Решение № 7299 от 02.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7299 гр. София, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ДОБРОМИР СТ. СТЕФАНОВ при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от ДОБРОМИР СТ. СТЕФАНОВ Въззивно гражданско дело № 20241100508952 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Неткредит“ ООД чрез юрк. Д., срещу решение № 9680 от 22.05.2024 г. по гр. дело № 34307/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 39-ти състав, в частта, в която на основание чл. 143 ЗЗП вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е призната за нищожна клаузата на чл. 6, ал. 1 вр. чл. 4, ал. 3 от договор за потребителски кредит № ******** от 29.10.2022 г. и в частта, в която съдът е отхвърлил насрещния иск на дружеството за размера над 532 лв. до пълния претендиран размер от 601,92 лв., представляваща главница по договора за потребителски кредит, за сумата от 96,33 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 03.05.2023 г. до 10.10.2023 г., и за сумата от 5,10 лв., представляваща обезщетение за забава начислена върху възнаградителната лихва за периода от 03.05.2023 г. до 10.10.2023 г.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението.

Съдът незаконосъобразно бил приел, че уговорената неустойка е неравноправна. Твърди се, че същата не следва да бъде включена в ГПР. По отношение на възнаградителната лихва се отбелязва, че преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Съдът неоснователно бил отхвърлил осъдителния иск на дружеството в частта, с която се иска заплащане от потребител на възнаградителна лихва по договора за кредит, 1 както и обезщетението за забава. Искането към СГС е решението да бъде отменено като бъде отхвърлен иска за прогласяване на нищожността на неусточената клауза и да бъде уважен изцяло предявения насрещен иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият М. Б. Х. чрез адв. Б. е подал отговор срещу въззивната жалба. Излага доводи за нейната неоснователност.

Излага съображения, че клаузата за неустойка противоречала на чл. 143, т. 5 ЗЗП и навежда доводи за накърняване на добрите нрави с уговаряне на същата. Клаузата за неустойка не била индивидуално уговорена, както и че с нея се заобикаляло правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Искането към СГС е обжалваното решение да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендират се разноски.

Съдът, на основание чл. 12 ГПК, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на насрещната страна, достигна до следните фактически и правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият съд намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма и когато е длъжен да следи служебно за интереса на някоя от страните (така Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

По същество жалбата е неоснователна.

Предявен е иск с правно основание чл. 146, ал. 1 вр. 143 ЗЗП, от М. Б. Х. срещу „Неткредит“ ООД за признаването на нищожността на клаузата по чл.

6, ал. 1, вр. 4, ал. 3 от договор за потребителски кредит № ******** от 29.10.2022 г., сключен между М. Б. Х. и „Неткредит“ ООД. Предмет на разглеждане в настоящото производство са и насрещни искове от кредитора по чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Спорът между страните в процеса е фокусиран по въпроса дали сключеният между тях договор за потребителски кредит е валиден или са налице основания за неговата недействителност съгласно чл. 22 ЗПК.

Между страните не се спори, и се установява по делото, че на 29.10.2022 г. между М. Б. Х. и „Неткредит“ ООД е сключен договор за потребителски кредит № ******** по смисъла на чл. 9 ЗПК. По силата на договора на ищеца му е предоставена сумата от 700 лв. със срок за погасяване на кредита до 30.10.2023 г. Посочен е размерът на лихвен процент по кредита, а именно 40.76 %, като годишния размер на разходите е посочен в размер на 49.31 %. В чл. 4.3 от договора е предвидено, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да 2 предостави на кредитора гаранция съгласно реда и условията, предвидени в Общите условия по договора, като банковата гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сумата от 864 лева.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора, в случай че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3, длъжникът дължи неустойка в размер на 912 лева.

Съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза кредитът в общ размер от 700 лв. бил усвоен като със сумата от 383,01 лв. кредитополучателят погасил стари задължения по предходен договор за потребителски кредит, а остатъкът от 316,99 лв. бил нареден на 29.10.2022 г. по сметка на М. Б. Х.. Длъжникът бил изплатил сумата 168 лева, с която сума била погасена главница в размер на 98,08 лева, възнаградителна лихва в размер на 66,12 лева, както и обезщетение за забава в размер на 3,80 лева.

