Решение № 110 от 07.12.2022, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. ***, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Пламен М. Драганов при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20223300600213 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 313 и следващите от НПК.

С Присъда № 9/15.06.2022 г., постановена по НЧХД № 14/2022 г. по описа на Районен съд – Кубрат, подсъдимият А. С. С. от с. ***, обл. ***, е признат за виновен в това, че на 17.07.2021 г. в село ***, обл. ***, на ул. *** е нанесъл лека телесна повреда на С. Х. Н. от същото село, изразяваща се в причиняване на болка или страдание, без разстройство на здравето, като й е причинил следните травматични увреждания: червеникаво кръвонасядане на меки тъкани на лява скула и към бузата с изразен оток на това място; такова кръвонасядане и по средата на тръбната страна на лява мишница на площ 8/3 см, както и в долна половина на външностраничата и повърхност с диаметър 1,5см; хоризонтално мътно синкаво кръвонасядане в най-горната част на външно страничната повърхност на ляво бедро върху площ 9/1-1,5см - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1600 лева.

Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на С. Х. Н. сумата от 1200.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 17.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения граждански иск в останалата част до 1 предявения размер от 2000.00 лева като неоснователен.

Подсъдимият А. С. С. е осъден също и да заплати на С. Х. Н. сумата 900.00 лева – деловодни разноски, и по сметка на Районен съд – *** сумата 50.00 лева – държавна такса върху уважения размер на граждански иск.

Против присъдата е постъпила жалба от адв. Ж. Ч. – упълномощен защитник на подсъдимия А. С. С.. Оплакванията са, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна както в наказателната, така и в гражданската и част. В жалбата се излага обстоятелството, че срещу подсъдимия има заведено и дело от друг частен тъжител, като двете дела касаят едни и същи обстоятелства, време, място и лица, участващи в инцидента. Според защитника като не е използвал дадената от чл. 41, ал. 3 от НПК възможност да обедини двете дела в едно производство, съдът е допуснал процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на подсъдимия. Освен това съдът не допуснал разглеждането в условията на насрещност обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от подсъдимия в резултат на действията на частния тъжител, както и не е изложил становище относно приложението на института на реторсията, уреден в чл. 130, ал. 3 от НПК. Отделно от това се прави оплакване за несъразмерност на определеното обезщетение за неимуществени вреди като несъобразено със степента на съпричиняване от страна на тъжителя. Предвид всичко изложено се преви искане въззивния съд да отмени присъдата изцяло, като постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен и на това основание да отхвърли като неоснователен предявения граждански иск. След изготвяне на мотивите към присъдата допълнителни писмени съображения към жалбата не са депозирани.

С жалбата не са направени доказателствени искания.

Препис от жалбата е връчен на повереника на частния тъжител и граждански ищец адв. С. В., като не са постъпили писмени възражения срещу жалбата.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника адв. Ж. Ч. на основанията, изложени в нея. Първото оплакване е за допуснато от пъвоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в неприлагането на дадената от чл. 41, ал. 3 от НПК възможност съдът да обедини двете дела в едно производство, с което е нарушено правото на защита на подсъдимия. Според защитника това процесуално нарушение е довело до нарушаване вътрешното убеждение на съдебните състави, разгледали двете дела. Отново се прави оплакване, че тъй като в мотивите към присъдите по аналогичен начин са обсъдени и кредитирани показанията на разпитаните свидетели, то е налице съмнение за преписването им от някой от съдебните състави. Възразява се срещу некредитирането от първия съд на показанията на св. М. К., който според защитника е незаинтересован от изхода на делото, а съдът не е дал убедителен отговор защо не кредитира показанията му, подкрепящи защитната теза. Изтъква, че в случая ся налице условията за приложение института на реторсията, като по този въпрос съдът не се е произнесъл. Навеждат се и доводи, че първоинстанционния съд изобщо не е обсъдил съпричиняващото поведение на пострадалия и направеноно възражение за прихващане с причинените на подсъдимия при инцидента болки и страдания, и се иска въззивния съд да вземе предвид тези обстоятелства при 2 постановяване на съдебния си акт.

В съдебно заседание частния тъжител С.С. се представлява от упълномощен повереник адв. С. В.. Повереникът изразява становище, че в хода на първоинстанционното производство по несъмнен начин са били доказани твърденията в тъжбата. Изтъква, че в хода на съдебното следствие е била изцяло опревергана представената от подсъдимия епикриза, включително и чрез разпит на лекуващия лекар, издал цитираната епикриза, поради което и претендираните от подсъдимия телесни увреждания обективно не са причинени от тъжителката. Застъпва становище за правилност и законосъобразност на обжалваната присъда и моли същата да бъде потвърдена от въззивния съд.

Окръжен съд - ***, като обсъди направените оплаквания в жалбата и след цялостна служебна проверка на присъдата, съобразно чл. 313 НПК и чл. 314 НПК, намира следното:

Жалбата е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна, която има това право и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХI от НПК съдебен акт. Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства и е следната:

Подсъдимият А. С. С. е н а 44 години, женен, неосъждан, с основно образование, безработен. Живее със семейството си в с. ***. Подсъдимият А. С. се занимавал с транспортна дейност, притежавал няколко автомобила, които паркирал на улицата пред дома си.

Частната тъжителка С. Н. също живее в с. ***, като къщата й, и тази на подсъдимия С. са на улица ***, разположени една срещу друга , като подсъдимия и тъжителката са в роднински връзки.

Дъщерята на тъжителката - св. Ш.М., съжителства на семейни начала със св. С.И.С..

Семейството живеело в Кралство Дания и веднъж в годината се връщало в България и отсядало в с. *** в дома на тъжителката С. Н..

На същата улица бил и домът на св. М.К..

На 11.07.2021 г. семейството на св. Ш.М. пристигнало с автомобила си от Дания в България и отседнало в дома на тъжителката С. Н.. Улицата била сравнително тясна и паркираните по нея автомобили на подс. А. С. затруднявали съседите при прибиране на собствения им автомобил в двора на св. С. Н.. Поради това св. Ш.М.се обърнала към подс.

С., както и неговата майка, с молба да изместят единия от автомобилите си, за да може безпрепятствено да влизат в двора, но не срещнали разбиране от подсъдимия.

На 16.07.2021 г. подсъдимият бил рожденик и заедно със съпругата си вечерта почерпили свои приятели в местното барче. След 22.00 часа при прибирането към дома си минали покрай дома на своя съсед св. М.К.. Последният, заедно с дъщерите и зетьовете си, били седнали на маса отвън на двора. Като видял съседите си, св. К. ги поканил да се присъединят към компанията и да се запознаят с по-малкия му зет, а подсъдимият и 3 съпругата му приели.

По същото време в съседната къща тъжителката С. Н. и дъщеря й св. Ш.М. били седнали в двора на къщата и разговаряли, докато св. С.И.С. и синът му вече били легнали да спят. От къщата на съседа М.К. свидетелките ч ули гласа на подс. А. С., който на висок глас обсъждал тяхното семейство, заканвал се и ги обиждал. След като послушали подсъдимия известно време, св. М. излязла на улицата, последвана от тъжителката, и отишла до къщата на св. К., като извикала на подсъдимия да спре да говори по техен адрес и да не се занимава с тях. В отговор подс. С. излязъл на улицата, а след него и съпругата му св. Н. С., и двете страни започнали да си разменят словесни нападки и обиди. Тъжителката С. Н. позвънила на кмета на селото С. М. С., който се отзовал и след пристигането си помолил страните да преустановят скандала и да не пречат на своите съселяни да почиват. Присъствието на кмета за кратко намалило напрежението и той решил, че е преустановил скандала, и си тръгнал.

От шума на викащите се събудил свидетеля С.С. и излязъл навън да види какво става.

Подсъдимият го видял и насочил върбалната си агресия към него, като започнал да припомня стари истории за смъртта на брата и баща на тъжителя и за отношенията му с неговата майка. Свидетелят С. от своя страна му казал, че подсъдимият е оставил своя баща да умре. След тези думи А. С. тръгнал към пейката, където бил седнал свидетеля, и неочаквано го ударил с юмрук, при което последният паднал на земята, а подсъдимият продължил да го удря по цялото тяло с ръце и крака. Св. Ш.М. позвънила на тел.112, а тъжителката С. Н. се намесила, като се опитала да издърпа подсъдимия, при което той започнал да блъска и удря и нея и тя паднала на земята. Намесила се и съпругата на подсъдимия св. Н. С., която издърпала подсъдимия и така физическия сблъсък бил прекратен. Подсъдимият продължил да крещи по адрес на съседите си, а след това се качил в автомобила си и тръгнал да обикаля с него, а след няколко минути отново се върнал.

Малко след това по подадения сигнал до тел. 112 пристигнали и полицейските служители, които изискали от участниците в конфликта писмени обяснения, след което съставили предупредителни протоколи подс. А. С. и св. С.С..

Тъй като свидетелят С.И.С. бил целия в кръв, той и фактическата му съпруга св.

Ш.М. същата нощ посетили филиалът на Спешна помощ в гр. Кубрат, където бил прегледан и насочен към съдебен лекар за освидетелстване. Тъжителката С. Н. също усещала болки, но останала в дома си заедно със седем годишния си внук, тъй като детето било изплашило от случилото се.

На 19.07.2022 г. тъжителката С. Н. била освидетелствана от съдебен лекар, който издал съдебно медицинско удостоверение, в което описал обективните находки , установени при прегледа - кръвонасядания в лява скулова област, лява мишница и ляво бедро.

Видно от изготвената съдебно-медицинска експертиза в резултат на инцидента тъжителката С. Н. е получила следните телесни увреждания: червеникаво кръвонасядане на меки тъкани на лява скула и към бузата с изразен оток на това място , кръвонасядане по средата на гръбната страна на лява мишница на площ - 8/3 см., кръвонасядане в долна половина на външно страничната й повърхност с диаметър 1,5 см., хоризонтално 4 мътносинкаво кръвонасядане в най-горната част на външностранична повърхност на ляво бедро върху площ от 9/1.5 см. По своята медико-биологическа характеристика описаните увреждания отговарят на медико биологичния признак на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК - болка и страдание без разстройство на здравето. Описаните увреждания са причинени от резки удари от „полуотворена ръка“ по лице и върху твърди неръбести предмети по каквито може да бъдат както свити в юмрук ръце, така при падане и удар на тялото (откъм лявата му страна) върху неравна земна повърхност.

Първоинстанционният съд по предвидения процесуален ред е извършил обоснован анализ на събрани и проверени в хода на съдебното производство доказателства, приобщени по надлежния ред и подробно описани в мотивите на обжалваната присъда. Според настоящия съдебен състав анализа на доказателствата от първоинстанционния съд не страда от пороците, приписани му с жалбата.