Решение № 78 от 02.06.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. София, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20241800900077 по описа за 2024 година

"О.Б.Б." АД, ЕИК е предявил срещу Е. Г. Д. от гр. Б., ул. „Славейков“ № 1, вх. А, ет. 3, ап. 18, с ЕГН **********, иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК – за установяване на съществуването на вземането на ищеца към ответницата за заплащане на сумата от 26 290.97 лева, от които :

- 23 852.64 лева – просрочена главница по сключен между страните договор за потребителски кредит № 21R-L505219 от 10.02.2021 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.06.2023 год. до окончателното й изплащане;

- 1 817.32 лева – договорна лихва по т. 15.1. във вр. с т.6.1.1. от договора, дължима за периода от 10.11.2021 год. до 08.06.2023 год.;

- 432.38 лева – мораторна лихва по т.15.10.2. във вр. с т.6.3.2. от договора, дължима за периода от 10.10.2021 год. до 08.06.2023 год.;

- 128.63 лева – мораторна лихва по т.15.5 от договора върху предсрочно изискуемата главница, дължима за периода от 09.06.2023 год. до 25.06.2023 год. и - 60 лева – просрочени такси по т.7.6 от договора за кредит, за което вземане е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 1082/2023 год. на РС – Ботевград.

Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и произнасяне с нарочен диспозитив на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с т.12 от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 год. по дължимостта на разноските, направени от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д. № 1082/2023 год. на РС – Ботевград.

1

Ищецът твърди, че по договор за потребителски кредит № 21R-L505219 от 10.02.2021 год., сключен между "О.Б.Б." АД и И.О.С. с ЕГН ********** – кредитополучател и длъжник и Е. Г. Д. с ЕГН ********** – съдлъжник, банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в общ размер на 25 000 лева, който бил изцяло усвоен. Съгласно договора кредитополучателят се задължавал да изплаща кредита в договорените срокове, като на осн т. 21.1.1 от същия при пълно или частично неплащане на която и да е погасителна вноска банката имала право да обяви кредитът за предсрочно изискуем.

Твърди се, че поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на задълженията по договора, изразяващо се в неплащане на общо 20 месечни погасителни вноски в общ размер на 5 192.01 лева, кредитът бил обявен от банката за предсрочно изискуем на 23.02.2023 год., като предсрочната изискуемост настъпила на 09.06.2023 год. след изтичане на 14-дневен срок от получаване на поканите за доброволно изпълнение. Поканата била връчена на съдлъжника Е. Г. Д. с уведомително писмо изх. № ИД-8232-2023/28.03.2023 год., връчено й лично на 31.03.2023 год., удостоверено с товарителница № 9103017201.

Тъй като до изтичане на дадения срок плащане не последвало, банката подала на 27.06.2023 год. до Районен съд – Ботевград заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу съдлъжниците по договора, като било образувано ч.гр.д. № 1082/2023 год. По същото била издадена заповед № 668/28.06.2023 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист № 591/28.06.2023 год. срещу съдлъжниците, които били осъдени да заплатят на банката следните суми :

- 23 852.64 лева – просрочена главница по сключения между страните договор за потребителски кредит № 21R-L505219 от 10.02.2021 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.06.2023 год. до окончателното й изплащане;

- 1 817.32 лева – договорна лихва, дължима за периода от 10.11.2021 год. до 08.06.2023 год.;

- 432.38 лева – мораторна лихва, дължима за периода от 10.10.2021 год. до 08.06.2023 год.;

- 128.63 лева – мораторна лихва върху предсрочно изискуемата главница, дължима за периода от 09.06.2023 год. до 25.06.2023 год.;

- 60 лева – просрочени такси;

- 525.82 лева – държавна такса и

- 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на издадения изпълнителен лист по искане на банката било образувано изпълнително дело № 20239270402474 по описа на ЧСИ Стоян Лазаров, рег. № 927 на КЧСИ, като ПДИ, ведно със заповедта за изпълнение до длъжника по това дело Е. Г. Д. й били връчени на 21.11.2023 год. Същата подала на 20.12.2023 год. възражение по чл.414, ал.1 от ГПК срещу заповедта за изпълнение, разпореждането на районния съд по чл.415, 2 ал.1, т.1 от ГПК било връчено на заявителя на 26.02.2024 год., като настоящият иск е предявен на 20.03.2024 год. – в едномесечния срок по чл.415, ал.4 от ГПК.

Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответницата с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същата е подала писмен отговор, с който е оспорила иска по основание и размер, взела е становище по обстоятелствата, на които се основава и е направила възражения срещу тях.

С отговора се твърди, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен като сключен в противоречие с императивни изисквания на чл.11, ал.1, т.7, 9, 10, 11, 12 и 20 от ЗПК – сключен е в противоречие на добрите нрави и при наличие на неравноправни клаузи – заблуждаващи търговски практики.

Твърди се, че ответницата била въведена в заблуждение от служител на банката, че сключва договора като поръчител, а не като съдлъжник. На същата не е била предоставена и информация за предмета, основанията и конкретните параметри на кредита, който ще обезпечава, информация за условията за усвояване на кредита, за условията за издължаването му, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Твърди се, след сключване на договора ответницата не е уведомявана, че кредитополучателят е в просрочия на дължими плащания по главница, лихви, застрахователни вноски, че същата не погасява дълга редовно.