Вещото лице е посочило, че към 10.10.2023 г. бил настъпил падеж на 11 месечни вноски в размер на 532,26 лева., с ненастъпил падеж била 12-та вноска за 69,66 лева., дължимата възнаградителна лихва възлизала на 96,33 лева, а дължимото обезщетение за забава към 10.10.2023 г. било 25,40 лева.

Заключението по ССЕ не е оспорено от страните и съдът го кредитира като компетентно изготвено и обосновано.

Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита. Съгласно чл. 19, ал. 1 от този закон ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В чл. 19, ал. 4 ЗПК е предвидено, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва за просрочени задължения.

Според чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета „общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

Тази разпоредба е транспонирана в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за 3 потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като не се включват нотариалните такси.

В процесния договор за потребителски кредит в размера на ГПР не е включена неустойката по чл. 6, ал. 1. Сумата от 912 лева обаче представлява част от „общия разход по кредита” по смисъла на цитираните разпоредби и следва да се включи в него. Това е така, по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от договора препраща към чл. 3.2 и следващите от общите условия на кредитора, приложими за процесния договор за потребителски кредит. Тя вменява задължение на длъжника в срок до края на следващия ден от сключването на договора за кредит, да представи на кредитора гаранция по кредита, която може да бъда банкова гаранция, гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територията на Република България, или двама поръчители.

За настоящия съд е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено от включването на сумата от 912 лева в общото задължение по кредита.

Клаузата по чл. 6, ал. 1 вр. чл. 4, ал. 3 от договора и чл. 3.2 и следващите от ОУ съдържат нетипични за неустойката характеристики – с нея е обезпечено едно вторично задължение, чието изпълнение е практически неизпълнимо поради множество ограничения. Изискването за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция следва да се извърши в еднодневен срок, който е прекомерно кратък. Поръчителите трябва да отговарят на условия за работят на безсрочен трудов договор, да получават минимум 1500 лева брутно месечно възнаграждение и да нямат договори за кредит с повече от 30 дни просрочие, които обстоятелства се удостоверяват чрез набавяне на документи. Същото се отнася и за банкова гаранция, за учредяването на която отново е необходимо представяне на документи и съответното одобрение от банката. Този начин на обезпечаване на кредитора надхвърля значително обезпечителната му нужда. Тълкуван наред с договорката, че начисляването на неустойката започва от изтичане на еднодневния срок и се включва в погасителните вноски, то изводът на СГС е, че уговореното неустоечното задължение е такова за възнаградителна лихва, платимо наред с вече договорената такава от 40,76 %. Налице е разход по кредита по смисъла на чл.

3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Неустоечната клауза цели прикриване на част от възнаграждението за кредитора по начин, че то да не попадне в обхвата на „общия разход по кредита на потребителя“ по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно да не бъде включено в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Резултатът от тази дейност е заобикаляне на правилото на чл. 19, ал.

4 ЗПК, защото при отчитане на размера на неустойката от 912 лева спрямо размера на кредита от 700 лева и срока на договора, то ГПР очевидно би бил 4 по-висок от посочения в него процент от 49,31.

По тези мотиви СГС намери, че уговорката за неустойка по чл. 6, ал. 1 от договора за кредит прикрива действителните разходи на потребителя по неговото погасяване. Изводът на съда е, че обсъжданата разпоредба е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, защото е уговорка във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в потребителските договори са нищожни. Ето защо предявеният иск от М. Б. Х. е основателен и решението на СРС, с което той е уважен, следва да бъде потвърдено.

По насрещния иск на кредитора следва да бъде приложено изложеното по-горе. Посоченият в договора стойност на ГПР не отговаря на действителния му размер, който е по-висок. Невключването в изчисляването на ГПР по реда на чл. 19, ал. 2 ЗПК на сумата от 912 лева, е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чието нарушаване води до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. Целта на уредбата на ГПР е да се уеднакви изчисляването му от кредиторите като по този начин потребителят да може да го сравни с конкурентните кредитни продукти. За законодателя подвеждащото оповестяване на ГПР е порок от толкова висока степен, че то изключва валидността на целия потребителски договор.