Решение № 294 от 14.03.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. София, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20221000502970 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С Решение № 261850 от 03.06.2022г., постановено по гр. дело № 8153/2018г. СГС, I ГО, 9 състав е приел за установено по предявения от „Климатроник“ ЕООД против „Совтранс Ауто“ ЕООД иск с правно основание чл.108 от ЗС, че „Климатроник“ ЕООД е собственик на жилище, заемащо целия партерен етаж от къща, находяща се в гр. София, СО-район „Триадица“ на ул.“***“ №11, със застроена площ от 137 кв.м., заедно с 1/3 ид.част от общите части на сградата и 1/3 идеална част от дворното място, върху което е построена, съставляващо УПИ XV-12 в кв.329 по плана на гр.София, м.“ГГЦ-6- I част“, целият с площ от 312 кв.м. по скица, а по нот. акт от 308 кв.м, при граници, описани в исковата молба, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кад. карта и кад. регистри, одобрени със заповед № РД-18-108/13.12.2016г. на ИД на АГКК, като е осъдил „Совтранс Ауто“ ЕООД да предаде на „Климатроник“ ЕООД владението върху гореописания недвижим имот. С решението СГС, I ГО, 9 състав е осъдил „Совтранс Ауто“ЕООД да заплати на „Климатроник“ ЕООД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по 1 делото разноски в размер на 7657,39 лв. Решението е постановено при участието на СИ М. И. Б. и „Райфайзенбанк България“ ЕАД като трети лица помагачи на страната на ищеца.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното произоводство – „Совтранс ауто“ ЕООД, чрез пълномощника му. В жалбата се релевират възражения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Поддържа се довод, че издаденото на 04.02.2016г. от Ч. Б. възлагателно постановление в полза на „Климатроник“ ЕООД не било и не можело да влезе в сила поради следните причини: 1. настъпилото на 08.01.2016 г. спиране на изп.д. № 887/2014 г. по описа на Ч. Б. (в резултат на откритото на 08.01.2016 г. производство по несъстоятелност на „Боско Строй“ ЕООД), което съставлявало правна пречка за извършването на изпълнителни действия по това дело, вкл. за издаването на процесното възлагателно постановление; 2. откритото на 27.07.2016г. производство по несъстоятелност на „Тома Строй“ ЕООД, което също съставлявало правна пречка за влизането в сила на възлагателното постановление. Изразява се становище, че вземанията на „Райфайзенбанк България“ ЕАД били приети в производството по несъстоятелност на „Боско строй“ ЕООД (в несъстоятелност), поради което, считано от 07.04.2016 г. изп.д. № 887/2014 г. по описа на Ч. Б. било прекратено по право - на основание чл. 638, ал. 4 от ТЗ. Допълва се, че с откритото на 27.07.2016 г. производство по несъстоятелност спрямо „Тома Строй“ ЕООД е бил консолидиран и специалният фактически състав по чл.

717н, ал. 3 от ТЗ. Поради което се прави извод, че считано от 27.07.2016 г., процесният имот е подлежал на осребряване само от синдика на ипотекарния длъжник „Тома Строй“ ЕООД. Релевира се възражение, че игнорирането на разпоредбата на чл. 717н ТЗ би довело до „двукратното удовлетворяване от ипотекирания имот“ от страна на взискателя. Изразява се несъгласие с приетото от първостепенния съд, че дружеството – ответник упражнява фактическата власт върху имота. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на СГС.

В срока по чл. 263 от ГПК са постъпили отговори на въззивната жалба от ищеца – „Климатроник“ ЕООД и от третото лице помагач – „ОББ“ АД правоприемник на „Кей Би Си България“ ЕАД /старо наименование „Райфайзенбанк България“ ЕАД/. В отговорите на страните се поддържа становище за неоснователност на релевираните в жалбата възражения.

2

Излагат се подробни съображения за правилност на обжалваното първоинстанционно решение. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да потвърди решението на СГС.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а разгледана по същество, се явява частично основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

За да постанови обжалваното решение, СГС се е позовал на разясненията, направени в решение № 55 от 20.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3415/2020 г., II г. о., ГК, като е приел, че към 27.07.2016 г., когато е била обявена неплатежоспособността на „Тома строй“ ЕООД, считано от 31.12.2014 г. и е било открито производството по несъстоятелност, фактическият състав на публичната продан на процесния имот по изпълнително дело №20148380410887 по описа на ЧСИ Б. вече е бил приключил с издаване на постановление за възлагане от 04.02.2016г. в полза на ищеца. Посочил е, че спрямо този изпълнителен способ не могат да настъпят последиците по чл. 638 ТЗ. Допълнил е, че обжалването на постановлението за възлагане само отлага настъпването на вещнопрехвърлителния му ефект, /доколкото жалбата е неоснователна/, но производството по чл. 435 ГПК не е част от съответния изпълнителен способ /публична продан на недвижим имот за удовлетворяване на парично вземане на взискателя/, действията по който се атакуват. Поради това е направил извод, че в масата на несъстоятелността на „Тома строй“ ЕООД е включено не правото на собственост върху процесния имот, а сумата, заплатена от ищеца при осъществената публична продан. Посочил е, че с влизане в сила на постановлението за възлагане на 29.01.2020г. е настъпил и вещнопрехвърлителния ефект на приключилата преди обявяване на несъстоятелността на „Тома-строй“ ЕООД публична продан. Счел е, че при извода за момента, към който се преценява дали публичната продан е приключила, с оглед приложението на чл. 638 ТЗ, неотносими към изхода на спора се явяват доводите на ответника относно действието на вписаните от взискателя в индивидуалното принудително изпълнение „Райфайзенбанк 3

