Определение № 15745 от 22.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15745 гр. София, 22.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно частно гражданско дело № 20261100506510 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

Образувано е по възражение на длъжника Т. Д. Ц. по чл. 423, ал. 1 от ГПК срещу заповед за изпълнение № 6976/09.03.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 8618/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 155 състав. В условията на евентуалност на основание чл. 407 от ГПК и срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз основа на същата заповед. Претендират се разноски за настоящото производство.

Във възражението се поддържа, че заповедта за изпълнение не е била надлежно връчена на длъжника, тъй като не са били изпълнени изискванията на чл. 47 ГПК за връчване чрез залепване на уведомление. Излагат се доводи, че не е спазен минималният едноседмичен интервал между посещенията на адреса, че липсват данни връчителят да е извършил необходимите проверки дали длъжникът действително живее на адреса, включително чрез управителя на етажната собственост, че не е удостоверено по надлежния ред откъде произтича констатацията, че лицето живее на адреса, както и че не е направен опит за уведомяване по телефон. Поддържа се още, че вземането е погасено по давност и че съдът не е извършил служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.

Заявителят „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е подал становище с което възражението се оспорва като недопустимо, а при условията на евентуалност – като неоснователно. Излагат се съображения, че заповедта е връчена 1 редовно по реда на чл. 47 ГПК, поради което длъжникът е пропуснал срока за възражение по чл. 414 ГПК по своя вина. Поддържа се, че са били спазени всички законови изисквания за връчване чрез залепване на уведомление, а наведените доводи относно погасителната давност и евентуалната неравноправност на договорни клаузи са неотносими към производството по чл. 423 ГПК. По отношение на подадената при условията на евентуалност частна жалба по чл. 407 ГПК се поддържа, че същата е недопустима, тъй като длъжникът е избрал специалния ред за защита по чл. 423 ГПК. Претендират се разноски.

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление по чл. 410 от ГПК на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение за главница, лихва и разноски срещу Т. Д. Ц.. Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, която е връчена на длъжника съгласно чл.47, ал.5 ГПК, вр. с чл.47, ал.1 ГПК, като на 29.09.2025 г. е издаден изпълнителен лист по заповедта за изпълнение.

Възражението е подадено в рамките на преклузивния срок по чл. 423, ал.

1 от ГПК. Твърденията в него сочат хипотезите на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК.

По отношение на подадената в условията на евентуалност частна жалба по чл. 407 от ГПК, същата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС р азпоредбите на чл.407 и чл.423 ГПК имат различно приложно поле. Когато длъжникът твърди, че в срока по чл.414, ал.2 ГПК е подал възражение срещу заповедта, но заповедният съд не го е взел предвид /например защото възражението не е било приложено своевременно по делото/, защитата му следва да се реализира по реда на чл.407 ГПК, защото при подадено в срок възражение заповедта за изпълнение не е влязла в сила и няма основание за издаване на изпълнителен лист. Когато длъжникът твърди, че изобщо не е могъл да подаде възражение поради ненадлежно връчване на заповедта /например защото му е връчена чрез залепване на уведомление при липса на предвидените в чл.47 ГПК предпоставки за това, връчена е на съсед и пр./, налице е хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 ГПК и редът за защита е чрез подаване на възражение пред въззивния съд.

Съдът намира възражението за неоснователно.

Първоначално съобщението със заповедта за изпълнение е изпратено до 2 длъжницата по постоянния й адрес, съгласно направена справка в НБД Население, а именно в гр. София, ж.к. „********, ********. От приложената разписка се установява, че адресът е посетен на 14.03.2025 г., 29.03.2025 г. и 21.04.2025 г., както и че длъжницата живее на адреса и е получавала съдебни книжа. С оглед удостоверената невъзможност за връчване на адресата или на лице, съгласно да получи съобщението, книжата са върнати в съда.

След връщане на съобщението съдът е направил повторна справка в НБД „Население“ и справка относно действащи трудови договори. С разпореждане от 30.04.2025 г. СРС е разпоредил справките да се приложат към делото и ново съобщение, заедно с препис от заповедта, да се връчи на длъжника на постоянния адрес, посочен в новата справка от НБД „Население“, чрез залепване на уведомление. В изпълнение на това разпореждане е изготвено ново съобщение до длъжницата на адрес: гр.

