Определение № 1156 от 25.09.2019, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

1156

25.09.2019г. гр.Бургас

Бургаският окръжен съд гражданска колегия в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

С. М.

Членове: като разгледа докладваното от съдия Михов търговско дело № 24 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано, след като с влязло в сила на 13.12.2018г. определение от 20.11.2018г. по гр.д.№ 14031/2018г. по описа на Софийски градски съд е било прекратено производството.

Постъпила е искова молба с посочено правно основание чл. 226 от КЗ (отм.) от Ф.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, П.И.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и А.И.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. С.С.Ч. ***, с адрес на кантората: гр. София 1000, ***А, ет. 8 като представител на Адвокатско дружество „Ч., Петкова и И.“ с БУЛСТАТ *********, вписано в ТРРЮЛНЦ под № ********** против Застрахователно дружество „Евроинс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

София 1592, район „Искър“, бул. “Христофор

Колумб“ № 43, представлявано заедно от изпълнителния директор Антон Йотов Пиронски, чрез пълномощник Адвокатско дружество „Бързашка, Ангелова, Димитрова“ с БУЛСТАТ *********, вписано в ТРРЮЛНЦ по ф.д. № 416/2017г. по описа на СГС, чрез адв. Елена Бързашка, със съдебен адрес:***, да бъде осъдено ответното дружество да заплати на всеки от ищците сумата от по 60 000 лв. – частично от 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на смъртта на Стефан И.Б. в резултат на настъпило на 13.10.2013 год. ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил – Мирослав Витков Петков, с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумите, считано от момента на увреждането – 13.10.2013 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

При проверка на редовността на разменените книжа съгласно предл. 1 на ал.1 на чл.374 от ГПК, съдът констатира следното: За разглеждането на настоящите обективно кумулативно съединени искове с оглед предмета им е въведено нарочно особено исково производство в глава 32 на Част ІІІ от ГПК и следователно те следва да се разглеждат по правилата на този особен исков процес. Исковата молба, подчинена на общите изисквания на ГПК към нея за предявяването й, е редовна. На основание чл. 367 от ГПК, са изпратени преписи от исковата молба, заедно с приложенията към нея на ответника, на който е указано да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. По делото в срок е постъпил отговор на исковата молба, препис от който е изпратен на ищците, като им е указана възможността за подаване на допълнителна искова молба. Такава е постъпила в съда в указания срок, като препис от нея беше връчен на ответната страна. В предоставения срок, ответникът е депозирал допълнителен отговор. При това положение книжата по делото до настоящия момент са съставени и разменени редовно съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.

При проверка на допустимостта на предявения иск съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл. 374 от ГПК, съдът констатира следното: Искът, предмет на настоящото дело е подсъден на съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването му, тъй като се твърди, че в полза на ищците е възникнало изискуемо вземане за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинено от лицето Мирослав Витков Петков пътно-транспортно произшествие. Исковете са предявени съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл. 104 т.4 и чл. 115, ал. 2 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция, с оглед размера на цената на исковата претенция, който е и съд по местонастъпване на застрахователното събитие. На основание чл.83 ал.1, т.4 от ГПК, ищците са освободени от внасянето на държавна такса и разноски в производството.

До настоящия момент не са станали служебно известни на съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки, водещи до недопустимост на предявените искове. При това положение предявените искове са допустими.

С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът счита, че на основание чл. 374 ал. 2 от ГПК, следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание. В настоящото определение съдът следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.

Проект за доклад:

Твърди се в исковата молба, че с влязла в сила на 13.07.2016 г. присъда № 129/ 27.06.2016г. по НОХД № 480/2016г. по описа на ОС-Бургас, Мирослав Витков Петков е бил признат за виновен затова, че на 13.10.2013 г. на първокласен път № Е 773 с посока на движение от гр.София към гр.Бургас в района на 476.5 км, при управление на МПС автобус с рег. № СА 40

89 КХ, марка „Мерцедес“, собственост на „Юнион ивкони“ ООД – София е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП и е причинил смъртта на Стефан И.Б., поради което и на основание чл.343а ал.1, б.“б“, вр. чл.343 ал.1, б.“в“, предл.второ, вр.чл.342 ал.1 от НК, вр.чл.20 ал.2 от ЗДвП, вр.чл.373 ал.2 от НПК и чл.58а ал.1 от НК, съдът го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 8 месеца, отложено за изпитателен срок от 3 години и го е лишил от право да управлява МПС за срок от 9 месеца. Последица от причиненото ПТП е смъртта на Ст.Б. – брат на ищците. Същите били неразделни със своя брат, като заедно понасяли несгодите на живота. Смъртта им отнела сигурността, предизвикала стресови състояния, вътрешна опустошеност, безсилие в живота.

Заявява се, че отговорността на ответното дружество произтичала от сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № 07113001346055, със срок на покритието 10.06.2013 г. – 09.06.2014 г. Застраховката покривала отговорността на собствениците, ползвателите и държателите на МПС и на упълномощените от тях лица за водачи.

Ищцовата страна излага становище относно обезщетителния характер на имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ и обема на тази отговорност, чиито граници са определени в чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, като съгласно чл. 226 от КЗ (отм.) увредените лица имат право да искат обезщетението пряко от застрахователя. Заявява се в исковата молба, че вредите, които продължавали да търпят ищците, са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, предвид смъртта на близкият им роднина Ст.Б..

Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл.367 от ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва изцяло както по основание, така и по размер. Ответникът не оспорва наличието на валиден застрахователен договор, действащ към датата на събитието.

Заявява, че ищците не разполагат с активна процесуална легитимация, тъй като не е налице твърдяната близост със загиналия, съотв.не са налице предпоставките според ТР № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ВКС. Доказателство затова са незнанието от страна на Ф.Б., кога е роден Стефан Б., как се казва жената, с която е живял последният, имената и броя на сестрите и братята, които има (над девет). Ответната страна прави възражение по изложените твърденията в исковата молба за духовна връзка и близки отношения между пострадалия и ищците, като се позовава на заложените в постановления № 4/61г., № 5/69 г. и № 2/84 г. на Пленума на ВС критерии за обезщетяване за неимуществени вреди от смърт на друго лице.

Направено е възражение за погасяване на претендираното обезщетение поради настъпила 5-годишна давност на основание чл.197 от КЗ (отм.), както и на претенциите за лихви. Спрямо последните давността е настъпила и на основание чл.111 б.“в“ от ЗЗД предвид изтичането на по-краткия 3-годишен срок.

Недопустимостта на претенциите произтичала и от нормата на чл.432 ал.1 от КЗ, вр.чл.380 от КЗ, която пък изисквала от лицето, което има право на обезщетение, да поиска това първо от застрахователя. Тези норми като процесуалноправни, били влезли в сила и за старите случаи, за които се прилага старият КЗ (до 01.01.2016г.). А ищците не са отправяли искания до застрахователя.

На следващо място се излага от ответната страна становище относно неоснователността и необосноваността на предявената искова претенция, тъй като §.96 ал.1 от ЗИД на КЗ (ДВ бр.101/ 07.12.2018г.) ограничава размерите на обезщетенията на лицата по чл.493а ал.4 от КЗ до 5000 лв., след като все още не е приета наредба за утвърждаване на методика по чл.493а ал.2 от КЗ. Съгласно трайната практика на ВКС, справедливостта изисква от съда да определя във всеки конкретен случай онзи необходим, но и достатъчен паричен еквивалент, който да възмезди увредените лица за претърпените вреди. Твърди се, че претендираното обезщетение не съответства на изискването за необходимост и достатъчност, с оглед на което е незаконосъобразно (в нарушение на чл. 52 от ЗЗД), необосновано (с оглед конкретните неимуществени вреди) и завишено по размер.

Отделно от това на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД твърди, че наследодателят на ищците е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат чрез управляване на велосипед в тъмната част от денонощието без светлоотразителна жилетка и светлоотразителни обозначения на велосипеда, по средата на пътното платно, под алкохолно опиянение, създавайки опасност и за останалите участници в движението.

По отношение на претенцията за законна лихва от датата на събитието, същата се оспорва с твърдението, че е погасена по давност.

Постъпилата в срока по чл.372 от ГПК допълнителна искова молба, съдържа доводи за неоснователност на наведените от ответника възражения. Близката връзка между ищците и загиналия ще бъде доказана в хода на производството. Исковата молба е предявена пред съд, който не е местно компетентен да я разгледа, следва да се приложи чл.62 ал.2 от ГПК. Изпратена е била на 12.10.2018 г. (съобразно пощенското клеймо), т.е. пред изтичане на 5-годишния срок.

Чл.498 от КЗ не може да се прилага, тъй като §.22 от КЗ препраща към отменения кодекс за заварените случаи. Размерът на претенциите бил изцяло съобразен с практиката на съдилищата, като близостта между ищците и загиналия е била голяма.

Съпричиняване от страна на Ст.Б. не е доказано да е имало, като възраженията на ответната страна са голословни.

Законната лихва се дължи от момента на увреждането върху цялата сума, като не е налице настъпила погасителна давност за претенциите в тази им част.

Направени са възражения по доказателствените искания на ответника.

Подаденият в срока по чл.373 от ГПК отговор на допълнителната искова молба, съдържа уточнения във връзка с възраженията за съпричиняване от страна на пострадалия.

Заявява се, че се поддържат всички направени възражения.

Предявените искове са обективно кумулативно съединени и имат своето правно основание в чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.), вр. §.22 от ЗИД на КЗ и чл.86 от ЗЗД.

Съдът, с оглед изразените становища счита за необходимо да обяви на страните, че следните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване, а именно: наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответника и прекия причинител на вредата по застраховка „Гражданска отговорност“ за моторното превозно средство, с което е било причинено произшествието. Причинно-следствената връзка между ПТП и смъртта на Ст.Б. е част от обстоятелствата, които гражданският съд е длъжен да вземе предвид на основание чл.300 от ГПК, поради което и предвид исканията на страните, следва също да бъде приета за безспорно обстоятелство.

Съгласно чл.

154 ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищците носят тежестта да установят при условията на пълно и главно доказване настъпването на застрахователно събитие, неимущественото си увреждане, размера на вредите, причинно-следствената връзка между болките и страданията, резултат от нанесените телесни повреди. Ответникът носи тежестта да докаже своите правоизключващи и правопогасяващи възражения, да установи своите твърдения, въведени в процеса с отговора на исковата молба, както и всички свои възражения, свързани с оспорения размер на предявените и поддържани против него претенции за заплащане на неимуществени вреди, в това число да докаже пълно и главно възражението си за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат.