Определение № 866 от 04.06.2024, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 367/2024
- Вид
- Определение № 866
- Подписан
- 04.06.2024
- Състав
- СТЕФАН АСЕНОВ ДАНЧЕВ, ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА, СВЕТЛА ЙОРДАНОВА ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Цитирани разпоредби
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 866 гр. Плевен, 03.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:
Т. Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от Т. Г. БЕТОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244400500367 по описа за 2024 година
Производство по чл.278 ГПК.
Производството по делото е образувано по частна жалба на Н. Н.
Г., подадена чрез пълномощниците му адв. И. И. от АК-София и адв.И. Г. от АК-Пловдив, против определение № 24 от 03.01.2024г., постановено по гр.д.
5038/2023г.по описа на Плевенски РС, с което е прекратено производство, поради оттегляне на иска. В частната жалба е посочено, че незаконосъобразно районният съд е приел, че следва да приложи разпоредбата на чл. 232 от ГПК, при положение, че ищцата е направила отказ от иска с молба от 09.01.2024г., при което основанието за прекратяване е чл.233 от ГПК и това определя правния интерес на жалбоподателя, тъй като е свързано с невъзможността ищцата да предяви същия иск отново. Съображенията са изложени в частната жалба. Моли да бъде отменено обжалваното определение и да се постанови прекратяване на основание чл. 233 от ГПК поради отказ от иска.
Въззивния съд, като съобрази оплакванията в частната жалба, прецени приложените в делото доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
Пред Районен съд – Плевен е образувано граждански дело № 5038/2023г. по подадена Й. И. Г. от с.Г. М., Плевенска област против Н. Н. Г.
1 от с. Т., с настоящ адрес в Кралство Великобритания, където изтърпява наказание лишаване от свобода, молба по чл.127а от СК за заместващо съгласие на бащата Н. Г. детето му М. Н. Н. да пътува до Великобритания, придружавана от майка си за срок от пет години и да се издаде паспорт на детето във връзка с тези пътувания. След първото по делото заседание ищцата е направила изявление за оттегляне на иска, за което ответникът не е дал съгласие. С молба вх. № 725/09.01.2024г./на л.173 от делото на РС/, подадена лично от ищцата Й. И. Г. същата е заявила, че на основание чл.233 от ГПК, депозира отказ от иска и моли да бъде прекратено производството по делото.
С обжалваното определение № 24/03.01.2024г. Плевенски РС е приел, че постъпилата молба е с „характер на оттегляне на иска“ и е прекратил производството поради оттегляне на иска, съобразно разпоредбата на чл.232 от ГПК.Присъдил е разноски в полза на ответника в размер на 800лв.
Въззивният съд намира за незаконосъобразен извода на първоинстанционния съд, че молбата подадена от ищцата е за оттегляне на исковата претенция, при положение, че тя изрично е заявила, че прави отказ и е посочила съответната разпоредба от ГПК-чл.233. Районният съд не е спазил диспозитивното начало като основен принцип в гражданския процес.Освен това не са били налице и предпоставките на закона за прекратяване поради оттегляне на иска, тъй като съгласно законовото изискване, такова е могло да се постанови само със съгласие на ответника, тъй като волеизявлението на ищцата е направено след приключване на първото по делото заседание. С оглед направения отказ от иска за даване разрешения заместващи съгласието на бащата, майката е десезирала съда и производството по делото е следвало да бъде прекратено, но на посоченото от нея основание – поради отказ от искането, с което е сезирала съда.Това не означава, че ищцата не може да предяви друго искане за решаване на въпрос представляващ спорна съдебна администрация, възникнал с ответника, въз основа на други факти и обстоятелства, като отправи същите искания. Има известен нюанс, с оглед вида на производството и тези обстоятелства следва да се преценяват от следващия съд, който е сезиран с молба по чл.127а от СК за тъждество на спора и спорните отношения, за решаването на които се търси съдебна намеса. В такива случаи, ще се съобразява и съдебната практика, напр. решение № 403/29.02.2016 г., постановено по гр. д. № 6903/2014 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, в което е прието, че въпросът, свързан с пътуване на дете 2 в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това при разногласие на родителите е от категорията на спорна съдебна администрация, при решаването, на който съдът прави преценка за целесъобразност. Съдебната практика приема, че в това производството съдът не е обвързан от формулираното от молителя искане относно брой пътувания, период от време и определени държави, а разполага с власт да разреши конкретни пътувания в период от време, различен от първоначално заявения и до определени държави, част от поисканите с молбата, или да разреши неограничен брой пътувания, но до определени държави. Водещи са интересите на детето.
При така изложеното, следва да бъде отменен обжалваният съдебен акт, в частта му за прекратяването, като бъде постановен друг по същество, в посочения смисъл. В частта, с която са присъдени разноски не е подадена жалба, а и такива се дължат.
Воден от горното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 24/03.01.2024г. по гр.д. № 5038/2023г. по описа на РС-Плевен, в частта с която производството по делото е прекратено на основание чл.232 от ГПК поради оттегляне на иска, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА , на основание чл. 233 от ГПК производството по гр.д. № 5038/2023г. по описа на РС-Плевен, поради отказ от иска на Й. И.
Г..
Определението може да се обжалва пред ВтАС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3