София, ж.к. „********, ********. От приложената разписка се установява, че адресът е посетен на 09.05.2025 г., 17.05.2025 г. и 10.06.2025 г. Отбелязано е, че лицето живее на адреса, получавало е съдебни книжа, както и че не е намерено лице, съгласно да получи съобщението. На 10.06.2025 г. е залепено уведомление по чл. 47 ГПК. Видно от приложеното уведомление, на длъжницата е указано в двуседмичен срок от 10.06.2025 г. да се яви в канцеларията на Софийския районен съд за получаване на призовката/съобщението по делото, като е посочено, че при неявяване книжата ще се приложат към делото и ще се считат за редовно връчени.

С разпореждане от 26.09.2025 г. СРС е приел, че по отношение на длъжницата не са налице сигурни данни същата да не живее на известния на съда адрес, поради което заповедта е влязла в сила на 25.07.2025 г. и подлежи на изпълнение по смисъла на чл. 404, т. 1 ГПК. Поради това е разпоредено да се издаде изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение.

При връчването на заповедта за изпълнение са спазени стриктно изискванията на чл. 47, ал. 1 от ГПК. Уведомлението е залепено на входната врата на адрес гр. София, ж.к. „********, ********. (посочен от заявителя и съвпадащ с постоянния и настоящия адрес на лицето), като е отбелязано, че екземпляр от него е пуснат в пощенската кутия. В уведомлението е отразено, че при посещение на адреса на три поредни дати, с интервал от поне една седмица между тях, една от които в неприсъствен ден, длъжникът не намерен, 3 нито е намерено лице, което да получи съобщението, поради което други действия за издирване на длъжника или за връчване на заповедта на друго лице връчителят не е имал задължение да извършва.

Неоснователно е възражението в жалбата, че не са изпълнени предвидените в закона предпоставки за да се приеме, че заповедта за изпълнение е редовно връчена, тъй като връчителят не събрал данни дали длъжника обитава този адрес, с посочване на източника на тази информация.

Такива изисквания в сочената правна норма не са въведени. Единственото условие е заповедта да е връчена по чл. 47, ал. 5 от ГПК. Преценката, която заповедният съд следва да извърши в тази хипотеза е дали е извършено връчването по реда на чл. 47 от ГПК, а именно връчването да е осъществено по отношение на физическо лице и да е спазена процедурата по чл. 47, ал. 1, която предвижда две самостоятелни хипотези. В случая по отношение на връчване на съобщението за заповедта за изпълнение по регистрирания постоянен адрес на длъжника, съвпадащ с настоящия му такъв, връчителят не е събрал данни, че ответника не живее на адреса, поради което в съответствие със задължението си по чл. 47, ал. 1, предл. първо от ГПК е посетил адреса три пъти - на 09.05.2025 г., 17.05.2025 г. и 10.06.2025 г. не е намерил длъжника, нито лице, което е съгласно да получи съобщението, поради което е залепил уведомлението на вратата, т.е. и това връчване е извършено в съответствие с разпоредбата на закона по реда на чл. 47 от ГПК. От изложеното следва, че е извършеното връчване на длъжника по чл. 47, ал. 5 ГПК е редовно. След като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а в срока по чл.414 ГПК не е подадено възражение по нея, е издаден изпълнителен лист.

Ето защо, така подаденото възражение по чл. 423 ГПК не следва да бъде прието.

По разноските:

С оглед изхода на производството на жалбоподателя не се следват разноски, но същият се осъжда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сума в размер на 150 лева- евровата й равностойност от 76.69 евро, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

4

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражението по чл. 423 о т ГПК на Т. Д. Ц. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8618/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 155 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима, подадената при условията на евентуалност от Т. Д. Ц. частна жалба по чл. 407 от ГПК, срещу разпореждането от 26.09.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 8618/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 155 състав, за издаване на изпълнителен лист.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. Д. Ц. за присъждане на разноски по настоящото дело.

ОСЪЖДА Т. Д. Ц. да заплати на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД сумата от 76.69 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5