Решение № 576 от 13.12.2021, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 576 гр. Търговище, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Йоханна Ив. Антонова при участието на секретаря Женя Люб. Иванова като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело № 20213530101333 по описа за 2021 година

Производството е по предявен иск с правно основание чл. 439,ал.2 вр. чл. 124,ал.1 от ГПК.

Ищецът ЕТ”ЕВА-С.С.” ЕИК 125555224 гр.Търговище, представляван от С.С., действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат адв. Н.Ф.-ТАК, твърди в исковата молба, че с решение по гр.д. № 530/2015г. по описа на РС Търговище, е осъден да заплати на ответника „ПЕТРОЛ ИНТЕР”ЕООД, ЕИК 200250034 гр.Омуртаг, представлявано от Е.А., сумата от 3415,70лв. главница, ведно със законната лихва от 16.04.2015г., сумата от 1044,59лв. обезщетение за забава за периода от 16.04.2012г. до 16.04.2015г. и разноски в размер на 566лв., претендирани от ответника като непогасено задължение по договор за търговска продажба, като по издадения изпълнителен лист по гр.д.№ 530/2015г. по описа на РСТ, на 31.07.2015г. е образувано ИД № 467/2015г. по описа на ЧСИ А.З. рег.№ 769 с район на действие РСТ.Излага, че изпълнителният лист е издаден на 24.07.2015г., като след образуване на изпълнителното производство ЧСИ е извършвал справки, но не са предприети изпълнителни действия, като през м.ноември 2017г., изпълнителното производство е перемирано по силата на закона, на осн. чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК, а от издаването на изпълнителния лист и до момента е изминал период от повече от пет години, поради което приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск за погасяването на изпълняемото право по давност, факт, настъпил след приключване на съдебното производство, в което е издадено изпълнителното основание; претендира разноски.В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Н.Ф.-ТАК, която поддържа иска и пледира за уважаването му, претендира разноски. и не се представлява.

В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника, предявения 1 иск се оспорва като неоснователен, като се поддържа, че съгл. разпоредбата на чл.

112,ал.2,т.1 от ЗЗД, давността по ал.1 не се прилага за вземания от търговска дейност, не е изтекъл и срока по чл. 110 от ЗЗД.Излага, че поради невъзможността да събере вземането си, ответникът е сезирал и органите на прокуратурата, подавайки тъжба, с което действие приема, че е прекъсната давността по см. на чл. 116,,б.”б” от ЗЗД, иска отхвърляне на претенцията.В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От решение № 416/06.07.2015г., постановено по гр.д. № 530/2015г. по описа на РС Търговище се установява, че настоящият ищец е осъден да заплати на ответника сумата от 3415,70лв., задължение по търговска продажба, ведно със законната лихва, считано от 16.04.2015г. до изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 1044,59лв. за периода от 16.04.2012г. до 16.04.2015г., присъдени са и разноски в размер на 566лв., като решението е влязло в законна сила на 22.07.2015г.По делото е издаден и изпълнителен лист № 1236/24.07.2015г. в полза на настоящия ответник.От приложеното по делото ИД № 20157690400467 по описа на ЧСИ А.З. с район на действие ОС Търговище се установява, че по посочения изпълнителен лист, по искане на настоящият ответник е образувано посоченото изпълнително дело.От материалите по същото се установява, че на 31.07.2015г.

ЧСИ е поискал справки за налични банкови сметки на длъжника от НАП, както и за притежавани МПС от ОДП Търговище, като от постъпилите отговори е установено, че длъжникът е декларирал, че притежава товарен автомобил-влекач и полуремарке. С молба от 04.11.2015г., взискателят е поискал нова справка за имущественото състояние на длъжника, като ЧСИ е извършил нови такива справки за наличие на притежавани от длъжника земеделски имоти, МПС, банкови сметки и регистрирани трудови договори, като не са установени имущества и трудов договор.С нова молба от 18.04.2017г. взискателят отново е поискал от ЧСИ извършване на справка за имущества на длъжника, която не е извършена поради липса на внесена държавна такса.С молба от 09.01.2019г. взискателят е поискал пак извършване на такива справки от ЧСИ. По ИД е постъпило и писмо от ОД МВР Търговище, с което е поискана справка за установеното от ЧСИ имущество на длъжника във връзка с извършвана проверка по преписка с рег.№ ЗМ-1/2019г., като с отговор от 14.01.2019г., ЧСИ е уведомил ОД МВР Търговище, че такива имущества на длъжника не са установени, освен декларирания товарен автомобил, който е без регистрационен номер. От тъжба вх.рег.№ 1943/19.12.2018г. до РП Търговище се установява, че ответникът е сезирал прокуратурата за извършване на проверка във връзка с евентуално настъпила неплатежоспособност на длъжника и предприемане на съответни действия от компетентните органи.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното: Нормата на чл. 439,ал.1 от ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори вземането по него, основавайки се на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното 2 основание-ал.2. Наличието на такива нововъзникнали обстоятелства е предпоставката за допустимост на иска, която в случая е налице, предвид обстоятелството, че се касае до изтекъл правно релевантен ( давностен) срок от време след постановяване на решение № 416/06.07.2015г., постановено по гр.д. № 530/2015г. по описа на РС Търговище, влязло в законна сила на 22.07.2015г., при което съдът е приел иска за допустим.

