Решение № 176 от 15.07.2021, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 107/2021
- Вид
- Решение № 176
- Подписан
- 15.07.2021
- Състав
- ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ, ИСКРА ПЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 613а ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 632 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 632 ал. 2 · Търговски закон
- чл. 634в · Търговски закон
- чл. 635 ал. 3 · Търговски закон
- чл. 658 ал. 1 т. 1 · Търговски закон
- чл. 711 ал. 1 т. 3 и т. 4 · Търговски закон
- чл. 711 ал. 1 т. 3 и т. 4 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 176 гр. Велико Търново , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:
ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно търговско дело № 20214001000107 по описа за 2021 година Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 613а ал. 1 и чл.
632 ал. 2 от ТЗ.
С Определение № 260045/08.02.2021 год., постановено по т. д. № 154/2013 год., Плевенският окръжен съд възобновил производството по несъстоятелност на ЕТ „Е.Й.“ – гр. Плевен.
Жалба против определението е подадена от ЕМ. П. Й., в качеството й на ЕТ „Е.Й.“ (н). Нито първоначалният кредитор „Юробанк България“ АД, нито цесионерът „Колект БГ“ ЕАД, са спазили процедурата по чл. 99 от ЗЗД. Синдикът също не е уведомил длъжника за извършената цесия. По този начин е лишена от правото да преговаря и да се споразумява с новия кредитор. Увреждат се и правата на ипотекарния длъжник. С откриване на производството по несъстоятелност правомощията на органите на дружеството не се прекратяват и несъстоятелният длъжник запазва органното си представителство. В спряно производство по несъстоятелност синдикът няма представителни права. „Колект БГ“ ЕАД не може да се легитимира като кредитор на този етап, тъй като синдикът няма правомощия да го впише в списъка на кредиторите. Съдът неправилно е приел, че разноските 1 са внесени от кредитор с прието вземане. Дружеството не фигурира в списъка и не може да иска възобновяване. Не може да се приеме, че има спиране на срока по чл. 632 ал. 2 от ТЗ, тъй като не е имало пречка след 21.05.2020 год. кредиторът да поиска възобновяване на производството и замяна на кредитора с друг. Договорът за цесия е от 27.03.2020 год., а искането на цесионера до съда е от 02.02.2021 год.
Налице е недобросъвестно поведение и едногодишният срок не е спазен. Моли съда да отмени определението.
В писмения си отговор ответникът по жалбата „Колект БГ“ ЕАД чрез пълномощника си адв. Хр. М. заема становище за неоснователност на жалбата.
Моли съда да я остави без уважение и да потвърди определението като валидно, допустимо и правилно. Връчването на уведомлението за цесията е извършено на синдика, тъй като търговецът не разполага с представителна власт, считано от обявяване на несъстоятелността (чл. 711 ал. 1 т. 3 и т. 4 от ТЗ). От тогава представителството е в правомощията на синдика съгласно чл. 658 ал. 1 т. 1 от ТЗ.
Представителството на органите на търговеца по чл. 635 ал. 3 от ТЗ е само за процесуални действия, но не и спрямо изявленията с материално-правен ефект.
Обстоятелството, че производството е спряно, не отнема представителната власт на синдика. Дори и да не е налице редовно уведомяване за цесията, липсата му не е основание да се откаже правото на цесионер да защити и запази вземането си чрез заплащане на разноските по несъстоятелността и да направи искане за възобновяване. Дължимостта на вземането не е отменена, то вече е прието от синдика и се нуждае от принудително удовлетворяване. Развитите в отговора съображения се поддържат в съдебно заседание от процесуалния представител адв. Н. Яков.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
С Определение № 1069/03.12.2019 год. по т. д. № 154/2013 год. Плевенският окръжен съд спрял производството по делото на осн. 632 ал. 1 ТЗ и указал на длъжника и кредиторите, че ако в срока по чл. 632 ал. 2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на производството, то ще бъде прекратено, а длъжникът – заличен в търговския регистър.
Определението е вписано в търговския регистър на 04.12.2019 год.
2
На 05.02.2021 год. (пощ. клеймо 02.02.2021 год.) по делото е постъпила молба от „Колект БГ“ АД чрез адв. Хр. М., в която е заявено, че от 27.03.2020 год. е кредитор на длъжника ЕТ „Е.Й.“ въз основа на сключен на 27.03.2020 год. с кредитора „Юробанк България“ АД договор за прехвърляне на вземания.
Направено е искане за вписване на новия кредитор и за възобновяване на производството. Към молбата е приложен договорът за цесия и уведомление по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД до длъжника, получено от синдика на 02.02.2021 год., както и платежно нареждане за внесени разноски по несъстоятелността в размер на 4 000 лв.
С обжалваното в настоящото производство Определение №
260045/08.02.2021 год. съдът възобновил производството по делото, като приел, че са налице предпоставките по чл. 632 ал. 2 от ТЗ.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Преди всичко, следва да се отбележи, че обжалваното определение има характер на решение. В разпоредбата на чл. 632 ал 3 от ТЗ изрично е посочен вида на акта, с който съдът се произнася при възобновяване на производството (в т. см.
Определение № 207/04.04.2018 год. на ВКС по ч. т. д. № 915/2018 год., II т. о., ТК).
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
За да счете, че се налице предпоставките по чл. 632 ал. 2 от ГПК за възобновяване на производството, съдът по несъстоятелността е приел, че „Колект БГ“ АД е кредитор на длъжника, легитимиран да иска възобновяване на производството; че молбата е депозирана в срока по чл. 632 ал. 2 от ГПК и че са предплатени разноските по несъстоятелността.
Въззивната инстанция счита за правилен извода на първостепенния съд за наличие на предпоставките по чл. 632 ал. 2 от ТЗ за възобновяване на производството по несъстоятелност и напълно споделя мотивите, изложени в обжалваното решение.
Молителят в производството по чл. 632 ал. 2 от ТЗ „Колект БГ“ АД е кредитор на длъжника ЕТ „Е.Й.“, валидно придобил вземането от „Юробанк България“ АД – кредитор с прието и включено с списъка на кредиторите вземане 3 към длъжника. За целите на производството по възобновяване – едностранно по своя характер, представените писмени доказателства – договор за цесия и уведомление по чл. 99 ал. 2 от ЗЗД, са достатъчни да легитимират молителя като кредитор. Всички останали въпроси, които длъжникът повдига – относно съобщаването на цесията и вписването на новия кредитор, са неотносими в производството по възобновяване. Те биха били от значение в следващите етапи на производството – при разпределението на суми и удовлетворяване на кредиторите, или при доброволно плащане от страна на длъжника на цедираното вземане (каквото твърдение в случая няма).
Молбата е подадена в едногодишния срок по чл. 632 ал. 2 от ТЗ. Същият е започнал да тече на 04.12.2019 год., когато в търговския регистър е вписано решението за спиране, спрял е да тече в периода 13.03.2020 год. – 20.05.2020 год., а крайният му срок е 10.02.2021 год. С оглед на това, подадената на 05.02.2021 год. (пощ. клеймо 02.02.2021 год.) молба е депозирана в срок.
Налице е и последната предпоставка за възобновяване на производството – кредиторът е депозирал необходимата сума за предплащане на определените от съда разноски.
Като е счел за основателна молбата на кредитора „Колект БГ“ АД по чл. 632 ал. 2 от ТЗ и е възобновил производството по несъстоятелност на ЕТ „Е.Й.“, първостепенният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260045/08.02.2021 год. на Окръжен съд – Плевен по т. д. № 154/2013 год. по описа на същия съд.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър.
Препис от него да се изпрати на Агенция по вписванията, Регионална дирекция – гр. Велико Търново, Търговски регистър.
Решението подлежи на вписване в книгата по чл. 634в от ТЗ, водена при ГОС.
4
Препис от него да се изпрати на ПлОС за вписване в книгата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5