Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260002 от 13.12.2024, Районен съд - Пирдоп

Съд
Районен съд - Пирдоп
Дело
Гражданско дело 165/2017
Вид
Решение № 260002
Подписан
13.12.2024
В сила
16.10.2025
Състав
СИМЕОН ГОРАНОВ ГЮРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 200 · Кодекс на труда
  • чл. 200, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 358, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
  • чл.2, т. 16 · Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране

Р Е Ш

Е Н И Е

№…….. гр. П., 13.12.2024 година

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Районен съд-П., първи състав в публично съдебно заседание проведено на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател:

С.Г. при участието на съдебния секретар Л.Б., като разгледа докладваното от съдия Г. гр. дело № 165 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 200 от

Кодекса на труда (КТ).

Делото е образувано по искова молба на П.Ц.К. ***, с

ЕГН ********** против „Е.М.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.М., Софийска област. Ищцата твърди в исковата молба, че за периода от време, считано от 03.05.1995 г. до 01.07.2007 г. работела като „машинист ТТМ“ при ответника, както и като „машинен оператор обработка руда“ от 01.07.2007 г. до 09.01.2016 г., също при ответника. Твърди, че основните й задължения се изразявали в регулиране големината на натрошената руда, следене за оптималното натоварване на трошачките и ГТЛ и за нормалната работа на машините и съоръженията при процеса „трошене“, извършване по безопасен начин дейностите по поддръжка на машините и съоръженията при процеса „трошене“ и др. Ищцата твърди в исковата молба, че през цялото време, през което била в трудовоправни отношения с ответника, работният й процес протичал в силно запрашена среда с прах от силикати и силициев диоксид, при въздействие на метални аерозоли и токсични газове. Твърди, че ползването на противопрахови маски и наличие на вентилационни, прахоуловителни и оросяващи системи се оказало неефикасно и тя заболяла от тежкото и нелечимо заболяване „пневмокониоза, причинена от друга уточнена неорганична прах“, усложнена с ХОББ с вентл. недостатъчност от обструктивен тип I ст. и ДН I ст. Ищцата твърди в исковата молба, че с протокол № 4013-22-3 от 06.10.2016 г. на НОИ Териториално поделение София област за извършено проучване на професионална болест било установено професионалното й заболяване - болест, причинена от смесени минерални прахове /кварц и силикати/ с клинични прояви, предизвикани от въздействието на вредните фактори. Ищцата твърди в исковата молба, че с ЕР № 1551 от 21.12.2016 г. на УБ МБАЛ "Св.

Иван Рилски " ЕАД гр. София й били определени 50 % ТНР за срок от три години, считано до 01.12.2019 г., за професионалното й заболяване с диагноза "пневмокониоза, причинена от друга уточнена неорганична прах. Твърди, също така, че с посоченото ЕР бил признат професионалния характер на болестта й, причинена от смесени минерални прахове / интерстициално-нодулана белодробна фиброза/, поради доказан професионален риск, при дългогодишния й трудов стаж в типична рискова професия - над 30 г. работа в рудодобива. Ищцата твърди в исковата молба, че горепосоченото нейно професионално заболяване било в причинна връзка с вредните условия, при които полагала труд при ответника. Ищцата твърди в исковата молба, че от това заболяване претърпяла, търпи понастоящем и ще продължава и за в бъдеще да търпи следните вреди:

I. НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ, изразяващи се в силна и мъчителна кашлица с трудно отделяне на храчки, пречеща й да спи. Неимуществените вреди, които търпи от професионалното й заболяване се изразявали и в задух, включително и нощем; чувствала се отпаднала, много бързо се уморявала и при леки физически натоварвания, имала свирения в гърдите, не можела да изпълнява пълноценно домакинските си задължения и всичко посочено по-горе създавало у нея понижено самочувствие и психически дискомфорт- чувствала се стара, при все, че календрната й възраст била 51 г., чувствала се извадена от сферата на "можещите" хора, подтискал я фактът, че професионалното й заболяване било нелечимо. Тези неимуществени вреди оценявала по справедливост на 60 000 лв., сумата изменена в съдебно заседание в размер на 100 000,00 лв.