Оспорва се, че ответницата Д. лично е получила срещу подпис представеното с и.м. уведомително писмо изх. № ИД-8232-2023/28.03.2023 год., като се твърди, че се е запознала със съдържанието на същото едва след връчване на ПДИ от ЧСИ; оспорва се подписът в приложената товарителница № 9103017200 от 31.03.2023 год. да е положен от ответницата, като се твърди, че подписът и имената, изписани с ръкописен текст върху документа, не са изпълнени от нея.

Излагат се доводи, че при сключване на процесния договор не са били налице основания за възникване на пасивна солидарност между съдлъжниците. С оглед на горното се сочи, че ответницата не се е съзадължила по договора, а е поръчителствала за задължението на кредитополучателя.

Оспорва се настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, като се сочи, че е налице съществено противоречие между посочената от кредитора дата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем – 23.02.2023 год. и датата на неговото осчетоводяване като предсрочно изискуем – 09.06.2023 год. Видно и от уведомителното писмо до Е. Д., в същото кредиторът не сочи датата на обявената предсрочна изискуемост, на която се позовава в извлечението от счетоводните книги.

С отговора са изложени пространни, но бланкетни и неразбираеми доводи за нищожност на процесния договор на основание чл.26, ал.1 ЗДД – „Съгласно договора страните са договорили която и да е договорена анюитетна вноска, вноска по главница, дължима месечна лихва, такса или комисионна, както и при 3 неизпълнение на което и да е от задълженията или условията по настоящия договор, но не и при неплащане на която и да е месечна погасителна вноска. От това следва изводът, че извлечението от счетоводните книги на кредитора е нередовен от външна страна документ, който не може да изпълни функциите на основание за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.

Предвид изложеното по-горе правя възражение за нищожност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл.26, ал.1 ЗДД.“.

Доколкото цитираното е неразбираемо и лишено от смисъл, не следва да се обсъжда като довод на страната.

С отговора са изложени пространни доводи за недействителността на договора за кредит на основание чл.10, ал.1 във вр. с чл.22 от ЗПК. Сочи се, че всички елементи на договора са съставени в различен по вид формат и размер шрифт, а в т. 13.1 са налице дописвани ръкописно изпълнени елементи.

Твърди се, че договорът за потребителски кредит е недействителен на осн. чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му, като само е посочено, че променливият годишен лихвен процент по редовен дълг в размер към датата на сключване на договора е 4.95 %; липсва и ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите – кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият.

Изложени са бланкетни доводи за недействителност на клаузите на т. 14.3.3; т.14.4.; т.

15.3.; 15.4.3.; т. 15.6.4; т. 15.8; т.15.9; т. 16.2.1; т. 16.3; т. 16.4.1; т. 16.5.1; т. 16.5.2; т. 16.5.4. ; т.21.2.3. от договора – без да е пояснено в какво се изразява същата.

Сочи се, че извлечението от счетоводните книги на банката не кореспондира със съдържанието на погасителния план; при съпоставка на съдържанието на извлечението и съдържанието на погасителния план се установява разлика в размера на дължимите вноски и остава неясно поради каква причина извлечението съдържа суми, сочени за просрочени и неиздължени, различни от тези в погасителния план.

С отговора са изложени пространни и бланкетни доводи за нередовност на водените от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД счетоводните книги, които поради липса на конкретика и неразбираемост не следва да бъдат обсъждани. Така напр. – „Ето защо, основателно считам, че посочването на падежна дата в извлечението – 10то число и същевременно липсата на договореност между страните по договора в този смисъл, е явна нередовност в заповедното производство, която опорочава документа извлечение от счетоводните книги и която не може да бъде преодоляна по никакъв начин, а в исковата производство – предпоставка за изначална недействителност на договора касателно съдържанието на данните, отразени в документа, с оглед нередовността на счетоводните книги.“.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди 4 във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

Видно от представения с исковата молба договор за потребителски кредит № 21RL505219 от 10.02.2021 год., сключен между "О.Б.Б." АД и И.О.С. с ЕГН ********** – кредитополучател и длъжник и Е. Г. Д. с ЕГН ********** – съдлъжник, банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в общ размер на 25 000 лева. Крайният срок за погасяване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на първото усвояване.

Кредитът следвало да се погасява съгласно приложения към договора погасителен план на равни месечни вноски, включващи лихва, главница и вноска за застраховка, в размер на 284.76 лева всяка /с последна изравнителна вноска от 285.26 лева.

Съгласно т.15.1. от договора редовната главница по кредита се олихвявала с годишна лихва в размер, равен на посочения в т.6.1.1 – 4.95 % годишно.

Съгласно т. 6.2. от договора при забава на плащането на главницата по кредита банката олихвявала просрочените суми с наказателна лихва в размер на 10 пункта годишно над действащия, т.е. с 14.95 % годишно.

Съгласно т.15.10.2. в случай, че в срока на договора за кредит се прекратят постъпленията по обслужващата кредита сметка за период от три последователни месеца, приложимата до този момент фиксирана надбавка към РЛП, използвана за определяне на лихвеният процент, се увеличавала по начина, договорен в т. 6.3.2. – с 1.5 % годишно.

Съгласно т.15.5. от договора при обявяване на кредита за предсрочно изискуем в пълен размер, върху непогасения остатък от главницата се начислявало обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Съгласно т.21.1.1. банката имала право едностранно да обяви кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително събиране на целия дълг ако длъжникът не издължи на съответния падеж частично или напълно която и да е договорена анюитетна вноска, вноска по главницата, дължима месечна лихва, такса или комисиона.