Поради това сключеният от наследодателя им предварителен договор се явява непротивопоставим на ищците по делото. Наследниците са се легитимирали като единствени собственици на земята и сградите и валидно са ги прехвърлили на ищците по делото. Основание за владението не се установява и от събраните гласни доказателствени средства, които са свързани с обстановката по подписването на предварителния договор и среща относно пребиваването на ответника в имота.
При тази поредност на извършване на сделките, ответникът по настоящото дело в предявил иск по чл. 135 ЗЗД срещу ищците и техните праводатели за обявяването на договорите за дарение за относително недействителни спрямо него. До приключването на настоящото дело производството по така предявените искове е било висящо. Тъй като искът по чл. 135 ЗЗД е конститутивен едно евентуално благоприятно за ответника Д. Л. решение ще има действия само за напред. Поради това, то би могло да бъде взето предвид след евентуалното му влизане в сила.
По въпроса за действието на решението по иска по чл. 135 ЗЗД е постановено Решение № 35 от 27.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3133/2019 г., I г. о. В него са дадени разяснения за това, че както е прието в мотивите към т. 1 от ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, искът по чл. 135 ЗЗД е облигационен, а не вещен. Това становище е аргументирано с това, че обявяването на сделката за недействителна е само спрямо кредитора, предявил иска и по аргумент от ал. 4 на чл.
135 ЗЗД – само до размера на вземането му. Счита се, че сделката не е станала само в отношенията между ищецът по този иск (кредитор) и длъжникът му – прехвърлител, за да се удовлетвори, като това имущество не се счита на третото лице- преобретател, а на длъжника. Увреждащата кредитора сделка обаче остава действителна в отношенията между страните по нея. Ако кредиторът не предприеме действия за 3 принудително събиране на вземането си или за удовлетворяване на непаричната си престация (например не предяви иск за потестативното си право да обяви предварителен договор за окончателен) или ако длъжникът изпълни доброволно, или даде вещ вместо плащане, сделката остава действителна, а кредиторът не придобива никакви права въз основа на решението по чл. 135 ЗЗД.
Посочено е също, че кредиторът по непарично вземане, включително и такъв по предварителен договор може да иска обявяване за относително недействителна на сделка, която го уврежда (ПП-1-65). В мотивите към т. 2 от ТР № 2/09.07.2019 г. по тъл. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС е разгледано съотношението между искът по чл.
19, ал. 3 ЗЗД и искът по чл. 135 ЗЗД. Прието е, че за кредитора по предварителния договор е налице правен интерес да предяви отменителния иск и съответно успешното му провеждане дава възможност да се обяви за окончателен сключеният преди увреждащата сделка предварителен договор, поради което производството по чл. 135 ЗЗД се явява преюдициално спрямо производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. И в този случай само по отношение на кредитора-ищец (поемател по предварителен договор) при уважаване на предявеният от него иск по чл. 135 ЗЗД се счита, че имота не е прехвърлен според изричното разпореждане на закона. Потестативното право да се иска обявяване на предварителният договор за окончателен обаче не е предмет на този иск, поради което решението по чл. 135 ЗЗД не прави ищеца собственик. Той може да поиска след успешно провеждане на Павловият иск да се обяви договора за окончателен, но може и да не упражни това свое право. В този случай решението по Павловият иск няма да повлияе върху вещно-прехвърлителния ефект на сделката, макар тя да е обявена за относително недействителна по отношение на него, защото решението няма вещно действие.
Ето защо самото предявяване и дори уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД не води до възникването на права за настоящия ответник противопоставими на ищците.
Те продължават да се легитимират като собственици на имотите, защото в отношенията между тях и праводателите им сделките са действителни и пораждат предвидените в закона последици по прехвърлянето на собствеността. По отношение на тях няма да отпадне прехвърлителното действие на сделката като едно евентуално благоприятно за ответника решение по чл. 135 ЗЗД няма да има обратно действие.
С доклада на делото владението на имота от ответника е отделено като безспорно обстоятелство, като не се доказва основание за това противопоставимо на ищците.
По изложените съображение предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
Представените по делото копия на жалби от М. Г. нямат отношение по релевантните за делото въпроси и не са необходими за изясняването на предмета му.
4
Относно разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците следва да бъдат присъдени разноските по делото в размер на 910 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Г. Л., ЕГН **********, адрес: ****, ч е Р. В. В., ЕГН **********, адрес: **** е собственик на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт № *****, на 1/2 ид.ч., и, че Д. С. Д., ЕГН **********, адрес: **** е собственик на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт № *****, на 1/2 ид.ч. от следните имоти: поземлен имот с идентификатор ***** по КК и КР на *****, одобрени с заповед № РД-18-76 от 20.11.2007г. на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо имота от 04.08.2022 г., адрес: ****, площ 728 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване; номер по предходен план: **** , ведно със сграда с идентификатор *****, със застроена площ от 70 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сградата- еднофамилна и сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 41 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда, като ОСЪЖДА Д. Г. Л., ЕГН **********, адрес: ****, да предаде на Р. В. В., ЕГН **********, адрес: ***** владението на 1/2 ид.ч. и на Д. С. Д., ЕГН **********, адрес: *****1, владението на 1/2 ид.ч. от описаните недвижими имоти, а именно: поземлен имот с идентификатор*****, одобрени с заповед № РД-18-76 от 20.11.2007г. на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо имота от 04.08.2022 г., адрес: *****, площ 728 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване; номер по предходен план: *****, квартал ****, парцел ****, съседи: *****, ведно със сграда с идентификатор ***** със застроена площ от 70 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сградата- еднофамилна и сграда с идентификатор *****, със застроена площ от 41 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда.
ОСЪЖДА Д. Г. Л., ЕГН **********, адрес: *****, да заплати на Р. В. В., ЕГН **********, адрес: *****, ***** и Д. С. Д., ЕГН **********, адрес: *****, сумата от 910.00 лева-разноски по делото.