II. ИМУЩЕСТВЕНИ

ВРЕДИ: Разходите, които правела за лечение на професионалното си заболяване - сиропи, антибиотици, бронходилататори и др., като Салбутамол, Сиибри, Буто Астма, Спирива , Екозал, Терцеф и др. извън сумите, реимбурсирани от Здравната каса, възлизали средно месечно на около 70 лв., или за целия исков период от 21.12.2016 г. до 21.12.2019 г. тези имуществени вреди били в размер на 2 520 лв.

Разходи за усилена и витаминозна храна, под формата на плодове, зеленчуци, мляко, пилешко и телешко месо, кашкавал, сирене, риба и др., която приемала и която била необходима във връзка с професионалното й заболяване, над нормално необходимата за здрав човек, възлизали средно месечно на 100 лв., а за целия исков период, считано от 21.12.2016 г. до 21.12.2019 г., тези разходи възлизали общо на 3 600 лв.

Ищцата твърди в исковата молба, че описаните от нея неимуществени и имуществени вреди били в пряка причинна връзка с професионалното й заболяване и на основание чл. 200 от КТ следвало да бъде обезщетена за тях от ответника и тъй като същият не желаел да й заплати исковите суми доброволно, за нея бил налице правен интерес от завеждане на настоящата искова молба.

Ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати исковите суми, както следва: 100 000,00 лв., сумата изменена в съдебно заседание по чл.214 ГПК, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от професионално­то й заболяване, описано в обстоятелствената част на и.м.; сумата 2520 лв. обезщетение за имуществени вреди, произтичащо от медикаментозното лечение за професионалното й заболяване за времето от 21.12.2016 г. до 21.12. 2019 г.; сумата 3 600 лв., обезщетение за имуществени вреди във връзка с професионалното й заболяване - за разходите за усилена и витаминозна храна, над нормално необходимата за здрав човек.

Ищцата претендира и законните лихви върху всички горепосочени в настоящия петитум суми, считано от 21.12.2016 г. до окончателното им изплащане, като претендира да й бъдат заплатени и направените по делото разноски.

Ответникът „Е.М." АД село М., Софийска област, представлявано от Д.Д.- Изпълнителен директор, чрез пълномощника си адвокат Н.Е. от САК, в дадения му от съда срок, е дал писмен отговор, представил е писмено доказателство и е направил доказателствени искания, като е направил и възражение за изтекла погасителна давност.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалните си представители, поддържа исковата молба и моли да бъдат уважени предявената, с направеното изменение по чл.214 ГПК, искова претенция, претендира разноски и представя списък по чл.80 ГПК, представя писмена защита.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалните си представители оспорва предявената искова претенция. Сочи, че същата е неоснователна, като погасена поради изтекла давност. Претендират се направените по делото разноски, представя списък по чл.80 ГПК, представя писмена защита.

Районен съд-П., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетите по делото писмени доказателства: Трудова книжка; Протокол № 4013-22-3 от 06.10.2016 г. за извършено проучване на професионална болест на НОИ, ТП София област; Удостоверение за актуално състояние на ответника; ЕР на ТЕЛК № 1551 от 21.12.2016 г. на УБ-МБАЛ „Св.Ив.Рилски" ЕАД гр.София; Епикриза ИЗ № 12026 от 09.08.2015 г.; Епикриза ИЗ № 23712/2016 г. от 15.12.2016 г.; Епикриза ИЗ № 6121/2016 г. от 06.12.2016 г.; Епикриза ИЗ № 15271 от 19.08.2016 г.; Епикриза ИЗ № 8779 от 02.10.2010 г.; Епикриза ИЗ № 3007 от 24.08.2010 г. - всичките на УБ-МБАЛ „Св.Ив.Рилски" ЕАД гр.София; Удостоверение за сключен гр.брак;

Рецептурна книжка и 3 бр. рецепти; Жалба против ЕР на ТЕЛК 0545 от зас. № 066 от 08.04.2014 г. на ТЕЛК за общи и професионални заболявания при УБ-МБАЛ „Св.

