Решение № 16 от 17.03.2025, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Айтос, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Дж. Богданова при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно наказателно дело № 20252110200006 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на Е. Л. С., ЕГН **********, с адрес:

***, действащ чрез адв.Т. С. П. - ВАК против Наказателно постановление (НП) № 8994 от 22.11.2024 г., издадено от Началник на отдел „Контрол на РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция “Пътна инфраструктура“ - гр.София, с което за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“, предл.1 от Закона за пътищата (ЗП) с чл.5, ал.1, т.1, б.“а“, чл.8, ал.1 и във връзка с чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.53, ал.1 във връзка с чл.26, ал.2 от Закона за пътищата на жалбоподателя Е.С. е наложено наказание глоба в размер на 1000,00 (хиляда) лева.

Жалбоподателят С. оспорва законосъобразността на наказателно постановление и моли да бъде отменено, като в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.Т.П. от АК-Варна поддържа жалбата. Твърди наличието на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, както и липса на виновно извършено административно нарушение. Моли за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Не ангажира доказателства.

Въззиваемата страна Агенция “Пътна инфраструктура“ - гр.София при изпращане на преписката не излага конкретно становище по основателността на жалбата. В съдебно заседание, чрез представителя си юрисконсулт М.Г. се позовава на правилност и законосъобразност на обжалваното постановление, като моли за потвърждаването му.

Представя доказателства и моли за присъждане на разноски за юрисконсултско 1 възнаграждение.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че на 25.10.2024 г. в 11:05 часа на път I-6, км 473, в посока ***, жалбоподателят Е. С. управлявал и извършвал превоз на товари (сглобяема къща) с МПС с две оси, марка „Волво“, модел „ФЕ“, с рег.№ В 3372 ТС, без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата (Разрешително), съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

При извършена на място проверка актосъставителят Т. Н. М. – гл. инспектор в отдел КРПМ, АПИ – Бургас, в присъствие на св.Ю. А. М., приел, че водачът осъществява движение на описаното ППС без разрешение за дейността от специалното ползване на пътищата. Това обстоятелство според показанията на св.М. и св.М. било установено от тях при проверка, извършена чрез измерване с техническо средство – ролетка 0 1301/18 (5м.). В съставения на място Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0010324/25.10.2024г. било отразено, че водачът осъществява движение без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя (АПИ) на извънгабаритно ППC пo пap.1, т.1 от ДР на Наредба 11/03.07.2001г на МРРБ, като необходимостта от разрешение се доказвала от направеното на място измерване, при което се констатирало надвишаване на нормите н а Наредбата, а едновременно с това нарушението е правно съотнесено в АУАН към разпоредбите чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата, във връзка с чл.5, ал.1, т.1 б.“а“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ. Жалбоподателят подписал акта без възражения.

Въз основа на акта за нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление. В последното е възпроизведено съдържанието на акта за нарушение, като в постановлението е отразено, че измерените параметри на ППC показват, че същото е извънгабаритно – измерената ширина е от 3.00м. при допустима максимална ширина на ППС 2.55 м., съгласно чл.5, ал.1, т.1 от Наредбата, като превишаването е 0.45 м. При тaкa измерените параметри на ППC, водачът не представил на длъжностното лице на AПИ валидно разрешение за дейности от специалното ползване на пътища (разрешително) за движение на извънгабаритни и/или тежки ППC“. Ето защо и на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“, предл.1 от Закона за пътищата във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.53, ал.1 във връзка с чл.26, ал.2 от Закона за пътищата (ЗП) на жалбоподателя С. е наложено наказание глоба в размер на 1000,00 (хиляда) лева.

Горната фактическа обстановка, съдът възприема въз основа на отразеното в АУАН и при съпоставката му със събраните в хода на делото писмени и гласни 2 доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалба е допустима, подадена в срок. Наказателното постановление, видно от приложеното в делото (на л.13) известие за доставяне, е получено от жалбоподателя на 12.12.2024 г., като същото е обжалвано от Е. Л.С. с подадена чрез пълномощника му адв.Т.

П. жалба, заведена в А”ПИ”, ОПУ-гр.Бургас с вх.№ 94-00-5570/23.12.2024 г. (л.3 от делото), поради което съдът счита, че е обжалвано в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Въз основа на извършената цялостна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, и при така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима.

Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. чл.