България“ ЕАД възбрани върху имота и действието на общата възбрана върху имуществото на обявения в несъстоятелност длъжник, която по отношение на недвижимите имоти следва да бъде вписана в нотариалните регистри съгласно чл. 715, ал. 2 ТЗ. В заключение е приел, че постановлението за възлагане легитимира ищеца като собственик на процесния недвижим имот, тъй като придобитите от трети лица права върху имота не могат да му бъдат противопоставени. По отношение въпроса от кого се упражнява фактическата власт върху процесния имот е посочил, че от съвкупната преценка на събраните доказателства следвало, че на 07.06.2018г., процесният недвижим имот е бил предаден на синдика на „Тома строй“ ЕООД чрез предаване на ключовете от същия, с което му е била предоставена фактическата власт върху имота. Посочил е, че по делото не било установено да е настъпила промяна на това обстоятелство до 13.11.2018г., когато недвижимият имот е бил продаден на ответника. Допълнил е, че синдикът на „Тома строй“ЕООД е имал задължението да предаде владението върху имота и го е предал, като към датата на исковата молба и към момента на приключване на устните състезания имотът се владее от ответното дружество. Поради което е приел, че се установява неговата пасивна материалноправна легитимация по предявения иск. Посочил е, че липсва основание за владението на имота от страна на ответника, тъй като същият не се легитимира като собственик с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 128, том VIII, рег.

№ 15728, дело№ 1396/2018г. от 13.11.2018г.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

СГС е бил сезиран с предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване принадлежността на правото на собственост върху спорния имот в патримониума на ищеца „Климатроник“ ЕООД и осъждане на ответника „Совтранс Ауто“ ЕООД да предаде фактическата власт върху него.

При така предявен иск ищецът следва да установи, че е титуляр на правото на собственост върху спорната вещ, както и че ответникът я владее или държи 4 без основание. За да бъде отхвърлен иска, ответникът е длъжен да установи, че упражнява фактическото господство върху вещта на вещноправно или облигаторно основание. Това доказване следва да бъде пълно и главно.

Ищецът, обосновавайки предявения иск, е релевирал фактическо твърдение, че е придобил правото на собственост върху имота, върху който е насочено изпълнение по изп. д. № 20148380410887 по описа на Ч. Б., на основание издадено на 04.02.2016г. постановление за възлагане на имота.

По делото се установяват следните факти:

Процесният имот е бил собственост на „Боско строй“ ЕООД, който го е придобил по силата на договор за покупко-продажба от 20.02.2009 г.

На 19.12.2009г. имотът е бил ипотекиран в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД за обезпечаване на отпуснат в полза на „Боско строй“ ЕООД кредит.

В полза на кредитодателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД са били вписани възбрани върху имота от 12.11.2009г. и от 23.08.2013г.

На 20.03.2014 г. – „Боско строй“ ЕООД е прехвърлило процесния недвижим имот на „Гео Строй ГД“ ЕООД.

На 16.04.2014г. - „Гео Строй ГД“ ЕООД е прехвърлило на „Тома строй“ ЕООД своето търговско предприятие като имуществена съвкупност по смисъла на чл. 15, ал.1 ТЗ, в което се включва и правото на собственост върху спорния имот.

В периода от 28.12.2015 г. до 28.01.2016 г. по изп. дело № 20148380410887, по описа на СИ М. Б., образувано от взискателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД, е била проведена публична продан, на която и след проведена процедура и заплащане на цената, „Климатроник“ ЕООД е било обявено за купувач на процесния имот, като е било издадено Постановление за възлагане на 04.02.2016г.

Издаденото постановление за възлагане е било обжалвано от „Тома строй“ ЕООД. Върху постановлението СИ Б. е поставил печат за влязло в сила на 27.07.2017г. Вписано е било в имотния регистър - Служба по вписванията съответно акт № 118, том CXXXVII, вх. рег № 61107, им. парт.

5834, 5835 от 19.09.2017 г., което официално удостоверяване се оспорва от ответното дружество. Релевира се довод, че Постановлението за възлагане е 5 влязло в сила на 29.01.2020г. В тази връзка се представя решение №775 от 29.01.2020г. на СГС, ТО, постановено по ч.гр.д. №2957/2019г.

На 17.08.2017 г. „Климатроник“ ЕООД е било въведено във владение на имота.

На 27.07.2016г. съдът по несъстоятелността е постановил Решение за откриване на производство по несъстоятелност на „Тома строй” ЕООД по т. д. № 105/2016 г. по описа на ОС-гр. Плевен.

На 05.08.2016 г. от съда по несъстоятелността е постановено Определение №634 за разрешаване продължаването на изпълнителните действия върху процесния имот по индивидуалното принудително изпълнение по ГПК - в полза на банката, в качеството й на обезпечен кредитор спрямо длъжника „Тома строй“ ЕООД за събиране вземанията на банката, на основание чл. 638, ал. 3 ТЗ.

На 03.01.2017 г. е постановено Решение за обявяване в несъстоятелност на „Тома строй” ЕООД по реда на 710 ТЗ, по което е постановена обща възбрана на основание чл. 715, ал. 1 ТЗ от същата дата - вписано на същата дата в ТРРЮЛНЦ.

На 16.01.2017г. съдът по несъстоятелността е постановил Определение №56 за отмяна на Определение №634 от 05.08.2016 г., с което е дал разрешение на ипотекарния кредитор да продължи изпълнителното производство по изп. д. № 10887/2014г.

С Определение № 395/12.04.2018 г. съдът по несъстоятелността по т. д.

№105/2016 г. е дал разрешение на Л. С. К. - синдик на „Тома строй“ ООД да продава посоченото в определението имущество, измежду което е и процесният имот.