Иван Рилски" ЕАД София, както и не се спори между страните и от представените писмени доказателства е видно, че П.Ц.К. е постъпил на работа на длъжност "Машинист ТТМ-ССТ" в "Е.М." АД на 03.05.1985 г. и е работила в предприятието до 09.01.2016 г., когато трудовото правоотношение е било прекратено, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С ЕР №1551/21.12.2016г. на ТЕЛК към УМБАЛ„Св. Иван Рилски“ е приет професионалния характер на заболяването. Това ЕР на ТЕЛК е обжалвано и с Решение № 0659/11.04.2018г. НЕЛК е отменил и върнал ЕР № 1551/21.12.2016г. на ТЕЛК за ново освидетелстване. Издадено е ново последващо ЕР № 0611/16.08.2018г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, което с ЕР на НЕЛК № 0430/01.03.201 9г. отново е отменено и върнато за ново освидетелстване. Следващото ЕР №0502/23.05.2019г на ТЕЛК е отменено и върнато за ново освидетелстване с ЕР №2052/07.10.2019г. на НЕЛК. С решения ЕР №1419/15.06.2020г. и ЕР №1196/19.10.2022г. НЕЛК е отменил и върнал издадените ЕР на ТЕЛК № 0844/ 04.12.2019г. и ЕР № 0168/ 30.03.2022г. С Експертно решение на № 00404 от 08.12.2022 г. на ТЕЛК – Общи и професионални болести при УМБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕАД София на П.Ц.К. са признати 50 % ТНР за срок от три години, считано до 01.12.2025 г., с водеща диагноза "Пневмокониоза, причинена от друга уточнена неорганична прах", като приема наличието на професионално заболяване с дата на инвалидност 21.12.2016 г. Това ЕР решение е обжалвано от осигурителя и е потвърдено с Експертно решение № 148 – от заседание № 067 от 08.06.2023 г. на НЕЛК Специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ болести, гр. София, по което е отхвъллена жалбата на ответното дружество „Е.М.“АД с влязло в сила Решение №737/07.05.2024г. на Административен съд - София област.

По делото е прието и неоспорено от страните заключение по извършената съдебно-медицинска експертиза от вещото лице Д-р В.С.Д., специалист по вътрешни болести, пулмология, фтизиатрия и професионални заболявания, прието от съда като обективно и безпристрастно, от което и от изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установява, че необходимата средно месечна стойност за лечение на професионалното белодробно заболяване - пневмокониоза от смесени минерални прахове и неговите усложнения е 60/ шестдесет / лв.

Установява, че е необходимо средно-месечна сума от 100 лв за усилено хранене за целия исков период (21.12.2016 - 21.12.2019 г).Вещото лице установява, че по смисъла на т.5.3 код 5301 от Списъка на Професионалните заболявания понятието „доказано професионално въздействие минимум десет години" означава документиран с трудова книжка или образец 30 рисков трудов стаж поне 10 години в контакт със съответните производствени вредности, без това да се приема като постулат. Според гл. II. чл.5 .4 от Нормативната Наредба по администриране на професионалните заболявания в Република България, при наличие на допълнителни синергично действащи фактори или особено високи стойности на основния етиологичен фактор е възможно намаляване периода на възникване на професионалната болест.

Доказаното по rope-споменатия начин професионално въздействие е конкретно и оказва непосредствено въздействие на работната среда върху човешкия организъм.

Смесените минерални прахове причиняват разпространени фиброзни изменения във всички малки дихателни пътища. Те имат свойството да запазват агресивния си фиброгенен ефект десетилетия след прекратяване на праховата произходствена експозиция, постоянно генерирайки активни кислородни радикали, отключващи комплесна каскада от събития, манифестирани с увреждане на макрофагеалната функция, продукция на медиатори, прогресия на възпалението с последващо колагенообразуване. В този смисъл доказаното професионално въздействие на минералните прахове включва и времето, през което работникът не е в съприкосновение с работната среда. Диагнозата пневмокониоза се поставя на база прахово-хигиенни диагностични критерии, включваща данни от протокола за разследване на работната среда от р.НОИ, данни от производствената характеристика за наличие на наднормени нива смесен прахов аерозол от кварц, силикати и токсо-иритативни газове; продължителна експозиция над десет години; рентгенови диагностични критерии и такива от компютърна томография с висока резолюция с налични предимно базални ивицести сенки , а при преобладаване на силиция в праха и нодозни такива; клинико-лабораторни, функционални и АКР данни за вентилаторни нарушения с или без артериална хипоксемия. Гореспоменатите критерии се съблюдават стриктно от експертите от ТЕЛК, НЕЛК и тези, назначени от Административният съд. Припокриване с други белодробни непрофесионални заболявания е практически невъзможно. Представените две епикриза от пролежаване в белодробното отделение на СБАЛББ „Св.София“ История на заболяване №3007/16.08.10 до 24/08/2010г. с окончателна диагноза Бронхиектатична болест.