84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон в обжалвания санкционен акт. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл. 40 и чл. 43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл. 42 ЗАНН реквизити. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчване и на двата акта (АУАН и НП). НП формално е редовно от външна страна и съдържа задължителните реквизити, предвидени в ЗАНН. Независимо от изложеното, според настоящия състав НП се явява незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон и подлежи на отмяна поради несъставомерност на деянието, в което жалбоподателят е обвинен.

Според настоящия състав разпоредбите на Наредба 11/30.07.2001 г. не са относими към специалното ползване на пътя, а към движението на тежки и извънгабаритни ППС. Наредбата е издадена на основание чл.139 от ЗДвП и съгласно разпоредбите й, административнонаказателната отговорност на водача би могла да бъде ангажирана на основание чл.177, ал.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП. Кръгът от лица (физически лица), които носят административнонаказателна отговорност, съгласно ЗП са собствениците и превозвачите. Именно върху тях тежи задължението да се снабдят със съответното разрешително, респективно да заплатят дължимата пътна такса.

Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкцията по чл.53 от ЗП в различните хипотези. С оглед на това настоящият състав приема, че е налице несъставомерност на деянието с оглед неговия субект, което е предпоставка за отмяна на наказателното постановление. Разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ ЗП предвижда, че за дейности от специалното ползване на пътищата се забранява движението на извънгабаритни и тежки 3 пътни превозни средства без разрешение. Разрешението се издава по реда, указан с Раздел IV от Наредба № 11/03.07.2001 г. „Специалното ползване на пътищата“ е дефинирано с § 1, т.8 от ДР на Закона за пътищата, като „използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица“. Разрешителното, което се изисква по чл.26 от Закона за пътищата е различно от разрешителните, които се издават по чл.177, ал.3 от ЗДвП, във връзка с разпоредбите на Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Съобразно чл.18, ал.5 от Закона за пътищата, специалното ползване на пътищата се извършва при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет – Наредба за специално ползване на пътищата, приета с ПМС № 179/4.07.2001 г. Според § 2 ПЗР на тази Наредба, специалното ползване на пътищата, чрез превозване на тежки и извънгабаритни товари се извършва при условията и по реда на Наредбата по чл.139 от ЗДвП. В процесния случай обаче административнонаказателната отговорност не е ангажирана за превозването на тежък или извънгабаритен товар, в условията на специално ползване на пътищата (§ 1, т. 8 от ДР на Закона за пътищата), а за движение на ППС, чийто товар, при измерване е установено, че надвишава максимално допустимана ширина от 2.55м. Установеният ред за управляване на моторно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството по чл. 177, ал. 3 ЗДвП е редът, предвиден в Наредба № 11/03.07.2001 г. и именно тази наредба определя допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите пътни превозни средства. При това положение, управляването на пътно превозно средство с размери, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да се спазва установения за това ред (какъвто е процесният случай), се санкционира на основание чл.177, ал.3, вр. чл.139, ал.1, т.2, предл. първо от Закона за движението по пътищата, но не и на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата. Освен това, посочените в чл. 53 от Закона за пътищата физически лица са тези, които осъществяват транспортната дейност, в качеството си на търговци, регистрирани по съответния ред, а не физическите лица - водачи на пътното превозно средство. Именно регистрираните превозвачи – търговци следва да се снабдят със съответното разрешение за извършване на превоз в случаите по чл.26 от Закона за пътищата. Следователно деянието, за което е наложена глобата на жалбоподателя е несъставомерно по отношение състав на нарушението по чл. 53, ал.1, т.2, предл. първо, вр. с чл. 26, ал.2, т.1, б.“а“, предл.1 от ЗП.

С оглед изложеното вмененото на жалбоподателя обвинение за извършено нарушение по смисъла на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП вр. чл. 26, ал. 2, т. 1 б. „а“, предл.1 от ЗП се явява несъставомерно и недоказано, което от своя страна води и до незаконосъобразност и 4 на атакуваното наказателно постановление.

С оглед изложеното жалбата против НП се явява основателна. Като такава следва да се уважи, като НП се отмени. В конкретния случай административнонаказателното производство по издаване на обжалваното НП е протекло при неизяснена в цялост и фактическата обстановка, включително досежно установаване субекта на административнонаказателната отговорност – в случай, че АНО е приел, че такава следва да бъде понесена.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде изцяло отменено.

Като последица от отмяната на НП и на осн. чл.63, ал.3 от ЗАНН въззиваемата страна следва да понесе деловодните разноски на жалбоподателя, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 (четиристотин) лева, съгласно приложения списък и договор за правна защита и съдействие.