Решение № 968 от 01.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 968 гр. София, 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20211000502606 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 5237 от 03.09.2020г., постановено по гр.дело № 5753/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 11-и състав, е осъдено дружеството „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ ” АД, да заплати на Р. П. Т. сумата от 36 500лв., на осн. чл.432 ал.1 от КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 14.10.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.10.2016г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 70 000 лв.

Със същото решение е осъдено д р у ж е с т в о т о „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ ” АД да заплати на Р. П. Т. сумата от 403,20 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 14.10.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.02.2017г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 504 лв.

С Решение от 13.07.2021г., постановено по същото гр.дело е допусната поправка във фамилното име на ищеца.

Постъпила е въззивна жалба от Р. П. Т., с която се обжалва съдебно решение № 5237 от 03.09.2020г., постановено по гр.дело № 5753/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 11-и с-в в частта, в която е отхвърлен предявения иск 1 за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, за сумата от 3 500лв., за която съдът е приел, че съставлява част от обезщетението за претърпени неимуществени вреди от ищеца, заплатена доброволно от прекия делинквент преди завеждане на делото и е приспаднал същата от приетия за справедлив размер на обезщетението.

Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение в тази му част.

По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебно решение № 5237 от 03.09.2020г., постановено по гр.дело № 5753/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 11-и състав в обжалваната му част ида присъди сумата от 3 500 лв. допълнително като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца от ПТП претърпяно на 14.10.2016г., ведно със следващата се законна лихва. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна

“ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД представила писмен отговор по подадената въззивна жалба от Р.Т.. не е

Постъпила е въззивна жалба от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с която се обжалва съдебно решение решение № 5237 от 03.09.2020г., постановено по гр.дело № 5753/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 11-и състав , в частта, в която е уважен предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди от ПТП, изцяло.

Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответното дружество.

При условията на евентуалност, се твърди, обезщетение е изключително завишено по размер. че определеното

Наведени са оплаквания за незаконосъобразност при прилагането на разп. на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение .

Сочи, че първоинстанционинят съд не е съобразил конкретни факти и обстоятелства, относими към критерия за справедливост при определяне на размера на обезщетението.

Твърди се, че неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел, че има съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия само до размера на 20% .

2

Твърди се, че приносът на двамата водачи е еднакъв за настъпване на процесното ПТП, т.е. съпричиняването от страна на пострадалия следва да бъде определено на 50%.

По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли предявените искове изцяло, евентуално да намали размера на присъдените обезщетения, както и да измени първоинстанционното решение в частта за разноските.

Претендира разноски и юристконсултско възнаграждение и за двете инстанции.

Въззиваемата страна по жалбата Р.Т. представя писмен отговор по подадената въззивна жалба. Оспорва жалбата, моли същата да бъде оставена без уважение.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от правна и фактическа страна следното: Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно осн. чл.432 ал.1 от КЗ за обезщетяване на претърпени от ищеца неимуществени вреди, настъпили при ПТП на 14.10.2016г., представляващи болки и страдания, преживени от ищеца поради получени увреди на здравето, съставляващи скъсване на задни кръстни връзки на лява колянна става, фрактура –абрис от големия туберкул на дясна раменна кост, контузия на лява гръдна половина.

Прието е от първоинстнационния съд, че между получаването на търдяната фрактура –абрис от големия туберкул на дясна раменна кост и процесното ПТП няма пряка причинно-следствена връзка.

В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, че на 14.10.2016г. ищецът е претърпял ПТП, управлявайки мотоциклет марка „Кавазаки Z 750“ с ДК№ ******* на път II-66, км. 64 + 200 поради сблъсък с лек автомобил марка „Рено Еспас“ с ДК№ *******, управляван от К. Т. Т..

Видно от представените КП за ПТП и от заключенията на САТЕ, приети в първоинстанционното разглеждане на делото, както и от доказателствата, съдържащи се в приложеното ДП №105-Сл/2016г. , вина за настъпване на поцесното ПТП има водачът на лек автомобил „Рено Еспас“, 3 който е нарушил правилата за движение по пътищата, като е предприел маневра „завой наляво“ без да се съобрази с движението на мотоциклета и е навлязъл в неговото платно за движение.

Видно от справка от ИЦ на ГФ към датата на процесното ПТП „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на водача на МПС за лек автомобил марка „Рено Еспас“ с ДК № *******.

При първоинстанционното разглеждане на делото е допусната и приета СМЕ. Настоящата съдебна инстанция кредитира заключението на СМЕ. Видно от заключението на същото, ищецът е получил следните увреди при процесното ПТП: скъсване на задни кръстни връзки на лява колянна става, фрактура –абрис от големия туберкул на дясна раменна кост, контузия на лява гръдна половина. Тези увредите на здравето на ищеца са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

При първоинстанционното разглеждане на делото са допуснати и приети две САТЕ. Настоящата съдебна инстанция кредитира заключението на САТЕ, дадено от вещото лице инж.М.. Заключението на САТЕ, дадено от вещото лице инж.Т., настоящата съдебна инстанция също кредитира, същото не противоречи на заключението на втората САТЕ, но е лаконично и не дава изчерпателен отговор на поставените задачи.

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбите възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно законосъобразността на обжалваното решение.

4

Разгледана по същество въззивната жалба на Р.Т. е ОСНОВАТЕЛНА.

Разгледана по същество въззивната жалба на

ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е

ОСНОВАТЕЛНА.

„ДЖЕНЕРАЛИ

Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно осн. чл.432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.

Прекият иск по чл.432, ал.1 от КЗ, е искът, с който разполага увреденият от ПТП срещу застрахователя на гражданската отговорност на прекия причинител на вредите. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно обезпечителна.

В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432 ал.1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената правна норма.

За да се ангажира отговорността на дружеството- ответник е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищеца, от което той търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинноследствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.

Вината на водача на лек автомобил „Рено“ е оспорена от ответниказастраховател. Това възражение се поддържа и във въззивната жалба.

Това възражение, настоящият съдебен състав намира за неоснователно, предвид приетите в първоинстанционното разглеждане на делото САТЕ, както и предвид доказателствата, съдържащи се в приложеното ДП, които настоящият съдебен състав кредитира изцяло. Съдът намира, че вина за настъпване на процесното ПТП имат и двамата водачи, като виновното поведение на водача на лекия автомобил се изразява в неправилната преценка на пътната обстановка при предприемане на маневра „ляв завой“ и 5 извършване на субективни действия, довели до настъпване на удар между двете МПС.

В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което, настоящата съдебна инстанция, в случая приема за сторено.

Видно от справка от ИЦ на ГФ е съществувало надлежно застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача на процесния лек автомобил, шофиран от виновния водач, по риска „гражданска отговорност“ за процесния период.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните в хода на съдебното производство, се установяват по категоричен начин причинените на ищеца травматични увреждания, получени от него в резултат на процесното ПТП.

Ищецът е получил скъсване на задни кръстни връзки на лява колянна става, контузия на лява гръдна половина, изразяваща се в натъртване и охлузване, без външни или вътрешни наранявания.

По наведените с въззивните жалби възражения: основният спор между страните се свежда до размера на определеното обезщетение.

Оплакванията на въззивника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, решаващият въззивен състав намира за частично основателни.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема за доказани твърдените от ищеца увреди на здравето му, констатирани и от заключението на СМЕ, подробно описани по-горе. Съдът приема за доказано и съществуването на пряка причинно-следствена връзка между увредите и преживяното от ищеца ПТП, но намира, че размерът на определеното от първоинстанционния съд обезщетение е завишен.