По съществото на спора, съдът приема следното: Основният релевантен въпрос по делото е за това дали е погасено по давност самото изпълняемо право, реализирането на което се претендира по реда на изпълнителното производство и което е установено със сила на пресъдено нещо между страните с влизане в сила на решение № 416/06.07.2015г., постановено по гр.д. № 530/2015г. по описа на РС Търговище на 22.07.2015г., за което вземане е образувано и изпълнителното производство по ИД № 20157690400467 по описа на ЧСИ А.З. с район на действие ОС Търговище на 31.07.2015г.Съгласно разпоредбата на чл.

110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгл. разпоредбата на чл. 114,ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Посочената правна регламентация, приложена към установените по делото факти обуславя извод, че петгодишнишят давносетн срок за погасяване на изпълняемото право е изтекъл на 23.09.2020г.(при съобразяване със спирането на давностните срокове по ЗМДВИПОРНС в периода 13.03.2020г.-14.07.2020г.) и същото вече е било погасено по давност.Доколкото, обаче, давността не се прилага служебно-чл. 120 от ЗЗД, следва да се приеме също, че изпълнителното производство е било образувано в съответствие със закона, като съдът съобразява и установеното в чл. 116, б. "в" ЗЗД правило, че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Съдът приема още, че самото образуване на изпълнителна дело не съставлява предприемане на принудително изпълнение, а канцеларско действие, което следва предявяването на изпълнителния лист за изпълнение.

Когато молбата за изпълнение съдържа искане за прилагане на посочените в нея изпълнителни действия, то също не е предприемане на принудително изпълнение – такива са самите изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя), а именно: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността също и искането на справки, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение (т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).Неотносимо към спора е и позоваването на ответника на разпоредбата на чл. 112,ал.2,т.1 от ЗЗД, доколкото същата касае приложението на абсолютната давност.Неоснователно е и позоваването на депозираната тъжба до РП Търговище, доколкото съгл. разпоредбата на чл. 116 от ЗЗД, давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или с възражение 3 или започване на помирително производство(каквото действие депозиране на тъжбата не е), както и с предприемане на действия за принудително изпълнение.В случая е установено по делото обстоятелството, че по ИД № 20157690400467 по описа на ЧСИ А.З. с район на действие ОС Търговище изпълнителни действия не са извършвани, поради което и тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, считано от образуване на същото на 31.07.2015г., пасивност, предпоставяща прекратяване на изпълнителното производство, то следва да се приеме, че същото е прекратено автоматично по силата на закона, като перемирано, на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК. В този смисъл, доколкото валидни изпълнителни действия по посоченото изпълнително делото не са извършвани, то същото не се отразява по никакъв начин на давностния срок, при което, както се посочи по-горе, давността е изтекла на 23.09.2020г. и към датата на депозиране на исковата молба по настоящото дело на 13.09.2021г., в полза на взискателя не е съществувало изпълняемо право - паричното притезание е било погасено по давност, считано от 23.09.2020г. и след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, обстоятелство обуславящо основателността на предявения иск и неговото уважаване, на осн. чл. 439,ал.2 вр. чл. 124,ал.1 от ГПК.

По разноските: С оглед изхода от делото, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски, съобр. представения списък по чл. 80 от ГПК, а именно-201,05лв. внесена държавна такса и 600лв. платено адвокатско възнаграждение, или общо 801,05лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ ЕТ”ЕВА-С.С.” ЕИК 125555224, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, кв.Запад, бл.36,вх.В,ет.5,ап.54, представляван от С.С., не дължи на „ПЕТРОЛ ИНТЕР”ЕООД, ЕИК 200250034, със седалище и адрес на управление гр.Омуртаг, хотел „Замъка-Интер”,ет.2, представлявано от Е.А., следните суми: сумата от 3415,70лв. главница, ведно със законната лихва от 16.04.2015г., сумата от 1044,59лв. обезщетение за забава за периода от 16.04.2012г. до 16.04.2015г. и разноски в размер на 566лв., претендирани от ответника като непогасено задължение по договор за търговска продажба, като по издадения изпълнителен лист по гр.д.№ 530/2015г. по описа на РСТ, на 31.07.2015г. е образувано ИД № 467/2015г. по описа на ЧСИ А.З. рег.№ 769 с район на действие РСТ, на осн. чл. 439,ал.2 вр. чл. 124,ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „ПЕТРОЛ ИНТЕР”ЕООД, ЕИК 200250034, със седалище и адрес на управление гр.Омуртаг, хотел „Замъка-Интер”,ет.2, представлявано от Е.А., да заплати на ЕТ”ЕВА-С.С.” ЕИК 125555224, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, кв.Запад, бл.36,вх.В,ет.5,ап.54, представляван от С.С., разноските по делото в размер общо на 801,05лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, 4 пред Окръжен съд – Търговище.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________

5